Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

  • 45 925
  • 1 322
# 1 095
Така си обича жената, та 9 години поддържа паралелна връзка!
Виж целия пост
# 1 096
Всеки си е направил избора , който го устройва - как , то се вижда . Май , мъжът е най- добре -женен , деца + любовница ,пари и кариера .На 50 не му се занимава тепърва да става младоженец ,млад баща и да се обяснява с големите си деца какви бози е бъркал . Гледа си неговия рахат и интерес .
Виж целия пост
# 1 097
Любовницата е за кеф без ангажименти, жената е за пред обществото и за семейството. Не толкова трудно да се проумее това.
Това ясно, въпросът е как тези три отсечки в триъгълника стоят с години в това положение....
Аз не мога да се поставя в нито едно от трите състояния и да предположа какво им е мисленето...
Виж целия пост
# 1 098
Нали на жената ѝ обясняват, че всичко приключило. И тя жуми с едно- две очи.

В случая подписът скапва всичко, но пък е хубаво за самозабравили се любовници.
Виж целия пост
# 1 099
Аз не мисля, че след брака хората ослепяват за останалите. Изневярата си я има в нашият живот. Щом, обаче остава скрита или както в случая не променя нищо, значи тя няма значение. Тя си остава само изневяра и на никой не му пука, освен на скритата любовница. Мъжът продължава да си е женен за жена си и те са си семейство. И няма никво значение, че любовницата е забременяла. Това нищо не променя.
Виж целия пост
# 1 100
Докато хората вярват в "той/тя ме обича, нищо че ми изневерява", нещата ще са така.
Виж целия пост
# 1 101
Докато вярваме на авторката за взаимния им безметежен живот - така ще е.
Сигурно се чупира по някой ден “командировка” или наминава да хапне и по едно бързо, пък после вкъщи.
Не знам дали е хубаво, че авторката си вярва, но пък пичът евала - верен и на двете Laughing
Виж целия пост
# 1 102
Докато хората вярват в "той/тя ме обича, нищо че ми изневерява", нещата ще са така.
Обикновенно не се разбира за изневярата. В този случай се е разбрало, ама и кво от това ? На кой му пука ?
Виж целия пост
# 1 103
Винаги се изненадвам от това как жена, която е в ролята на тази, с която един мъж кръшка, в същото време очаква честност и отговорност към самата нея. Ако лъже едната, то ще лъже и другата. Той вече е започнал да лъже и да подвежда и да е безотговорен. Как изведнъж любовницата очаква, че когато забременее, той изведнъж сте постъпи почтено като през цялото време е бил непочтен към жена си и децата си?

Скрит текст:
Ти не си готова за дете, отхвърляш го още отсега, колебаеш се...
''Психологически проучвания сочат, че ако детето се чувства нежелано по време на своето съзряване в утробата (тоест пренаталното общуване е с негативен полюс), това впоследствие рефлектира като неосъзнат стремеж към самоунищожение, чувство на изоставеност и отхвърляне, трудно изграждане на взаимоотношения със значимите други, липса на базисно доверие и на правото на съществуване. Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни. Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката  се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота.''

Кои са тези проучвания? Има някакви спекулации по въпроса. Точно спекулации. Не че децата се чувстват нежелани по време на съзряване в утробата, а че майките, ако продължават да не са сигурни в това, че са родили, не успяват да скрият отношението си към детето и то като всяко нормално живо същество го усеща. Жена, която не харесва мъжа, от когото е забременяла и смята детето за грешка, понякога така и не заобичва детето си изцяло, а може и да се отнася пренебрежително, което всъщност е някаква предпоставка за лошо отношение на детето към себе си. Доста психолози си падат малко фантазьори и се увличат по правенето на някакви връзки и някакви обяснения. А работата е там, че рядко хората успяват да скрият отношението си към другия човек, било то положително, отрицателно или безразличие. И понеже хората сме същества и на телесното, и на емоционалното, се научаваме да разчитаме тези вербални и невербални сигнали.
https://movefeelplay.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D … 1%81%D1%82%D0%B2/
Материали има много /на който му се чете/.
Виж целия пост
# 1 104
Подхвърлянето на линкове без коментар или резюме е отбиване на номера. Ако си наясно с това, което се твърди, можеш да го резюмираш. Не ми се четат подхвърлени линкове. Кое от написаното там подкрепя или доказва тезата за отхвърлянето преди раждането?
Виж целия пост
# 1 105
Подхвърлянето на линкове без коментар или резюме е отбиване на номера. Ако си наясно с това, което се твърди, можеш да го резюмираш. Не ми се четат подхвърлени линкове. Кое от написаното там подкрепя или доказва тезата за отхвърлянето преди раждането?
Не смятам, че в темата е уместно да се изнасят лекции. Дори в БГ Мама има гледни точки на тази тематика, всеки може да ги намери и прочете, ако желае.
Примерно това: https://www.bg-mamma.com/?action=article;id=4027

Скрит текст:
''Жената, която не желае дете, изпитва шок, когато узнае, че е бременна. Психолозите определят този момент като афект на осъзнаването. В кръвта се образуват хормони на стреса, които, попадайки в кръвта на детето, предизвикват у него същото състояние, което преживява майката.

Докато организмът се намира в стресово състояние, той ще отправи 90% от енергията си за защита, за отразяване на атаката, за която сигнализира мозъкът. И само 10% от ресурсите ще бъдат насочени за поддържане на нормалната жизнена дейност, в това число на физическото и психическо развитие на детето.

За детето настъпва страшен период – симптомът на вземане на решение дали да се направи аборт, или не. Отново непрекъснат стрес. Да допуснем, че решението е взето. Може би, защото за аборт е вече късно. След това следва симптомът на приемане на новото „аз”, който се характеризира с признаване на физиологичните изменения. Той е особено тежък за тези, които държат на фигурата си или не искат бременността им да бъде забелязана от околните.

От момента на осъзнаването и вътрешното приемане на бременността, у жената се наблюдава симптомът на противоречивото отношение към тази бременност. От една страна е гордостта от нейната пълноценност, възможността за самореализация и в същото време – страх и безпокойство, породени от въображението и социално наложените нагласи. След това следва симптомът на завишените претенции по отношение на другите. Поради страха си да не остане сама в този период и да бъде социално осъдена, жената подсъзнателно изисква особено отношение към себе си. Повечето мъже, предполагайки своята ненужност (свързана с перспективата за поява на друг значим в живота на жена им човек), на съзнателно ниво скриват предизвиканата от това тревога, реализирайки своите нови усещания чрез несъзнателно избягване на съпругата, повишена раздразнителност и ухажване на други жени.

По такъв начин майката и детето се оказват лишени от мъжка подкрепа, точно когато имат най-голяма нужда от нея. Тези преживявания на жената са най-разрушителни за психиката на детето...''
Виж целия пост
# 1 106
Няма нужда от лекции, а от подкрепа на тезата, и то не с голи линкове. Мерси, мога да чета, но ако искаш да разбера за какво говориш, е по-добре да разкажеш, отколкото да ме изпращаш да чета. Е, аз няма да го прочета, но и ти оставаш неразбрана.
Виж целия пост
# 1 107
Аз я разбрах. Чела съм и съм запозната, донякъде мисля, че е точно така.
Виж целия пост
# 1 108
Авторката е инертна и ще се повторя, но чака всички да поемат отговорност - жена му за развода, той за съвместният им живот, майка ѝ за бебето.
Чака някой да ѝ слага наготово в ръцете решенията.
Дори в този момент, не иска да поеме личната си отговорност, защото просто няма желание.
Това мнение на Горджъс според мен най-добре описва темата. Ако той си беше поел  отговорността, майка й щеше да поеме отговорността си да гледа бебето. Ако жена  му беше имала достойнство, щеше да й остави мъжа без бой.

Няма какво да се питаме ако жена му го беше оставила, той дали щеше да се ожени за любовницата. За какво би му било? Да не е луд? Предполага се, че той е марионетка на жена си, както авторката е негова марионетка,  а майка й - нейна. Според авторката, имаме поредица от хора без собствено мнение, готови да са жертви на обстоятелствата, но не и да вземат свое собствено решение за своя живот.
Само че мъжът не е марионетка, както се оказа и е взел своето решение.

Тези дни попаднах на потресаваща истинска история  за една жена с големи психически проблеми, която е оставена да отглежда дете, без да има капацитет за майка. В резултат се получава нещастно човешко същество, нежелано от никого, което и като отраства, не може да намери никакъв път в живота си и нищо да доведе докрай.
Ами, няма нужда авторката  да ражда, ако само ще създава човек, който да е нещастен, нежелан,  необичан от  никого, бреме за майка си и баба си и срам за дядо си.
Виж целия пост
# 1 109
Доколкото виждам фактическото стига до "отделяне на хормони на стреса". Нататък вече са си живи интерпретации на ниво психология, а не на ниво биология.

по въпроса за нежеланите деца, затова понякога е по-добре веднъж едно дете оставено в болницата или в дом от майката след раждането да бъде осиновено, отколкото на всяка цена да се придумва майката да го гледа. Тя веднъж вече го е отхвърлила и ще си го припомня и ще му го припомня постоянно. Осиновяването е доста по-добър вариант, защото детето ще бъде член на семейството и желано от осиновителите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия