Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №14

Лучия
Имам резерви към Гюлтен и не й вярвам и аз, но не мисля, че тя е помъкнала Зюлейха там. Тя й каза къде е Аднан и после я придружи. Почти съм сигурна за себе си, че Зюлейха е решила да иде за детето си веднага, без план, без стратегия и т.н. Това е обичайното й поведение в такива ситуации. Гюлтен видя, че Зюлейха е зле и става все по-зле...ако не й беше казала за детето, Зюллейха пак щеше да стигне до болница, но не от прерязани вени, а от нервен срив и изтормозена психика. Първите симптоми бяха на лице - нервни тикове.
Саббахатин: разочарова ме той в тази серия. Едно е да не каже на Йълмаз, който ще се "хвърли с рогата напред" и ще влоши положението, но да лъже в очите Фекели - възрастен и разумен човек, който има житейски опит...това вече не ми хареса. Саббахатин видя положението на Зюлейха, той сам е бил "затворник" в брак, това ли иска и за Зюлейха?! Ако беше разказал на Фекели, двамата можеха да измислят план, чрез който да помогнат на Зюлейха. Саббахатин е лекар...идват ми сумати неща на ум. Не знам, защо е толкова пасивен.
Лучия забравих да те питам...сега твоята мечта моторетката ли е или шофьора или и двете на куп ?
За фрагмана: според мен, може би Хюнкяр му е казала на Демир за разговора си със Зюлейха на моста над рекичката - "Или се омъжваш за Демир или Йълмаз ще висне на въжето." А може да е разбрал, че Фекели е бил любовта на Хюнкяр .
 

Не знаех, че докато портокалите зреят, дървото едновременно цъфти.

Гюлтен много късно се сети да проявява човещина. Когато спря писмата на Зюлейха, раздели двамата влюбени и не позволи Йълмаз да разбере, че ще става баща, къде и беше човещината тогава? Ако беше върнала остатъците от писмото на Зюлейха, щеше да направи наистина нещо добро. Гюлтен още не е разбрала за годежа, тогава кой знае каква песен ще запее. В крайна сметка отиде и тя при врага.
 
Бях забравила и сем. Дженгови с тяхното семейно щастие. Акциите от комбината мечта на неговия приятел от детство, продадени на неговия враг Дженго размени за: сватбоното злато на жена си, гривна за нея и пари, за да върне брат и дълг, които ще потъне като в каца без дъно. Много нисък хоризонт.

Огледални действия.
Първото е на Зюлейха. Но това е дете и на Демир. Като баща той също има право и си пази детето.
Мъчно ми е за нея като за майка. Но ми е мъчно и за него като баща.


 

Привет,
На мен пък не ми е мъчно за Демир като баща. Защото един любящ баща не би причинил такова нещо на детето си, никога. Ще търпи болка, ще умира, но няма да причини вреда на бебето си, а Демир вече многократно стресира това бебе. Колко пъти го отделяше от майка му и го даваше на други жени да го кърмят?! Бебетата инстинктивно усещат майките си, нежността им, ръцете им, гласът им, мирисът им, вкуса на млякото...впоследствие вече разпознават лицето на мама...ясно ни е като жени, за какво става въпрос, няма да навлизам в подробности. Това малко бебе беше изтръгвано от майчината прегръдка сумати пъти, защото един 40 годишен завършен егоист няма сили да погледне реалността, няма доблестта да се изправи срещу истината и егото му е прекалено голямо. Не го съжалявам Демир, слаб и зъл човек и...една нежна жена Мюжгян му "изнесе" урок по смелост, сила и истинска любов. Съгласна съм с Катя Единият ще жертва всички, но не и себе си, а другият ще жертва само себе си. Несподелената любов на Мюжгян не я прави жестока и подла, а я извисява, защото е истинска...за разлика от Демир, чиято несподелена любов го прави зъл и жесток, за това любовта му всъщност не е такава, а някакво изкривено чувство, което нанася вреди. Не го съжалявам Демир като баща, защото изпраща детето си в чужбина, за да го отглеждат чужди хора...това ли е бащина обич?! И какъв ще бъде Демир на това дете?! Таткото, който идва в пансиона или в някакво семейство или при някаква детегледачка два пъти в месеца (най-много), за да го види и да му даде подарък. Кого ще нарече "тати" и "мама" това пеленаче след няколко месеца - чужди хора. За каква обич и за какъв баща говорим тука?! Демир няма право да си пази детето, отнемайки го от майката, има и други начини. А и в крайна сметка това дете не е негово и той го знае, според мен. Нищо не оправдава тази жестокост на Демир към бебето и Зюлейха, не е оправдана и тази негова жажда за смърт. Странно ми е, че Демир дори не изпитва никакво угризение на съвестта, че чрез лъжа е вкарал Фекели за 20 години в затвора. Баща му е бил този, който е стрелял първи и Фекели няма вина за смъртта му, той се е защитавал. И сега, вместо да кротува, Демир наема хора да убият Фекели. Дано истината излезе наяве и Демир да си плати за стореното и за всички престъпления. Той не заслужава да възпитава това детенце, защото ще го направи като себе си.
Зюлейха беше започнала да свиква с него, беше започнала да гради връзка с него, но това не му беше достатъчно, трябваше Йълмаз да умре, и Фекели също. На Демир не му е достатъчно едно, той иска всичко, не се примирява с нещо по-различно от мечтаната му ситуация и това му е грешката.

Добро утро!
Думите на Мюжгян и Демир се отнасят до различни неща.
Мюжгян би умряла за Йълмаз.
Демир би убил всеки, който застане пред него на пътя към Зюлейха.
Не се съмнявам, че Демир също би умрял за Зюлейха. Така, както заради нея „умира“ неговият свят, а заедно с него „си отива“ и самият Демир. Демир е не само мъжът, който обича, но зад него стои това, което Йълмаз и Фекели разрушават, пресушават и т.н. Демир не е само откаченият влюбен, той е лицето на един променящ се в основите си свят.Това не трябва да се забравя, когато се мисли за Демир. Йълмаз и Фекели са в Чукурова заради Зюлейха. Демир знае, че „всичко започна с връщането на Йълмаз“. За него Зюлейха е не само любов, но тя е свързана със стопанския кошмар и въпроки това той не се отказва от нея. Нито един от другите герои не е в такова положение. Демир е притиснат на толкова тясно, че едва диша. „Раненото животно“ е най-опасно в последния момент преди да умре. И това, което е причината за всичко, иска да си отиде и да му отведе сина завинаги.

Демир не може да живее без Зюлейха. Всеки от другите герои може да живее без своя любим. И това различава героите един от друг, без да ги прави по-добри или по-лоши; те са различни. На Демир прилича единствено Зюлейха.

Демир е пред „умиране“ и скоро той самият няма да може да убива. Но да видим как ще посрещнат Зюлейха отсреща. Там са в стопански разцвет и Зюлейха дойде при Йълмаз на крака със сина си. Абсолютно обратното в сравнение с конака на Яман. Посрещането тук започна; спряха я за разговор на вратата.

Зюлейха сякаш нарочно сложи тази наметка.
Прекрасна беше в този тоалет.
Съзнава, че го изкушава, наказва го, кара го да страда и така иска да увеличи разстоянието между себе си и Демир.
И пак ми беше жал за Демир.
 

 

Демир е лицето на един свят, който не желае (а и не може) да се промени.
И хайде стига оправдаване на жестокости със света, щото светът, ако имаме предвид социума (и особено в преход) се състои от различни индивиди. И те не са "отражение" или проста проекция на обществото, а човеци, които могат да вземат сами решения. Хеле пък тези, които вече са по на 40 години.
Към изказаните предположения - още едно. Аз няма да се изненадам, ако Хюйнкяр е предала Демир на полицията, още повече, че във фрагмента Демир е арестуван.

Гафур е народът.
Той е винаги гладен в пряк и във всеки друг смисъл, който гарантира оцеляването.
 
На мен ми се струва, че Демир страда от това, че Хюнкяр е сложила Зюлейха в психиатрия. Но не знам дали тя му е казала, че Зюлейха е направила опит за самоубийство. Или е обяснила състоянието и само с отнемането на детето. Тя не му каза за същото и по време на сватбата.
 
Хюнкяр се зарадва, че Фекели и Йълмаз не се обадиха в полицията. Но ситуацията се промени. Фекели и каза, че след раняването на Йълмаз той не може вече да отговаря за това, че Йълмаз няма да стреля в Демир. Освен това, Хюнкяр се страхува от разкриването на историята, чийто автор е тя. След отиването на Зюлейха с детето при Йълмаз, разговора с Фекели и случващото се в конака на Яман става „топло“ и се върви много бързо към разкриване на истината. А Хюнкяр дори не знае за писмото. Детето изчезва, Зюлейха в психиатрия – ако Йълмаз ги потърси и разбере какво е направил Демир, може и да го убие. Да е в затвора, за Хюнкяр е по-сигурно, по кое от неговите многобройни дела, не знам.Но и за мен е възможно Хюнкяр да е съдействала за затвора. Демир може да е сътворил и още нещо, ако е разбрал за продадения дял от съдружието и да е дал свеж повод. Тогава може и без участието на Хюнкяр да е зад решетките.
Зюлейха в психиатрия, Демир в затвора – мерки за сигурност.

Привет момичета,
Катя , Пипилота
Лучия точно! За Гюлтен: Въпреки всичко, сторено от Гюлтен, тя все пак беше единствената, която изпита съжаление към страданията на Зюлейха. За Демир: дори и да блъфира, той каза на една майка, че никога няма да види детето си и Демир е отговорен за опита за самоубийство на Зюлейха. Това ли е любовта му?! Докара я до ръба разсъдъка й, иска да я държи в конака заключена и нещастна, но до него. Това ли е любов...за мен не е.
Ваня съгласна съм с голяма част от написаното от теб, но някои неща ги усещам по друг начин.
Лично според мен, Демир може да живее без Зюлейха, той не е някакво човешко изключение, все пак, но не иска...плаши го болката и мъката, която ще изпита, а той прекалено много обича себе си, за да си го причини. Егото също му пречи...той не би се примирил с това да бъде опроверган от съдбата, че може да накара Зюлейха да го обикне. Високомерие и гордост. Просто Демир е от този тип хора, които винаги искат да става на тяхното, винаги искат да имат контрол и да дирижират ситуацията, иначе се чувстват непълноценни и страдат. Страданието и мъката за тези хора са бич, който те не искат да преживяват, защото това им напомня за някакъв неуспех и ги принуждава да признаят поражение. Демир не обича Зюлейха повече от себе си, иначе би видял страданието й и би я оставил на мира. Демир не се отказва от Зюлейха не заради любовта си към нея, а заради това, че не би преживял да я види щастлива с Йълмаз, това ще го удари по егото, което е основното в Демир. Демир предпочита Зюлейха да страда, да е в лудница, да е мъртва, пред това тя да е щастлива с друг. Това не е любов, лично за мен...категорично.
Светът не Демир се руши, защото той си "постла" така. Фекели и Йълмаз действат законово и легално, те са конкуренция на Демир и вкарват новото в стопанската сфера, като нарушават монопола, който е отживелица и е вреден за напредъка. Те нищо незаконно не са извършили, за да се характеризира дейността им с негативното - "Йълмаз и Фекели разрушават, пресушават и т.н." Именно Демир е този, който да руши и пресушава чрез незаконните си постъпки - унищожи плода на земята Чукуровска - тонове памук, подигра се и с ръчния труд на хората; щеше да унищожи и портокалови дръвчета, които са част от тази земя, която твърди, че обича.
Демир има много тъмни черти в характера си, които са в пълно противоречие на същността на Зюлейха. Не мисля, че тя би се примирила с това и се надявам да не стане, независимо дали ще е с Йълмаз или не. Съгласна съм, че Йълмаз може да не повярва за детето, може да изрази съмнение и това ще е напълно логично, защото и на мен някои реакции на Зюлейха по онова време ми бяха странни и необясними. Защо не каза на Йълмаз за бебето, когато си държаха ръцете през решетките. Можеше да му извика да се държи, защото ще става баща. Това би променило всичко...и не знам, защо тя тогава отново замълча. Това ще се пита и Йълмаз. Както ти беше писала...сега всичко от онова време би било трудно за възприемане и приемане, защото заплахата вече е отминала и чувството за безнадеждност не може да се възпроизведе в същата сила и със същия заряд. Отделно, за Йълмаз ще е трудно да повярва, защото само той си знае, какво преживя в затвора и нямаше никаква подкрепа или положителна промяна, каквато уж би трябвало да има при саможертвата на Зюлейха. Отделно, както отново спомена - Хюнкяр се намесваше в негов ущърб, отделно Демир му изпрати убиец. Та, с една дума...няма да е лесно и самият Йълмаз да приеме истината от миналото. Ще му е нужно време, за да осмисли всичко това. Съгласна съм с мнението ти от последния пост...Хюнкяр може да има пръст в историята с арестуването на Демир, за да го предпази и от Йълмаз и от самите негови действия отново срещу Йълмаз и Фекели. Може да е казала за спирачките и за раняването на Йълмаз.
Това и да го видя, няма да го повярвам .

Добро утро!
Желая ви успешна нова седмица!

Имах и преди подозрение, че стрелецът нарочно е бил неточен. Едно е да откраднеш, но друго - да убиеш работодателя си, който дори не те е издал на полицията.
И ако са го притиснали, е издал Демир. Може и по тази линия Демир да е в затвора.

Дана, накара ме да си възстановя историята с бременността около ареста.
Зюлейха не може да каже на Йълмаз, че ще имат дете, когато си държаха ръцете. В този момент тя е с мисълта за абортиране. В последната сцена на тази тема до ареста Зюлейха пие отвара, Хюнкяр я пита бременна ли е и Зюлейха изпуска чашата. Сигурността за бременност, намерението за аборт и отсъствието на Демир дадоха знак на Хюнкяр и тя издаде Йълмаз.
Едва след арестуването му Хюнкяр започна да се грижи за бременната Зюлейха, да и вдъхва кураж и надежда за това дете като опора за Зюлейха. Няколко дни до връщането на Демир то е детето на Йълмаз, към което Зюлейха под грижите на Хюнкяр вече се е привързала; то ще живее.
След връщането на Демир от Истанбул Зюлейха получи от него адреса на Йълмаз и написа първото писмо до него, в което му е съобщила за това, че ще имат дете. Това знаем по-късно от самата Зюлейха, която разказа това на Сабахеттин. В много кратко време след това Демир и каза, че ще се оженят. Но тя не му каза, че е бременна и още не е заплашена от Хюнкяр с живота на Йълмаз. Едва на следващия ден е разговорът между Зюлейха и Хюнкяр на мостчето и детето вече е на път да стане дете на Демир.
Така мисленето за детето в кратко време преминава от:
дете за абортиране - дете на Йълмаз, което ще живее и ще дава надежда на Зюлейха - дете на Демир чрез сватбата, а в сърцето на Зюлейха – дете на Йълмаз.
Затова, когато Зюлейха и Йълмаз се разделяха, хванати за ръка, тя не можеше да му каже за детето; в този момент тя мислеше да го абортира.

Зюлейха посегна на живота си не само, защото Демир и отне детето. Изложеното в писмото съвсем ясно показва, че да търсят детето си и да се борят за правата си над него, могат заедно двамата с Йълмаз. Но до Йълмаз за нея вече няма място. Тя видя, че Йълмаз е сгоден за Мюжгян. Така че причината за самоубиството е колкото Демир, толкова и Йълмаз. Ако Йълмаз беше сам, Зюлейха щеше в някакъв момент да намери начин да се върне при него и заедно да  търсят и да се борят за детето. Но мястото е заето.
Единият и взима детето, а другият е с друга жена. На нея какво и остава.
И още нещо важно от това писмо: за разлика от него, Зюлейха нито за момент не обвинява Йълмаз. Писмото е написано с цялата и любов към него. И тя смята, че когато Демир разбере за това писмо, „и без това няма да иска детето“. 

Лучия, благодаря за информацията.

Може би има символ в начина, който този път Зюлейха избра, за да сложи край на живота си.
Ножчето за бръснене е обвинение срещу мъжете.

 

Привет,
Лучия може това да не е колата на Мюжгян, но със сигурност я има паркирана там или тази на Саббахатин, която кола Демир добре познава. Няма как Саббахатин, Фигян и Мюжгян да са прелетели от тях до дома на Фекели...видяхме, че тримата дойдоха заедно. Така че, нечия кола, коато Демир познава - или на Саббахатин или на Мюжгян е била там.
Ваня
Мисля, че това с абортирането беше съвсем кратък момент и беше до ареста на Йълмаз, което е изключително важно, защото след ареста ситуацията вече се променя. Ето защо: когато вече арестът на Йълмаз е факт, както и очакваната дълга присъда, почти е сигурно, че това дете ще е единственото нещо, което ще остане на Зюлейха от Йълмаз, така че Зюлейха в онзи момент, когато си държаха ръцете през решетката на затвора надали е мислела за аборт. Зюлейха мислеше за аборт, когато Йълмаз беше още на свобода и щяха да бягат след два дни с нови паспорти...т.е. сега това дете няма да го има, защото са бегълци, но скоро ще има друго дете - когато се устроят и то пак ще е Йълмаз. Но, вече арестуван и вкаран в затвора, Йълмаз няма да има възможност да я дари с друго дете, за това онова в утробата й вече добива съвсем различно значение. Това е моето мнение.
Много се надявам да излезе наяве истината за това, кой е дал заповед за стрелба по Фекели. Защото и Демир и Хюнкяр са изключително арогантни. Искам да им видя физиономиите. Демир искаше да затвори устата на Фекели за спирачките, защото той знаеше, че Фекели ще търси Фихми и онзи ще пропее. Съгласна съм, че Хюсеин може би е стрелял неточно нарочно, не искал да убива Фекели, защото съвестта му не е позволила, но пък не може да откаже на човек като Демир. Чухме, че Демир храни доста наемници, а е и зъл с тях, заплашва ги и те се страхуват от него и от неизпълнение на задачите. Демир трябва да си плати.

Дана,  тези моменти са много детайлно показани, за да е оставено само на нас да преценяваме. Щом не са ни показали друго, а Зюлейха не е казала на Йълмаз за детето, когато той беше задържан в ареста, значи не е искала. В този момент тя не може да мисли за друго, освен за аборт. За брак с Демир още не е станало дума, за да премълчи по такава причина. Съгласна съм, че нейното желание да запази детето след ареста и очакваната присъда променят намерението и за аборт. Но това става след ареста и съвпада с това, което движи Хюнкяр, за да се случи ареста. Логиката на показаното е такава, че ако не се беше намесила Хюнкяр, Йълмаз нямаше да бъде арестуван, а детето щеше да бъде махнато.

Пропуснах в предишния си пост един друг момент. След вечерта в ресторанта, когато Демир и каза, че ще се оженят, на сутринта Зюлейха слезе на закуска. И прие да седне на масата със семейството, след като Демир беше казал на Сание да сложи за трима и че от днес Зюлейха ще е с тях на масата. По време на тази закуска се води разговор за брачните халки. Съгласието да седне със семейството е съгласието на Зюлейха за брака. Това съгласие е дадено на Демир, а Хюнкяр още не е говорила с нея за брак. До този момент Зюлейха можеше да каже на Демир, че не е сестра на Йълмаз и че е бременна. Едва след това ще се състои разговора с Хюнкяр, в който тя ще я заплаши с живота на Йълмаз и ще и каже как да постъпи конкретно с детето. Но Зюлейха вече е дала съгласието си на Демир. 

Това, което ни показаха, за мен говори, че детето беше запазено и тръгна към белия свят след намесата на Хюнкяр: и за добро, и за лошо. Опитът за самоубийство по време на сватбата обикновено се тълкува като отговор на насилие върху Зюлейха. Но за мен този опит за самоубийство беше от невъзможност Зюлейха в реалност да приеме и преживее взетото от нея решение. По-горните факти показват, че нищо не е станало без нейното съгласие. Но това е много трудно за реално преживяване. И това, че Хюнкяр я спаси, а Зюлейха можеше и да умре, намесват Хюнкяр не само като активна за запазване на живота на детето, но и за живота на Зюлейха.

По-нататък с напредването в сюжета може пак да се върнем към тези начални моменти, защото те определят това как се мисли и каква оценка се дава на брака с Демир и на ролята на Хюнкяр.

                           

За мен Демир си е с диагноза. Този човек е за лечение, макар, че такива болести за мен не се лекуват.

 

Обаче ще "лекуват" Зюлейха. По ямановски.   Защитават, пазят, лекуват ... всичко по ямановски.  
Три опита за самоубийство (макар и вторият под въпрос) са си крясък срещу нещо или някого. За мен и трите са под давлението на Яман, както и да го въртим.

Не съм изгледала последователно последните серии. Но като чета и попрочитам, май нищо ново, или доколкото го има, не е към по-добро.
Инак и в седмичната класация "Чукурова" си запазва второто място след "Diriliş Ertuğrul" и преди вятърничавия "Hercai" (3-то място).