Искаме бебе, но все още не сме финансово и материално готови за него

  • 16 584
  • 158
# 45
Цитат
Много съм притеснена това да не се окаже една погрешна стъпка и цял живот после да съжалявам, че съм направила едно дете в неподходящ период. От друга страна, има ли подходящ момент за едно бебе?

За дете никога не се съжалява. Каквито и погрешни стъпки да вземеш, детето ще е единственото за което НИКОГА няма да съжаляваш.


Права си. За дете не се съжалаява. Съжалява се за това, че си му избрал неподходящ родител и всичките негативи произлизащи от този факт. И бившият ми стана баща на 22, но това изобщо не означава, че беше готов за това, и че пое адекватна отговорност.
Виж целия пост
# 46
А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.

Кой както си го направи. На мен точно това са ми най-щастливите периоди в живота.
Виж целия пост
# 47
А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.

Кой както си го направи. На мен точно това са ми най-щастливите периоди в живота.
Как може да си направиш бебе да не се държи като бебе?
Виж целия пост
# 48
А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.

Кой както си го направи. На мен точно това са ми най-щастливите периоди в живота.
Как може да си направиш бебе да не се държи като бебе?

Може да направиш така че майката да се държи адекватно с бебето и да получава удоволствие и щастие от съществуването му.
Виж целия пост
# 49
Цитат
Много съм притеснена това да не се окаже една погрешна стъпка и цял живот после да съжалявам, че съм направила едно дете в неподходящ период. От друга страна, има ли подходящ момент за едно бебе?

За дете никога не се съжалява. Каквито и погрешни стъпки да вземеш, детето ще е единственото за което НИКОГА няма да съжаляваш.


Права си. За дете не се съжалаява. Съжалява се за това, че си му избрал неподходящ родител и всичките негативи произлизащи от този факт. И бившият ми стана баща на 22, но това изобщо не означава, че беше готов за това, и че пое адекватна отговорност.

Точно така. Хора и хора. Моят беше на 23, заедно сме си и всичко ни е ок. И второ даже си направихме.

Цитат
А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.

И моето първо майчинство със сина беше точно такова. Адски изцеждащо и тежко. Върнах се на работа след първата година, макар и на четири часа. И аз не исках да чуя за второ цели пет години и ако съм честна, трябва да призная, че второто беше инициатива на мъжа ми. Той много, много искаше и ме нави. Но второто  майчинство с дъщерята, ми беше прекрасно. Това е един от най-най- хубавите ми моменти в живота. Изкарах си пълните две години и два месеца от отпуските.
Виж целия пост
# 50
Ще си позволя,да коментирам,като 24-годишна майка на 2 деца (съвсем желани  Grinning) Мм е на 26 (ако има значение).
Според скромното ми мнение,доходите ви са достатъчно добри,за да отгледате дете. Но съм напълно съгласна,че сте твърде от скоро заедно,за да планирате бебе.Бременността,раждането,отглеждането на малко бебе,са все неща,които изискват сигурен и сериозен партньор,на който можеш,да разчиташ. А само за няколко месеца съжителство е трудно,да се опознаеш човека толкова добре.
Вие обсъждали ли сте сериозно всички промени,които биха настъпили при евентуална бременност? Другите момичетта вече са споменали за майчинството,което ще получаваш,покупките,които ще са необходими и тн.
И не на последно място - ти сигурна ли си,че искаш дете на този етап? Оставам с усещането,че по-скоро се оставяш,той да те убеждава,а самата ти май не се чувстваш готова.
За финал- не смятам,че е хубаво,да лъжеш родителите си,че е станало случайно.Щом сте достатъчно зрели за дете,това как ще им съобщиш,не би трябвало,да те тревожи.
Виж целия пост
# 51
А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.

Кой както си го направи. На мен точно това са ми най-щастливите периоди в живота.
Как може да си направиш бебе да не се държи като бебе?

Може да направиш така че майката да се държи адекватно с бебето и да получава удоволствие и щастие от съществуването му.

Много ѝ помагате с клишетата, браво Outta Joint
А после, защо изпушват майките, и се чудят защо нещата не са като в рекламите  за памперси и пюрета и като фотосесиите във Фейсбук  Stop
В случая момичето има нужда от здравословна доза прагматизъм и здрав разум, а не от розови балони. Тя сама си каза в първия пост, че се "умилява от бебенца", така че дозата бонбонени емоции си я е взела, сега е ред да погледне нещата и от задната страна.
Виж целия пост
# 52
Е, относно задната страна - в СО има предостатъчно теми, да отдели време и да чете.  Аз отварям доста често стари теми и чета. Ами доста въпроси може да си зададе човек относно много неща, както и доста разисквани ситуации има, с които повечето от нас се сблъскват в семейния живот. Ама малко хора се замислят за последствията от веднъж взето решение, а още по-малко се сещат да поразровят и да прочетат за съфорумки, попаднали в разни житейски ситуации.
Виж целия пост
# 53
Скрит текст:
А аз тук мога да поспоря. Един от най-изнервящите и изцеждащите периоди в живота ми беше точно след раждането на сина ми, продължи около година и половина, и той е една от причините да не искам да чуя за второ дете.

Кой както си го направи. На мен точно това са ми най-щастливите периоди в живота.
Как може да си направиш бебе да не се държи като бебе?

Може да направиш така че майката да се държи адекватно с бебето и да получава удоволствие и щастие от съществуването му.
Как точно? Имам предвид конкретно. Държах се съвсем адекватно – все пак имам опит с трите деца на брат ми, който остана вдовец. Мъжът ми също беше адекватен родител – беше си взел отпуска в началото, ставаше нощем, хранеше, къпеше, извеждаше, миеше наакани дупета... Всичко необходимо, свързано с грижите за детето ни. Въпреки това, както казах, това беше единият от двата най-изцеждащи и изнервящи периоди в живота ми. Така че продължавам да твърдя, че не за всички хора това е най-хубавото в живота им и не във всеки един момент. Зависи от самия човек. Но, ако не се познаваш достатъчно добре, ако не си преценил другия родител достатъчно добре и "обзаведеш" детето си само с един родител поради прибързаност и недостатъчен опит... Дали авторката ще може да "изнесе" родителството сама, ако се наложи, което е доста често срещан вариант?
Виж целия пост
# 54
Е, айде сега...клишета. Абсолютно съм убедена че всеки може да си направи животът с бебе сладък като в рекламите без да изпушва. Нужни са малко знания и умения. Трябва по-малко да се слушат глупави баби с остаряли разбирания и повече да се доверяваш на собствения здрав разум.
Бебета се гледат изключително лесно.
Виж целия пост
# 55
Как точно? Имам предвид конкретно. Държах се съвсем адекватно – все пак имам опит с трите деца на брат ми, който остана вдовец. Мъжът ми също беше адекватен родител – беше си взел отпуска в началото, ставаше нощем, хранеше, къпеше, извеждаше, миеше наакани дупета... Всичко необходимо, свързано с грижите за детето ни. Въпреки това, както казах, това беше единият от двата най-изцеждащи и изнервящи периоди в живота ми. Така че продължавам да твърдя, че не за всички хора това е най-хубавото в живота им и не във всеки един момент. Зависи от самия човек. Но, ако не се познаваш достатъчно добре, ако не си преценил другия родител достатъчно добре и "обзаведеш" детето си само с един родител поради прибързаност и недостатъчен опит...

Ето ви го и проблема. Защо ставате нощем? Моите деца никога не са хранени нощем. През нощта родителите спят или се любят, а не дежурят край бебето.
Режимът на бебето се нагажда така че бебето да има поне 5-6ч. нощна почивка от хранене. Това е задача на майката да го направи. Нейна задача е да успява да успокоява бебето при всички сигуации и да му осигури здрав сън.
И ако мъжът ти е сменявал памперси, къпал и извеждал, не ми е ясно ти тогава кратата ли си си клатила....
Виж целия пост
# 56
Как точно? Имам предвид конкретно. Държах се съвсем адекватно – все пак имам опит с трите деца на брат ми, който остана вдовец. Мъжът ми също беше адекватен родител – беше си взел отпуска в началото, ставаше нощем, хранеше, къпеше, извеждаше, миеше наакани дупета... Всичко необходимо, свързано с грижите за детето ни. Въпреки това, както казах, това беше единият от двата най-изцеждащи и изнервящи периоди в живота ми. Така че продължавам да твърдя, че не за всички хора това е най-хубавото в живота им и не във всеки един момент. Зависи от самия човек. Но, ако не се познаваш достатъчно добре, ако не си преценил другия родител достатъчно добре и "обзаведеш" детето си само с един родител поради прибързаност и недостатъчен опит...


Ето ви го и проблема. Защо ставате нощем? Моите деца никога не са хранени нощем. През нощта родителите спят или се любят, а не дежурят край бебето.
Режимът на бебето се нагажда така че бебето да има поне 5-6ч. нощна почивка от хранене. Това е задача на майката да го направи. Нейна задача е да успява да успокоява бебето при всички сигуации и да му осигури здрав сън.
И ако мъжът ти е сменявал памперси, къпал и извеждал, не ми е ясно ти тогава кратата ли си си клатила....

По - големи глупости скоро не бях чела  ooooh!

Наистина се надявам жените, на които им предстои да станат майки да не четат това и да не вярват на подобни дивотии, та после да се чувства виновни като им гръмне главата или да вярват, че не се държат "адекватно"  Stop
Виж целия пост
# 57
Скрит текст:
Как точно? Имам предвид конкретно. Държах се съвсем адекватно – все пак имам опит с трите деца на брат ми, който остана вдовец. Мъжът ми също беше адекватен родител – беше си взел отпуска в началото, ставаше нощем, хранеше, къпеше, извеждаше, миеше наакани дупета... Всичко необходимо, свързано с грижите за детето ни. Въпреки това, както казах, това беше единият от двата най-изцеждащи и изнервящи периоди в живота ми. Така че продължавам да твърдя, че не за всички хора това е най-хубавото в живота им и не във всеки един момент. Зависи от самия човек. Но, ако не се познаваш достатъчно добре, ако не си преценил другия родител достатъчно добре и "обзаведеш" детето си само с един родител поради прибързаност и недостатъчен опит...

Ето ви го и проблема. Защо ставате нощем? Моите деца никога не са хранени нощем. През нощта родителите спят или се любят, а не дежурят край бебето.
Режимът на бебето се нагажда така че бебето да има поне 5-6ч. нощна почивка от хранене. Това е задача на майката да го направи. Нейна задача е да успява да успокоява бебето при всички сигуации и да му осигури здрав сън.
И ако мъжът ти е сменявал памперси, къпал и извеждал, не ми е ясно ти тогава кратата ли си си клатила....
ooooh!  Честно, направо не знам как да отговоря на толкова ... коментар. Ще се опитам, все пак.
Всяко дете, по принцип, има двама родители. Нашето не е изключение – и аз, и мъжът ми бяхме и продължаваме да бъдем родители. Това като отговор на въпроса дали съм си клатила краката. Относно ставането нощем, като отговор ще цитирам теб: "Трябва по-малко да се слушат глупави баби с остарЕли разбирания". Като допълнение: Синът ми престана да става нощем много преди въпросния период от година и половина, за който споменах по-рано. Неставането нощем не промени факта, че това беше един от двата най-лоши периоди в живота ми.
Авторката може да разгледа отчетните теми. Това би могло да ѝ послужи като ориентир за решението.
Виж целия пост
# 58

И ако мъжът ти е сменявал памперси, къпал и извеждал, не ми е ясно ти тогава кратата ли си си клатила....
То ежедневието е само сменяне на памперси, къпане и извеждане, друга работа няма майката/жената  ooooh!
Аз нямам бебе, а малко дете, което ходи на училище. Значи ли това че си клатя краката по цял ден  Thinking
Виж целия пост
# 59
Как точно? Имам предвид конкретно. Държах се съвсем адекватно – все пак имам опит с трите деца на брат ми, който остана вдовец. Мъжът ми също беше адекватен родител – беше си взел отпуска в началото, ставаше нощем, хранеше, къпеше, извеждаше, миеше наакани дупета... Всичко необходимо, свързано с грижите за детето ни. Въпреки това, както казах, това беше единият от двата най-изцеждащи и изнервящи периоди в живота ми. Така че продължавам да твърдя, че не за всички хора това е най-хубавото в живота им и не във всеки един момент. Зависи от самия човек. Но, ако не се познаваш достатъчно добре, ако не си преценил другия родител достатъчно добре и "обзаведеш" детето си само с един родител поради прибързаност и недостатъчен опит...

Ето ви го и проблема. Защо ставате нощем? Моите деца никога не са хранени нощем. През нощта родителите спят или се любят, а не дежурят край бебето.
Режимът на бебето се нагажда така че бебето да има поне 5-6ч. нощна почивка от хранене. Това е задача на майката да го направи. Нейна задача е да успява да успокоява бебето при всички сигуации и да му осигури здрав сън.
И ако мъжът ти е сменявал памперси, къпал и извеждал, не ми е ясно ти тогава кратата ли си си клатила....

И моите не са били хранени нощем и това не пречеше на сина ми да се буди през час и все да мрънка или реве. Това няма общо с храненето. Дъщерята пък спеше, например. Едва ли има родител, който да иска да става нощем, но просто си е до дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия