Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Реших и аз да споделя терзанията си. Винаги съм се чувствала недооценена, като дете и тийнейджър бях отличничка, имам добра професия, живея сама, но така и не намерих любовта. На 26 години съм. С майка ми не сме в много добри отношения, в смисъл тя се опитва да лицемерничи, но я усещам, че не е искрено. Винаги съм ревнувала от брат ми, той е с 5 години по-малък от мен. А напоследък правя всичко, което майка ми мрази, направих си татуировки, имах връзки с хора от друга религия, аз самата не знаех защо го правя, докато миналата седмица брат ми не прехвърли едни стари записи от видеокасети на флашка и като цяло отговора го видях там, с видях себе си на 5 търсеща внимание, а майка ми ангажирана с бебето (брат ми) ме пропъжда с груби думи. Предполагам това ми е останало някаква травма, за да търся постоянно внимание. Отделно, преди да се родя аз, майка ми е пометнала 1 дете, реално, ако не беше пометнала мен нямаше да ме има. Осъзнавам много неща, но не знам как да изляза от тази дупка, 2 която съм.

ДА ОТКРАДНЕШ РОДИТЕЛИТЕ НА ПАРТНЬОРА
Здравейте!
Когато има такъв проблем, човек е в тежка ситуация. Родителите не ви пускат да създадете семейство. Искат ви за себе си. Така поне изглежда.
Въпросът е дали вие самата сте готова да се отделите от тях? Дали и вие нямате нужда от това, да продължавате да сте дете? Макар че имате собствено дете?!?
И още: дали у вас не се появява склонност да превземате територии в родителското семейство на съпруга ви? Това съм го виждал много често. Партньорът, който няма добра връзка със собствените си родители, се опитва да получи родителска подкрепа от родителите на другия. И това изостря отношенията в двойката /Помощ!!! Тя ми краде родителите! /  Допускам, че това е дълбоката причина съпругът ви да негодува от вас и дори да казва, че ако е знаел какви са родителите ви е нямало да се ожени за вас.
Така че имате за решаване два проблема:
ПЪРВИЯТ: да се освободите от родителите си. Опитайте се  да им казвате често: Аз и мъжът ми решихме рождения ден на детето да бъде еди къде си; Ние двамата с мъжът ми.... Това ще го обсъдим двамата с мъжът ми; Аз и мъжът ми... Ние двамата заедно... Нашето семейство... Моето семейство... Нашите семейни приятели... Повтаряйте до втръсване тези фрази, така че да стене като промиване на мозъка: Вчера аз и мъжът ми ходихме при приятели... Аз и мъжът ми добре се разбираме... Аз и мъжът ми сами решаваме... Аз и мъжът ми водихме детето на сладкарница....
Така ще упражнявате постоянен натиск вашите родители да разберат, кое е вашето семейство.
ВТОРИЯТ: да не се опитвате да ставате нещо като дъщеря на свекъра и свекървата. Това ще настройва винаги мъжът ви срещу вас. А също така и ще кара родителите ви да ревнуват от тях. Не се залепвайте за чужди родители. Уважавайте си вашите, такива, каквито са.
Поздрави!

Здравейте!
Започвам с една корекция. Пишете следното : " Отделно, преди да се родя аз, майка ми е пометнала 1 дете, реално, ако не беше пометнала мен нямаше да ме има. "  Напротив, ако тя не беше пометнала, тогава брат ви нямаше да го има. И понеже той много силно чувства това, ви подмята разни флашки, с които сякаш иска да ви каже: "Аз съществувам, а ти не." Защото той дълбоко се съмнява в основателността на своето съществуване. Много повече от вас...
Друг е въпросът, че когато майката пометне, особено първото си дете и особено при по-напреднала бременност, нейният поглед е в това дете и не ѝ остава много място в сърцето за следващото. Възможно е, ако пометнатото е момче, тя да вижда него в брат ви. Но това не прави ситуацията на брат ви по-добра от вашата. Защото този факт добавя още сила към дълбокото му усещане, че сякаш живее чужд живот....
Така че - стойте си в щастливото стечение на обстоятелствата, че сте родена момиче и че сте втора, а не трета.
ОСВЕН ТОВА КАЗВАТЕ: На 26 не намерих любовта... Не я намирате, защото не я и търсите, не сте отворена за партньорската любов. Искате да ви обича мама.
НО истината е, че мама ви обича!!! Тя е направила за вас толкова много!!!
Въпреки, че е страдала за първото си дете, е намерила сили и мотивация да ви роди, да ви отгледа... Е, когато сте били на 5 е кърмила брат ви. Но какво от това? Вас ли сте искали да кърми? Да, искали сте го, защото детето на 5 си иска мама само за себе си. Но това, че и до сега го искате, е вече прекалено, не мислите ли?!?
Затова ще ви дам едно упражнение за цяла седмица или повече време: купете си една специална тетрадка, в която всеки ден пишете по 30тина минути, какви неща е направила за вас майка ви през целия ви живот, като особено се съсредоточете върху детството и ученическите години... Спомняйте си неща от сорта, как ви е купила сладолед, нова рокличка, как ви е хванала да не паднете от катерушката, как ви е правила нещо любимо за хапване, как ви е подкрепила, когато са ви нападали други деца или как се е застъпвала за вас пред учителката...
Абсолютно същото направете и за баща си!!! Защото прави силно впечатление, че вие изобщо не го споменавате. А бащата е този, който ни помага да излезем от орбитата на мама още докато сме децаа и да поемем по собствен път. Така че спомнете си такива неща и за баща си, независимо дали са разведени с майка ви, дали е жив, дали е уравновесен или не, дали е алкохолик или не, дали изкарва пари или не....
И като направите това упражнение, си кажете: "Мамо, татко, благодаря ви!!! Вие направихте за мен достатъчно!!!"
Само с такава благодарност и чувство към родителите ние сме способни да създаваме собствено семейство, а не се вкопчваме в родителското семейство да искаме още и още.
Пак ми се ще да ви върна към видеото от онази флашка. Кой, според вас, трябва да успокои това 5 годишно момиченце, което се чувства отблъснато? Защото за 5 годишното дете да бъдеш отблъснат от мама представлява смъртна опасност. Това сте вие самата!!! Вие самата, от позицията на 26 годишна самостоятелна и зряла жена, можете да му кажете: "Виж къде си сега! Ти можеш да се справяш сама в живота! И каквото и да прави мама, ти си на сигурно място в моите ръце". Това са думи, с които успокоявате вътрешното си дете, онова наранено момиченце от преди 21 години.
Но вие правите обратното: вместо да покажете на това 5 годишно момиченце своята сила и своя статус и да го успокоите, че неговите страхове са очевидно абсолютно напразни, вие и сега се превръщате от 26 годишна жена в 5 годишно момиче и искате мама да ви накърми, вместо да кърми брат ви. При това положение няма как да не пропускате  мъжете да минават покрай вас и да страдате. Но аз си представям, че и част от мъжете около вас  също страдат. Те тъжно  гледат след вас, привлечени са от вас, оценяват вашия потенциал и се опитват да се преборят с това, че си искате мама. Но ако вие не  благодарите на нея и на баща си и не им кажете в душата си: "Вие направихте за мен достатъчно", техният шанс е нулев.
Това е основното.
Ако имате нужда от още, пишете!
Поздрави!

Здравейте!
Видях, че без да искам съм ви писал и още едо писмо. То също е валидно от гледна точка на това, какво да правите. Но тук се крият дълбоките причини на случващото се с вас и вашите родители.
Когато в семейството има загуба на дете, това дете се превръща в мощен гравитационен център, който задържа всички в рамките на семейството и никой, включително другите живи деца, не може лесно да се отдели.
От една страна не те пускат родителите, защото треперят и за теб и за себе си. Сякаш ги води и идеята: "Другото дете го загубихме, но това трябва да си е близо до нас и да се обичаме извънмерно". И така се получава това вкопчване и този мощен захват, от който ви е трудно да се измъкнете.
И сега - като се вижда колко спокойни, добронамерени и любящи са родителите на съпруга ви, нещата за вашите родители са още по-страшни.
НО ИМА И ДРУГ АСПЕКТ, ОЩЕ ПО-ВАЖЕН!!!!
Когато има такава загуба на дете, вие също обичате това дете /ваш брат или сестра/. И водена от тази безмерна и пропита със сълзи любов, сякаш му казвате: Щом ти умря и не можа да създадеш семейство, тогава и на мен това не ми се полага. Аз не съм нищо повече от теб!
ВЪПРОСЪТ Е , какво би казало това починало дете /брат или сестра/, ако чуе тези думи?
То би казало само едно: "Ти живей и се радвай на живота, създай семейство и деца и се грижи добре за моите племенници!"
Да, от смъртта на това дете идва капсулираща енергия. Но самото то би искало за вас друга съдба: да сте свободна и автономна жена, която излиза от родителското си семейство и създава свое.
Така че вашият брак получава благословия от едно много важно място. Възползвайте се!
Поздрави!

Партньорът, който няма добра връзка със собствените си родители, се опитва да получи родителска подкрепа от родителите на другия. И това изостря отношенията в двойката /Помощ!!! Тя ми краде родителите! /  Допускам, че това е дълбоката причина съпругът ви да негодува от вас и дори да казва, че ако е знаел какви са родителите ви е нямало да се ожени за вас.
А в ситуация, в която семейството на мъжа ми е много объркано (извънбрачни показни отношения, неуважение между родители, между родители и деца) и той търси постоянно грешки в моите родиу, не ги бил харесвал, много ме глезели, дразни го всичко в тях, а откровено мига да кажа, че те не се месят в нашите отношения, много са сдържани и възпитани. Това ме подлудява, защото не искам и детето да става свидетел на това незаслужено отношение към моите родители. А за сцените в техния "дом".. е трудно да се коментира дори. Страшното е, до сватбата всичко това се криеше от мен, имах представа, че имат дрязги, но това е... Страшно.
Как да процедирам, защото няма да позволя такова отношение към родителите си. В началото много защитавай неговите родители, казвах му, че каквито и да са те са му родители и не е негова работа са ги променя. Вече не се меся, откакто разбрах каква е реалността стоя настрана от техните отношения.
Това рефлектира на нашите отношения, последният път когато баща му сгафи, той реши, че ще се съмнява в мен и ще ми рови я телефона. А когато се държи грубо а моите родители виждам колко са наранени и това наранява и мен.

Здравейте д-р Стефанов. Аз съм жена на 25 години и имам дете на 1 година. От тинейджърска възраст имах много проблеми в семейството и в любовта,като започнем това,че съм израстнала без баща. Също имах агресивни прояви, злоупотреби с алкохол, самонараняване и т.н. Тогава не си давах сметка, но вече започвам да усещам, че всичко това се дължи на някакво психично разстройство, което в последните няколко години става все по-зле. С няколко думи проявленията ми са- на моменти агресия към себе си и близките ми, променливи настроения, депресия,постоянна тревожност за нещо, искам всичко да ми е подредено и чисто, дразня се от дребни неща, чувствам се лабилна, на всичкото отгоре имам трихотиломания от години, получавала съм няколко паник атаки, имам проблеми с общуването(по-затворена съм и все подхождам с недоверие и раздразнение към другите).
Притеснявам се какво и защо се случва с мен и не знам как да си помогна. Не ми се пият лекарства. Никой от близките ми не знае за тези мои проблеми и колко са сериозни, само са били свидетели на мое странно поведение. Усещам също така, че имам някаква мания да бъда красива и поддържана, както и имам много голяма потребност от близост и показване на обичта от страна на близките ми. Разстройвам се много лесно и го понасям много тежко при проява на обратните действия от най-близките ми хора. Мога да продължавам още, но това са основните неща, които ме измъчват. Моля ви за помощ.

Здравейте, можете ли да ми препоръчате литература с теми примерно: " Как да отглеждаме и възпитаеаме единственото си дете, останало без братче или сестриче поради здравословни причини на един от двамата родители?"; "Как да възпитаме единственото си дете, за да не стане егоист поради прекалена загриженост на родителите и втеляване да не му липсва нищо?"; "Как да не влияе загубата от аборти на останалото единствено дете?"; " Как да отговарям на въпроси като - мамо, защо нямам братче или сестриче, ти искаш ли?; Искам да стана майка на 20" ... Нещо в тази насоченост. Общо взето знам, че не трябва да съм майка орлица ( таткото също е достатъчно насреща за всякаква подкрепа), но вътрешно не мога да го превъзмогна чувството, че трябва да бдя над детето и да го бутам, за да успее ( най- вече в училище и особенно много с това он-лайн обучение. ) Детето ще е трети клас. Включително се усещам, че много забележки правя.. пак уж за добро.

Здравейте, замисляла съм се по един въпрос и бих искала да ви попитам дали в психологията има някаква зависимост на различните типове хора или може би някаква черта от характера и защо така се  получават подобни ситуации. Ще се опитам да обясня какво имам предвид по-долу. В практиката си вероятно сте се сблъсквали с какви ли не хора и случки и се надявам да има някакво обяснение.

Чудя се как се получава така, че хора, които се трудят усърдно, опитват се да са честни, гледат да не пречат на никого около тях, живеят с едно на ум за бъдещето си, пестеливи са, с чисти сърца, търсят кауза и смисъл на живота, за да не е безцелно съществуване, в живота се оказват някак си по-неоправдани, живота ги мачка, нещастни изглеждат. Като цяло това го забелязвам навсякъде - сред колеги, познати, съседи, ако искате дори случайни истории в интернет или предавания по телевизията. От другата страна има някакви хора, които са напълно непукисти за тези около тях, за чувствата им, лъжат, гледат да прекарат някого, че те да са добре, не се замислят по-надълбоко за нещата, не мислят за бъдещето, остри са в изказванията си - като че ли такива хора са по-успешни, повече им се получават нещата?! Как се получава така, че да бъдеш добър, деликатен, честен ти вреди, не се оценява, а да си егоист (ще ползвам тази дума, но да се разбира комбинация от по-кофти качества) като че ли се харесва на хората/обществото? Такива хора са по-"апетитни" ли? Каква е логиката? Наистина при различни хора наблюдавам различни качества и действия, начина им на живота също, и тези, които са една доза "гадняри" са предпочитани, пред други, които и на мравката път биха направили.
Поздрави!

Здравейте!
От написаното ясно се усеща, че вие сте добронамерена и изключително загрижена майка.
Но това не ви е достатъчно. Искате да  сте съвършена майка, която върви на крачка пред детето си и разчиства пътя му, за да не се спъне.
И това също е естествено, след като сте губили деца при аборти.
В подобни случаи съм съветвал много жени да посадят по едно дърво или цвете, по-дългогодишно растение, в памет на загубените деца и да се грижат за тези растения. И така символично да ги върнат отново в живота.
Това много помага. Защото постепенно преставаш да се грижиш за едното си  живо дете като за няколко деца и да трепериш за него непрекъснато.
Берт Хелингер, германски психотерапевт, пише в една своя книга, как водил семинар и попитал участниците:
- Когато родителите ви се тревожат за вас, от това по-добре ли ви става или по-зле?
Всички в хор отговарят:
- По-зле!!!
Наистина, когато родителят непрестанно се грижи и притеснява за детето, на него не му е лесно. Или ако например му каже: "Ох, по цели нощи не спя и се притеснявам за теб, как ли се чувстваш сам в чужбина!", детето буквално пребледнява и има чувството, че умира....
Но вие това го знаете по-добре и от мен.
Отново казвам - пренасочете част от грижата в посока към загубените деца.
Поздрави!

Здравейте, г-н Стефанов!! Благодарна съм, че добър специалист като Вас намира време да дава консултации и онлайн!! Ще се опитам да Ви запозная с проблема накратко! Имам две деца с разлика близо 3 години. Нямам баби, които да помагат. Между двете деца се наблюдава така да се каже ,,здравословна ревност". Голямото ми дете не ходи на детска градина, защото е често боледуващо и носи вируси вкъщи. От това страда най-малкият ни член на семейството. Аз нямам връзка с баща ми. Родителите ми са разведени. Но съм отгледана от баба и дядо. Майка ми има втори съпруг, но от няколко години не поддържам отношения с него. Не го чувствам достатъчно близък, пък и той няма желание да общува с мен. Имам сестра от втория брак на майка ми. Отношенията между мен и майка ми никога не са били добри, но винаги сме поддържали връзка и сме си помагали доколкото можем. В момента съм в приятелски отношения и с двамата. Със сестра ми никога не сме били в конфликт, поради голямата разлика в годините. Честно казано виждам , колко е трудно да си родител и се стремя да бъда по- толерантна и прощаваща към майка ми. Живяла съм тийнейджърските си години при майка си , сестра ми и втория ми баща с прекъсвания.
Сега към същността на проблема- свекърва ми е от два дена на гости. Тя е лош, злопаметен човек, който не е способен да обича.  Притеснява ме факта, че дължи да излиза с голямото ми дете, а то е още малко и дори не говори. По-скоро говори, но не ми обяснява защо плаче, не ми казва какво харесва, не прави избори между две неща дори....Например като я попитам кой от двата балона искаш- не може да реши. Притеснявам се да не му навреди на психиката нещо, защото тя и без това е чувствителна.  Знам, че прекалявам, но просто искам да се убедя , че всичко ще е наред. Свекърва ми не е отгледала своите деца. Тя е само от два дена при нас, но вече влияе негативно на детето-- събужда се нощем, плаче, вика мамо, ела! ;  Три пъти се напишка, а беше спряла за цял месец. Нещото, което ме притесни ужасно е, че се наак.а и то из цялата баня!! Това никога не се е случвало ! С наакването никога не съм имала проблеми! Детето не се беше напишквало от месец!! Спеше спокойно!! Подозирам, че и моето питане дали баба й я слуша и дали иска да излиза с баба си също може да влошава нещата! Но тя винаги ми отговаря, че иска да излиза с баба си. Понякога взимам малкото дете с мен, то е бебе. А оставям голямото дете с баба му, но това е направено след неговото съгласие!!
Днес вечерта баща й говори с нея, тъй като я видя, че е разстроена. Явно той успя да я предразположи. Тя каза , че не иска да излиза с баба си!! А при мен винаги казваше, че иска. Просто не знам какво да правя!!

Здравейте, г-н Стефанов!
Следя темата от известно време и благодарение на отговорите ви успявам да видя нещата от друг ъгъл.
От известно време( след раждането на второто ни дете) с мъжа ми постоянно се караме. И преди това сме се карали, но както сега не е било. Заедно сме от почти 8 години и имаме две деца. Основната причина, заради която започнаха нашите караници е, че неговите родители се разсърдиха, че не сме кръстили детето на майка му. Първото ни дете е кръстено на баща му, но явно това не е достатъчно. С мъжа ми бяхме избрали име, но когато те се разсърдиха, той се обърна срещу мен и започна да ме обвинява, че аз не съм била направила компромис. Те ни купили апартамент, а  моите родители нищо не били помогнали. Трябвало съм да бъда дипломатична. Казах му, че няма как да правя компромиси  с името на детето си, за да са те доволни. Все по-често си мисля, че единственото решение е да се разделим. Аз след този случай, наистина правя скандали за всичко. Не усещам неговата подкрепа, той живее с нагласата, че трябва да се отплаща на родителите си и че не е направил достатъчно за тях. Аз не знам какво още трябва да направи. При моите родители ходим много рядко и за малко, докато при неговите сме много по често. Голямото ни дете си иска при тях повече, все пак повече време е прекарал с тях . Ходим с тях на море и въобще трябва да сме на тяхно разположение. Ако не сме, са сърдити. Но те са с правото си, според мъжа ми. Неведнъж сме говорили на тая тема. Той не разбирал как изобщо се оплаквам от това нещо, другите с удоволствие биха го правили. Той е единствено дете, след него майка му има няколко спонтанни аборта и едно починало дете. Разбирам, че това дава отражение, но какво мога да направя? Аз с моите родители не съм много близка. Не мога да им споделям неща, както примерно с приятелки. Може би затова не разбирам него и семейството му? Не усещам тяхната подкрепа, както би ми се искало, иначе отдавна сигурно бих се разделила с мъжа ми и бих се прибрала при тях. А и честно не знам какъв довод бих изтъкнала за раздяла, за баща ми и изневярата не е достатъчно, какво остава да кажа, че примерно не си говорим вече, не се разбираме и тнк. На моменти си мисля, че правя нарочно скандали, за да може той да се раздели с мен и аз да имам оправдание, много ми е объркано наистина. Друга тема, на която често спорим е това, че нямаме брак. Бях прочела това, което публикувахте за брака. Наистина се чувствам оскърбена и обидена от това. Той просто ми казва: добре, организирай всичко и ще се оженим. Не е там въпроса, времето за брак и сватба мина, макар че той казва, че иска хубава сватба, дори това да е след 10-15 години, не просто да отбие номера. Аз голяма сватба не искам и тук идва другия проблем,  че с него сме много различни и за всеки въпрос мислим по-коренно различен начин. И може би раздялата е единственото правилно решение към момента.
Стана много дълго, надявам се да отговорите.
Хубава вечер!

Здравейте, г-н Стефанов! Моят проблем засяга по-скоро личните ни взаимоотношения със съпруга ми. Имаме две деца, но откакто родих и желанието ми за интимна комуникация просто изчезна. Това се дължи на страха ми от повторно забременяване. Не знам как да се боря с този проблем, а както изглежда той се задълбочава с времето.
Поздрави!

ДА КАЖЕШ НЕ! ЧРЕЗ ТЯЛОТО СИ
Здравейте!
За да се реши проблема, първо е нужно да се изследва произхода му в конкретна терапевтична работа. Как виждам тази работа?
На първо място бих попитал като възможност дали имате напрежения в отношенията със съпруга. Дали той не е твърде властен, например? И поради това  да  се чувствате често притисната от него и да ви е трудно  да се отстоите, да му кажете НЕ!... И в семейството да се изпълнява предимно неговата воля, а вие вътрешно да негодувате. В подобни случаи жената често започва да развива  "способност да казва НЕ чрез тялото си". Тоест - отказва интимност.     /този израз използва  Носрат Песешкиан - създател на позитивната психотерапия. Той интерпретира всички психични симптоми като способности/
Ако това е причината, необходимо е да се научите да казвате НЕ! и да отстоявате реално себе си и своето мнение, вместо да го правите символично чрез тялото си.... За това  доста помагат практически приложими техники, които може да научите да прилагате при терапевтична работа.
Друга често срещана причина е да сте имали травматично раждане и от там да идва страх при интимен кантакт.
Но още по-често съм имал случаи в практиката си жената да се отдръпва от интимни отношения, като с това  отразява нещо, което се е случило с жени от предишни поколения във нейната семейна система.
От моя опит бих дал следния пример: млада жена се опасява от интимни отношения, защото нейната баба е правила множество аборти  /не са ползвали противозачатъчни, нито съпругът я е пазел/ и накрая умира след раждането на последното си дете от някакви усложнения. И свързвайки се с нейната съдба, жени от следващи поколения се затварят за мъжете си сексуално и дори са благосклонни към това, мъжете им да търсят удовлетворение на желанията си при други жени, стига да си изпълняват семейните задължения и да не са груби с тях...
Също така би имало отражение и извършено сексуално насилие или опит за насилие върху вас или върху жена от предходни поколения /майка, леля, баба, прабаба.../
С една дума - добре е да поработите терапевтично върху темата, която поставяте...
Поздрави!!

ДЕТЕТО ИМА ПРАВИЛНИТЕ ЧУВСТВА
Здравейте!
От писмото ви личи веднага колко сте уплашена и объркана от свекърва си.
Наричате я зла жена.
Но все пак тази жена е отгледала и възпитала съпруга ви. Той дали е зъл?!?
Както и да е . Проблемът е, че идването на свекървата ви вкарва и вас и съпруга ви във водовъртеж от силни чувства: страх, гняв, вина....
И поради това детето не може да се ориентира какво става. То усеща вашите чувства, но не знае как да реагира. Не знае как да угоди на всички, така че всички да са щастливи и да се чувстват добре заедно.
Вие казвате, че детето ви е излизало с баба си и не е имало нищо против да го прави.
То със сигурност обича баба си! Особен нюанс в чувствата му добавя и това, че вие и съпругът ви я отхвърляте, не я искате в къщата си да не създава проблеми... В тази връзка имайте предвид, че децата винаги са на страната на отхвърлените. Ще ви дам един по-особен пример: ако в къщи говорите срещу някои от съседите си, одумвате ги, критикувате техните деца и възпитанието им, вашите деца ще се изпълват със съчувствие към тези хора и ще са ви вътрешно  ядосани, че говорите така за тях. Защо? Защото децата са ВИНАГИ на страната на отхвърлените. Поради простата причина, че ако те самите бъдат отхвърлени от родителите си, това за тях означава смърт. И затова те предпочитат родителите и близките им да не отхвърлят никого. Да не проявяват изобщо такава склонност.
По същата причина децата имат силен афинитет към бездомните кучета и котки.
Те съчувстват на съдбата на отхвърлените и бездомните, защото ако това се случи с тях, означава смърт.
Добавям още един нюанс: като бях малък, 70тте години на миналия век, до нас един жилищен блок го строяха затворници. Всички момечета имахме силно съчувствие и дори романтично отношение към тези затворници. Носехме им тайно храна, събирахме пари и им купувахме цигари... Защо ли? Защото децата ВИНАГИ са на страната на отхвърлените от обществото....
Така че и вашето дете е на страната на баба си и иска всички да се обичате. Но като вижда вашите чувства към нея и емоционалната буря, която се завихря в триъгълника майка-баба-баща, то не знае как да се справи.
Объркано е и се чуди как да ви угоди на всички и да ви сдобри, та светът отново да стане безопасен, без застрашени от отхвърляне.
В тази връзка моят съвет е следния: ако детето ви се чувства добре с баба си, просто го оставете. Не му натрапвайте своите чувства. Не го разпитвайте: "Как беше с баба ти?". То се вижда как е било с баба си. Ако се връща от разходка и е жизнено, значи е било добре. Но когато вие го питате как е било, то усеща, че подтекста е: "Кажи че ти е било зле с тази ужасна жена!" И това го обърква, вкарва го в криза на лоялността - трябва да избира между мама и баба /която е майка на татко/... Важно  е да  давате на детето си позволение да има собствени чувства. Иначе то ще е объркано и няма да може да се доверява на вътрешния си процес. Според мен голяма част от жените, които трудно избират, колебливи са,  чувстват се са объркани и не могат да решат с Иван ли искат да бъдат или със Стоян, червената или синята блузка да си купят, като малки не са имали позволение да следват собствените си чувства към баба, мама или татко, а е трябвало да се съобразяват с чувствата на възрастните и да се чудят как да им угодят.
С една дума - ако детето се чувста добре с баба си, значи тя е добра за него. И е добре вие да направите крачка назад със своите чувства. Те са си ваши, а не негови!
Поздрави!

Знам, че е спам и ще ме изтрият. Но толкова пъти се въздържам да го напиша.
Людмил Стефанов, благодаря Ви за всеки съвет, който давате! Думите Ви рисуват вселена, която ни показва другия ъгъл на ситуацията, вселена, която ни позволява да сме слаби и грешни, но и ни подкрепя да се изправим отново.