отчаяно вече моля за съвет, защото не знам какво да направя. Става дума за майка ми. Тя иска от мен всеки ден да и звъня и да си говоря с нея. Ние не живеем в един град. Аз уча и през повечето време и съм заета, разбира се че и се обаждам винаги когато мога. Но тя вече ме побърква. Започва разговор с мен след като само един ден не сме се чували по следния начин: "Благодаря, добре съм". На Коледа сутринта аз още не бях се събудила и се започва: 'Ти на майка си ли няма да честитиш Коледата?'. Не малко пъти съм и казвала, че не винаги мога да и се обадя, да ме разбере, че имам и други задължения, че не съм дошла тук, за да си говоря с нея всеки ден, а за да уча, че вече не съм тийнейджър и искам да поема живота си в мои ръце. Просто не знам вече как, по какъв начин да общувам с нея. Да и говоря така, че за спре да се ядосва на всяка дребна неправинло изказана според нея дума. Нямам нерви и аз самата, защото вместо след дълъг и изморителен ден, да седна и да си поема въздух, да си почина, следват спорове на тъпи теми с майка ми. Съвсем съм объркана вече. Нямам нерви! Добронамерена съм винаги с всеки започнат разговор с нея, обичам я, но искам просто глътка въздух и тя да го разбере това. Напълно разбирам, че и липсвам и, че иска да е близо до мен. Но не разбирам мисленето в стил: 'майка съм ти, дала съм ти живот, ще го живееш, както аз кажа'