Искаме бебе, но все още не сме финансово и материално готови за него

Първо - хубаво е да си отговориш на тези въпроси преди да започнете да правите бебето, а не след (когато вече евентуално може да е станало).

По конкретните въпроси:
1. Живеенето под наем не е проблем
2. Доходът ви е добър
3. Да, доста по - трудно ще бъде заминаването с бебе, обмислете го добре
4. Глупаво е да лъжете родителите ти, вие сте големи хора и би трябвало да можете да носите отговорност за решенията си. Нито ще им искате пари, нито нищо, не им дължиш обяснения защо и как си забременяла.

Не бих родила от човек, който познавам от няколко месеца. Категорично. За мен това е най - големия проблем в ситуацията, всичко друго е приемливо (вкл. и възрастта)  

   Дано прочете коментарите ни и разбере, че всички ние мислим най-доброто за нея! Да, непознати сме за нея, но тук има хора, които са си изпатили от такива мъже като нейния. Може да е добър мъж, това не го знам. За да разбере дали е добър, трябва да го опознае много добре и да попаднат в лоши ситуации, за да види как ще реагира нейният приятел! Може при поява на някаква лоша ситуация, да вземе да избяга от отговорност и от решаване на проблема! При добри ситуации, всеки реагира много добре.

 Мен ми изглежда странно цялата ситуация.
Много си лекомислена, Авторке, първо действаш, после мислиш и се информираш. А, това за възрастта не мисля, че е проблем но предвид какво лекомислие проявяваш, още ти е рано.

   Все пак тя е на 22. Все още е млада. Нека да си спомним ние, когато бяхме на нейната възраст. Тогава гледахме през розови очила все още и въобще нямахме все още представа колко е коварен животът. Вярвахме на всички, които ни говориха хубаво и мечтателно.

На 22, с четиригодишна връзка зад гърба си, очевидно започнала на около 17 - на мен това ми говори, че нямаш достатъчно социален и житейски опит да прецениш що за човек е новият ти приятел. Това, че го усещаш другояче спрямо предишния ти, нищо не доказва. Доказва просто, че новите чувства и емоции са по-различни от тези, в които има рутина   Особено ако предишният ти приятел е бил твой връстник.

Финансово и материално сте готови. Не виждам проблем да си отгледате спокойно детето. Дори и тук. Но ако държите толкова на емиграцията, няма никакъв проблем да го направите - независимо дали с малко бебе или поотраснало дете. Хората го правят непрекъснато; и да има проблеми, преодоляват се, а и ей го къде е Испания, като не стане - връщате се.

Менталната ти готовност обаче е притеснителна.
Искаш да си родител, а те е страх да отстоиш решението си пред твоите родители?
Какво смята приятелят ти по въпроса за брака - като решихте да имате дете, постави ли се изобщо този въпрос? А твоето отношение какво е?

Не знам колко време е минало между двете ти "връзки", но за мен е крайно безотговорно едно момиче, една жена, да се хвърля от връзка във връзка. Хубаво е една млада жена да остане малко сама със себе си, да общува, да попътува, да се погрижи за образованието си, да си направи някакъв анализ - какво точно иска от живота, как, кога...

Разбира се, ако бебето е станало, всички тези неща просто нямат значение. Много хора преди мен са го казали, че се мисли ПРЕДИ.
Интересно е обаче какво те накара да пуснеш темата. НАИСТИНА ли само финансовата готовност те притеснява?

За толкова кратка връзка няма как да го познаваш добре . Ако заминавате в Испания заедно , проучи колко време трябва да работиш , за да получиш майчинство, ако въобще и двамата имате работа там . В случай , че той замине там каква е гаранциятс , че ти ще го последвал.
Да , незряло е по отношение на статута ти към момента , но не към възрастта.
За справка аз забременях на 27-28 скед 2г връзка у той избяга 5м след рабдането на детето от мен . Нямам ни вест ,  ни кост от него вече от 10г., може и да не е жив.

Омъжих се за човек който познавам от няма и месец,  и живяхме заедно повече от 25 години. Това отколко време го познаваш няма никакво значение. Понякога хората разбират че това е човека от пръв поглед.

Забременях на 20г и родих на 21. Раждането на бебе не ми е попречило на никакви житейски планове- нито на образование, нито на пътувания в чужбина. Медудругото, доход като вашия дълги години ни беше недостижима мечта.

Чуденките ти са ми абсолютно неразбираеми. Както и сплашванията от форумките.

Ще си позволя и аз да дам съвет и ще се постарая да се обоснова добре. Изчакайте още малко,ако ви е писано да сте заедно всичко хубаво ще дойде  в правилният момент. Казвам ти го като човек,на който му се наложи да си напасва съвсем не лекия характер с бебе на ръце. С мъжа ми бяхме гаджета и живеехме заедно шест месеца вече,когато разбрахме че съм бременна. Тъкмо когато започва да те пуска първоначалната еуфория на влюбването. Като ме връхлетя бурята от хормони и като започнаха едни караници за всичко,всяка седмица си събирах багажа. Спаси ни това,че мъжа ми много ме обича,ако беше някой друг на третия път щеще да ме остави да си тръгна.
Затова те съветвам,поживейте заедно,пътувайте,опознавайте се малко по малко. Всичко ще се нареди както трябва. Успех

Четири месеца връзка, че то още всичко е цветя и рози. Съмнявам се една караница да са имали за това време, за кризисни ситуации да не говорим. А то точно в такива моменти се усеща дали човекът насреща ще те подпре или ще се огъне. Аз забременях късно, родих на  почти 35, по мой избор. И с мъжа ми бяхме заедно по-малко от година, когато решихме да имаме дете. Но аз съм безкрайно практичен човек и преди това си бях дала ясна сметка, че ако стане нещо и остана сама, съм абсолютно способна да си отгледам детето сама. Е, не стана, гледаме си го двамата. Но и това беше важен момент, който натежа на везните дали да раждам от човек, с който сме заедно от толкова кратко. А на 22 като се сетя къде ми е бил акъла, беше пълен абсурд дори да се обсъжда темата за деца с тогавашата ми половинка.

Но има хора и хора.

Аз още не бях навършила 22, когато родих сина си. Но после ми дойде акъла и за дъщерята почаках до 35. И сега какво? Вече 23 години деца гледам. Ами това е повече от половината ми живот!

Мъжът ми стана баща на...23. Нямаше нищо нередно.

Няма нищо по-хубаво от това да гледаш деца. Ако ще и цял живот.

За дете никога не се съжалява. Каквито и погрешни стъпки да вземеш, детето ще е единственото за което НИКОГА няма да съжаляваш.

Ако започнеш да се замисляш, всеки момент все ще се оказва неподходящ. Все ще има нещо, дето уж може и да е по-добро и така се чака, докато не станеш на тридесет и кусур години и разбереш, че изпускаш влака.

Хубаво е. Спор няма.

А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.