Парите в семейството

На мен да съм майка и домакиня 24  часа ми е тъпо. Не ме е срам въобще да си го кажа и това въобще не е въпрос до пари и кой кой издържа. Аз искам да ходя на работа. Който иска да си седи у дома и цял живот. Сега ако в България трябва да намериш провайдър, то във Франция това си е нормално и дори получаваш пенсия в края на живота. Така че ако не става в България, този тип жени могат да заминат във Франция. Всичко в тоя живот е въпрос на желание.

Прочетох темата и се отписвам..

Kontesa, едно нещо не си разказвала - това оставяне в друга стая било ли е свързано с някакви периоди на рев, който да е пренебрегван, без взимане и люлеене, само и само да се спази режимът?

Интересно е, защото тоя похват е лесен с поначало спящо и не-ревящо дете. Но понеже имам едно дете, което спи без особени усилия от моя страна, и дори да плачеше, то беше 15 секунди, и друго, което се дереше по 45 минути, интересно ми е какво ти е мнението за crying it out и дали пак щеше да държиш на собствената стая, ако това изискваше да си запушваш ушите за дълги периоди на рев, докато заспи само.

Ти имаш предвид дете на поне 2 години, нали?
Бебето не манипулира, то има потребности. Когато се появят желанията, тогава идва манипулацията. За дете на година дори това да рови в пръстта е потребност, а не желание- то опознава света.
Когато на човека са задоволени физическите нужди и емоционалните такива, идва ред на познавателните и те не са прищевка, а биологично обусловена потребност.
Манипулирането започва в по- късна възраст от новородено.

Не знам осъзнавате ли колко безсмислена е дискусията Кое е най-правилното и доброто за майката и детето. Залагам си главата, че майка на бебе изобщо няма да бърза да се върне на работа, ако работата и е в детска ясла - ще предпочете крясъците на 1 дете отколкото на 20. На работа се връщат тия, които имат приятна работа както и принудените финансово да го направят. И пак това не стига, защото трябва да се съобрази и със спецификите на детето. Моите деца са социални и яслата им харесваше. На мен обаче навремето не ми е понесла, и баба ми се е принудила да напусне работа за да ме гледа, защото майка ми не е имала възможност (що ме е родила не ясно, ама това е друг въпрос). Освен това има родители, които с лекота оставят малките си деца на отглеждане от баби, бавачки и ясли. Аз моите и на баща им не смеех да ги оставя, камо ли на друг. На ясла ги пуснах насила и то защото всички ме убеждаваха, че така било добре и за мен и за децата. Като видях че там им е добре се успокоих ама първите им дни в яслата се побърквах от притеснения как ли ги гледат и какво ли им се случва и непрекъснато разигравах всевъзможни зловещи сценарии в съзнанието си. Всяко семейство си нарежда нещата според собствената си уникална ситуация и е безсмислено да се дискутира кое е по по най. Всички, които тук се дават за пример съм сигурна, че ако бяха поставени в различна ситуация от живота щяха да постъпят различно. И може би пак щяха да се дадат за пример, защото се имат за най-умните и кадърни майки и кариеристки.

Според мен само времето може да покаже кой е бил правилният избор и кои са истински кадърните майки. 

Темата не беше ли за парите в семейството?

Аз не виждам нищо лошо в това една жена да си гледа детето първите три години .Стига да има желание и да може да си го позволи..И мисля,че това е по-добър вариант от яслата.

Кое му е лошото?! Предпочитам да имам финансова възможност да осигуря най-доброто на детето си, вместо да стоя вкъщи и да очаквам съпругът ми да работи за двама. Дори съм на мнение, че майчинството трябва да се намали на 1 г. и да се взима от жени, които преди това имат поне 5г. трудов стаж.

Честно казано, никой не отрича действията " по принуда".

Тук спорът е на "принципно ниво".
При равни условия, се изповядват две диаметрално противоположни виждания
 
- Детето е щастливо и спокойно, ако мама е щастлива и спокойна
- Мама е щастлива и спокойна, ако детето е щастливо и спокойно.

Първите слагат себе си и собствените си нужди на първо място и детето трябва да се грее на светлината от щастието на мама. Да се " социализира" с други като него- не можещи да говорят и да си кажат какво чувстват, ревящи в хор с несменени памперси и липса на прегръдка за успокояване, но пък освобождаващи от грижи и внимание родителката, която търка бюрото пред компа.

Вторите слагат себе си на второ място и посвещават едни 2-3 години на нуждите на човечето, за което в този отрязък от време са целия свят.

Да, но бащите трябва да изнемогват за да изкарват достатъчно средства за да покрият стоенето на мама вкъщи, въпреки, че има алтернатива за 50лв. -наречена ясла, която преди 90-те е била задължителна, защото почти никой не е можел да си позволи лукса да стои вкъщи. Не виждам това да е създало проблем. Поколения са били отглеждани по този начин, а изведнъж е много вредно и видиш ли отрочето ще се стресира, ако мама не му държи ръчичката 24/7 и не спи с него в една стая, защото го е страх от тъмното. Ей така се възпитават лигльовци и лигли, които не могат да правят нищо сами и очакват мама да свърши всичко.  

"Най-доброто за детето" е много различно на различните възрасти. Между раждането и втората си година детето никак не се интересува какви дрешки носи и дали се вози в Кадилак. То се нуждае преди всичко да бъде с мама. Не толкова с татко, пък съвсем не с чужди хора. Дори в първите месеци след раждането то разпознава безпогрешно сърдечния ритъм точно на своята майка и го ползва като успокоител, защото го е слушало преди това в утробата. Абсолютно нищо не е по-добро за адаптацията на детето към света от майчиното присъствие през първите месеци и 1-2 години. Прекъсването или забавянето на кариерното развитие за година-две средно 1-2 пъти в живота не е значи отказ от кариера. Аз съм си изгледала двете деца с колички, креватчета и дрешки секънд хенд и не съм ги пускала на ясла. Посвихме си стандарта, колкото изкарваше ММ, аз още малко помагах с работа от къщи и така. Това никак не ми попречи в последствие да работя квалифицирана и добре платена работа и да съм напълно независима финансово, нито да плащам прилично образование на децата.

Някои хора виждат като "най-доброто за детето" собствените си потребности за материални придобивки и престиж, докато самото дете всъщност се нуждае много повече от вниманието, присъствето и любовта им. И се оправдават, че работят за доброто на детето, а истината е, че просто детето им досажда и те се спасяват от него, като откупват отсъствието си с играчки.

Детето има нужда от "най-доброто" в материален план едва когато мине възрастта от 4-5 години или нагоре. Визирам предимно сферата на образованието и здравеопазването. Детето никак няма нужда да получава през 2 месеца най-скъпия телефон или да го водят на почивка на о-в Бали, а да не вижда очите на родителите си.

Едно време всички работеха,но е имало баби,които са се пенсионирали млади.Имало е и деца,които не са ходили на ясли.
И съвсем нормално е едно дете на 1 година да се чувства по-добре с мама ,отколкото с лелките в яслата.А и всички знаем какви са условията в българските ясли.Късмет е да попаднеш на свястна госпожа и добри условия.
А децата гледани вкъщи не бих определила като лигльовци и лигли.
Аз съм с много добри впечатления от такива деца.

Това са абсолютно свободни съчинения и нямат нищо общо с действителността.

Някъде около 1983г. приеха закона, с който въведоха 2 години платено майчинство и третата неплатена.
Първата получаваш цялата си заплата, а през втората минималната.

В следствие на това, огромен брой жени с по едно дете, родено 10- 15 години по- рано, родихме второ и си останахме с кеф да си почувстваме майчинството.

Що се отнася до резултата от липсата на близост с майката и отношенията на обич и разбиране, ти си чудесен пример.
Втори пост пишеш, изпълнен с неприязън и презрение към възможността детето да бъде обгрижено от майка си, че пък и да му държи ръката, ако го е страх от тъмното.

Жалко, че не си получила и не са те научили на това, което всяко дете трябва да получи и да бъде научено.

Абсурд лъжеш. Майчинството стана платено 1-вата година едва 2007 г. Преди това плащаха само до навършване на 3-месеца на детето. Освен, че бях първо поколение майки имащи възможност да взимат цялата си заплата първата година майчинството, съм и счетоводител и юрист по образование, така, че позволи ми да съм наясно с данъчното и осигурителното законодателство.