За образователните системи по света и у нас

За инциденти при нас се разбира веднага, колкото и да са потайни от училището, майките са като разузнаване, всичко се знае...

Като каза за кутията...
Нашето училище е едно от първите в страната, които предлагат психологична помощ на децата.
В момента програмата е много разпространена и под крилото на дукесата на Кеймбридж.
Децата могат да разговарят с детски психолози за всичко, което ги тревожи.
Често включват и родителите в тези разговори, за да се помогне всячески на детето да се чувства по-добре.

При нас първи клас много се биха децата помежду си. Това го разбирах от майките, моят син си се оправя сам в междуличностните взаимоотношения и не търси подкрепа от мен.
Във втори клас обаче децата се сприятелиха и сега непрекъснато се прегръщат. Аз съм много щастлива, защото аз самата като дете бях тормозена в училище и никой не се интересуваше.

zlatnata tolumba Със сигурност аз не знам всичко, което се случва в училището и не засяга поведението на моето дете. Но със сигурност учителите реагират адекватно и на момента - в противен случай инцидентите ще станат масови и ще се разчуе. На това исках да акцентирам - занимават те с твоето дете, а не да отидеш на родителска среща след работа в 18ч. и до 20ч. да се грачи от родителите с/у поведението на няколко ученика и как другите деца страдат от това. След всичко това - да се прибираш в къщи в отвратително настроение от размяната на ласкави думи и като резултат "кучетата си лаят - кервана върви". Да си прибираш детето от училище нахапано и да няма на кого да се оплачеш, защото учителката ти е отговорила "ами той си го е заслужил"...."аааа това не е от днес - най-вероятно така е дошъл на училище"...
Съществена разлика м/у училищата в Анг. и в Бг аз виждам и в това - тук няма как едно училище да е "добро", ако оценката за сигурноста на децата в училище е ниска, няма как да е "добро" училище и учениците да пушат в двора......докато в Бг този показател не вълнува никого, когато оценява едно училище като "елитно"- то и оценката се дава по незнайни за мен критерии де....

Именно .
Има си протокол , по който се записват такива случки и дори като родител на едната страна нямаш информация за отсрещната страна и обратно.

 Не се споменават имена в публичните  доклади (дават се рапорти на родителя да разпише и тук ,че детето е претърпяло еди какво падане, ожулване или инцидент и си слагаш подписа ,че си уведомен ,но освен дълго разяснения на случката няма имена на замесените деца и учители.

 А ако има подписи на учители свидетели те са с инициали ,но във вътрешният протокол на у-щето всеки учител се записва с пълните имена и ако се изисква и с кратко собственоръчно писмо със случилото се  ако е свидетел ) и ако детето ти е малко и не може да комуникира какво се е случило няма и да разбереш кое дете е проблемното в класа и създаващото проблеми често.

Счита се за непрофесионално другото .
Всички родителски срещи са индивидуални .

Т.е. след 2 седмици има цял следобед за родителските конференции .
От 3 и 30 нататък всяко дете си има алокирани 15 минути за разговор с учителя.

Две седмици предварително ти пращат покана на уеб сайта за родителски конференции .Там си избираш кое време те устройва (например дали да е в 4 , в 5 или 7 след работа ) ,записваш си часа и отиваш само за твоите 15 минути като се говори само за твоето дете .


Дори и да е часът ти в късния час ,т.е. след работа учителите са усмихнати , любезни, имат подготвени материали за вашето дете, обясняват къде и как да се работи с индивидуалните му нужди , предлагат екстра помощ или посочват каква програма има в у-ще ,която би подхождала на детето спрямо навоите възможности  и детето присъства също .

Когато се правят общи родителски семинари на различни училищни теми то всички деца са обгрижени в другите зали от помощници големи ученици и възпитатели ,а родителите са в салона на пейки пред интерактивното табла с резултати , пред амвон с микрофон и всичко е много лежерно , комфортно и забавно организирано. Раздават се брошури с програмата , топици и допълнителна литература също както ако четете научна статия с референциите накрая 

 Такива има всеки месец на различни тематики .
Последната беше за училищния борд и за промените в града ,както и з отварянето на 3 нови у-ща в района . Обсъждаха се нововъведенията , новите таблети, библиотеката, помощта с домашните, как да се чете на децата и до какво води четенето от родителя всяка нощ, обяснения за помощта с диксовете за родители и как да се слуша/поправя френския когато се помага на децата  и т.н.
На другия ден няма у-ще за децата .

Те това в началото направо ме цапна като "мокър парцал" по главата! Вече трета година не съм видяла намусена учителка говореща с отегчение....Едва ли заплатите са им високи спрямо средната заплата за страната, както и в Бг, едва ли бумащината им е по-малко /виждала съм ги през прозореца как пишат един час след училище, когато прибирам малкия от клуб/, едва ли задълженията са им по-малко от тези на учителите в Бг, едва ли професията е по-лесна тук, едва ли имат по-малко лични проблерми....Обаче е факт - усмихнати, любезни, отзивчиви! Не ми се е случвало да задам въпрос и да не получа конкретен отговор, а не от сорта "то си е така", "такова е нареждането", "незнам"....Може да е маска и лицемерие, но предпочитам това пред "натурална" картинка.

фактите от последните 2-3 поста за инцидентите, вежливостта и родителските срещи са същите и при нас, в ИБ, далеч на изток, така че стандартите се спазват до много висок процент.

Абе не е всичко толкова розово...децата са си деца и в Англия и в България. Налагало ми се е да местя дете заради bulling(тормоз), с които едното училище не успя да се справи. Опитваха се на думи всичко на 6 но не се подобряваше ситуацията 4 деца които бяха тормозени (включително и моя син) се преместиха, а този които ги тормозеше остана.
Но има процедура поне която се спазва. Дали ще проработи или не не е сигурно.
Говоря за 9 г деца в начално училище, не гимназисти

Исках да кажа още едно положително впечатление от нашето училище, и това е, че в класа на дъщеря ми има дете с левкемия, ходи на химиотерапия, после стои в болница, косата й пада периодично и т.н. Училището подпомагат максимално детето и родителите да се чувстват нормални, децата помагат също... Предполагам, че с толква отсъствия детето едва ли е на нивото на изискванията на училището, но това за тези хора едва ли е важно и училището реагира максимално адекватно, издигнаха ми се в очите още повече с тази подкрепа...

Иначе всички четем разни истории по вестниците, но не съм ги виждала и чувала на живо, и се надявам да не ми се случва да ги чувам и виждам...

Tvetak по вестниците чак не са ни писали. Има си тормоз в училищата и частни и държавни такива в Англия. Като се заговориш с майки (и бащи) около училището и в най-прехвалените такива си става, но ти като работеща майка сигурно нямаш време.
И в България има да се тормозят децата. Хубавото е че има процедура която тук се спазва, а дали ще проработи е друг въпрос.

Разбира се, че има тормоз и в началното училище. Те тия хулигани в гимназията не са станали изведнъж на 15 такива.
И не, процедурите не винаги работят, за съжаление.

Вашите деца са в по-избрани училища (което, разбира се също не изключва булиинг, но, предполагам в по-рафиниран вид). Племеницата ми (на 11 години; родена е 2004) е в селско училище в Уейлс. Отварям скоба, че се яви на изпити и я приеха в прекрасно училище, но не я дадоха там.   За мен е абсурдно, но това е тяхния избор. Както и да е. Сега е в средно статистическо училище, където голям брой от децата са от социално слаби семейства. Там да видите какво е булиинг! Нея не я закачат, но какви неща съм чувала? Невероятно звучащи.

Тук му е мястото да кажа, че канадските ученици са много възпитани. Неща, които зълва ми е споменавала като потенциален повод за подигравка, тук изобщо не са проблемни. Не че и тук няма булиинг, но средно статистическия канадец е много любезен. Не случайно канадците се представят като вечно извиняващи се.   Но е истина. Хората по принцип са страшно добронамерени и това се отразява и върху децата.

Да, да, да! В понеделник съм пак на работа и не знам какво ще правим с едно 5! годишно.
С вързани ръце сме, а за да осигурим безопасността на другите деца буквално трябва да вържа неговите.

Описаното в постовете на tzvetak ми хареса много. Тази тема ме накара да съжалявам, че не сме емигрирали, особено след като онзи ден класната оставила сина ми сам в класната стая "за негово добро", защото не успял да си напише буквите в час, и отишла с останалата част от класа на физическо. Синът ми си написал по някое време и прекосил цялото училище, за да стигне до салона. И не, тя не вижда нищо нередно в постъпката си  , а аз трябваше цяла вечер да го разубеждавам, когато през сълзи ми казваше, че е глупав, защото не може, а другите деца могат.  

Да повторя за насилието, казах, че не съм чувала за нашето училище и за тези на познатите ми с деца, които са доста и децата са в държавни училища... За нашето училище съм перфектно информирана, създадох си добри отношения с правилните майки, неработещи, разбира се, и съм наясно с всички случки, както казах, за тези жени тайни няма
Caprice, не съм учудена на случката при вас, за съжаление... Последните 2 години прекарваме по 2 месеца в България, което смятам да променя от тази година, и покрай спортните занимания на дъщеря ми ходихме по доста клубове, школи, басейни и не преставам да се изумявам колко груби са треньори и други подобни, още по-странно как родители приемат това отношение за нормално и подходящо за децата им, да станели по-фокусирани и търсещи спортни успехи Един такъв клуб почти отказа дъщеря ми да играе тенис това лято, и бях пряк свидетел на методите на обучение, какво ли става когато няма родителско присъствие... Както и да е, това са си мои впечатления и не ангажирам никого с тях