Нормално е, Please,и аз никой не исках да виждам , да ми говорят, не исках да ме прегръщат. В тази лудост мисля всичко е нормално , ако това ти помага дистанцирай се малко от всичко ,но се постарай да не се караш с никой. Нали знаеш никой не усеща твоят болката.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 08:46 ч.
# 2 400
6 авг. 2022, 08:43 ч.
# 2 401
6 авг. 2022, 10:33 ч.
Сънувах мама снощи ,каза ми ,, Много ли ме обичаш мама,много ме обичай,, ,държейки ми ръката !
Виж целия пост
# 2 402
6 авг. 2022, 12:10 ч.
Това е хубаво, че си успяла да бъдеш с нея, макар и в съня!
Виж целия пост
# 2 403
7 авг. 2022, 18:15 ч.
Днес излязох с приятелка от детството,тя не живее в нашия град и през лятото идва на гости при роднини.
Видяхме се ,поговорихме пихме по кафенце ,споделих ѝ какво се е случило ,а тя познава майка и татко.
Малко по добре се почувствах ,като поговорихме (тя е психолог по професия и това работи) . На връщане обаче вървях и си спомнях как сега майка ме чака в къщи и ме пита ,,Как изкарахте ,мама?" . Представях си ,по точно си спомнях и сълзите ми течаха ,нямах сили даже да вървя. В момента в който отворих вратата в къщи и не видях никого , защото баща ми беше излязал ,ревнах като магаре .
,, Мъката трябва да си я изживееш " каза приятелката ми от детинство.
Виж целия пост
Видяхме се ,поговорихме пихме по кафенце ,споделих ѝ какво се е случило ,а тя познава майка и татко.
Малко по добре се почувствах ,като поговорихме (тя е психолог по професия и това работи) . На връщане обаче вървях и си спомнях как сега майка ме чака в къщи и ме пита ,,Как изкарахте ,мама?" . Представях си ,по точно си спомнях и сълзите ми течаха ,нямах сили даже да вървя. В момента в който отворих вратата в къщи и не видях никого , защото баща ми беше излязал ,ревнах като магаре .
,, Мъката трябва да си я изживееш " каза приятелката ми от детинство.
# 2 404
9 авг. 2022, 17:24 ч.
Колкото и егоистично да звучи - когато плача, сякаш плача повече за себе си и че няма кой да ме подкрепи вече.
Все мисля, че можех да направя нещо повече, да поживее още малко, тя беше борец. Иначе докато беше жива, често се сдърпвахме, а и в последните си дни все ме овикваше, все не й бях угодила нещо.
Виж целия пост
Все мисля, че можех да направя нещо повече, да поживее още малко, тя беше борец. Иначе докато беше жива, често се сдърпвахме, а и в последните си дни все ме овикваше, все не й бях угодила нещо.
# 2 405
9 авг. 2022, 18:13 ч.
Плача , защото няма на кой да кажа ,,мамо,, , когато се прибера и отворя вратата знаех ,че тя е там и ѝ казвах ,,мамо тук съм,, или ,, hallo,, ,а тя ми се радваше .
Сега като се прибера ,целувам нейната снимка в портфейла ми и на нея казвам прибрах се мамо.
Мисълта ,че няма да я видя повече ,да я прегърна ме убива всеки ден по малко , всеки ден се къса парче от сърцето ми.
Незнам при вас как е , защото всички сме различни!?
Обаче вече знам ,че по леко няма да става
Виж целия пост
Сега като се прибера ,целувам нейната снимка в портфейла ми и на нея казвам прибрах се мамо.
Мисълта ,че няма да я видя повече ,да я прегърна ме убива всеки ден по малко , всеки ден се къса парче от сърцето ми.
Незнам при вас как е , защото всички сме различни!?
Обаче вече знам ,че по леко няма да става
# 2 406
9 авг. 2022, 18:26 ч.
Напротив, ще става по-леко. Знам, че е трудно, но не се вглъбявай прекалено. Ще си навредиш на здравето. Нямаш ли работа, хоби или друго занимание, с което да се разсейваш и да не мислиш за това?
Виж целия пост
Плача , защото няма на кой да кажа ,,мамо,, , когато се прибера и отворя вратата знаех ,че тя е там и ѝ казвах ,,мамо тук съм,, или ,, hallo,, ,а тя ми се радваше .
Сега като се прибера ,целувам нейната снимка в портфейла ми и на нея казвам прибрах се мамо.
Мисълта ,че няма да я видя повече ,да я прегърна ме убива всеки ден по малко , всеки ден се къса парче от сърцето ми.
Незнам при вас как е , защото всички сме различни!?
Обаче вече знам ,че по леко няма да става
Сега като се прибера ,целувам нейната снимка в портфейла ми и на нея казвам прибрах се мамо.
Мисълта ,че няма да я видя повече ,да я прегърна ме убива всеки ден по малко , всеки ден се къса парче от сърцето ми.
Незнам при вас как е , защото всички сме различни!?
Обаче вече знам ,че по леко няма да става
# 2 407
9 авг. 2022, 18:30 ч.
Така е, аз се старая да не влизам много тук, защото се разплаквам само като чета останалите.
А и ММ допълнително ме ядосва, от него грам подкрепа няма. Те с майка ми нали много се обичаха
Виж целия пост
А и ММ допълнително ме ядосва, от него грам подкрепа няма. Те с майка ми нали много се обичаха
# 2 408
9 авг. 2022, 18:41 ч.
Благодаря ви , работа имам даже в момента съм на работа , всеки ден съм на работа ,но това не ме разсейва.
Винаги си мисля за нея .
Виж целия пост
Винаги си мисля за нея .
# 2 409
9 авг. 2022, 22:27 ч.
А на мене най ми липсва като човек, не толкова защото ми е била майка. Тя имаше много хубаво чувство за хумор, много заразителен смях и самата ѝ компания беше забележителна!
Подкрепата и обичта, които цял живот ми е давала безкористно, са някак на заден план.
Тъжното е, че осъзнавам всичко това, когато вече я няма.
Нали знаете онова състояние, полу-будното, точно преди да заспи човек? Точно тогава я видях, преди да заспя или като заспивах. Ухилена, на някаква смешна история, която разказва, седеше на канапето, както само тя може, здрава, засмяна, пълна със живот... Вероятно "видението" е траело няколко секунди, но ме зареди невероятно, изпълни ме с радост.
И ето ме пак в моята монотонна действителност с моя крив, тежък характер, където се уча да се справям със себе си и да загърбя липсата на майка ми.
Виж целия пост
Подкрепата и обичта, които цял живот ми е давала безкористно, са някак на заден план.
Тъжното е, че осъзнавам всичко това, когато вече я няма.
Нали знаете онова състояние, полу-будното, точно преди да заспи човек? Точно тогава я видях, преди да заспя или като заспивах. Ухилена, на някаква смешна история, която разказва, седеше на канапето, както само тя може, здрава, засмяна, пълна със живот... Вероятно "видението" е траело няколко секунди, но ме зареди невероятно, изпълни ме с радост.
И ето ме пак в моята монотонна действителност с моя крив, тежък характер, където се уча да се справям със себе си и да загърбя липсата на майка ми.
# 2 410
10 авг. 2022, 00:02 ч.
Мама беше медикът в къщи, каквото и да станеше, ние се обръщахме за съвет към нея. Ще успокои, ще каже, че няма основание за притеснение, ако нещата не са наред, внимателно ще подходи. Имам си здравословни проблеми, но нейната мъдрост и спокойствие ми помагаха да ги решавам леко. Аз така и не се научих като нея.
Най-много ме тормози начинът, по който си отиде. Мъките, болницата, че не можах да я облека и да видя лицето й. Не можах да я измъкна от онова място и да я изпратя като хората. Татко си отиде спокоен, беше достойно изпращане на един възрастен човек, живял достоен живот. А при мама... Просто се уплаших, като видях сатурацията, задушаваше се, умираше в ръцете ми. Обадих се на бърза помощ. Успяха да я закрепят, в един момент допуснаха, че след като задържа, може да я изпишат. И тогава организмът й не издържа на лекарствата. Не успя да се прости с внука си, който толкова обичаше. Както стоя и се връща споменът. Стоя пред болницата и гледам прозореца, където бяха последните й мигове. Отсреща е мястото, където е прекарала последната нощ. Понякога съжалявам, че не отидох там да я облека и подготвя. А друг път съжалявам, че не й дадох нещо, вместо да я пратя в болницата. Ние живеем до болницата.
Предполагам, че постепенно ще се отърся от тези кошмари.
Виж целия пост
Най-много ме тормози начинът, по който си отиде. Мъките, болницата, че не можах да я облека и да видя лицето й. Не можах да я измъкна от онова място и да я изпратя като хората. Татко си отиде спокоен, беше достойно изпращане на един възрастен човек, живял достоен живот. А при мама... Просто се уплаших, като видях сатурацията, задушаваше се, умираше в ръцете ми. Обадих се на бърза помощ. Успяха да я закрепят, в един момент допуснаха, че след като задържа, може да я изпишат. И тогава организмът й не издържа на лекарствата. Не успя да се прости с внука си, който толкова обичаше. Както стоя и се връща споменът. Стоя пред болницата и гледам прозореца, където бяха последните й мигове. Отсреща е мястото, където е прекарала последната нощ. Понякога съжалявам, че не отидох там да я облека и подготвя. А друг път съжалявам, че не й дадох нещо, вместо да я пратя в болницата. Ние живеем до болницата.
Предполагам, че постепенно ще се отърся от тези кошмари.
# 2 411
10 авг. 2022, 00:15 ч.
Дина, не се обвинявай. Покрай Ковид се създаде много голяма паника. За момента си мислила и направила най-доброто за нея, тях.
Никога няма да разбера някои безумия около боледуването и смъртта от/покрай Ковид. Просто бяха/са прекалени.
Виж целия пост
Никога няма да разбера някои безумия около боледуването и смъртта от/покрай Ковид. Просто бяха/са прекалени.
# 2 412
13 авг. 2022, 11:48 ч.
Момичета,как сте ?
Днес съм неудържима в сълзите , наближава 3то месеца без майчина любов и откачам. С нетърпение чакам утрешния ден за ден отида при нея ,дано само да е по хладничко да поседим повече.
Виж целия пост
Днес съм неудържима в сълзите , наближава 3то месеца без майчина любов и откачам. С нетърпение чакам утрешния ден за ден отида при нея ,дано само да е по хладничко да поседим повече.
# 2 413
13 авг. 2022, 21:56 ч.
Хора, недейте така! Опитайте се да се отдръпнете малко въпреки мъката.
Да, болката ще си остане, но не й позволявайте да ви обсеби. Майките ви не са там, на гроба, където ходите. Там няма нищо. Душата е другаде и вече е намерила мястото си. Нека остане там, където е отредено, защо ги дърпате надолу?
Който има нужда да се успокои с помощ някаква, нека прочете "Пътят на душите" или някоя друга книга, така ще осъзнае, че тялото вече не съществува, но душата продължава. Нека продължат.
Виж целия пост
Да, болката ще си остане, но не й позволявайте да ви обсеби. Майките ви не са там, на гроба, където ходите. Там няма нищо. Душата е другаде и вече е намерила мястото си. Нека остане там, където е отредено, защо ги дърпате надолу?
Който има нужда да се успокои с помощ някаква, нека прочете "Пътят на душите" или някоя друга книга, така ще осъзнае, че тялото вече не съществува, но душата продължава. Нека продължат.
# 2 414
13 авг. 2022, 22:08 ч.
Аз като четиво бих препоръчала Новия завет.
Виж целия пост
Хора, недейте така! Опитайте се да се отдръпнете малко въпреки мъката.
Да, болката ще си остане, но не й позволявайте да ви обсеби. Майките ви не са там, на гроба, където ходите. Там няма нищо. Душата е другаде и вече е намерила мястото си. Нека остане там, където е отредено, защо ги дърпате надолу?
Който има нужда да се успокои с помощ някаква, нека прочете "Пътят на душите" или някоя друга книга, така ще осъзнае, че тялото вече не съществува, но душата продължава. Нека продължат.
Да, болката ще си остане, но не й позволявайте да ви обсеби. Майките ви не са там, на гроба, където ходите. Там няма нищо. Душата е другаде и вече е намерила мястото си. Нека остане там, където е отредено, защо ги дърпате надолу?
Който има нужда да се успокои с помощ някаква, нека прочете "Пътят на душите" или някоя друга книга, така ще осъзнае, че тялото вече не съществува, но душата продължава. Нека продължат.
Препоръчани теми