Психологически консултации с Детелина Стаменова

Първата среща следва да е с родителите, за да може вие със съпруга си да промените своето поведение. Оттам нататък, с готовността Ви да промените грешките, които вероятно сте допуснали, расте вероятността да подобрите атмосферата.
Детските психолози не предлагат "ремонт на деца", а внимателно влизат във Вашия свят, спомагайки да създадете нов начин на общуване, който също може да е съпроводен с някаква криза.
Дайте си бюджет за поне 10 сесии, но може ефект да има и от най-първоначалните.

Голям проблем пред забременяването може да бъде фиксирането да стане "веднага". Това може да Ви стресира до степен, в която да не може да изпитате удоволствие от тази магията живота, каквато са децата.
Вглеждането в "другите" рядко помага за по-добър живот и спокойствие. Това не е състезание.
Колкото как да се успокоите - защо е толкова важно за Вас точно сега да имате дете веднага?
Инвестирайте повече време във връзката със съпруга си и общите ви преживявания - така може да се успокоите, че сте в добър етап от живота си и да оставите нещата да се случат.

Здравейте, имам брат на почти 14 години, който има проблем, може би вече прераства в зависимост от компютъра/игри/тикток и подобни. Стигна се до там, че започна често да се прибира от училище с оправдание, че го боли корем - ходи на лекар и нищо му няма. Не иска да учи, не излиза с приятели, не ходи на спорт, нищо не прави освен да ходи на училище и да стои на компютъра.

Какво може да предприемем аз и родителите ни за да му помогнем? Много е трудно да го накараме да свърши каквото и да е. Започва да крещи, да ги гони от стаята. Ако не е седнал на компютъра е по-лесно да го накарат да свърши нещо, но седне ли няма отлепяне. С 300 зора се къпе, забравя до тоалетна да отиде дори. Така че не знам до колко ще успеят да удържат на ограничаване на времето пред компа, а четох че е грешно рязко да се спре всякакъв достъп до компютъра.

Аз не живея при тях и ми е трудно да опиша точната картинка, но е отдавна така с компютъра и от скоро се притесняваме да не се развива зависимост или пък просто влиза в пубертета и за това е по-зле?

Аз се опитах да говоря с него, каза че не е тормозен в училище и му вярвам до някъде. ЗА това не мисля че заради това бяга от училище. По-скоро за да се прибере и да е на компютъра.

Моля за съвети как да подходим към него. Да му говорим ли за тази зависимост или да му спестим обясненията? По какъв начин можем да го накараме да се ограничи и да прави други неща? Като са му взимали компютъра като наказание, той просто казва няма да уча и цял ден може да откара в леглото и да спи. Как се процедира с такова инатливо дете?

Свекъва ми почина от рак миналата седмица.Досега детето не е питало за нея...Предполагам като отидем в къщата на село,ще попита като не я види ....Тя е на три и два месеца.Много говори и помни,задава въпроси.
От както се разболя ходехме рядко и за малко,но все пак мисля че я помни последно януари я видя.
Какво да й кажем като попита?🥺

Здравейте, съжалявам за загубата на семейството Ви.
В тази възраст историята за звездичките и къде е баба може би е най-подходяща, защото децата живеят с магичното и влизането в прякото обяснение е ненужно.
Когато пита, може да използвате момента да говорите с нея за това какво си спомня, да говорите на звездното небе и т.н.

Здравейте, Kristina,
Започвам последният Ви въпрос "Как се процедира с такова инатливо дете?" -  с разбиране.
"По какъв начин можем да го накараме да се ограничи и да прави други неща?" - за него сам ще е трудно да се ограничи, но преди да тръгнем към отговора на този въпрос, аз имам няколко към вас.
- Брат Ви ограничава ли социалните си контакти? С приятели ли играе онлайн или не? Променя ли настроението си? Защо е важно да е онлайн за него? Заради възрастта и специфичните интереси тогава и приятелската среда или няма с кого друг?
Питам всичко това, защото понякога това е период, който преминава.
Когато бъдат ограничени социалните контакти в сериозна степен и човека няма никакви други интереси, тогава вече може да започне да се говори по малко, с разбиране и с реално предлагане на възможности какво да прави не с родителите си, но с приятели или средата, която харесва и което също да носи удоволствие и да не е пред компютъра.
Препоръчвам Ви също така да говорите с родителите си за това да бъдат сложени уговорки за времето, в което може да се играе или ако страда училището - ако той ходи и полага усилия, не говоря за оценки, тогава да може да стои колкото време иска и обратното - времето да бъде намалявано, когато не прави минималното, което се изисква от него.

Здравейте!
Бих искала предварително да благодаря за вашият отговор!След доста тежко преживяна извънматочна бременност имам съмнения за бременност.Тест все още не съм правила!Страха от еезултата ме възпира,знаейки,че това не е ерешение на проблема!Претърпях операция преди година и половина и премахване на едната тръба.В момента съм с 3 дни закъснение и много леко зацапване.Болки в корема и кръста почти не се усещат.Сякаш изживяваш дежавю с това зацапване.В чужбина съм и тук е малко по-тромаво със скорошен преглед при гинеколог.Четох на много места,че това леко кафеникаво зацапване е нормално и за нормална ранна бременност,но страха от травмата ме съсипва.Не мога да се съсредоточа върху нищо,постоянно мисля как кошмара ще се повтори😭Не мога да контролирам този страх и да се отпусна!След операцията и проверка на другата тръба лекарката каза,че всичко е нормално и тя е напълно проводима.Но това зацапване ме кара отново да мисля,че нещо не е наред и ще се случи отново…

Не съм психолог, но имам опит с извънматочна. Съветът ми е да пускате през 2 дни ЧХГ и да проследявате дали нараства правилно, точно заради риска от друга извънматочна,за да може да се реагира навреме, ако има някакъв проблем. Успех!

Здравейте,

Имам дъщеря на 4 години, която е много, ама много инатлива и напоследък ми прави напук. В нашето семейство баща й е по-авторитетен и него го слуша, макар и с неохота. Мен ме слуша, когато сме тримата, но останем ли само двете се почва едно бягане и гонене - от миенето на зъби та чак до храненето са съпроводени от трудности. Това крайно ме изнервя, но не е единственият проблем. Когато сме на детската площадка, ако нещо не й харесва започва да пищи и да реве, ако й го откажа и също така бяга от мен напред, като се е случвало да я гоня, за да не изскочи на улицата. В тези ситуации съм истински притеснена да не я блъсне кола и излизането по площадки едва го изтърпявам. Моля, посъветва те ме как да изградят авторитет пред детето, така че поне като сме навън да ме слуша, за да не сме в ситуации, които са опасни за нея.

Здравейте,
по-рядко давам съвети, свързани с деца, доколкото не познавам изцяло детската психология. Насочете се към детски психолог, най-добре в лична консултация.
Поздрави

Добро утро психолог Стаменова,искам да помоля за помощ отнася се за дъщеря ми която е на 12 години.От няколко дена тя започна да плаче и като я попитах какво има и тя започва да ми казва че изпитва страх от това че може да ме загуби за в бъдеще сега съм била до нея но за бъдеще може да не съм до нея. И аз и обесних ,че няма за какво да се тревожи , че съм до нея но тя пак се тревожи и почва да плаче. Кажете ми моля какво мога да направя за детето си притеснявам се много? Благодаря Ви предварително!

Здравейте !
Питането ми е свързано с невъзможността да порасна и страха от света на възрастните.
Като малка основното изискване към мен беше да съм послушна, така печелех любовта на мама. Като най - малка в семейството, изпълнявах нареждания от "по - високите нива", защото не обичах конфликтите, а упорството и ината и не се толерираха. Угаждайки, исках да бъда приета.Това "послушание" се оказа недобра стратегия - угаждах на всички, вкл. и тези, които нямаха право да ми дават нареждания.  И сега, ако някой ми каже да направя нещо, без много да му мисля, ще го направя. Имам чувството, че всички, дори връстници, са по - големи възрастни и "знаят по - добре", а аз макар и  вече възрастен човек, се чувствам и държа като малко дете, на което все някой трябва да каже какво да прави и как да се държи. Не ми е давано право да вземам никакви решения и в резултат не вземам почти никакви решения, ако не получат санкция от някой друг - често на майка ми. Послушанието, съчетано със страха от хората, ме в превърнаха в лесна мишена за манипулация. Още ме е страх, че някой ще ми се скара и аз съм детето, което е длъжно да се подчини на всяка заповед, без значение каква е заповедта и кой я издава.
Дълго време не можех да осъзная необходимостта от това да водя самостоятелен живот, вкл. на чисто битово ниво. Все исках някой да ме "дундурка", да ме обгрижва и да ми помага. Не мога да застана като възрастен в света на възрастните. Държа се и се чувствам като дете, ако ще да съм на 50 !
Благодаря предварително !

Здравейте, на почти 35 години съм с дете на 4 и мъж с който до скоро се разбирахме, докато не започнаха моите паник атаки, свързани с преместване в нов дом и страх от шофиране. Мъжът ми изцяло си промени отношението към мен в период, в който имах нужда наистина от подкрепа. Ясно е, че за хора които не са в такова състояние, не могат да го разберат, но вече почнах да се чудя дали това е моят човек. Заедно сме от 15 години и друг път съм имала такива състояния, но бързо съм излизала от тях, а сега неговите упреци и постоянни забележки за детето ме влудяват и отдалечават от него. Постоянно мрънка за нещо. Имам сутрешна тревожност и гадене, искам да започна работа но детето ми е болно през седмица.
Как да затоплим отношенията и да го накарам да бъде по-състрадателен спрямо мен или вече е късно? Искам да проявява разбиране, а не още повече да се опитва да ме смачкава.

Привет, Детелина! Може ли да кажете как се нарича явлението, при което ти става изключително мъчно и страдаш за човек, който познаваш по професионална линия и повече няма да имате общи допирни точки, защото напуска, но си даваш сметка колко хубаво е било да е там и колко е свестен. Не чак сега, но особено сега. Депресия ли е (възможна)? Или обикновена носталгия (конкретно към човека, но и към всичко, което е предходно (хубаво)). Не свикнахме ли прекалено много да квалифицираме чувства, състояния, емоции, прояви? Всичко да диагностицираме имам предвид. Благодаря Ви!