болен в семейството

  • 10 001
  • 41
# 15
Аз имам опит с двама болни - майка си, обичам я безкрайно. Борихме се заедно, тежко ми е било, но съм го приемала нормално. Каквото е решила това е правила, нито съм се месила нито съм коментирала. Вързастен човек, болен или не не бива да бъде каран да прави нещо или не. Ако поиска нещо, което в момента нямам сили да свърша отказвам и толкова. Както с всеки здрав човек. Семейството е затова да си казваш и правиш нещата искрено и със сърце, като няма сърце не се прави.

Болен беше и баща ми, човек, с когото никога не съм имала нормални човешки дори отношения. Иска това иска онова, отрязах го и толкова, нито съм ходила в болници нито съм му се обаждала дори. Без сърце не правя нищо. Имах чувство за вина за 1 седмица след като почина.Нито съм господ да го излекувам, нито е позволил сърцето ми да иска да му помогна, егоист който нищо не е дал, а като му опряло до задника се сетил, че има семейство и трябва да му се помага.

Не се тормозете за неща извън контрола ви, оставете човека да прави каквото иска, право му е. А всичко което иска и не ви се прави отказвайте и толкова, право ви е. Този човек съсипа живота ни звучи баш като да не ви се иска нищо да правите. Ако можете да наемете чужд човек да му помага би било добре и нито вие карайте него да прави нещо или не нито се оставяйте той да ви кара да правите нещо или не. Това мога да дам като съвет, дано е поне малко полезно.
Виж целия пост
# 16
Опитай да не се дразниш. Не им е лесно на майка ти и сестра ти. Представи си от активен човек да те срине нещо изведнъж и да станеш зависима от други. Добави към физическата невъзможност болката, гаденето. Дори да си благодарна за грижите в началото, с течение на времето всичко започва да те дразни и може искрено да намразиш обгрижващите те, а и целия свят. От психологическа гледна точка може да се държиш като изрод, тъй като съзнателно или подсъзнателно да искаш да ги отчуждиш и отблъснеш - било за да страдат по-малко от загубата, било заради това, че вече мразиш собственото си тяло, заради това, че те предава и си го изкарваш на най-лесните.

Имаш два варианта - не контактувай с него или преглъщай, пускай си нещата покрай ушите и играй "разбираща". Нищо в поведението му не можеш да промениш, в нищо не мисля, че можеш да го убедиш. Според мен се държи напук на всичко само за да види бебето - това вероятно е единственото, което го крепи в момента и помага много повече от химиите. Стисни зъби още няколко месеца, дано успее да го дочака.
Виж целия пост
# 17
Анонимен съвета ти е правилен както в отношенията с болни, така и с проблемни членове на семейството. Аз съм на същото мнение. Яд ме е как съм се поддавала на манипулации, но не съм имала нужния жизнен опит.
Виж целия пост
# 18
Не прочетох всичко ,но от това което прочетох останах в шок ,никой не е застрахован от рак и не мога да повярвам ,че някой може да мисли по този начин за болния ,поне малко се постави на негово място през какъв ад минава човечеца и през какви болки минава .Моя свекър също е болен от рак ,вече за четвърти път му отваряха стомаха ,изрязаха единия бъбрек ,далака и част от стомаха и пак има нещо като буца под ребрата. Беше на крачка от смърта от преплитане на червата. И той изкара много тежки терапии от който му се подвъщаше или беше с диария постоянно или няма никакъв вкус в устата и след всичко това още му се живее заради внучките ,който са на 2 и 5 м ., беше много отчаян ,че няма да дочака да ги види да се родят и неговия характер е много ,ама много труден ,но и през ум не ми е минава да искам да умре и да пиша някъде подобни думи. Не е лесно за семейството ,но трябва да се полагат грижи ,а не да се зареже човечеща.Според мен всеки човек в подобни състояния ,ще се стане сприхав и лош човек ,но това е само от болката.
Виж целия пост
# 19
Далеч не всеки човек в подобно състояние е такъв.

Като го погледате денонощно свекър ви един два три месеца, тогава говорете какво никога не би ви минало наум. Абсолютно мнение на човек, който не е имал грам досег с болен  Peace Освен да разкаже по форумите де и да се шокира от болката на друг човек, който страда не по-малко от всеки онкоболен (за авторката говоря).
Виж целия пост
# 20
Нормално е от всичкия стрес и натоварване покрай болния да минават какви ли не неща през главата на близките. Не всеки може да се справи психически и емоционално с обгрижване или дори кратък досег до болен в такова състояние, много в последствие изобщо не успяват да се съвземат.
Виж целия пост
# 21
["]Аз се опитвам да се дистанцирам, но се лашкам между това, че не знам колко му остава и ако почине без да сме си общували, ще съжалявам много, и отвращението и гнева си към него, когато си общуваме. Просто много искам нещо хубаво да си казваме, което да запомня, а не да ми злослови. "  - Просто му го кажи. Обръщай на майтап неговите приказки за принцесите /а той е краля-слънце Simple Smile/, неутрализирай неговите негативни изблици с леко иронични закачки с цел да се развеселите взаимно. При посещенията си при него не влизайте с тъжни и отчаяни физиономии, а усмихнати. Разказвайте му за весели случки от деня ви, за бъдещи позитивни съвместни планове. Казваш, че обича да се занимава с ремонти - питай го кое как смята да прави, обсъждайте, накарай го да ти разкаже какво е намислил да прави, когато се прибере в България; казвай му какво хубаво са направили за теб и бебето /днес например/ майка ти и сестра ти - да речем, че сте ходили да избирате дрешки или креватче, показвай му някакви каталози и въобще - говорете си за ежедневните неща от живота, сякаш болестта е на заден план и отминава. Този театър е труден и изтощителен в началото, но в грижите за нашия онкоболен и ние бяхме станали досадни с "това е полезно, това е вредно, направи така, консултирай се с този доктор, с онзи доктор", ходехме на пръсти и угаждахме за всякакви прищевки, а човека просто искаше поне в спокойните дни да забрави за болестта. Този театър ме накара наистина да търся и забелязвам дребните радости като слънчев ден, освежаващ дъжд, врабче, кацнало на перваза...
           Пускай си покрай ушите злобните забележки спрямо майка ти и сестра ти. Покажи им на тях, че отлично разбираш, че в момента той изобщо не оценява техните грижи и внимание, но за сметка на това ТИ ЗНАЕШ, че те правят всичко по силите си, че даже и свръх силите си  И ТИ НЯМА ДА ПОЗВОЛИШ неговите брътвежи да влошат взаимоотношенията помежду ви.  Мисля, че баща ти несъзнателно, но много егоистично, създава конкуренция помежду ви коя от трите се грижи по-добре за него. Дай Боже да се справи с лечението, но ако иска да го прекрати и да се прибере в България, според мен не му отказвайте.
Виж целия пост
# 22
Ани не си се грижи ла за болен. И аз не съм, но леля ми го прави. И болката и е същата като на авторката. Давам си сметка, че и мен като единствено дете това ме чака със сигурност по отношение на майка ми и леля ми, а най-вероятно и по отношение на свекър ми и свекърва ми, защото многократно ми е казва но, че те са гледали моите деца, докато на другата снаха детето не, така че е мой морален дълг. И тогава мисля че съвета на Силен и анонимния е най-ценен, без много драма.
Виж целия пост
# 23
Той няма да се промени и да, това е едно от най-тежките неща при грижите за болен човек
Вие поне се подкрепяте, и сте наясно. Съветите на Сирен са абсолютно резонни, грижете се за него и не обръщайте внимание на това, което той говори. Не го приемай толкова навътре. Сега самият той е изплашен, неадекватен. Той не мисли за вас и не го интересува колко ви наранява. По принцип реакцията му е разбираема, но е неприятна, да.
Виж целия пост
# 24
Анонимен съвета ти е правилен както в отношенията с болни, така и с проблемни членове на семейството. Аз съм на същото мнение. Яд ме е как съм се поддавала на манипулации, но не съм имала нужния жизнен опит.

да, много ми харесва, всеки с правата си. но, за съжаление в семейството ми сме с много скапани граници всички Simple Smile всеки влиза грубо в територията на другия. такава ни е динамиката и без болести. майка ми се опитва да повтаря "по-малко обич повече добро възпитание" по Вонегът, но засега  още не сме го натренирали.

много благодаря и за съвета с майтапите и шегите. на мен много ми липсва чувство за хумор, а то пък е лечебно в случая.
за манипулациите и разделяй владей, винаги е бил такъв (от майка си го бил взел, според майка ми), но ние си се знаем, цял живот сме заедно,  всеки знае номерата на всеки .
 
днес ситуацията е по-спокойна, след изкризването ми вчера. той ми е леко обиден, но е поканил майка ми да излезнат и се държи добре. Естествено, че няма никой да държи никого насила, прибира се засега, то така или иначе сега докато не се възстанови не може да му се прелива. той ще си решава, но в бъдеще преливане ще е възможно единствено при поемане на отговорност за поведение и спазване на инструкции на лекари и съобразяване.
Виж целия пост
# 25
Здравейте, в семейството ми има много болен човек.
Скрит текст:
Този човек успя за една година да съсипе живота ни. Първо, болестта му е страшно тежка и кажи речи нелечима, смъртоносна. Второ,  постоянно изникват непредвидени обстоятелства, досега няма нито един истински завършен цикъл на химио. Трето, този човек е с ужасен характер и няма никакви навици да се грижи за себе си. Той винаги е прав за всичко. Оказа се, че освен от собствената си професия е и най-големият специалист по конкретното онкологично заболяване, което има и изобщо по всичко. Лекарски предписания спазва само доколкото  е удобно. Лекуваме го в чужбина, защото в България медикаментите, които са подходящи за него, не са достъпни все още. Всичко това беше организирано от сестра ми, която е много привързана към него.
Поради нежеланието му да ходи на лекар, преди две седмици получи срив (стана му лошо от химиото докато е бил сам, е повръщал и се е нагълтал с вода и повърнато, но му беше лошо дни преди това и при всякакви кандърми и молби не се нави да отиде на лекар.). От това преживяване на всичкото отгоре влезна в болница в интензивното, като всички бяхме извикани, защото той можеше да не изкара нощта. Пак прескочи пропастта стабилизира се и го изписаха. Но сега има психоза дали от медикаментите /успокоителните, дали от самия огромен шок. Тази психоза освен властен и агресивен какъвто си беше, го прави и неадекватен, но и страшно заядлив. Смята другите за луди а себе си за нормален. Аз съм сега свещена крава, защото съм бременна, мен не ме напада, но говори ужасно грозни неща за сестра ми и майка ми, на които със своята глупост съсипа лятото, а със своето гнусно поведение месеци наред тормозеше сестра ми. Сега говори ужасни неща за тях какви били принцеси, преди беше, че искат да го отровят. това е страшен шок за сестра ми, която всичко направи за да уреди лечението му в чужбина и също така тя го спаси от последния епизод, да не говоря какъв шок беше за нея, как му е спала до леглото и тн.

Не знам как да се държа с него и какво д му казвам, когато се опитвам да му обясня ситуацията, той решава, че и аз съм луда (като майка ми и сестра ми), но не мога да поддаквам на гнусотиите му. Сега последно след сума ти превземки и прищевки с неговите умирания и кое как искал да яде и тн, майка ми и сестра ми излезнали малко да се разтушат, той ми пише за двете принцеси еди кво си, все едно те са му длъжни. Постановката е, че всички са му длъжни да му угаждат и да се грижат, но той не е длъжен за нищо никому, изпълнява лекарските предписания както му изнася. Ако не се подчиниш, става агресивен. Да пукне дано, не го обичам този човек, винаги е бил с психика на насилник, но си мислих, че поне сестра ми я обича. сега виждам как не му пука и спокойно си я съсипва. ненавиждам го с цялото си сърце и не мисля, че е само от психозата, той винаги е бил нарцис, егоист и насилник. гнусен и разрушителен човек, без капчица скромност или мисъл за някой друг.
За съжаление, освен да си сложиш "капаци на очите и ушите", нищо друго не остава.
Просто спираш да забелязваш, полагаш задължителните грижи, предписани от лекарите и до там.
Нито обясняваш, нито изискваш, нито очакваш, нищо.
Тези му характерови особености, които описваш, се изострят от болестта.
Съжалявам, че нямаш полезен ход....най-вероятно става дума за баща ти, така че няма и как да го изоставиш.

Виж целия пост
# 26
Аз не разбрах каква е връзката с болният? Авторката се изразява така сякаш не са роднини.
Виж целия пост
# 27
И аз се зачудих. Оставам с впечатление, че й е баща или пастрок.
Виж целия пост
# 28
По време на една химиотерапия баща ми направи много остра психоза- не ни познаваше, дърпаше шкафчето на секцията в хола и ме питаше какво съм направила с тоалетната. Говореше несвързано. Първият психиатър му изписа успокоителни и сироп, от който пък се въртеше в кръг. Втория налучка лекарствата. След 5-6 дни почна да идва с акъла си, до 10 се беше възстановил напълно.
Не съм сигурна, че това, което се случва с вас също е психоза..
Виж целия пост
# 29
Не си кръщавай детето на него! Какво искаш - винаги, когато казваш името му, да се сещаш за тези тежки моменти ли? Пък и кой го иска от тебе? Имам чувството, че те гложди тежко чувство за вина - внушена с времето. Каквото и да си правила, все не си угодила и все си била крива. Защо смяташ, че сега набързичко ще се поправят нещата? Няма, каквото и да правиш, няма да е доволен. Съхрани себе си, отговорна си преди всичко за бебето. Измисли си нещо като филм - той е в ролята на лошия, ти играеш ролята на дъщерята, имате си реплики, казвате си ги, като свърши работният ден спираш да живееш в този "филм". Ще мине. И това ще мине. Чакат те хубави моменти занапред. Желая ти спокойствие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия