Какво да правя?

  • 6 631
  • 28
# 15
Но мен ме е страх, че той от инат няма да се върне при мен

Хората, поне в подобни ситуации, не вървят на инат срещу себе си и собственото си щастие. Ако иска да е с теб, ще се погрижи да намери начин да изгладите проблемите и да се съберете.
Дай му време, без натиск, по-лежерно, колкото и да искаш да си го върнеш в момента, колкото и да е гадно онова чувство на.. празнота, колкото и да мислиш, че ако не предприемеш нещо сега, веднага, може да ти коства връзката с този човек.
И както казаха по-горе, ако ще се променяш, то го направи заради себе си, защото ти смяташ, че е нужно, а не за да си спасиш връзката и след време да не се чувстваш окей в собствената си кожа.
Виж целия пост
# 16
Но мен ме е страх, че той от инат няма да се върне при мен

Хората, поне в подобни ситуации, не вървят на инат срещу себе си и собственото си щастие. Ако иска да е с теб, ще се погрижи да намери начин да изгладите проблемите и да се съберете.
Дай му време, без натиск, по-лежерно, колкото и да искаш да си го върнеш в момента, колкото и да е гадно онова чувство на.. празнота, колкото и да мислиш, че ако не предприемеш нещо сега, веднага, може да ти коства връзката с този човек.
И както казаха по-горе, ако ще се променяш, то го направи заради себе си, защото ти смяташ, че е нужно, а не за да си спасиш връзката и след време да не се чувстваш окей в собствената си кожа.

Съгласна съм. Промяната ще е заради мен самата. Времето му го давам, но и аз имам нужда от него, така че е + и за двамата.
Той казва, че ме обича и винаги щял да ме обича, но за сега иска да е сам и да му е спокойно... Колко време ще му е спокойно само той си знае .. но все пак ... Казвам от инат, защото го познавам ... Дали иска да ми даде урок или нещо друго, не знам ... Защото като се замисля, ако не съм го чула преди какво е казвал - сега наистина го чух и разбрах. Само времето ще покаже...
Виж целия пост
# 17
Колкото до връзките ми - никога не се е случвало такова нещо. Това е разликата с предишните ми връзки- не съм ги взимала на сериозно колкото тази.  шега и смях. Ако той ми го каже обаче аз не го приемам по този начин. Приемам го по-лично.

Ама ти и за този каза същото – че откакто сте се събрали, си престанала да го приемаш сериозно (не ми се рови назад, за да те цитирам).
Не знам какво означава това, но на мен ми звучи твърде инфантилно. Не, това не е сериозна връзка. Играете си на любов, на него му е писнало – какво толкова, намери си друго другарче за игра.
Остави бившата му на мира, не ти е тя виновна, че си се издънила. Или че той не е бил човекът за теб.
Все някой ден ще срещнеш точния човек и ще разбереш какво всъщност представлява любовта и сериозната връзка.
Е, поне се надявам, де.  Simple Smile

Да, казах го... Не мога да обясня точната дума. Под не сериозно друго имах в предвид/// че се отпуснах, след като вече бяхме официално двойка ... Все пак 10 месеца се борих за този човек - после просто се отпуснах ... всичко беше наред, докато не дойде чата с бившата .. и от там моите съмнения и мисли ... от там заведението което не потръгна и всички нерви които хвърлихме ... а след това стоенето вкъщи ... Много неща са. Но въпреки всичко се опитвах да показвам че искам да съм с него - явно не по неговия начин Simple Smile

А с това "Е, поне се надявам, де" - Какво искате да кажете? Че не мога да имам сериозна връзка ли? Защото е малко обидно и не на място, след като по-горе написах, че предишната ми връзка беше 1 година- а тогава бях на 17 - по-лигава от сега .... И все пак, ако намеквате, че съм трудна за търпене - има хора които ме търпят. И той беше един от тях, но в крайна сметка с него се отпуснах повече и не се съобразявах достатъчно. Както аз искам някои неща да са по моя си начин , така и той е имал желание да му доказвам нещата по негов си начин. В този случай: Конфликт на интереси. Не липса на любов. Това че съм малко по-разглезена и по чувствителна, не означава, че не мога да обичам Wink
Виж целия пост
# 18
Той казва, че ме обича и винаги щял да ме обича, но за сега иска да е сам и да му е спокойно...

думата "винаги" е само за пълнеж на изречението - по принцип, не само с конкретния случай
той и сега не те обича щом предпочитам да е сам
привързан е към теб, но до там

Цитат
А с това "Е, поне се надявам, де" - Какво искате да кажете? Че не мога да имам сериозна връзка ли?

сериозна връзка все някога ще имаш, но е хубаво и да си истински щастлива в нея, което не е гарантирано от "сериозността" й  Laughing

а за лигавенето ... помисли си ... ако много държиш да се лигавиш, запази го за онези моменти, в които си струва да си трудно търпима, не за ежедневието - ако разбираш какво искам да ти кажа  Wink

Виж целия пост
# 19

А с това "Е, поне се надявам, де" - Какво искате да кажете?

Ами исках да кажа точно това, което съм написала:

Все някой ден ще срещнеш точния човек и ще разбереш какво всъщност представлява любовта и сериозната връзка.
Е, поне се надявам, де.  Simple Smile

Надявам се и ти го пожелавам, защото невинаги човек среща най-подходящия за него партньор, когато е на 20. Особено ако пропилее най-хубавите си години в неподходящи и непълноценни връзки – много ясно, че така намаляват и шансовете да открие истинската любов.
Вярно, за да е успешна една връзка, трябват някакви компромиси и от двете страни. Но не и когато компромисът е със себе си, с любовта, с щастието или удовлетвореността – от партньора и от връзката като цяло.
Виж целия пост
# 20
Здравейте.
Скрит текст:
Имам нужда от съвет от хора, които не са ми близки. Преди 3 дни гаджето ми скъса с мен. Бяхме заедно 1 година и имахме още 10  месеца преди това, в които бяхме приятели със секс.
Ще започна отначало... Събрахме се ние, обичащи се и решихме да сме заедно. След време без да искам прочетох негов чат с бившата си приятелка, която е арменка и не живее в България. Не беше много приятен чата, той ми обясни че не разбирам техните отношения един с друг, и че въпреки раздялата са останали приятели. Реших да си замълча, но не можах да си го избия от главата. Всеки път му го натяквах (което е много голяма грешка- късно осъзната) и се цупех за глупости. Не позволявах да се бъзика с мен, защото всичко което той ми кажеше го приемах за обида. Нямах му вяра както преди. Не обичах да излиза с колегите си, защото ставаше арогантен и гаден с тях. Карахме се за глупости. При всеки скандал ми казваше че не издържа вече и говореше гадни неща. Аз не си поплювах. Когато съм ядосана не мисля какво говоря, следователно не мислех че той ми казва каквото мисли. Това ми е другата грешка. Миналата година отворихме заведение заедно. Не ни потръгна и покрай проблемите със заведението си го изкарвахме един на друг. Затворихме- надявах се, че ще се поуспокоим. Но не стана. От януари не мога да си намеря работа. Стоя си в нас, затворих се в себе си, започнах да се дразня от всичко, не исках да излизам .. И си изкарвах всичко на него. В крайна сметка това го разбрах късно. Преди 3 дни се скарахме по телефона докато той беше на работа. Започнахме да се заяждаме и той каза че не съм се съобразявала как и кога говоря. Дойде в нас (трябваше да спим заедно) не си говорехме, вечеряхме на тишина. Заяде се с мен 2 пъти за глупости. Легнахме си леко изнервени. И голямата бомба дойде- заяви ми че иска да се разделим, че вече не издържа на държанието ми, че съм негативна и съм го дърпала назад. Каза че това е причината поради която не ми е предложил брак и не сме заживяли заедно. До този момент не осъзнавах как наистина съм се държала с него. Не осъзнавах че съм го задушавала и приемала за даденост. Разбрах че не винаги моето мнение е важно и прочие. Когато му го казах той каза че е късно и ми го е говорил ли говорил. 2 ден по-късно се видяхме и по-спокойно го попитах защо не е споделил с мен тези мисли, защо не сме го обсъди и защо когато ставаше дума за живеенето заедно ми е казвал че не сме готови и че не иска. Отговора му беше мислех че знаеш, и че нещата ще се променят.
Близките ми хора казват че ще се съберем, просто имаме нужда от време. Аз знам че бях негативно настроена за всичко около мен и наистина искам да се променя заради него. Той каза че няма да ми даде шанса да му покажа че мога да бъда и друг човек както преди да се запознаем.
Чудя се дали да се опитам по някакъв начин да му докажа че мога да се променя ( защото наистина много го обичам и дори и той да не е перфектен аз си осъзнавам всички грешки ) или просто да продължа напред сама. И също така как мога да му докажа че съм друг човек? Хората се променят зависи колко силно го искат. Но мен ме е страх,
че той от инат няма да се върне при мен и аз ще страдам 2йно повече от сега.
Скрит текст:
Предварително ви се извинявам за дългия текст и благодаря за съветите.
Не, не е от инат.
Просто вече не те обича.
Мъжете, поне повечето, са мазохисти.Обичат ли една жена, могат да изтърпят ужасно много неща, причинени от нея....Не обичат ли, и в ангелче да се превърне жената, смисъл няма да има.
Забрави и продължи напред!

Виж целия пост
# 21
Той е скъсал с теб в прав текст, а ти планини ще повдигаш да му доказваш колко си се променила заради него. Продължавай напред и изобщо не се обръщай, не си струва.

Той не те обича, спорно е колко те е обичал и докато сте били заедно предвид съобщенията разменяни с бившата му приятелка. Тука няма инат, просто е смотолевил нещо, което предполага че ще му спести сцени от твоя страна и евентуално ще му остави вратичка за секс, ако му се наложи. Т.е. ако му се иска, а в момента няма някоя по-подходяща на хоризонта.

Виж целия пост
# 22
Здравейте.
Скрит текст:
Имам нужда от съвет от хора, които не са ми близки. Преди 3 дни гаджето ми скъса с мен. Бяхме заедно 1 година и имахме още 10  месеца преди това, в които бяхме приятели със секс.
Ще започна отначало... Събрахме се ние, обичащи се и решихме да сме заедно. След време без да искам прочетох негов чат с бившата си приятелка, която е арменка и не живее в България. Не беше много приятен чата, той ми обясни че не разбирам техните отношения един с друг, и че въпреки раздялата са останали приятели. Реших да си замълча, но не можах да си го избия от главата. Всеки път му го натяквах (което е много голяма грешка- късно осъзната) и се цупех за глупости. Не позволявах да се бъзика с мен, защото всичко което той ми кажеше го приемах за обида. Нямах му вяра както преди. Не обичах да излиза с колегите си, защото ставаше арогантен и гаден с тях. Карахме се за глупости. При всеки скандал ми казваше че не издържа вече и говореше гадни неща. Аз не си поплювах. Когато съм ядосана не мисля какво говоря, следователно не мислех че той ми казва каквото мисли. Това ми е другата грешка. Миналата година отворихме заведение заедно. Не ни потръгна и покрай проблемите със заведението си го изкарвахме един на друг. Затворихме- надявах се, че ще се поуспокоим. Но не стана. От януари не мога да си намеря работа. Стоя си в нас, затворих се в себе си, започнах да се дразня от всичко, не исках да излизам .. И си изкарвах всичко на него. В крайна сметка това го разбрах късно. Преди 3 дни се скарахме по телефона докато той беше на работа. Започнахме да се заяждаме и той каза че не съм се съобразявала как и кога говоря. Дойде в нас (трябваше да спим заедно) не си говорехме, вечеряхме на тишина. Заяде се с мен 2 пъти за глупости. Легнахме си леко изнервени. И голямата бомба дойде- заяви ми че иска да се разделим, че вече не издържа на държанието ми, че съм негативна и съм го дърпала назад. Каза че това е причината поради която не ми е предложил брак и не сме заживяли заедно. До този момент не осъзнавах как наистина съм се държала с него. Не осъзнавах че съм го задушавала и приемала за даденост. Разбрах че не винаги моето мнение е важно и прочие. Когато му го казах той каза че е късно и ми го е говорил ли говорил. 2 ден по-късно се видяхме и по-спокойно го попитах защо не е споделил с мен тези мисли, защо не сме го обсъди и защо когато ставаше дума за живеенето заедно ми е казвал че не сме готови и че не иска. Отговора му беше мислех че знаеш, и че нещата ще се променят.
Близките ми хора казват че ще се съберем, просто имаме нужда от време. Аз знам че бях негативно настроена за всичко около мен и наистина искам да се променя заради него. Той каза че няма да ми даде шанса да му покажа че мога да бъда и друг човек както преди да се запознаем.
Чудя се дали да се опитам по някакъв начин да му докажа че мога да се променя ( защото наистина много го обичам и дори и той да не е перфектен аз си осъзнавам всички грешки ) или просто да продължа напред сама. И също така как мога да му докажа че съм друг човек? Хората се променят зависи колко силно го искат. Но мен ме е страх,
че той от инат няма да се върне при мен и аз ще страдам 2йно повече от сега.
Скрит текст:
Предварително ви се извинявам за дългия текст и благодаря за съветите.
Не, не е от инат.
Просто вече не те обича.
Мъжете, поне повечето, са мазохисти.Обичат ли една жена, могат да изтърпят ужасно много неща, причинени от нея....Не обичат ли, и в ангелче да се превърне жената, смисъл няма да има.
Забрави и продължи напред!




На 15ти март направихме една година и той хвърли купища пари за подаръци и каквото се сетите. Не мога да повярвам, че не  ме обича, колкото и да го повтаряте. Майната им на подаръците, доказвал го е не 1 или 2 пъти дали ме обича...
Виж целия пост
# 23
Голяма работа, че ти е подарявал подаръци. Бившият ми приятел ме заведе на море и ми накупи дрехи около седмица-две преди да ме зареже.  Laughing "Мнооооого те обичам" и на другия ден "Не те обичам, искам да се разделим"  Laughing Тия неща не са фактор, повярвай. Поведението му към теб в момента е по-важно, от това какво ти е бил купил и какво ти е обяснявал.
Виж целия пост
# 24
Мило момиче,не си губи времето и не се задълбавай в тази връзка.Ако толкова обичаш този човек,с времето ще намериш начин.Съсредоточи се върху себе си,продължи образованието си за да си намериш подходяща работа.Колкото и грубо да ти звучи сега, в живота ти ще има още много "любови".От написаното виждам едно разглезено дете,което малко познава живота.Като поработиш върху себе си,ще имаш шанс да срещнеш по-подходящ партньор, или да си върнеш този.
Виж целия пост
# 25
Да, благодаря на всички за коментарите. На последния коментар само ще отговоря, че колкото съм разглезена, толкова съм и видяла от живота Wink
Съдите от написаното за момче, в момент на тъга... Комплименти Wink ... Такива сме хората- съдим и си правим заключения без да знаем хахах... Както и да е ....
Събрахме се Simple Smile Издържахме 3 седмици разделени - и накрая пак сме заедно. Прочетох коментар за подаръците - и всъщност да съдя по това, защото познавам човека до себе си. Знам какво би направил и какво не.
Пожелавам лек и успешен ден на всички! Simple Smile
Виж целия пост
# 26
  Толкова много неща е направил за мен и ми е доказал, че ме обича.

Аз да задам задължителния въпрос: конкретни примери за направени неща.

А после ние, дъртите тетки, ще ти кажем дали наистина е направил нещо ценно или си минала с евтинки жестове.
Виж целия пост
# 27
  Толкова много неща е направил за мен и ми е доказал, че ме обича.

Аз да задам задължителния въпрос: конкретни примери за направени неща.

А после ние, дъртите тетки, ще ти кажем дали наистина е направил нещо ценно или си минала с евтинки жестове.



Не говоря за евтини жестове и подаръци. Говоря за това, че когато имам нужда винаги е бил до мен, за това че докато не работех той ме издържаше и не ме е оставил без пари, което за мен е повече от подаръци (цветя и бонбони). Миналата седмица прадядо ми почина - след като му казах, стана оправи се ( без да го моля ),  освободи се от работа и за 20 минути беше в нас, за да е до мен. Дойде и на погребението със семейството ми, за да ни подкрепи. Не се разбирам с майка му- преди месеци ми изчезна гласът, без да ми е лошо или нещо такова. Майка му е много странен човек, та вечерта останах да спя в тях, тя се заяждаше за всяко нещо с него и аз просто реших да си легна, тъй като започна да ме боли глава и ухо. В момента в който той отиде да попита майка си, дали имат някакви капки за уши, тя му отговори " Като е болна и и е лошо- да си стои вкъщи, не да ми обикаля улиците и да ходи по къщите" - при което на мен ми стана много гадно, защото това се чува в неговата стая.... Той само дойде при мен, погледна ме и вика оправяй си багажа- отиваме във вас.
Виж целия пост
# 28
Голяма работа, че ти е подарявал подаръци. Бившият ми приятел ме заведе на море и ми накупи дрехи около седмица-две преди да ме зареже.  Laughing "Мнооооого те обичам" и на другия ден "Не те обичам, искам да се разделим"  Laughing Тия неща не са фактор, повярвай. Поведението му към теб в момента е по-важно, от това какво ти е бил купил и какво ти е обяснявал.



Мдаа... Когато каза, че иска да се разделим, не каза, че не ме обича. Каза много те обичам, но искам спокойствие. Дадох му го- сега сме заедно.
Поведението му, докато бяхме разделени беше едно - думите му други ... Бяха много противоречиви. През 3те седмици в които бяхме разделени, той почти всеки ден ми пишеше, че ме обича и че му липсвам ... Ако кажех нещо накриво, заради нервите и болката, започваше да се държи по грубо ... беше объркан ... Както и да .. Ще видим до къде ще стигнем сега ...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия