За борбата с ежедневния СТРЕС

Здравейте. Всички знаем колко вреден е стресът, колко много и най-различни болести предизвиква и как ни убива. В същото време на всички е ясно, че животът днес (поне на повечето от нас) е изключително стресов. И стресът се увеличава непрекъснато и няма никаква надежда според мен да намалее скоро. Имам предвид дребния ежедневен стрес, който е доказано по-вреден и страшен от това 2-3 пъти в живота да преживееш нещо наистина страшно. Мен поне ме съсипва. Не знам в мен ли е причината или стресът наистина е много. Ще ви опиша един обичаен работен ден да кажете нормално ли е да се чувствам под огромен натиск.
6.00 ч. - звъни телефона, на мен ми се спи все още зверски, защото съм спала 6-7ч, което ми е малко;
6.10 - звъни пак, защото първия път не съм станала;
6.20 - звъни трети път и вече ставам с огромна неприязън, защото няма накъде
6.20-6.40 - баня, тоалет, обличане
6.40 - будя децата, те мрънкат
6.45 - 7.00 - приготвям обяд за мен и децата, пакетирам, правя си кафе, пия си лекарствата, пия си кафето, пуша 1 цигара, като непрекъснато подвиквам на децата да се обличат
7.00 - гримирам се
7.10 - излизаме
7.20 - оставям децата в училище
7.30 - пристигам на работа
7.30 - 15.30 - работя. Работата ми е изключително натоварена. В прекия физически смисъл - работното ми време е заето минимум 110%. Често се случва да ми се ходи до тоалетна в 10ч и да успея да отида чак в 14ч, просто защото няма време. Непрекъснато правя по 3-4 неща едновременно, през това време два телефона звънят, на вратата се чука през 5 мин.... Освен това е и отговорна. Нося отговорност за здравето и живота на 60 деца и 30 души персонал. Непрекъснато съм под заплаха да не сбъркам нещо, непрекъснати проверки, забележки, тонове хартии и писане, всяка буква и цифра после се проверява, има глоби за всичко. Пуша и ям само в обедната почивка, общо 30 мин.
15.30 - излитам от работа с огромно облекчение
15.30-16.30 - гледам да свърша максимум задачки в минимум време. Това е времето в което мога да отида на маникюр или на психолог (2 пъти в месеца), да напазарувам, да платя сметки и още такива дребни задачки.
16.30 - вземам децата от училище
17.00 - прибираме се до в къщи, след това ги водя или на тренировка или на разходка, ако е прилично времето. Междувременно служебният ми телефон звъни поне 5-6 пъти на вечер. Събота и неделя също.
19.30 - прибираме се
19.30-21.00 - натирвам децата да се къпят, къпя се, приготвям вечеря, сервирам, вдигам, зареждам миялна. Междувременно свършвам още някоя дреболия между другото - пералня, сушилня, боклук, прах, поливане на цветя, приготвяне на дрехи за другия ден и т.н. Общо взето не сядам.
21.00 - припадам на дивана и нямам сили името да си кажа
21.30 - натирвам децата да спят, говорим си малко
21.45 - пуша една цигара и това са единствените ми 5 мин спокойствие през деня.
22.00 - припадам в леглото. Чета поне час, често и повече.
23.30-24.00 - заспивам. Спя добре обикновено.

Та това е ежедневието, което все повече ме задъхва напоследък. Винаги съм била много енергичен човек, но взе да ми идва в повече. Уж психически и емоционално се чувствам добре. Обаче имам всякакви най-разнообразни психосоматични оплаквания. Това отдавна. Пих деанксит много дълго време и докато го пиех ми нямаше нищо. Но не искам да го пия повече. Откакто го спрях оплакванията се върнаха. Сърцебиене, задух, най-различни болки, изтръпване и т.н., и т.н. Физически (доказано с прегледи и изследвания) нищо ми няма. Но тези дискомфорти ме мъчат. Хем знам, че не са страшни, но са много неприятни. А не искам да пия успокоителни лекарства цял живот. Не виждам какво мога да променя в ежедневието си. За смяна на работата и дума не може да става.

Та споделете вие как се борите със стреса? Аз ли нещо не съм достатъчно издържлива или наистина в днешно време стресът е много? Има ли някакви нелекарствени тайни и хитрости за справяне с това чудо?