Консултации с психолог - Милена Манова

Здравейте,
Искам съвет как да се справя с висока тревожност, превърнато в натрапчива мисъл-желание.
До един момент имаше страх да се случи определено събитие,  в следващият момент се превърна в натрапчивата "пожелателна" мисъл. Състоянието на високата тревожност продължи три години с различна честота. Лошото е, че точно през
последният месец се превърна в мисъл"желание". Тази мисъл довежда панически атаки. Как да се освободи съзнанието?
Благодаря!

Аз пуснах специална тема за белите вкъщи по време на извънредното положение, но нека и тук да задам въпрос. Какво може да предприеме една работеща от къщи мама, която получава бели и неподчинение в знак на игнориране на присъствието на детето вкъщи? Т.е., как да работим от къщи с децата вкъщи, без да се срути къщата и без да се стига до истерясала мама?

Здравейте!
Страхът има различни измерения, като основната му психологическа задача е да ни предпази от опасност. Обикновено, когато се страхуваме, знаем каква е причината и можем да назовем обекта. Тревожността е свързана с напрежение и безпокойство, насочена към реални или въображаеми опасности. Тя е свързана с мъчително очакване на нещо лошо, задължително в бъдеще време, за което нямаме опитност и средства  за справяне. Може да е временно състояние на ситуативна тревожност, която изчезва, след като ситуацията е разрешена. Това е нормална тревожност за повечето хора. Когато обаче интензитета на тревогата се запази без да има реално житейско основание, можем да говорим за невротична тревожност. Два са начините за овладяване на тази тревожност: чрез медикаменти, изписани от лекар и чрез психотерапия.  Често това е изтощително преживяване със соматични прояви: сърцебиене, затруднено дишане, изпотяване, пребледняване, тремор… Може да се съчетае с житейска криза или депресия и да се овладее чрез психични защити. Всички хора имат изградени опитности, които им помагат да избегнат неудоволствените прояви на тревога. Част от тях са свързани с тялото: преяждане, алкохол, безсъние, липса на апетит, безволие. Но може да има и полезни механизми за справяне, като разговор, разходка, писане…
 Наблюдавайте какво на Вас обикновено ви помага в такива ситуации. Това е вашата стратегия за справяне. Ако тази тревожност продължава повече от шест месеца, отнема години от живота ви, бих ви посъветвала да изследвате причините със специалист – психотерапевт. Всеки случай, с който аз съм работила, е индивидуален. Често тревожността се свързва с криза на смисъла, има пряка връзка със страха от смъртта, с кризата на средната възраст, с работни или с партньорски недоразумения.  Какъв е вашият случай?
Има някои поведенчески възможности за самопомощ:
1.   Ограничете времето за тревожност до определени времеви интервали. Определете си време за тревожни мисли, когато ще им позволите да съществуват в цялата им гама. Нека тези интервали са от 5 – 10 мин. Дайте им шанс през няколко часа. В останалото време се опитайте да  пренасочите мислите си  към тези интервали и да сте заети с действие.
2.   Вместо да ги „отглеждате“ в главата си, запишете ги на лист хартия. Това ги изважда и ви дистанцира от натрапливите състояния.
3.   Можем да разширим малко това упражнение, като запишете всички тревожни мисли на отделни малки листи и ги затворите в буркан.
4.   Парадоксално, но ефективно, е следното поведение. Не се борете с тези мисли, сприятелете се с тях. Дайте им име и форма дори, поговорете с тях, като че ли са приятели, попитайте ги какво можете да направите за тях. Проведете диалог.
5.   В психотерапията не се борим с нищо, приемаме го такова, каквото е. Дори му даваме глас.
6.   Аз бих ви върнала към други спомени, телесни усещания и свързани емоции, за да установите причинна връзка между тях. За това много помага EMDR – подхода в психотерапията. Моля, информирайте се.
7.   Запитайте се: „Какво е най- лошото, което наистина може да се случи? Е, и какво от това?“ Повтаряйте често този въпрос за различните ситуации, които ще ви хрумват.
8.   Създайте си позитивни формули за справяне, които могат да са думи или фрази. „Всичко е наред!“ е една от тези фрази.
9.   Всяка житейска ситуация се състои от минус и плюс. Това се нарича цялостност или positum. В нашата собствена ситуация е трудно да го видим. Но все пак: „Има ли нещо, което смятам за полезно за мен в тази ситуация?“. Винаги има, но невинаги сме осъзнати за това.
10.   Потърсете примери, които ви помагат: книги, филми, сентенции, житейски истории. Така ще видите, че не сте уникален в преживяването си.

Мисля, че е добра идея да поговорите с професионалист- психотерапевт. Ако не можем сами да се справим, това са хората, които ни  помагат да видим другата перспектива.

Здравейте. Прекратих тютюнопушенето преди около половин година. На моменти все още изпитвам някои абстинентни симптоми, а постоянното пребиваване вкъщи на цялото семейство през последния месец като че ли допълнително усложнява нещата. Можете ли да ми дадете съвет как да контролирам раздразнителността и тревожността си, при такава абстинентна криза?

Здравейте!

Поздравления за волята и решителността ви!
Относно абстиненцията - струва ми се, че вече знаете как да се справяте с нея. Както и сте наясно кои са поведенческите и емоционалните тригери на раздразнителността ви. Задайте си въпроси: Какво правя обикновено, когато ми се пуши? Какво ми помага, за да не посегна към цигарите отново? Механизмите на справяне вече ги имате. Но все пак, ще кажа какво правим, когато сме ядосани или тревожни/ можете да прочетете за справяне с тревожността в поста за тревогата/.
1. Поддавате се на раздразнителността - крещите, ядете, ядосвате се... Вероятно сте установили, че с гнева ескалират и други емоции и възбудимостта ви не преминава.
2.Опитвате се този път да реагирате различно. Начините, които е добре да пробвате са:
- сменяте локацията - излизате от стаята,
- дишате,
- броите в обратен ред от 10 - 1
- питате се : "Какво наистина се случва?" Колко ми е важно?", "Как ще гледам на тази ситуация след  седмица, месец, година"?
3. Тъй като пушенето е част от т.нар. "орални фиксации", опитайте се да ги замените с други: дъвчене на дъвка, говорене.
4. Съществува определен сценарий на гнева, който включва равносметка на поведението ви чрез следните въпроси: "Какво се случи?", " Как се почувствах?", " Какво направих?", " А какво РАЗЛИЧНО бих опитал следващия път?"
5. Може би най-важното е да се запитате:" Какво ми носеше пушенето?", " Какво беше за мен?" / обсесия, комуникация, компенсаторен навик, удоволствие и самонаграждаване, идентичност.../

Когато осмисляме дадено поведение, не можем просто така да го заменим с друго. Всяко поведение има вторична полза за нас.  Необходимо е да го осмислим, да видим емоционалната му основа, да вземем решение. Това означава да разчитам на себе си. А това не винаги е лесно.  Има една мисъл: "Ако искаш да имаш нещо, което никога не си имал, направи нещо, което никога не си правил".
Успех!

Здравейте,имам един проблем.Родих преди 3 месеца оттогава не спирам да ревнувам мъжа ми от негова колежка.Чувствам се зле настроението ми се променя постоянно ту ми е весело ту тъжно.Поговорих с съпруга си той ме увери че не би ми изневерил и то точно с тази .. но в мен има едно 6то чуство че има симпатии към нея.Очаквам вашият отговор.

Здравейте...Имам проблем които продължава вече година и малко....Преди година претърпях спонтанен аборт.....с бащата се бяхме разделили и аз смятах да отгледам детето с помощта на родителите ми,но точно преди да им съобщя новината ме сполетя тази въпросна злополука. До ден днешен те не знаят. Месец след аборта се запознах с настоящата ми половинка и вече 10 месеца живеем заедно и кроим планове за деца и семейство.Проблема обаче е че преди няколко дни имахме конфронтация с бившата му приятелка  и от този ден до сега аз имам кошмари свързани с аборта ми и дори тази нощ сънувах че отново правя аборт.Цял ден отказвам да говоря с приятеля си,а имам усещането,че той като моя половинка трябва да знае за тези сънища.Той знае за аборта и беше до мен и ми помагаше да го преживея и честно казано и двамата смятахме(аз поне до скоро го мислех)че съм го преодоляла. Но явно не съм. Друг проблем свързан със ситуацията е,че спомняйки си за аборта мия дни като днешни си спомням и за бащата на бебето, а той много ме нарани тогава и тези мисли ме карат да се чувствам виновна защото така аз не съм отдадена на връзката си и на половинката си. Моля дайте ми съвет как да постъпя.

Здравейте!

Ситуацията с аборт никога не е лесна, нито банална. Тя трябва да се преживее, да се отдаде време на травмата. Иначе тя се повтаря чрез сънища, нерешени въпроси, натрупване на гняв, трансгенерационни- свързани с поколенията -  проблеми. Най- напред е добре да се оттеглите за малко в себе си, да си дадете сметка, че сте гневна на бившия си партньор, защото там има неизговорени думи и неудовлетворителна раздяла. Най-терапевтичното средство, което ви препоръчвам, е да му напишете писмо, в което да изразите всички чувства, които са зациклили в душата ви. Но!  Това писмо Не е предназначено за изпращане, нито за четене, нито за споделяне. То е само и единствено израз на всичко неизказано.  Така освобождавате съзнанието си и несъзнаваните, но потискани емоции от този товар. Ако сте свикнала да споделяте с настоящия си партньор, можете да го направите. Останах с впечатление, че той знае за аборта. Ако не желаете да говорите с него, просто говорете с някого, на когото бихте се доверила. Изговорените думи редуцират тъгата.
Бих искала да ви обърна внимание на нещо, което в момента не ви се струва важно. Всяка връзка в живота ни заслужава специално внимание. Особено тези, които са свързани със зачеване. Всеки партньор е наш избор и е добре, макар и негласно, да му благодарим за времето, което сме избрали да бъдем заедно. Това време несъмнено някога е било важно за вас. Моля, отделете време, въпреки обидите, да благодарите мислено на себе си и на бившия си партньор за споделената връзка, дори за нероденото дете. Това е нещо, което е желателно при раздяла. Защото иначе не можем да сме благонадеждни в настоящата си връзка. Товарът от миналото е добре да се остави в миналото, но не само с гнева и обидата, а и с почит към изборите, които сме направили.

Поздрави!

Здравейте. На 33 години съм, обвързана с 2 деца- едното момиче на 7 години, другото момченце на 10 месеца.  Моят проблем е следият- живея в непрекъснат панически страх, че децата ми ще се разболеят от нелечима болест и че ще им се случи нещо лошо. Тези страхове започнаха с раждането на първото ми дете, развиха се доста и сега като че ли са в своя пик след раждането на бебето. С много добро социално положение съм, хубава и стабилна работа, стабилни доходи. В резултат на моите страхове доста започнахме да се караме с половинката,защото той смята че ще навредя на децата. Посещавала съм психолог без резултат, страховете си остават и с всеки изминат ден стават все по-силни.

Здравейте!

Страховете за здравето и живота на децата ни са едни от най-често срещаните. В нормални граници - когато не пречат на живота ни - всички ние ги притежаваме.
Ако обаче в опитите си да разкажете за тях и да ги овладеете, няма прогрес, пробвайте друга терапия.
Това, което аз и мои колеги практикуваме при панически атаки, е терапевтичен подход, наречен EMDR  терапия.
Това е ефективен и бърз подход. Вероятно освен тези страхове, имате и поне още 5, които са латентни в момента. Както всеки един от нас.
Без да омаловажавам темата за страховете, ще ви цитирам една дама - дълголетница, която в интервю казва:
"В края на живота си разбрах, че повечето страхове, които ме тормозеха през целия ми живот,  в крайна сметка никога не се сбъднаха".

Поздрави,

Как да се справя със завистта? Чувствам се лош човек, че я изпитвам.

Здравейте,имам един проблем.Родих преди 3 месеца оттогава не спирам да ревнувам мъжа ми от негова колежка.Чувствам се зле настроението ми се променя постоянно ту ми е весело ту тъжно.Поговорих с съпруга си той ме увери че не би ми изневерил и то точно с тази .. но в мен има едно 6то чуство че има симпатии към нея.Очаквам вашият отговор.

Здравейте!

От писмото ви разбирам два факта. Първият и най- важен е промяната в начина ви на живот като двойка - имате дете. От опит знаете, че хормоналните промени се усещат най-напред на физическо ниво и като промяна в настроенията. Това е от съществена важност, защото филтърът ви на възприемане на житейските събития също е  през женските хормони.  Освен, че възстановяването след раждане отнема време, имате нужда да се адаптирате и към новата семейна ситуация. Това е и първата криза в живота на двойката - станали сте трима и е нужно да разберете какво се случва. Като че ли не успявате да се насладите на детето, на всекидневието ви на майка и да превключите инстинктите си към новата ви житейска роля. Да бъдеш партньор ВИНАГИ е трудно. Особено във вашата ситуация. Опитвам се да си представя мислите ви. Дали си мислите, че сте затворена у дома с детето, никъде не излизате и нямате социален живот, докато партньорът ви се възползва от всички възможни радости на свободен мъж? Ако е така - ще си навлечете излишни тревоги. В главата ви ще има галопиращи сценарии на всевъзможни изкушения. Вие познавате мъжа си и не бих се осмелила да ви съветвам какво да правите във връзката си.  Но мога да ви кажа следното. Най-важното нещо в момента не е животът навън, а живота ви вкъщи, с бебето.  Ревността не ви позволява да се концентрирате върху детето, а това поражда проблеми у детето - възможни са непредвидими колики, чести нощни събуждания на детето, плач, който не стихва, неспокойствие. Всички ваши реакции рефлектират върху детето.
Каквото и да правите, колкото и да ревнувате, ако някой не иска да е с нас,  няма да бъде. Може да имате монопол над ревността, но не и над мъжа. В неговия, както и във вашия живот, ще се появяват хора, които да са интересни, сексуално атрактивни и привличащи ни. През целия ни живот. Ревността, желанието за реванш, опитите да поправите някого, са най-сигурният начин да го загубите. Дали ще изневерим е  решение, което сами вземаме. Това често не зависи от партньора и от това какво той прави или не. Това е наше решение, в нашата глава, свързано с нашите потребности. Можете да си загубите житейското време на човек в ревност и кавги, но това няма да укрепи партньорството ви.  Нито ще се насладите на едно от най-хубавите времена в живота на жената - майчинството.  Партньорството е взаимна и ежедневна грижа - радвайте се един на друг, създавайте си пространство само за вас, говорете си и се смейте. Докосвайте се. Въвличайте го в грижа и с обич за детето И нещо много важно - мястото на детето не е в родителското легло. Не случайно се казва"семейно ложе".
Желая ви баланс!

Здравейте!

Поздравления - значи сте човек!
Ще си позволя да започна шеговито, но зная, че не ви е до смях и сигурно се самоизяждате отвътре.
Това са въпроси, които си задава всеки в определена възраст. И тя е от тийнеджърството - до към 30-те си години.
Не това са всъщност истинските ви въпроси. А въпросите, които трябва да зададете на себе си са към вас самата: Коя съм аз?
Харесвам ли се? Приблизително, де! Трудно е изцяло...
Харесвам ли живота си?
На пътя си ли съм? - професионален и човешки.
Какво бих искала да правя, да имам, да бъда?
Изобщо - доволна ли съм от живота си?
Защото това са въпросите на двайсетте години и са свързани с нещо, което се изгражда от рано - чувстото ни за собствена стойност.
Огледайте къде са пробойните. В практиката на психотерапевта това са съществените въпроси. Сравнението с другите е най-вероятно от миналото/ "Виж ..., а ти?".
Но сега сме в настоящето, във вашия единствен живот. Чувството за собствена стойност може да се създаде. То  се коригира, допълва, форматира според възрастта. Когато знаете, че струвате, няма да имате нужда да се сравнявате с другите.
Ще се позволя да ви дам едно мааалко терапевтично упражнение: напишете какво наистина цените у себе си? И нека отговорът да е повече от "Нищо не ценя".
Пожелавам ви смисъл!

Здравейте!
Имам дъщеря на 6 г. Притесненията ми за нея са следните откакто започна епидемията.
Аз продължавам да ходя на работа (график 2 работни на 2 почивни дни), а тя си стои вкъщи с моите родители, с които и живеем (с бащата сме разделени от години). В почивните ми дни се опитвам да я мотивирам да дойде с мен до магазина (спазвайки предпазните мерки), за да се раздвижи малко и да поеме въздух и слънце, но тя не иска. Вкъщи никой не  е паникьосан на тема коронавирус. На нея сме обяснили спокойно на достъпен език каква е ситуацията и защо се налага да стоим въкщи. Притеснявам се да не развие някакъв страх от излизане. На този етап не е споделяла да я притеснява коронавируса и винаги оправдава отказите си за излизане с това, че в момента гледа интересно филмче или чете любима книжка. В част от случаите оправдава отказа си със спазване на правилата за изолация, наложени от щаба. Имам ли основания да се притеснявам, че детето ми може да развие страх от излизане? Може би е важно да уточня, че точно преди епидемията тя премина през период от около 2 месеца, в които почти постоянно беше болна от някакъв вирус . С единия вирус се наложи и да я приемат по спешност в болница много изненадващо, защото вечерта беше здрава, а сутринта рязко разви тежки симптоми, довели до прием в лечебно заведение и неприятни манипулации. Не знам дали е възможно да свързва по някакъв начин тези преживявания с коронавируса.

И още един въпрос относно дъщеря ми. От около една седмица забелязвам, че в някои моменти изведнъж без видима връзка с нещо случващо се в момента тя си спомня за някоя стара неприятна случка, например от детската градина, и се разстройва, плаче. Възможно ли е това да е отражение на изолацията и как бих могла да й помогна да го преодолее? Винаги се стремя да я изслушам, да я подкрепя, да й покажа, че разбирам емоцията й и да й предложа решение.

Предварително благодаря за отделеното време!

Може ли да Ви помоля да цитирате на кого отговаряте? Мен защо ме проскочихте?

Здравейте, Д-р Манова!

Майка съм на момиченце на 5 год, което е забавено проговаряне, живеем в англоговоряща страна, но и двамата със съпруга ми сме българи. Дъщеричката ни е раждана също в чужбина. От 2 год  и възраст , започнаха притесненията около това защо не проговоря и взехме необходимите мерки, които бяха съответно препоръчани. Детето е напълно здраво, енергична , обича много да ходи но градина и изключително мило и щастливо детенце. Посещаваме логопед веднъж седмично, но никой до момента не ни е препоръчвал да посетим психолог или невролог. Пиши ви във връзка с нещо, което не ми дава мира напоследък. За момента ясна диагноза освен “ трудно проговаряне, поради двуезичие” няма. Определено напредък в проговарянето има и то голям, по- скоро не може да обяснява и да ги подреди в дълъг текст или разговор. Аз говоря на бг, мъжът ми с нея на английски. Тя предпочита и разбира понече английски, но мисля , че и по- ежедневният български и е понятен. Нещото което ме тревожи е, че напоследък пускай водата в тоалетната, което създава съответен шум, тя си запушва ушите и казва, че и много шумно. И другото, което е през последните два дни, непрекъснато ме моли да я придружа до тоалетна или до някоя от другите стаи, защото се страхува. Никога преди това, не го е правила. Попитах я , от какво се страхува, в началото казваше че е от тъмнината. В последните дни много често и чета за “ Трите прасенца и вълкът” , за да може да го разказва по препоръка на логопеда и тя ми обясни, че си страхува от вълка. Не смея да правя предположения, незнам дори точно към какъв специалист да се обърна, но се надявам да имате възможност да отговорите и да ме насочите със съвет или препоръка .
Сърдечно ви благодаря !

Здравейте, д-р Манова.

   Бих искала да се обърна за съвет към вас, като специалист. Имам дъщеря на 3 години и 9 месеца. Имам едно голямо притеснение, защото все още се напикава по време и след сън. Често го прави след като се е събудила. Може би от градината където не им дават да стават и остана като страх и аз не знам. В градината също се напикаваше, дори и да не е заспала. Обяснявам, с добро, пробвах и с наказания, строгост, но нищо не помага. Казва, че не се пиша в гащите, обещава, че повече няма и пак. Понякога когато има силен стимул, че ще получи нещо не го прави, но ако няма си продължава. Вече не знам какво да предприема. Вдигам я веднага като усетя, че е будна, но има моменти, в които не я усещам и става белята.

Другото ми притеснение е вечния й страх - от каране на колело, люлеене на люлката (като бебе обожаваше), от водата да плува, от това да се качи на пързалката, или катерушката нависоко.

Принцип в семейството ни се появи бебе преди 2 месеца, но нищо от това не е свързано с него. Бебето го приема доста добре, гали го, помага в грижите и е много мила спрямо него.
 Благодаря 💐

Може ли да Ви помоля да цитирате на кого отговаряте? Мен защо ме проскочихте?

Много се извинявам. Не съм разбрала, че имате въпрос и неволно съм ви прескочила.
Ако решите - задайте го.

Поздрави!

Здравейте!
Благодаря за изчерпателния отговор. Не съм сигурна дали въпросите Ви към мен са реторични, затова ще отговоря, макар че Вашето предложение да я ангажирам като помощник в излизанията ми допада и вярвам, че ще соптигна повече успех като се придържам към него. Засега преди да видя отговора Ви постигнах малък успех като се разбрахме с нея да дойде заедно с мен до една по-далечна аптека и да кара тротинетката си до там и обратно.
Не мисля, че детето отказва да излиза от солидарност с баба и дядо, защото баща ми е от тези хора, които не издържат на едно място и в дните, в които аз съм на работа той ходи до магазина, въпреки извънредното положение. Това беше режима ни и преди изолацията. А майка ми поради здравословни проблеми от няколко години си стои предимно вкъщи. Излиза най-много 1-2 пъти месечно.

Връзката между мен и дъщеря ми е силно емоционална, но също толкова емоционална е и нейната връзка с баба й (дядото е доста второстепенен фактор в емоционален план, но е незаменим помощник в прибирането от детска градина когато мен ме няма). Поради работния ми график много от времето детето изкарва с баба си  и дядо си, но в останалото време когато аз съм почивка й отделям много внимание. Общува най-много с мен и баба си, но е склонна да споделя повече с мен притесненията си докато с баба си коментира по-скоро битово-ежедневни ситуации без да навлиза в емоционалната тематика.

От няколко месеца  дъщеря ми спи сама в нейната стая. Преди това спяхме двете заедно там. Изчаках тя да изяви желание да започне да спи сама . Преди около една година за пръв път направихме опит да остане сама в стаята си, но тя не се чувстваше комфортно и отложихме по нейно желание. Сега отново по нейно желание започна пак да спи сама и този път няма проблеми.
 Информация за света приема много добре. Чисто фактологично познанията й надвишават обичайните за нейната възраст, защото тя се интересува от много неща и постоянно купуваме енцклопедии на различна тематика . Може да чете и пише от 4-годишна като инициативата дойде от нейна страна, а ние просто откликвахме на желанието й да познава буквите .
Чисто емоционално обаче е много лабилна. Лесно се разстройва. В групата си в градината вече се сблъска с първите предателства от страна на приятелчета там и го изживя доста тежко, но всичко това премина още миналата година. Въпреки това си остава доверчива и е готова да бъде приятелка с всеки; помага на всеки, пренебрегвайки собствените си интереси, от което понякога страда.
Лъчезарно дете е. Обича да се шегува със семейството и приятелите си, но към възрастни извън семейството е по-скоро плаха и не толкова усмихната.
В същото време е доста своенравна и енергична, с което оставя впечатление за палаво дете.

Още вднъж благодаря за изчерпателния и полезен отговор!

Поздрави!

Здравейте!
Дъщеря ми е на 3г. и 2м. И от скоро забелязвам,че има трудности при говоренето понякога.Поема дълбоко дъх като започва да говори и започва да повтаря по няколко пъти последната сричка на думата, това е лекия вариант.Тежкия е когато запецне на цяло и повторя всяка сричка по няколко пъти.Моля ви, дайте ми съвет как да се справя и от какво се получи това нейно състояние.

Здравейте!
Това, за което пишете, се нарича физиологично заекване и се среща при доста от децата. Причината е, че езиковата функция изпреварва моторната реализация. С други думи: мисълта изпреварва речта. Когато поотрасне този проблем би трябвало да отшуми. Ако се фиксирате върху него, може да се задълбочи и да изисква логопедична помощ. Все още няма поле за притеснения. Това, което помага са: кратки песнички, броилки, малки стихчета, бавно изричане на фразата.  
Поздрави,

Здравейте!
Проблемът с напикаването при децата е полиетиологичен, което означава, че няма единствена и изолирана причина. Това са чести случаи при детските психолози и психотерапевти, така че е желателно да се свържете със специалист. Ако все пак това не е възможно, имам две предложения.
Първото е да наблюдавате кога се напишква момиченцето и да направите календар със сухи и мокри дни. Мокрите дни се означават с облаче, което никое дете не предпочита, а със слънце - сухите периоди. Целта е слънцата да са поне три пъти в седмицата. Но ако не са - пак поощрете. Нека тя да си ги рисува. Ако не може - стикерите вършат работа. Целта накрая е да я поощрите. Мокрите дни се отбелязват, но не се карайте, нито демонстрирайте недоволство. Тъй като при психолога детето може хем да играе, хем през играта да показва или говори за съдържанието на вътрешния си конфликт, не мога да гарантирам ефективност.
Относно малкото дете в семейството: винаги има ревност, но не винаги е видима за родителя. Допускам, че дъщеря ви ще регресира/ще се връща назад/ в поведението си. Напишкването е един такъв начин - на протест и ревност едновременно. Ако все пак забележите ревност, препоръчвам ви всеки ден, докато отшумят тези процеси, да отделяте време - около 15 мин, за да играете с нея "На бебе". Това включва разрешение да бъде бебе, да се държи бебешки, да разглежда свои снимки, да смуче биберон. След като тези минути изтекат, давате позволение да се върне към сегашната си възраст. Бебе може да е само в това специално време.
Поздрави,

Здравейте!
Дъщеря ми си гризе ноктите от повече от 3 месеца.На 3 годинки е. Опитах със забележки, с търпеливи обяснения, с горчив лак, не сработи. Прави го като гледа телевизия най-вече, но ноктите са до дъно, не съм ги рязала от много време. Този проблем ме притеснява доста,да не е свързан с нещо психологическо, с притеснение. Не го прави постоянно, но е доста често. Дали е от скука, или има проблем се чудя. Това изобщо ще го израсте ли? С добро не става, с лошо също засега. Дори понякога усещам, че го прави нарочно, защото й се карам, гледа ме, смее се и пак започва. И аз като малка съм си гризяла ноктите, но към 12 си година спрях. Съпруга ми и до ден днешен го прави отвреме-навреме. Притеснявам се доста, да не се страхува от нещо, да не би да има емоционален проблем. Ще се радвам да ме посъветвате какво да предприема. Благодаря.

Здравейте имам дъщеря на 6 и половина и живеем в Кипър от малка е много палава но от както започна карантината нещата се влушиха много мн рядко прояявява интерес кам играчките каквото и да преложа да правим отказва тропа с крак казва не няма каквото кажеш ти а аз вика крещи налага си отговаря  когато и откажеш нещо започва да вика и крещи  опитах да говоря но ефекта мах 30мин опитах с наказания не се получава незнам какво да правя забравих да спомена че преди с баща и имахме проблеми и бяхме разделени може ли това да се отразило на детето

Здравейте, Д-р Манова,
не знам дали историята и проблемът ми е подходящ за тук, но бих се радвала, ако получа отговор.

Осем години живеех в София като от година и половина имах годеник, предстоеше ни сватба, но имахме страшно много проблеми, а и карантината влоши отношенията ни. Той ме изостави и се прибрах да живея в родното си място. Изживявам го тежко и може би преживявям шок от случващото се, защото започнах да треперя в дадени моменти, да повръщам и да не спя. Отделно родителите ми злоупотребяват с алкохола и в по-голямата част от времето не усещам разбиране, а допълнителен стрес, когато се опитам да споделя и заплача.

Възможно ли е това с повръщането да са паник атаки и какво бихте ме посъветвали?

Благодаря

Здравейте!
Гризането на ноктите е често срещен невротичен проблем. Други подобни невротични проблеми при децата са например скубането на косата, нощното напикаване или заекването. Смята се, че е автоагресивен симптом - че децата изгризват "оръжията" си, за да не наранят другите, но разбира се, нараняват себе си. С времето освен, че това е механизъм за успокояване на напрежението или тревогата, това е и удоволствена пристрастеност. За съжаление не мога да кажа, че има сигурен начин за предотвратяване на гризането на ноктите. Не е наследствен, а копиран модел. Най-често намаляването на гризането става в пубертета, когато сравненията с връстниците са от особена важност, а техните подигравки са трудни за понасяне. Тогава се включва и механизма на самоконтрола. Всички механични средства, за които говорите, рядко дават дългосрочен резултат. Срамът от подигравките и обидите на връстниците, желанието да се хареса на момчетата - това е по-въздействащият социален фактор. Бихте могли да опитате с пародоксален метод: да си представи микробите и паразитите в стомаха й как вдигат тържество и й благодарят за пира, който благодарение на нея си устройват. Впрочем, всеки игриви подход е действен и резултатен с децата. Разбира се, специалистите психотерапевти, биха могли по-ясно да разберат какво се случва с детето. Забележете времето, когато ноктите  се изгризват - има ли връзка с преживяванията й с децата, с предстоящи събития, с желание за успокоение или утеха, или манипулация.
Поздрави и успех!

Здравейте,  Lolita933

Това не са паник атаки, поне симптомите не са типични. Струва ми се, че е опит на организма  ви да приеме ситуацията с изоставянето. А повръщането може да се разглежда символично като начин да се освободя от нещо, което ми е трудно да асимилирам. Страданието може да има различни форми. Когато не се говори за тъгата, тя се соматизира - както е при вас. Възможно е страхът ви от самота и страха от несигурността в комбинация с тъгата по връзката да отключват тази симптоматика. Разбира се, ще премине. Но е добре да разкажете на доверени хора за преживяванията си, да потърсите психолог, да пишете неизказаните думи, да плачете... Нормално е това, което ви се случва. Но ....и това ще мине.
Поздрави

Здравейте,Lina Stefanova 666389,

Информацията е недостатъчна, за да мога да съм изчерпателна. Доколкото разбрах детето не играе с играчки и не се подчинява. Ако е така - бих попитала: с какво все пак играе?  Наказанията и заплахите не дават резулат, по-скоро отдалечават детето от вас и му създават погрешен модел на взаимоотношение. Но подозирам, че сте изчерпала родителския си инвентар и е възможно да сте в безизходица. Възможно е поведението на детето да е отговор на взаимоотношенията с бащата. В повечето случаи раздялата се отразява върху децата и това най-ясно личи в промяната на поведението им. Говорете с нея, попитайте й как може според нея да се разбирате по-добре, от какво има нужда. В тази връзка не забравяйте, че и вие имате различни потребности, за които е добре да се погрижите. Детското развитие се маркира от няколко съществени области: игра, взаимоотношения, физиологични нужди, говор, движение... Интересно би било как се справя тя в тези области. Допускам също, че това поведение може да е умишлено противопоставяне. Би било такова, ако тя не е наясно защо сте се разделили с бащата, ако повече назидавате, а по-малко насърчавате детето. В този случай бих ви препоръчала съвсем отговорно консултация с детски психолог.
Поздрави и успех!

Поради служебната ангажираност на Милена Манова от днес, 4 май, онлайн консултациите в настоящата тема се прекратяват.

Изключително много ѝ благодарим за отзивчивостта и подкрепата в условията на настоящата извънредна ситуация!