Бременна от женен мъж на 35 - той не иска дететоо

За детето нямам мнение - лично решение е.
Ама, ако ще искаш да го припознава, официалната ще е във възторг.
Щом прави очи на рода и общество, чакай да се разбута с децата на дърти години.

Ще се разделите при всички случаи. Или ти с него или той с теб.

Аз пък познавам жени, които съжаляват, че имат деца от конкретни мъже.
Аз съм на възрастта на авторката и ако трябва да съм честна, бих махнала детето и едва ли бих се замислила много. Реакцията му на бременността ти е доста показателна за ролята ти в живота му. Аз лично не бих искала да имам доживотна връзка с такъв човек, защото имам дете от него. Никога не се знае какъв акъл ще му дойде. Отделно, че можеш да очакваш и жена му да превърти играта, все пак това е дете, не просто някаква любовна авантюра. Отделно проблеми може да имаш и с децата му. И тези неща не ги говоря ей така, а защото имам такава приятелка, наложи се да смени държавата заради жената на любовника. Отделно, че ако не си от голям град, цял живот ще си като дамгосана. Готова ли си да те гледат с корема, с количката, с детето и да говорят неприятни неща зад гърба ти цял живот? Готова ли си за момента, в който някой услужливо ще обясни на детето ти защо няма баща, или има баща от време на време? Аз бих махнала детето, както и връзката, разбира се и нямаше да искам дори да си спомням, че съм си пропиляла 9 години с женен мъж, според който децата стават случайно и той не е съгласен. Дори и града бих сменила, че да не ми се налага да го виждам и пак да налапам въдицата, защото ми се струва, че дори да махнеш детето, пак ще си го посрещаш по нощите в даден момент. Жената не е инкубатор, че да се пее хорово " Раждай, че нямаш време, нищо че нямаш мъж". За мен това е глупаво и със сигурност нездравословно за психиката. Децата трябва да са резултат от любовта и желанието за деца на двама души, а не цел, която да гониш само защото времето ти изтичало. Но аз съм си аз и бих предпочела да остана без деца дори отколкото да родя от някой такъв и да си усложнявам сама живота, да се чудя как да се справя финансово, емоционално и да съм постоянно на ръба на нервна криза.

Ужасно грозно е, че съм свидетел на нещо такова и че ще го кажа, но това бебе отнесе толкова клетви барабар с майка си, че откак се е родило е с проблеми

Седемгодишната любовница пропускала хапчета, защото искала дете..... и така.
Как авторката се е озовала бременна - тя си знае.

Най-важното според мен е да помислите искате ли да сте майка. Има много прекрасни семейства, които по една или друга причина се разпадат и децата остават с един родител, има и семейства, в които единия родител си отива от този свят без време. Няма да сте сама. Децата се сприятеляват, покрай тях и родителите. За мъжа Вие си знаете. Но пак казвам помислете като цяло искате ли да бъдете майка - ако да, давайте смело, трудности има винаги, но ще се справите и на детето няма да му липсва толкова много, колкото Вие си представяте, то ще има Вас, баба, дядо. Имам примери пред очите си, сестра ми, както и съученик на голямото ми дете. Ами страхотни момчета са, по нищо не се различават от другите. Тоест искам да Ви кажа, че ако основните Ви притеснения са около детето, всичко ще е наред, но дали се страхувате Вие да сте родител, при това един.... Решението е Ваше.
Успех, каквото и да се случи!

То не е само до това дали иска да бъде майка или не. В нейния случай нещата са  много по-сериозни и обременени и едно раждане ще й донесе само негативи и то за много години напред. И въобще нямам предвид, че мъжът ще спре да прави секс с нея, защото ще му е неприятно да я гледа с корема.

Аз не бих родила детето, ако се намирах в нейната ситуация. Изобщо не бих обмисляла вариант да го раждам. Специално бих отишла да го махна на мига и бих се разделила с мъжа. Ако толкова искам да имам дете бих осиновила или бих родила от донор.
Стрина Калина чудесно го е описала, няма да смисъл да го повтарям и аз.

Относително е. Зависи от човека, от желанието му да стане родител, пак казвам имам примери пред очите си. Имам прекрасни племенници и сестра, която на моменти е доста по-стабилна психически от мен, която имам прекрасен мъж зад гърба си.  Авторката ще реши да задържи ли детето разбира се, но според мен най-важното е жената да се чувства готова да бъде майка. Иначе дори наглед не сложна ситуация пак би могла да се развие зле.

Тя няма особена воля и изразено желание да го задържи.
Господинът ще я извърти да го махне и всичко ще си продължи по старо му.

В случая е гарантирано на сто процента, че сложната ситуация ще се развие и ще стане още по-сложна. За авторката.

Още повече щом мъжът е заможен и има деца и жена, която няма намерение да напуска. Подозирам, че всички тези хора ще отровят живота на авторката, както и на родителите й, както и на детето й. Но всеки сам си знае колко мъка може да понесе. Явно 9 години загубена младост не са били достатъчни, та сега се подготвя за вечни страдания.

Дала си му девет хубави години от младостта си, а сега искаш да му дадеш и дете...
Не може ли да си малко повече егоист? Може да срещнеш някой, несемеен, когото няма да се налага да делиш с друга! И детенцето да е желано и от двете страни.
Не мога да дам съвет, но не ми звучиш щастлива. Знам само, че на твое място, аз не бих изкарала и две години в такава връзка, няма как да го допусна... отдавна да съм забравила името на този женен любовник.
Трябвало да си отидеш много отдавна.

Имаш финанси и жилище.

Няма да коментирам защо си се примирила с такава връзка и то с години. Но ако бях на 35 и мислех, че някога ще искам дете, бих запазила детето и изритала мъжа. А ако се притесняваш за ресурси, той ще е баща така или иначе и ще трябва плаща издръжка. Това ще е работа на адвокат ако се стигне дотам.

След години ще разбереш, че децата са по-важни от мъжете.

Що се отнася за несемейния, когото би срещнала--ако този несемеен мъж си струва, ще те хареса и с детето.

П.П. Да, жените сега могат да раждат и по-късно. Познавам жени родили над 40, но е било със замразени яйца и след терапии.

Не живея в БГ. Тук е нормално след 30г жената да забременее за 1 път, да не кажа че над 35 е ОК. Не смятат жената за престаряла, това го има само в БГ. Верно, че след 35 г при жената настъпват различни физиологични процеси, при който е трудно забременяването и евентуални проблеми, но предполагам с подходяща терапия са преодолими.
  Когато живеех в БГ и бях около 35 г едва ли не мислех, че съм стара животът ми е минал, не. Животът е пред теб.
Не мисля, че бих родила дете от някой от който имам 9 г връзка, не искащ детето и  не решаващ се на нещо повече, само  да не остана без дете. Егоистично ми е спрямо детето.
Бих направила аборт и бих опитала да събера и подредя живота си.

Както виждате различни хора различни мнения. Решението е във вашите ръце.

Съдбата на любовницата.

Нямаш най -перфектната връзка , но това сте си организирали с партньора си . Моят съвет е да си родиш детето . Майка ти ще го гледа , докато работиш .Ти си единствено дете , целият ресурс на родителите ти ще е за вас .Е , тук може да се обърка схемата , но на живелите повече им е ясно , че нищо сигурно няма . Не си прецаквай съвсем живота с аборт ,защото след 10 години без дете ,ще ти изглежда съвсем безсмислен. Сега имаш възможност да имаш дете от мъж , с кого имаш дълга връзка и го преценяваш като човек . Той може и да реши да се съберете -децата са му големи ,имате къде да живеете ,но не разчитай на това .В някакъв смисъл ,ще ти бъде по-добре , да не ти се мотка между вас и да се съобразяваш с него .

То пък защото е много важно дали ще го има на изписването бащата.
Особено сега, в пандемия.
Гледай глобално, не дреболии.
На 35 си на ръба.
Да направиш аборт и после да чакаш нова бременност е голям, много голям риск да не стане.
Вземай се в ръце и се подготвяй.
На 35 не си малка.