Деница Сачева отговаря пред Миролюба Бенатова в ексклузивно интервю

  • 13 288
  • 26
# 15
Миролюба Бенатова:
Това внушение на чувство за вина на цялото общество може би не е най-добрият комуникационен тон, когато става въпрос за криза, в която всеки един от нас би искал, разбира се, да излезе жив и здрав, както и другите. Стават грешки, както в дома за възрастни хора, при всичките желания най-добри най-вероятно на персонала... вътре е вкаран човек със зараза. А пък останалите хора си седят по къщите преимуществено. Така че намаляването на мерките вероятно е въпрос на стечение на много обстоятелства и съчетание на много фактори.

Деница Сачева:
Без съмнение, аз не се занимавам с търсене на вина. По принцип страх, вина и омраза са думи и не само думи, но и състояния, в които аз се стремя да не изпадам. Но в случая, пак казвам, че е изключително важно, когато парковете се отворят в един момент, ние да продължим, колкото и да ни е трудно, да спазваме съответната дистанция, да удържим децата си да не използват в значителна степен всички пързалки, люлки, пейки и т.н., защото по тях също може да има опасност от зараза, така че със сигурност е въпрос наистина на общи, съвместни усилия и по-скоро, нали, бих казала на една обща, взаимна добронамереност и емпатия, в това, че всички се стремим да направим нещо добро. Не мисля, че в тази ситуация който и да било член на правителството търси начин, по който да направи нещо, с което да предизвика другия. Напротив, всички се опитваме да направим всичко възможно, така че да намерим съответните решения. Но решенията не могат да бъдат универсални, няма как, защото и ситуацията е извънредна.
Всички могат да излизат, макар и по малко. Въпросът е по-скоро да бъдем изолирани, да пазим хората, които са в риск, и самите ние да не се събираме на големи групи хора, на които можем да разнасяме заразата.
Виж целия пост
# 16
Миролюба Бенатова:
Абсолютно съм съгласна с Вас и именно в този контекст Ви попитах за това, което се прави по отношение на домовете за възрастни хора, като едни от най-рисковите, вече доказано и в цяла Европа. Въпрос на потребител, свързан с времето след ограничителните мерки: "Предвижда ли се някаква защита за хората с хронични заболявания в момента, в който трябва да се върнат на работа?“.

Деница Сачева:
Хората с хронични заболявания и в момента, както знаете, имат специална защита в Закона за извънредното положение – за това, че те могат да работят дистанционно, могат съответно да работят в защитена среда, в смисъл, да не са по много хора в едно помещение. Предполагам, че част от тези мерки ще могат да продължат да бъдат запазени и след извънредното положение, защото действително ще може и те да се чувстват в безопасност, и ние също, едва тогава, когато сме сигурни, че заразата не се разпространява вече толкова агресивно или пък съответно, че е намерено необходимото лечение. Така че специалните, облекчаващи условия на работа биха могли да продължат и след извънредното положение.
Виж целия пост
# 17
Миролюба Бенатова:
Въпрос от работодател, който казва: „Не искам да освобождавам хора, но при това дистанционно работене ужасно много се понижава трудовата дисциплина. Предложете, моля, възможност в частния сектор да освободим част от персонала, като държавата поеме плащане за един месец обезщетение, неустойка за договора, а не да ги поема работодателят.“ – казва този потребител. Какво бихте му отговорили?   

Деница Сачева:
Сега тук, с риск отново да влезем в темата за вината, ето Ви още един пример, в който се очаква от държавата да регулира до такава степен взаимоотношенията между хората, че да избегнем необходимостта от лична отговорност. Това няма как да стане, личната отговорност е лична отговорност и тя трябва да съществува. А що се отнася до това да се измислят практики, по които да се облекчават работодателите да освобождават хора, това няма как да бъде ролята на държавата. Напротив, и аз включително в качеството си на министър на труда, моят ангажимент е да пазя заетостта, а не да насърчавам безработицата. Но разбирам този работодател и смятам, че той има достатъчно опции в Кодекса на труда, с които би могъл съответно да предприеме необходимите действия и да се освободи от работниците, които съответно не спазват трудовия ред и дисциплина. Включително и да ги уволни. Не е необходимо да ги съкрати с обезщетение.
Виж целия пост
# 18
Миролюба Бенатова:
А какво да правят хората на граждански договори, каквито има дори и в министерствата, които губят работата си и не могат да отидат на борсата?

Деница Сачева:
Първо, случаи с граждански договори, които не внасят съответните осигуровки за съответните рискове, по-скоро в общия случай са по линия на самоосигуряващите се професии, мисля, че това го минахме като тема и като въпрос. Те биха могли да се възползват от тези възможности, за които говорих до момента.
Виж целия пост
# 19
Миролюба Бенатова:
Вие казвате, че „сега ще се отсее зърното от плявата“ и всъщност виждаме, че нередности и такива практики на ръба, има не само в частния сектор, но и в държавната администрация – служители с постоянна ангажираност са на граждански договори.

Деница Сачева:
Репликата за зърното и плявата беше по конкретен повод и беше във връзка с политическите изказвания и с призивите на нашите опоненти, защото смятам, че в момента действието би трябвало да бъде по-ценено от празнодумието, но така или иначе, тя наистина би могла да бъде универсално използвана тази реплика и за други неща. Аз споменах вече данни – нивото на неформалната икономика е изключително високо. Това е тема, по която ние трябва да говорим много за в бъдеще, защото не е нормално да се плащат осигуровки само върху МРЗ, без нали съответно да се покрива пълният осигурителен доход, защото рано или късно всички искат след това да получат достойна пенсия, рано или късно всички имат нужда от достойни обезщетения, а това няма как да се случи, ако ние не плащаме съответните осигуровки за това предварително. А, разбира се, факт, който не мога да пренебрегна, е, че все още продължава практиката с гражданските договори да се прикриват трудови договори. В това отношение вероятно не само контрола, но сигурно ще трябва да има по-строги законови мерки, които трябва да бъдат взети. Ние работихме преди кризата по промени в КТ. За съжаление, в момента извънредното положение блокира работата ни по няколко ключови законопроекта, но веднага, след като преминем през извънредното положение и състоянието на криза, ще продължим работата по тях, може би есента тази година ще можем да внесем и промени в Кодекса на труда.

Миролюба Бенатова:
Които ще задължават работодателите да не взимат хора на граждански договори, които да работят всъщност постоянно?

Деница Сачева:
Да се намали, да, до максимум тази практика.
Виж целия пост
# 20
Миролюба Бенатова:
Ще има ли възможност, както в други държави, хората да могат да вземат определена сума от пенсионния си фонд, ако не могат да се класират за нищо друго като подкрепа от държавата, а не искат да теглят кредити? Мисли ли се по тези въпроси в България за хората с допълнително пенсионно осигуряване? 

Деница Сачева:
Не, защото това, в крайна сметка, също би било кредит. Кредит от бъдещето. Защото този човек, който би си изтеглил пенсионните спестявания от втория стълб сега, след 10 години или след 5 години, или след колкото се пенсионира, той отново ще иска пълния размер на своята пенсия.
Виж целия пост
# 21
Миролюба Бенатова:
Кога може да се очаква отложеното решение за прехвърляне на средства от пенсионен фонд към НОИ за жените, родени след 1960 година, на които предстои пенсиониране, което трябваше да се случи до края на февруари тази година?

Деница Сачева:
За да можем да разрешим това, е необходима законова промяна в Кодекса за социално осигуряване. Отново работата ни по промените в Кодекса и по предложението за базата за изплащане на вторите пенсии, беше блокирана заради извънредното положение. Надяваме се през есента да можем да внесем съответните текстове, да ги сложим първо за обществено обсъждане и след това съответно да бъдат приети в Народното събрание. При всички положения ще имаме решения на тези въпроси до края на тази година, най-късно в първия месец на следващата.
 
За момента най-тежките ни прогнози за продължаване на кризата са до септември. Това не означава извънредно положение, но до септември да има турбуленции, които са свързани, както с икономиката, така и с образователните институции, с трудовия пазар, с отварянето на международните пазари. Но пак казвам, ситуацията е изключително динамична, но такива негативни прогнози за извънредно положение до края на годината – категорично няма.
Виж целия пост
# 22
Миролюба Бенатова:
Един въпрос от Сдружението „Настоящи и бъдещи майки“. Те правят едно сравнение, че според Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 година размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е 380 лв., а 17 лв. е разликата с определения праг на бедността, който е 363 лв. И въпросът е, с тази разлика от 17 лв. възможно ли е да се покрият всички месечни разходи за отглеждане на 1-годишно българче?

Деница Сачева:
България е държавата, в която има най-дълго майчинство. Знаете, че в много други държави това не е така. И по отношение на плащането на обезщетения, свързани с майчинството, в първата година майките могат да получават до 90% от осигурителния доход, върху който са се осигурявали, преди да станат майки. И съответно втората година доходът, обезщетението е в такъв нисък размер, тъй като един от принципите е да се търси начин за това по-бързо майките да могат да се върнат на работа. Така, че в случая не става въпрос за това, че трябва да се изчислява по този начин, по който Вие току-що цитирахте, не говорим за разлика от 17 лева, говорим за политики, които се изпълняват през съответно бюджетите за обществено осигуряване. А самата аз, когато ползвах 6 месеца в периода, в който станах майка, след навършване на 1 година на детето ми, също ползвах точно това обезщетение от 380 лева. Така че разбирам за какво говорят хората, но се предполага в общия случай, че това не е единственият доход, с който би трябвало да се отглежда детето.
Виж целия пост
# 23
Миролюба Бенатова:
Има един такъв въпрос от потребителка на BG-Mamma: Съкратена е на 31 март 2020, намерила си е друга работа, но назначението ѝ се отлага заради извънредното положение. Не е на борсата, защото няма право,  а междувременно разбира, че е бременна. Може да не бъде назначена и да загуби осигурителните си права. Така ще влезе в майчинство като неосигурена. Този сложен казус как може да бъде разплетен и на какво може да разчита една жена, която сега е съкратена и евентуално ще влезе в майчинство? 

Деница Сачева:
На първо място, аз много се надявам и искрено пожелавам на тази дама, да роди здраво и щастливо дете. А това, което най-добре тя трябва да направи,  е наистина да намери, колкото се може по-бързо, работа при работодател, който е готов да я назначи на работа при тези обстоятелства, за да може съответно 45 дни преди раждане тя да може да излезе в пълноценно майчинство и след това, в рамките на 1 година, да може да ползва съответно осигурителните си права – да получава 90% от осигурителния си доход. Ако това не може да се случи, тя може да разчита на помощ от социалното подпомагане, еднократна помощ отново в размер на 150 лв. и още помощ в размер на 100 лв. на месец. Но, разбира се, благоприятната хипотеза за нея е да намери работодател, който е склонен да я наеме на работа. Не бих я съветвала да тръгва към работодателя с презумпцията, че той ще откаже.

Миролюба Бенатова:
Да приемем най-негативната развръзка, ако работодателят откаже.

Деница Сачева:
Всеки може да се запише в Бюрото по труда, когато няма работа. А въпросът в случая е, че тя няма да получи обезщетение, но може да получи услуга и тази услуга е консултиране и съответно може да ѝ бъде намерена работа.
Виж целия пост
# 24
Миролюба Бенатова:
Искам да изясним какво имате предвид с един ваш статус във фейсбук от 17 април т.г. Вие пишете така: „Начетох се и се нагледах тези дни на разглезени потребители на демокрация, които плачат за свобода без отговорност. Искат свобода на заразяване, моля ви се. Която опаковат като свобода на изразяване. Трябвало да могат да заразяват свободно, който си искат за празниците, защото така било демократично. Отплеснах се“.  Вие нататък продължавате с другата тема от Вашите статуси. Какво имахте предвид и кого?
 
Деница Сачева:
Нямах конкретен човек предвид, по-скоро събирателен образ на много хора, които упрекваха това, че по време на празниците бяха въведени мерки за това София да бъде затворена. Многократно бяха призовавани всички граждани за това да не пътуват, да използват празниците не за това да се събират на шумни групи с много хора, да посещават възрастните си родители и т.н., и т.н. И въпреки това, видяхте, че това не се случи. Ние просто сме  жертви на това, че смятаме, че някой не ни съветва с добро, че постоянно иска да направи нещо лошо, че постоянно иска да ограничи права, иска да ограничи свободи...

Миролюба Бенатова:
Обобщението не е коректно,  много от българите са стриктни. 

Деница Сачева:
Но видяхте, че имаше страшно много коли, които тръгнаха да излизат извън София.

Миролюба Бенатова:
Да, но не беше забранено. Ако имаше ясно послание, че е забранено излизането от София, преди хората да напуснат, те сигурно нямаше да я напуснат. От друга страна друга, смятате ли, че правителството и Щабът дадоха противоречиви послания по отношение това  какво може и какво не може? Първо не беше забранено излизането от София, и второ, не бяха затворени църквите, като България остана единствена в света, която беше толкова толерантна към религиозните храмове по празниците.

Деница Сачева:
Аз мисля, че е повече от ясно, че това, което изглежда като противоречиво, е всъщност искреното желание мерките да не стигат дотам, че да трябва да излизаме само с разрешение от вкъщи. Мисля, че всичко, което се прави от самото начало досега, е такова, че се опитваме да намерим необходимия баланс между това да не спираме напълно живота, икономиката и възможностите на хората и същевременно обаче да направим така, че те да живеят в известни ограничения, които ще предпазят здравето и живота на тях и на близките им.
Виж целия пост
# 25
Миролюба Бенатова:
Въпросът е в степените. Вие сте човек с голям опит и знаете, че е хубаво да има яснота какво може и какво не може, защото, когато може да се тълкува, има различни постъпки. Та пак Ви питам, нямаше ли противоречие в това, че на държавата и на никого в случая не му направи впечатление, че например се взимаше причастие от една лъжичка?

Деница Сачева:
Мисля, че на много хора това им направи впечатление и че много пъти беше коментиран този въпрос и дори самите представители на БПЦ също призоваха за това да не се ходи, а мисля и че всички представители на светската власт и на правителството, включително и премиерът, изрично дадоха и личен пример с това как не посетиха църковните храмове по празниците.

Миролюба Бенатова:
И пак ми се иска да сте малко по-конкретни – кои са тези, които са искали свобода на заразяване и са я опаковали като свобода на изразяване?

Деница Сачева:

Бяха редица статуси във фейсбук, които прочетох, на различни хора, които през годините и във времето са защитавали демократичните ценности. Демократичните ценности, на първо място обаче, ние трябва да слагаме тази ценност живота и трябва да мислим за това, че когато се взимат решения, те може да са и непопулярни, може и да не са харесвани, а може и да не са разбирани, но тези решения не трябва да бъдат атакувани постоянно с това, че те се правят в ущърб на хората.

Миролюба Бенатова:
Кой реално поставя от едната страна здравето и живота, а от друга страна – какво? 

Деница Сачева:
Това беше мой израз, с който аз се опитах да кажа какво всъщност искат тези хора. Хората, които искаха свобода на движение в този момент, всъщност реално искаха свобода на заразяване. Това всъщност те искаха. Свобода на движение в този момент, защото просто трябва да излезеш от града, защото просто искаш да бъдеш със семейството си, беше това.

Миролюба Бенатова:
Не беше забранено.

Деница Сачева:
Не, напротив, многократно имаше призиви.

Миролюба Бенатова:
Тук говорим за правила. Хората не са били нарушители, излизайки от София. Ако  беше казано: „Не излизайте“, те нямаше да излязат.

Деница Сачева:
Ние сега за какво говорим, за законово нарушение ли говорим, или говорим за зрялост и за лична отговорност? Защото, когато е имало призив да не се ходи на църква, когато е имало призив да не се излиза от София, ние казваме, че хората не са достатъчно зрели и разумни, за да могат да разберат този призив. На хората им трябва забрана, за да могат съответно да не го направят.

Миролюба Бенатова:
По принцип обществото се движи от закони и от норми, защото е сбор от различни хора. Има призиви да не се взимат наркотици, но има и закони, които определят, че шофирането след употреба на наркотици е престъпление. Правилата съществуват,  защото ние сме различни и не можем да бъдем поставени под общ знаменател. Според Вашия статус, смятате ли, че човек, който все пак държи на правата си, е разглезен потребител на демокрация?

Деница Сачева:
Аз смятам, че във фейсбук има много потребители на демокрация, които използват трибуната фейсбук, за да могат да симулират истинско участие в демократични процеси и да симулират изграждане на общество.

Миролюба Бенатова:

Кажете няколко такива „потребители на фейсбук, които симулират изграждане на общество“?

Деница Сачева:
В момента имам други функции, имам други задачи, на друго място ми е концентрацията и не ми се влиза в дълги, ялови дискусии. Със сигурност обаче Ви обещавам, че един ден, когато не съм в тази позиция, която заемам в момента, мога да говоря много остро, директно и конкретно, и с конкретни имена. Прекалено много в момента са разделителните линии и особено по отношение на това кой работи, кой не работи, кой какво прави, кой е полезен, кой не е полезен. Не бих искала в един такъв момент допълнително да допринасям с разделение
Виж целия пост
# 26
Миролюба Бенатова:
Връщам Ви на мярката 60/40. Кои са приоритетните браншове, за които се отнася, пита потребител на BG-Mamma и ФК „Лудогорец“ ли е бил най-нуждаещ се, за да се възползва от тази мярка?  

Деница Сачева:
Били са правоимащи, защото са футболен клуб. Преди малко говорихме за законите и за правилата. Законите са такива, че те трябва да се спазват и не могат да бъдат спазвани спрямо личности или спрямо фирми.

Миролюба Бенатова:
Тогава защо министър Владислав Горанов препоръча на другите футболни отбори да не се възползват от тази възможност? И Венцислав Стефанов, президент на ФК „Славия“, заяви, че са разбрали препоръката и няма да се възползват?

Деница Сачева:
Може би точно заради тези спекулации, за които в момента говорим. Мярката 60 на 40 е мярка, в която попадат, така да кажем, две категории основно фирми. Това са тези, които непосредствено са били затворени със заповед на държавен орган, и тези, които съответно трябва да намалят своята икономическа активност вследствие на кризата. Така че футболните клубове и спортните клубове в този смисъл, не само футболните, защото има много спортове, са едни от дружествата, които съответно са затворени със заповед на държавен орган. Така че, по отношение на правоимане, те имат право да кандидатстват. Вече оттам нататък дали имат нужда, защото съответно са декларирали по-голяма печалба за миналата година, защото може би нямат възможност в момента да преминат през кризата и без държавна подкрепа... Това са вече отделни въпроси, на които всеки един собственик или управител може да даде нужните отговори. Но от наша гледна точка всички, които имат право, могат да кандидатстват и съответно могат да получат тази подкрепа. Самият факт, че вече са над 6100 тези, които са кандидатствали, за почти 86 000 работници и служители, ясно говори. Между другото списъкът на фирмите е публичен, всеки ден може да се види, а днес още на 480 фирми ще бъде платено. Ако има нарушения, съм готова да отговарям за тях, но ако няма нарушения, просто законът трябва да се спазва такъв, какъвто е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия