Искаме бебе, но все още не сме финансово и материално готови за него

От колко време сте заедно с този човек? Познаваш ли родителите му, знаеш ли нещо за живота му досега, за мечтите му и страховете му....?

Финансово сте си ок, другите неща не са ясни.
От колко време сте заедно?
След като имате планове за емиграция, защо точно сега мислите за бебе? По-логичното е да е след като се устроите, защо ще си усложнявате живота да се влачите с бебе насам натам? Ако се налага да, но иначе умишлено да го планирате така е глупаво.
Сигурна ли си, че той иска бебе? Или просто на теб ти е минала идеята?

И аз мисля, че финансово сте ок и ако наистина го искате това дете, не виждам пречки.
За Испания - дори и да имате дете, то не е пречка. Друг е въпроса, че с дете може и да размислите и да отложите докато поотрасне.
За родителите  - ако с твоя приятел сте достатъчно отговорни и самостоятелни, не виждам причина да не можете ясно и точно да си защитите правото на собствени решения. Щом ще ставаш майка, трябва да не чакаш на твоята собствена майка. Ти трябва сама да решаваш за живота си и този на детето си и да си носиш последиците от това.

Или както много семейства правят - той ще си замине, тя ще си гледа тук детето. Което не винаги завършва с добър резултат.

Има и трети вариант - първо той, после тя  с детето. Не е невъзможно, всичко зависи от желанието им да бъдат или да не бъдат заедно.

Точно него имах предвид, но не винаги се стига до нейното заминаване с детето.

Да, знам за тези неща. Но не мисля да споделям за тях пред всички във форума, просто защото са доста лична информация.
 Не сме заедно от много време, наистина, от няколко месеца, но когато си с точния човек, то се чувства, не мога да го обясня. Живяла съм преди с друг мъж 4 години и изобщо не съм чувствала същото.

От личен опит, финансово и материално готови за бебе няма да станете, особено ако работите за българска заплата, колкото и висока да е тя, винаги ще успявате да я оползотворите по един или друг начин по направление "за детето"

На 27 съм, мъжът ми е с една година по-голям, оженихме се след 6 години заедно, и двамата работим, живеем под наем, с доход подобен на вашия, живеем прилично. Бебето ни е на 9 месеца, направено напълно умишлено, от първия опит Не съжалявам нито за момент, може и да е имало по-подходящ момент в бъдеще, а може и да няма, но се радвам, че не чакахме, за да разберем. Мисля, че перфектното малко ангелче се появи точно тогава, когато е трябвало и се радвам, че не сме пропуснали възможността да  си го направим. По принцип някак винаги успяваме да изхарчим целия си доход (с което не се гордея, явно в това отношение не сме достатъчно зрели), сега просто голяма част отива за нещо по-смислено.

Основните нужди на детето могат да се покриват и с минимални средства, но ако винаги искаме най-доброто и да има от всичко и най-хубавото, разходите стават огромни. За първо дете е по-трудно планирането, понеже родителите още не са съвсем наясно от какво ще се нуждаят, но и тук, както с всичко останало, планирането е ключово. Какво може да вземете от роднини и приятели. От какво наистина ще имате нужда и какво ще събира прах? Кое от ненужните неща може да продадете? Примерно може да изкарате първите месеци със слинг вместо с количка. Да кърмите, вместо АМ, ако е възможно. Да давате домашна храна, вместо купешки пюрета, инстантни каши и т.н. Да вземете дрехи от дарение (майко мила правят такива), от роднини и приятели, а после да върнете жеста. Да вземете малко, но качествени, дървени играчки, а не стотици китайкси дрънкалки. Бебето също може да спи при вас първите месеци, след това ви препоръчвам легло-кошара с мрежа, за да не се удря в дървени решетки на първо време. Кошари, бънджита, проходилки, кенгура са излишни и потенциално вредни вещи. Вижте, ергономичната раница е нещо, което се изплаща стократно Може да вземете хубава такава втора употреба. Помпа за кърма не бързайте да купувате, може да не ви се наложи. Де да ги знаех всички тези неща по-рано Иначе доста несполучливи покупки съм продала в OLX.

И все пак е хубаво първо да си изясните всички въпроси и да сте взели категорично решение, а не да се получи така, че да сте направили детето вече, а да се окаже, че не сте готови, а то да е на път

Основните въпроси пред вас не са толкова материални (с тези доходи ще се справите, разбира се няма да е живот в лукс, но детето няма да гладува), колкото два:

1. Сигурна ли сте, че бащата е вашият човек, че е отговорен, изцяло посветен на вашето семейство, готов на жертви и компромиси заради него и виждащ бъдещето си с вас, в ролята на твой партньор и баща на вашите деца. Обичащ те и искаш дете именно от теб, а не просто принципно за идеята.

2. Готова ли си да посветиш близките години, особено първите една-две на почти денонощни грижи за едно малко същество, разчитащо на вас за оцеляването си във всеки един момент.

Ако отговорът е да, материално-финансовото ви състояние не е пречка

Бих те посъветвала и да не лъжеш родителите си, незряло е, кажи им истината - знам, че е рано, но и двамата го искахме, направихме го и го очакваме с радост и нетърпение. Точка. Ще го преживеят. Не е нужно да живеете в лъжа, сигурно и те самите са били пред подобна дилема, доста родители са...и накрая става момент за инвитро. Мисля, че и те ще приемат новината със смесени чувства - гордост, радост, тревога - точно като вас

Подходящ момент за едно бебе няма - децата идват при нас в най-подходящия момент (дори и да не го разбираме) и трябва да направим място за тях в живота си. Приемете го като урок, който ще дойде при вас в най-подходящия момент и ще ви научи на толкова много неща.

В Испания по какво направление мислите да ходите? Не мисля, че бебето ще е проблем, но може би ще е добре да изчакате, докато стане на 2 години, предполагам тогава ще приеме подобна промяна по-лесно, но не съм компетента по въпроса, детето ми е на 9 месеца. Все пак, при възможност, ако не се нагала отделяне на майката от бебето преди това, ми се струва хубаво да са заедно без огромни сътресения поне първите две години. Но не налагам това мнение.

Чувстването е нещо много хубаво, но създаването на живот е огромна отговорност. Като пораснеш ще видиш, че няколко месеца са един миг и вземането на такова решение се нарича глупост.

Забременях на 23,родих на 24 г - абсолютно планирано. Не работех, за това не взимам майчинство,но получавам помощи като редовен студент, а доходите на мъжа ми са абсолютно достатъчни, за да живеем нормално. Аз също исках да съм млада майка и то взе че стана от раз. Когато забременях с мъжът ми  бяхме от 4 г заедно, вече бяхме женени и така Ако се чувствате готови и си сигурна в този мъж не виждам защо да нямате бебе. Според мен финансово сте добре, въпросът е дали наистина си емоционално готова за това.

Аз имам малко по различен въпрос. При дохода, който имате за какво ви е да се местите в Испания? Ако имате уредени добри работни места въпроса е излишен.

Иначе мисля, че няколко месеца не са достатъчни за такава сериозна стъпка.

   Заедно сте от няколко месеца и мислите, че сте го опознали добре? Знам, че мъжете много добре се прикриват в началото и в началото нещата са прекрасни. Не намирам логика да искате дете от мъж, който познавате едва от няколко месеца. Не бъдете наивна и глупава! Научила съм едно нещо - на мъжете не можеш да имаш пълна вярна и трябва да имаш винаги едно наум за мъжете! Знаете ли колко жени, които са повярвали на мъжете до тях, са им направили деца, и накрая са изоставени и стават самотни майки!

И на мен ми се набива на очи фактът, че си с този човек от няколко месеца. На 22, повярвай, не можеш да определиш дали това е точният човек само от няколко месеца съжителство.

Защо бързате толкова? Защо не се поопознаете първо?
И на 22 вече имаш съжителство продължило 4 години?? Как ти се отрази?

Иначе материално изглежда, че имате възможност да отглеждате дете, защо не.

Тъкмо влизах да напиша същото. От кратко време сте заедно, поопознайте се още. Откъм финанси сте ОК.