Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 79 939
  • 418
# 405
Здравейте. Имам сериозен проблем с голямото ми дете (8 г), което ревнува малкото (4 г)  и се отнася много лошо с него. Мисля да потърся помощ от психолог под формата на сеанси.

Въпросът ми е:
1. Колко сеанса са необходими за третиране на ревност?
2. И колко пъти в месеца минимум трябва да се посещава, за да има резултат?

Знам, че всичко е индивидуално, но моля да ми дадете поне груба насока какви да бъдат очакванията ми, за да мога да бъда подготвена с информация преди първата срещата с психолога, както и да помисля колко бюджет ще ми е нужно да отделя.
Предварително благодаря

Първата среща следва да е с родителите, за да може вие със съпруга си да промените своето поведение. Оттам нататък, с готовността Ви да промените грешките, които вероятно сте допуснали, расте вероятността да подобрите атмосферата.
Детските психолози не предлагат "ремонт на деца", а внимателно влизат във Вашия свят, спомагайки да създадете нов начин на общуване, който също може да е съпроводен с някаква криза.
Дайте си бюджет за поне 10 сесии, но може ефект да има и от най-първоначалните.
Виж целия пост
# 406
Здравейте на 29 г. съм от 3 години опитваме за детенце , но не се получава . Пуснахме изследвания не са добре , напоследък всички покрай мен на работа забременяват и една колежка в момента даже , 3 дена плаках защото   аз ходя по лекари , опитвам се от всякъде , а виждам как на тях не им пука и хоп случва се . Даже днес ми каза 40 лв дадох за преглед , стори ли и се много , а аз само на едбо отиване на лекар специалист под 100 бе падам . Много гадно се чувствам , омъжих се наскоро , но сакаш мъжа ми не ме разбира и често се караме  , а аз се чувствам ужасно и си блъскам главата , защо на мен .. Моля , споделете как да постъпя опитвам да се успокоя , но не мога . Даже се будя през нощта не мога да спя .
Голям проблем пред забременяването може да бъде фиксирането да стане "веднага". Това може да Ви стресира до степен, в която да не може да изпитате удоволствие от тази магията живота, каквато са децата.
Вглеждането в "другите" рядко помага за по-добър живот и спокойствие. Това не е състезание.
Колкото как да се успокоите - защо е толкова важно за Вас точно сега да имате дете веднага?
Инвестирайте повече време във връзката със съпруга си и общите ви преживявания - така може да се успокоите, че сте в добър етап от живота си и да оставите нещата да се случат.
Виж целия пост
# 407
Здравейте, имам брат на почти 14 години, който има проблем, може би вече прераства в зависимост от компютъра/игри/тикток и подобни. Стигна се до там, че започна често да се прибира от училище с оправдание, че го боли корем - ходи на лекар и нищо му няма. Не иска да учи, не излиза с приятели, не ходи на спорт, нищо не прави освен да ходи на училище и да стои на компютъра.

Какво може да предприемем аз и родителите ни за да му помогнем? Много е трудно да го накараме да свърши каквото и да е. Започва да крещи, да ги гони от стаята. Ако не е седнал на компютъра е по-лесно да го накарат да свърши нещо, но седне ли няма отлепяне. С 300 зора се къпе, забравя до тоалетна да отиде дори. Така че не знам до колко ще успеят да удържат на ограничаване на времето пред компа, а четох че е грешно рязко да се спре всякакъв достъп до компютъра.

Аз не живея при тях и ми е трудно да опиша точната картинка, но е отдавна така с компютъра и от скоро се притесняваме да не се развива зависимост или пък просто влиза в пубертета и за това е по-зле?

Аз се опитах да говоря с него, каза че не е тормозен в училище и му вярвам до някъде. ЗА това не мисля че заради това бяга от училище. По-скоро за да се прибере и да е на компютъра.

Моля за съвети как да подходим към него. Да му говорим ли за тази зависимост или да му спестим обясненията? По какъв начин можем да го накараме да се ограничи и да прави други неща? Като са му взимали компютъра като наказание, той просто казва няма да уча и цял ден може да откара в леглото и да спи. Как се процедира с такова инатливо дете?
Виж целия пост
# 408
Свекъва ми почина от рак миналата седмица.Досега детето не е питало за нея...Предполагам като отидем в къщата на село,ще попита като не я види ....Тя е на три и два месеца.Много говори и помни,задава въпроси.
От както се разболя ходехме рядко и за малко,но все пак мисля че я помни последно януари я видя.
Какво да й кажем като попита?🥺
Виж целия пост
# 409
Свекъва ми почина от рак миналата седмица.Досега детето не е питало за нея...Предполагам като отидем в къщата на село,ще попита като не я види ....Тя е на три и два месеца.Много говори и помни,задава въпроси.
От както се разболя ходехме рядко и за малко,но все пак мисля че я помни последно януари я видя.
Какво да й кажем като попита?🥺

Здравейте, съжалявам за загубата на семейството Ви.
В тази възраст историята за звездичките и къде е баба може би е най-подходяща, защото децата живеят с магичното и влизането в прякото обяснение е ненужно.
Когато пита, може да използвате момента да говорите с нея за това какво си спомня, да говорите на звездното небе и т.н.
Виж целия пост
# 410
Здравейте, имам брат на почти 14 години, който има проблем, може би вече прераства в зависимост от компютъра/игри/тикток и подобни. Стигна се до там, че започна често да се прибира от училище с оправдание, че го боли корем - ходи на лекар и нищо му няма. Не иска да учи, не излиза с приятели, не ходи на спорт, нищо не прави освен да ходи на училище и да стои на компютъра.

Какво може да предприемем аз и родителите ни за да му помогнем? Много е трудно да го накараме да свърши каквото и да е. Започва да крещи, да ги гони от стаята. Ако не е седнал на компютъра е по-лесно да го накарат да свърши нещо, но седне ли няма отлепяне. С 300 зора се къпе, забравя до тоалетна да отиде дори. Така че не знам до колко ще успеят да удържат на ограничаване на времето пред компа, а четох че е грешно рязко да се спре всякакъв достъп до компютъра.

Аз не живея при тях и ми е трудно да опиша точната картинка, но е отдавна така с компютъра и от скоро се притесняваме да не се развива зависимост или пък просто влиза в пубертета и за това е по-зле?

Аз се опитах да говоря с него, каза че не е тормозен в училище и му вярвам до някъде. ЗА това не мисля че заради това бяга от училище. По-скоро за да се прибере и да е на компютъра.

Моля за съвети как да подходим към него. Да му говорим ли за тази зависимост или да му спестим обясненията? По какъв начин можем да го накараме да се ограничи и да прави други неща? Като са му взимали компютъра като наказание, той просто казва няма да уча и цял ден може да откара в леглото и да спи. Как се процедира с такова инатливо дете?

Здравейте, Kristina,
Започвам последният Ви въпрос "Как се процедира с такова инатливо дете?" -  с разбиране.
"По какъв начин можем да го накараме да се ограничи и да прави други неща?" - за него сам ще е трудно да се ограничи, но преди да тръгнем към отговора на този въпрос, аз имам няколко към вас.
- Брат Ви ограничава ли социалните си контакти? С приятели ли играе онлайн или не? Променя ли настроението си? Защо е важно да е онлайн за него? Заради възрастта и специфичните интереси тогава и приятелската среда или няма с кого друг?
Питам всичко това, защото понякога това е период, който преминава.
Когато бъдат ограничени социалните контакти в сериозна степен и човека няма никакви други интереси, тогава вече може да започне да се говори по малко, с разбиране и с реално предлагане на възможности какво да прави не с родителите си, но с приятели или средата, която харесва и което също да носи удоволствие и да не е пред компютъра.
Препоръчвам Ви също така да говорите с родителите си за това да бъдат сложени уговорки за времето, в което може да се играе или ако страда училището - ако той ходи и полага усилия, не говоря за оценки, тогава да може да стои колкото време иска и обратното - времето да бъде намалявано, когато не прави минималното, което се изисква от него.
Виж целия пост
# 411
Здравейте!
Бих искала предварително да благодаря за вашият отговор!След доста тежко преживяна извънматочна бременност имам съмнения за бременност.Тест все още не съм правила!Страха от еезултата ме възпира,знаейки,че това не е ерешение на проблема!Претърпях операция преди година и половина и премахване на едната тръба.В момента съм с 3 дни закъснение и много леко зацапване.Болки в корема и кръста почти не се усещат.Сякаш изживяваш дежавю с това зацапване.В чужбина съм и тук е малко по-тромаво със скорошен преглед при гинеколог.Четох на много места,че това леко кафеникаво зацапване е нормално и за нормална ранна бременност,но страха от травмата ме съсипва.Не мога да се съсредоточа върху нищо,постоянно мисля как кошмара ще се повтори😭Не мога да контролирам този страх и да се отпусна!След операцията и проверка на другата тръба лекарката каза,че всичко е нормално и тя е напълно проводима.Но това зацапване ме кара отново да мисля,че нещо не е наред и ще се случи отново…
Виж целия пост
# 412
Не съм психолог, но имам опит с извънматочна. Съветът ми е да пускате през 2 дни ЧХГ и да проследявате дали нараства правилно, точно заради риска от друга извънматочна,за да може да се реагира навреме, ако има някакъв проблем. Успех!
Виж целия пост
# 413
Здравейте,

Имам дъщеря на 4 години, която е много, ама много инатлива и напоследък ми прави напук. В нашето семейство баща й е по-авторитетен и него го слуша, макар и с неохота. Мен ме слуша, когато сме тримата, но останем ли само двете се почва едно бягане и гонене - от миенето на зъби та чак до храненето са съпроводени от трудности. Това крайно ме изнервя, но не е единственият проблем. Когато сме на детската площадка, ако нещо не й харесва започва да пищи и да реве, ако й го откажа и също така бяга от мен напред, като се е случвало да я гоня, за да не изскочи на улицата. В тези ситуации съм истински притеснена да не я блъсне кола и излизането по площадки едва го изтърпявам. Моля, посъветва те ме как да изградят авторитет пред детето, така че поне като сме навън да ме слуша, за да не сме в ситуации, които са опасни за нея.
Виж целия пост
# 414
Здравейте,

Имам дъщеря на 4 години, която е много, ама много инатлива и напоследък ми прави напук. В нашето семейство баща й е по-авторитетен и него го слуша, макар и с неохота. Мен ме слуша, когато сме тримата, но останем ли само двете се почва едно бягане и гонене - от миенето на зъби та чак до храненето са съпроводени от трудности. Това крайно ме изнервя, но не е единственият проблем. Когато сме на детската площадка, ако нещо не й харесва започва да пищи и да реве, ако й го откажа и също така бяга от мен напред, като се е случвало да я гоня, за да не изскочи на улицата. В тези ситуации съм истински притеснена да не я блъсне кола и излизането по площадки едва го изтърпявам. Моля, посъветва те ме как да изградят авторитет пред детето, така че поне като сме навън да ме слуша, за да не сме в ситуации, които са опасни за нея.
Здравейте,
по-рядко давам съвети, свързани с деца, доколкото не познавам изцяло детската психология. Насочете се към детски психолог, най-добре в лична консултация.
Поздрави
Виж целия пост
# 415
Добро утро психолог Стаменова,искам да помоля за помощ отнася се за дъщеря ми която е на 12 години.От няколко дена тя започна да плаче и като я попитах какво има и тя започва да ми казва че изпитва страх от това че може да ме загуби за в бъдеще сега съм била до нея но за бъдеще може да не съм до нея. И аз и обесних ,че няма за какво да се тревожи , че съм до нея но тя пак се тревожи и почва да плаче. Кажете ми моля какво мога да направя за детето си притеснявам се много? Благодаря Ви предварително!
Виж целия пост
# 416
Здравейте !
Питането ми е свързано с невъзможността да порасна и страха от света на възрастните.
Като малка основното изискване към мен беше да съм послушна, така печелех любовта на мама. Като най - малка в семейството, изпълнявах нареждания от "по - високите нива", защото не обичах конфликтите, а упорството и ината и не се толерираха. Угаждайки, исках да бъда приета.Това "послушание" се оказа недобра стратегия - угаждах на всички, вкл. и тези, които нямаха право да ми дават нареждания.  И сега, ако някой ми каже да направя нещо, без много да му мисля, ще го направя. Имам чувството, че всички, дори връстници, са по - големи възрастни и "знаят по - добре", а аз макар и  вече възрастен човек, се чувствам и държа като малко дете, на което все някой трябва да каже какво да прави и как да се държи. Не ми е давано право да вземам никакви решения и в резултат не вземам почти никакви решения, ако не получат санкция от някой друг - често на майка ми. Послушанието, съчетано със страха от хората, ме в превърнаха в лесна мишена за манипулация. Още ме е страх, че някой ще ми се скара и аз съм детето, което е длъжно да се подчини на всяка заповед, без значение каква е заповедта и кой я издава.
Дълго време не можех да осъзная необходимостта от това да водя самостоятелен живот, вкл. на чисто битово ниво. Все исках някой да ме "дундурка", да ме обгрижва и да ми помага. Не мога да застана като възрастен в света на възрастните. Държа се и се чувствам като дете, ако ще да съм на 50 !
Благодаря предварително !
Виж целия пост
# 417
Здравейте, на почти 35 години съм с дете на 4 и мъж с който до скоро се разбирахме, докато не започнаха моите паник атаки, свързани с преместване в нов дом и страх от шофиране. Мъжът ми изцяло си промени отношението към мен в период, в който имах нужда наистина от подкрепа. Ясно е, че за хора които не са в такова състояние, не могат да го разберат, но вече почнах да се чудя дали това е моят човек. Заедно сме от 15 години и друг път съм имала такива състояния, но бързо съм излизала от тях, а сега неговите упреци и постоянни забележки за детето ме влудяват и отдалечават от него. Постоянно мрънка за нещо. Имам сутрешна тревожност и гадене, искам да започна работа но детето ми е болно през седмица.
Как да затоплим отношенията и да го накарам да бъде по-състрадателен спрямо мен или вече е късно? Искам да проявява разбиране, а не още повече да се опитва да ме смачкава.
Виж целия пост
# 418
Привет, Детелина! Може ли да кажете как се нарича явлението, при което ти става изключително мъчно и страдаш за човек, който познаваш по професионална линия и повече няма да имате общи допирни точки, защото напуска, но си даваш сметка колко хубаво е било да е там и колко е свестен. Не чак сега, но особено сега. Депресия ли е (възможна)? Или обикновена носталгия (конкретно към човека, но и към всичко, което е предходно (хубаво)). Не свикнахме ли прекалено много да квалифицираме чувства, състояния, емоции, прояви? Всичко да диагностицираме имам предвид. Благодаря Ви!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия