Виновна съм, признавам! А сега?!

  • 9 977
  • 202
# 90
Като чета някои тук ми е странно как още не са си надянали фереджетата. Да, имам си лично пространство и си го остоявам, нищо, че съм омъжена. Моите вещи са си мои и никой няма право да ми рови из тях. Аз също не ровя из компютъра и телефона на мъжа ми. Просто не разбирам защо да го правя. Аз съм си аз и мъжът ми не ми е сиамски близнак. Оставаше и да го мъкна навсякъде с мен като кученце на каишка.
Виж целия пост
# 91
Тонка, не ровиш, защото няма причина да го правиш Simple Smile Аз също не съм ровила никога в телефон и компютър, даже не съм знаела паролите му за тези устройства, никога не съм правила проблеми за негови излизания и т.н. Но....когато почнаха да се появяват някои сериозни признаци, че нещо се случва зад гърба ми, взех че проверих. А после съжалих, че не съм го направила по-рано.....Доста време изгубих, за което наистина ужасно съжалявам....
Виж целия пост
# 92
За ровенето - не е нормално някой да забрани на другия да му пипа нещо, когато живеят заедно. Все едно да си имаш тайна кутийка, в която да си поглеждаш всеки ден, но да забраняваш на другия да поглежда. Абсурд.

За конкретния случай - този играе и манипулира. Догодина ще е разочарован, че си пила алкохол, когато си излизала с приятели. После ще е че въобще си излизала. После че не си сготвила като мама. Сега е последният правилен момент да теглиш чертата.
Макар че ако си следи компютъра е по-скоро за психиатрията. Не можеш да си щастлив с краен ревнивец. Така че и ти се учи да се доверяваш, иначе и с теб няма да са щастливи.
Виж целия пост
# 93
Нямах време да чета какво вече са ти писали, ама ми стана жал за теб. Такива терзания и самообвинения.... този човек ти натрапва чувство за вина, слаба си психически, което в ранна възраст сме всички. Я се стегни! Стегни го и тоя хубавец малко!
Никога не искай от мъж да остане с теб!
Не прекалявай с извиненията!
Не се самолинчувай! Всички грешим. Трябва зрялост и опит да отсеем допустимото от недопустимото обаче.
На теб основният ти проблем е, че той явно не държи на теб достатъчно. Провинението ти не е такова, че да накара нормален мъж да се замисли чак за раздяла. Това може да е повод, който той търси, но в никакъв случай причина да пожелае да си разделите!
Не се поставяй в слаба позиция, тя винаги е губеща. Тъжно е, жалко е, не и "женско". Бъди жена, бъди силна и бъди умна!
Виж целия пост
# 94
Че съм го разочаровала. Така каза той. Защото мразил да му се навлиза в личното пространство... а аз го направих
Аз съм изумена - какво лично приостранство, какви пет лева! Вие живеете заедно! Ако толкова много се е издразнил, че си му влизала в чатовете, значи крие нещо. И как така е разбрал, значи се застрахова? Ако няма какво да крие не би го направил на въпрос.
Виж целия пост
# 95
За ровенето - не е нормално някой да забрани на другия да му пипа нещо, когато живеят заедно. Все едно да си имаш тайна кутийка, в която да си поглеждаш всеки ден, но да забраняваш на другия да поглежда. Абсурд.



Абсурд е цитираното. Личните вещи затова са лични. Не е нужно да се стига до забрани, просто всеки трябва да се съобразява с личното пространство на останалите.

Аз съм изумена - какво лично приостранство, какви пет лева! Вие живеете заедно! Ако толкова много се е издразнил, че си му влизала в чатовете, значи крие нещо. И как така е разбрал, значи се застрахова? Ако няма какво да крие не би го направил на въпрос.

Аз само заради мисленето, че нямам лично пространство, на мига бих била шута или избягала с двеста. Добре че живея със себеподобен и разбира се децата ни са научени на същото.
Виж целия пост
# 96
Здравейте! Не пиша често тук, но за сметка на това, чета непрекъснато!
Ще ви разкажа какво се случи в моята връзка и къде сбърках. Приятелят ми е разочарован доста, замалко да се стигне до раздяла, а аз не искам да го губя, заради моите глупости. Много го обичам!
Заедно сме от 1г. и 7м. Живеем заедно от декември 2018г. Всичко вървеше перфектно, нооо в последния месец имаме проблеми.
Той никога не е бил от ревнивите, ама никога, не и видимо де, а се случи така, че изревнува от някакъв тъп чат с колеги (в цяла група в месенджера, в която сме около 25-30 човека). Не е отварял чата ми, но самото пищене го в накарало да си мисли, че аз нарочно пиша там, за да го накарам да ревнува, което не е вярно! Скарахме се за това, отмина.
Две седмици по-късно го помолих да седнем да си поговорим за това, че работи много и почти не можем да се видим. Оказа се, че е сам и има много проекти за кратки срокове и каза, че го прави за нас и няма да продължи, кой знае колко дълго. Казах “окей, приемам!” Помислих си, по-добре да работи, а не да е в кръчмите и да се налива с бира... даже все още съм на това мнение. Окей, приех го.
И идва момента в който се издъних много хубаво.
Покрай работата си, беше мноого изморен и както казах, почти не си обръщахме внимание. Една вечер реших да проверя лаптопа му, при положение, че знаам мноого добре, че той мрази да му се пипа. Това си му е личното пространство. Нормално е да не иска да му се рови там без позволение. Защо реших да го направя?! Хмм .. реших, че има някоя мадама на хоризонта, защото се държеше “странно”. Оказа се, че се е държал “странно”, както го наричам аз, защото е работил много и е бил скапан просто. Ееее не видях абсолютно нищо в този лаптоп. Буквално влезнах в скайпа и вайбъра, видях само с кой са му чатовете иии не съм и чела чатовете. Но факт, нямаше абсолютно нищо съмнително!
Къде идва проблемът..?! Той е разбрал същия ден, че съм му гледала чатовете и цяла седмица, питайки го какво му е, ми казваше “нищо”. Не му вярвах, личеше си.  Вчера го попитах по -настоятелно и той ми каза, че знае за лаптопа. Опа! Обясних му всичко. Попитах го дали е мислил за раздяла, а той каза “ДА”. Попита ме дали съм бременна (тъй като правехме опити напоследък), казах му, че не съм и го попитах “защо?! Искаш да ми кажеш “довиждане” ли” ? И той каза “Да”. Е хораа, повярвайте ми, сринах се. Плаках много. Осъзнах какво губя! Не искам да го губя, заради моите глупости! Извиних му се не знам колко хиляди пъти, каза “няма нищо, спокойно! Няма какво да крия! Просто лично пространство.”
Стана му жал, почна да ме прегръща и успокоява и след час и половина разговори останахме заедно. Питах го няколко пъти, дали не прави компромис с това, дали ме обича още и дали не го прави, саамо защото му е станало жал. Отрече всичко и каза, че ме обича.
Въпросът ми към вас е, далии може наистина да е останал с мен от жал и компромис. Искрено се надявам да не е така и наистина да ме обича, но си ме чопка отвътре. Ако един човек не е щастлив с някой, ама му стане жал за другия, ще прави ли компромис със самия себе си?! Моля ви, кажете какво да правя? Ясно е вече, че няма да си помисля да му гледам лаптоп, телефон или каквото и да било. Имам му доверие! Просто не знам какво да правя в момента? Дали от съжаление в с мен?! Как да му се извиня подобаващо, как да му докажа, че му вярвам и че няма да правя и мисля глупости...?
Благодаря предварително

Сгрешила си много, да. Не го прави повече. Щом са ти приели извинението, не го мисли, сега и да се убиеш от съжаления няма какво повече да се направи.
 
Дишай спокойно.
Виж целия пост
# 97
Хм, аз пък не рипам като ощипана мома, че някой ми е ровил в личната кореспонденция. Защото нямам какво да крия.
Рипането лично за мен си е червена лампа, пък за вас не знам.
Виж целия пост
# 98
Ровенето е червена лампа.
Виж целия пост
# 99
Аз съм изумена - какво лично приостранство, какви пет лева! Вие живеете заедно! Ако толкова много се е издразнил, че си му влизала в чатовете, значи крие нещо. И как така е разбрал, значи се застрахова? Ако няма какво да крие не би го направил на въпрос.

Аз само заради мисленето, че нямам лично пространство, на мига бих била шута или избягала с двеста. Добре че живея със себеподобен и разбира се децата ни са научени на същото.

Ла Сомбра по-напред писа. Не може да криеш неща от значение за живота на другия и да ги развяваш като лично пространство. Тоест, не можеш да ми вършиш неща под носа, които не няма да ми харесат и да ги криеш като лична информация.
Предпочитам да съм полицейско куче, а не голяма бяла патица.
Виж целия пост
# 100
Предпочитам да съм полицейско куче, а не голяма бяла патица.
Ако не може да бъдеш човек, какъв е смисъла да продължаваш?

Хм, аз пък не рипам като ощипана мома, че някой ми е ровил в личната кореспонденция.

А ако някой ти рови в кошчето за боклук или тоалетната чиния, ползва ти четката за зъби, наднича ти в бельото, яде ти от чинията? Нали нямаш какво да криеш?
 
Виж целия пост
# 101
Предпочитам да съм полицейско куче, а не голяма бяла патица.
Ако не може да бъдеш човек, какъв е смисъла да продължаваш?

Хм, аз пък не рипам като ощипана мома, че някой ми е ровил в личната кореспонденция.

А ако някой ти рови в кошчето за боклук или тоалетната чиния, ползва ти четката за зъби, наднича ти в бельото, яде ти от чинията? Нали нямаш какво да криеш?
 

Трябва да зная истината, за да мога да реагирам адекватно или поне както намирам за добре. Не съм от хората, които се крият от истината, защото трябва да вземат тежки решения. Патките се крият.

Нямам проблеми с боклука си - съвсем нормален боклук си е. От бельото също не се срамувам.
Виж целия пост
# 102
Трябва да зная истината, за да мога да реагирам адекватно или поне както намирам за добре.
Само че има области, където твоята реакция не само не е нужна, но не е и добре дошла. Например в професионалните му решения, отношенията с родителите и роднините му, тези с приятелите и колегите му...
Виж целия пост
# 103
В момента, в който някой, независимо мъж, жена, приятел, познат, навлезе грубо в личното ми пространство, престава да съществува за мен. Не, защото имам нещо да крия, а понеже искам да ме уважават поне толкова, колкото аз тях.  Peace
Виж целия пост
# 104
Трябва да зная истината, за да мога да реагирам адекватно или поне както намирам за добре.
Само че има области, където твоята реакция не само не е нужна, но не е и добре дошла. Например в професионалните му решения, отношенията с родителите и роднините му, тези с приятелите и колегите му...


В темата се говори за чатове в сайтове за запознаства. Професионални решения и проблеми с родители могат да се обсъдят с нас, но решенията са на партньора.

Тя хванала глупчо да чати и се чувства виновна за дето го е хванала. Това разбрах аз.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия