Факторите, определящи едно възнаграждение са най-грубо две категории - отговорност на позицията (в смисъл взимане на решения, а не в смисъл на материална отговорност) и необходими специфични знания, образование и/или умения за извършване на конкретната работа.
Това колко струва живота ви и колко харчове имате, няма никакво отношение към работодателя. Той плаща толкова, колкото би му била добавената стойност от този служител. Ако на служителя парите са му малко, може би е добре да се замисли как би добавял повече стойност, но това е друга тема.
На въпросът за очакваното заплащане се дава в действителност ориентир за очакваната парична компенсация на времето, опита и усилията ви. Колко струва трудът ви и колко струват квалификациите ви, които работодателят ще ползва.
Последното е от особена важност, защото дори и да знаете 15 езика, ако работодателят ще ползва един или два от тях, той ще е склонен да плати за два, а не за всичките 15. Същото важи и за висше образование при изисквано средно и други.
Не съм съгласна, че работодателят има диапазон и се очаква кандидатите да го налучкат. Да, работодателят има бюджет, но той може и да прави модификации. Например, ако много харесам даден кандидат, но той иска по-високо от бюджетирането заплащане, мога да помисля за допълнителни задължения към позицията, които да добавят тази стойност.
Още по-несъгласна съм, че ако кажете по-високо от предвиденото, ще ви кажат, че са избрали друг и до там. На мен ми се е случвало на самото интервю, когато кандидата поиска повече от бюджета да кажа каква е максималната възможна заплата и да попитам има ли смисъл от следващи интервюта. Обикновено се оказва, че има смисъл
Още когато отивате на интервю, вие трябва да знаете какво продавате и каква е стойността му.