Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

  • 35 515
  • 210
# 195
Здравейте,

Разбирам, че тази ситуация е много трудна за вас, особено когато става въпрос за Вашето дете и специални моменти като кръщенето му. Първо, важно е да се знае, че Вие имате правото да изберете с кого да споделите тези специални моменти в живота си. Вашата майка може да има своите мнения и проблеми с роднините на баща Ви, но това не означава, че тя има право да контролира Вашите решения.

Една възможност е да се опитате да говорите открито с майка си и да и обясните защо е важно за вас да има определени хора на кръщенето на вашето дете. Обяснете й, че това не означава, че не я обичате или не цените мнението й, но просто искате да направите нещата по свой начин. Важно е да бъдете спокойни и да се опитате да изразите своите чувства и мисли по ясен начин.

Ако обаче смятате, че разговорът може да доведе до конфликт, можете да изберете да не обяснявате много подробно и просто да кажете, че искате определени хора да бъдат на кръщенето. Не трябва да се чувствате принудени да се отчитате пред никого за решенията, които правите за вас и Вашето семейство.

Важно е да помните, че Вие сте родител и имате право да вземате решения за вашето дете, включително с кого да споделите специални моменти в живота му. Не се чувствайте виновни за изборите си и не позволявайте на никого да Ви поставя под притиск. Вие знаете какво е най-доброто за Вашето семейство и трябва да сте свободни да го постигнете.

Надявам се това да Ви помогне да намерите начин да се справите със ситуацията.

Успех!
Ина


Здравейте, имам проблем и съм много раздвоена, майка ми не се разбира с баща си(защото има мащеха, която не харесва) и всеки път когато разбере, че съм се видяла с него и мащехата (все пак ми е дядо и живеем в съседни блокове) и започва да злобее.. имам дъщеря другия месец ще прави годинка и ще отпразнуваме рожденния и ден вкъщи в тесен кръг( съответно няма да каня дядо, заради майка ми защото ще направи цирк и ще развали празника на детето) .. но август ще и правим кръщене и искам той да присъства само той и остана ппрадядо другите баби и дядовци починаха.. Как да обясня на майка ми, че сама решавам кой да присъства и аз сама избирам с кой да съм близка, лично аз от мащехата и не съм видяла нищо лошо.. Моля ви дайте ми съвет, как да и обясня? Тя е склонна да прави панаири на публични места....


Винаги търся причината в мен, твърде съм добра с околните и те ми се качват на главата.. Но тя ми е майка, а едва ли не ме кара да избирам между нея и роднините ни.. Тя мрази всички, а рода на баща ми тотално го мрази и не иска да чува за тях, като деца не ни позволяваше даже да се чуваме с лелите си..
Виж целия пост
# 196
Здравейте,откакто дойде пандемията 2020 съм различен човек,тогава бях доста време затворена в нас,мястото на което работех спря да работи.През 2021 отвори  ,върнах се,но от 2020 не се чуствам щастлива,имам приятел(сега е в чужбина за да работи),имам родители.На 24 години съм,чуствам се изморена от живота,чуствам  се на  55 ,битовизми,все намирам нещо което да не харесам по себе си,удрям си корема,паласките,нямам наднормено тегло.Имам нормално тяло,но винаги си намирам комплекси.От зимата не работя,само пазарувам,готвя и чистя.Нямам мотивация за нищо,всеки ден плача,всеедно вещо ме е хванало за гърлото,и имам тежест на гърдите.Имам изпити ,нямам сила да седна да чета.Нещо се случи с мен,преди имах самочуствие,приятели,винаги се контех.Сега всеки ден ми се умира,постоянно имам лоши мисли за бъдещето,страхове,ако не завърша че нищо няма да стане от мен,рева за всичко като се почне от комплекси до дрехи и за битовизми.Мисля,че имам нужда от психилог ,но ме е страх да иза,знам че в чужбина всеки ходи.Имам чуството че вече имам вужда от помощ на ръба съм,психиката ми не издържа вече
Виж целия пост
# 197
Здравейте!

Звучи като че имате проблеми с настроението и психическото здраве, които са се появили след настъпването на пандемията. Тези промени в поведението и настроението могат да бъдат свързани със социалната изолация, незавършените изпити, отпадналата работа и намаляващият контакт с приятелите.

Тези симптоми могат да се свържат с депресивни състояния или други психични проблеми. Важно е да знаете, че тези проблеми не са Ваша вина и че имат лечение. Специалист може да Ви помогне да се почувствате по-добре и да се върнете към нормален живот.

Предлагам да потърсите психолог или психиатър, който може да ви помогне да се изправите срещу тези предизвикателства и да се почувствате по-добре. Работата на психиатър и психолог не е взаимноизключваща се, а точно обратното - ако е необходимо да се предпише медикаментозно лечение от психиатър и то е подкрепено с психологична подкрепа от психолог, това би направило процеса на възстановяване по-лек за Вас.

Важно е да се знае, че търсенето на помощ не е знак на слабост, а е стъпка към възстановяване и подобряване на качеството на живот!

Успех!
Ина



Здравейте,откакто дойде пандемията 2020 съм различен човек,тогава бях доста време затворена в нас,мястото на което работех спря да работи.През 2021 отвори  ,върнах се,но от 2020 не се чуствам щастлива,имам приятел(сега е в чужбина за да работи),имам родители.На 24 години съм,чуствам се изморена от живота,чуствам  се на  55 ,битовизми,все намирам нещо което да не харесам по себе си,удрям си корема,паласките,нямам наднормено тегло.Имам нормално тяло,но винаги си намирам комплекси.От зимата не работя,само пазарувам,готвя и чистя.Нямам мотивация за нищо,всеки ден плача,всеедно вещо ме е хванало за гърлото,и имам тежест на гърдите.Имам изпити ,нямам сила да седна да чета.Нещо се случи с мен,преди имах самочуствие,приятели,винаги се контех.Сега всеки ден ми се умира,постоянно имам лоши мисли за бъдещето,страхове,ако не завърша че нищо няма да стане от мен,рева за всичко като се почне от комплекси до дрехи и за битовизми.Мисля,че имам нужда от психилог ,но ме е страх да иза,знам че в чужбина всеки ходи.Имам чуството че вече имам вужда от помощ на ръба съм,психиката ми не издържа вече
Виж целия пост
# 198
Здравейте,

На 28. съм и от години се лутам търсейки успокоение за себе си. Посещавала съм психолог също.
От детството ми остана доста дълбока травма, с майка ми никога не можахме да си кажем една нормална дума.
Винаги ме е унижавала, дори пред хората, много ме биеше, все не можех и нищо не знаех, от това избиха комплекси, затворих се в себе си, започнах да се самокритикувам …. И в един момент това много започна да ми пречи.
Успял човек съм, създадох семейство, дете, завърших, работя мечтаната работа…. Но чувството, което цял живот е заложено с думи от упреци в мен, пречи да повярвам в себе си. Вижда се в околните, дори на работното ми място, как се справям, но се вижда и това, че съм несигурна и подхождам с недоверие, когато получа дори похвала.

Има толкова неща, на които да се радвам, но това останало нещо не съумявам да изкореня. И отивам в зона на песимизъм-нещо, което допускам, защото няма кой да ме разбере защо така се чувствам вечно потисната.

Съпругът ми също е затворен тип човек, не го обвинявам, не познава миналото ми.

Все още се уча как да преодолея страхът от ново, от някакъв тип изява, от изказ на мнение пред околните, защото това сякаш е насадено, че “никой не те обича”, го слушах през целия си период на израстване. Превърнах се в сопнат и вечно нервен човек, което не е нормално. Очевидно вътрешно гложди.

Винаги очаквам критика, никога не вярвам дори на приятелите си. За тях е обидно, знам, но ме е страх да не се доверя на някого и нещо и накрая да остана разочарована.

Дори на мъжа си нямам доверие. Не ревнувам, просто тези неща стоят дълбоко в мен, пречат ми в ежедневието дори.

Не намирам как да помогна на себе си в това положение, при факта, че няма причина до момента да се чувствам така. Уви, всекидневното повтаряне на негативни коментари от собствена майка, осъзнах колко зле би било предопределено бъдещето на едно дете.
Виж целия пост
# 199
Здравейте,

Бих искал/а да започна, като изразя възхищението си към Вас за смелостта да се отворите и да споделите тези емоционални предизвикателства. Имали сте нелеко детство и е разбираемо, че тези преживявания са оказали значително влияние върху самочувствието и взаимоотношенията Ви днес.

От психологична гледна точка, е важно да осъзнаете, че тези негативни коментари и унижения, които сте изпитвали от майка си, не отразяват Вашата истинска стойност или способности. Те представляват нейните лични проблеми и нейния начин да се справя с трудностите си. Въпреки че преживяванията от детството носят със себе си влияние, е важно да осъзнаете, че имате собствена стойност и възможности за успех.

Преодоляването на негативните ефекти от такива травми може да бъде процес, който изисква време и подкрепа. Един важен аспект е работата с психолог, с когото можете да разговаряте за тези преживявания и да разберете как те влияят върху Вас в настоящето. Психологът може да Ви помогне да развиете стратегии за повишаване на самочувствието, да се справяте със самокритиката и да развиете по-положителни отношения със себе си и другите.

Възможно е и да имате полза и от групова терапия или подкрепа от хора, които са преживели подобни травми. Това може да Ви помогне да се чувствате по-разбрани и подкрепени, като видите, че не сте сами в преживяванията си.

Заедно с психологическата подкрепа, може да бъде полезно да установите здрави граници в отношенията си, включително с майка си и съпруга си. Важно е да се окръжите с хора, които Ви подкрепят и разбират, и да изградите здрави, взаимноуважителни взаимоотношения.

Казвате, че със съпруга Ви не сте споделили какво сте преживели и какво преживявате сега. Явно между Вас има много недоизказани неща, които вероятно създават бариера в комуникацията и с времето може дори "малките" ежедневни неадресирани ситуации и изживявания между Вас да повлияят на взаимоотношенията Ви.

Отсъствието на комуникация и липсата на доверие в една връзка може да имат сериозно влияние върху отношенията. Вашето минало (както и неговото, за което намеквате) и липсата на доверие отразяват Вашите собствени емоционални преживявания и може да се отразят на начина, по който комуникирате и взаимодействате със съпруга си.

За да постигнете по-голяма дълбочина и разбиране във вашата връзка, е важно да работите активно за подобряване на комуникацията и възстановяване на доверието помежду Ви. Ето някои препоръки, които могат да Ви помогнат:

    Отделете време за качествена комуникация: Намерете време да се съсредоточите върху взаимодействието си. Поговорете със съпруга си за това как се чувствате и какви са Вашите нужди и очаквания от връзката. Слушайте внимателно и бъдете отворени за неговите емоции и перспективи.

    Практикувайте емоционална откровеност: Споделете своите чувства, страхове и трудности със съпруга си. Когато се откриете и покажете уязвимост, това може да помогне за създаването на по-голяма интимност и доверие помежду Ви. Което да му помогне и той да направи същото.

    Изследвайте причините за липсата на доверие: Разгледайте каква е основата на вашето липсващо доверие и как това може да се промени. Може да е полезно да обсъдите тези въпроси с психолог, който да Ви помогне да разберете преживяванията и влиянието им върху отношенията Ви.

    Работете за постепенно възстановяване на доверието: Доверието се изгражда постепенно и е важно да изпълнявате обещанията си и да показвате последователност във Вашите действия. Също така, бъдете търпеливи и открити към съпруга си, докато той също работи за изграждането на ново ниво на доверие и комуникация между Вас двамата.

    Разгледайте възможността за съвместна терапия: Професионален психолог или семеен терапевт може да ви помогне да изградите по-дълбоки и по-разбиращи отношения. Това може да ви предостави инструменти и стратегии за по-ефективно комуникиране и преодоляване на предизвикателствата във връзката Ви.

Не е лесно да се преодолеят травми и да се изгради здрава връзка, но със съзнателни усилия и подкрепата на специалисти можете да постигнете напредък. Важно е да имате търпение, да бъдете открити и да продължавате да работите върху себе си и връзката си.

Накрая, важно е да имате търпение със себе си и да се отдадете на процеса на възстановяване. Преодоляването на дълбоки травми изисква време и усилия, но с подкрепата на подходящи специалисти и обвързаност към собственото Ви благополучие, имате възможността да изградите по-положителна представа за себе си и да живеете пълноценен живот, базиран на вяра във Вашия потенциал и стойност.

Успех!
Ина


Здравейте,

На 28. съм и от години се лутам търсейки успокоение за себе си. Посещавала съм психолог също.
От детството ми остана доста дълбока травма, с майка ми никога не можахме да си кажем една нормална дума.
Винаги ме е унижавала, дори пред хората, много ме биеше, все не можех и нищо не знаех, от това избиха комплекси, затворих се в себе си, започнах да се самокритикувам …. И в един момент това много започна да ми пречи.
Успял човек съм, създадох семейство, дете, завърших, работя мечтаната работа…. Но чувството, което цял живот е заложено с думи от упреци в мен, пречи да повярвам в себе си. Вижда се в околните, дори на работното ми място, как се справям, но се вижда и това, че съм несигурна и подхождам с недоверие, когато получа дори похвала.

Има толкова неща, на които да се радвам, но това останало нещо не съумявам да изкореня. И отивам в зона на песимизъм-нещо, което допускам, защото няма кой да ме разбере защо така се чувствам вечно потисната.

Съпругът ми също е затворен тип човек, не го обвинявам, не познава миналото ми.

Все още се уча как да преодолея страхът от ново, от някакъв тип изява, от изказ на мнение пред околните, защото това сякаш е насадено, че “никой не те обича”, го слушах през целия си период на израстване. Превърнах се в сопнат и вечно нервен човек, което не е нормално. Очевидно вътрешно гложди.

Винаги очаквам критика, никога не вярвам дори на приятелите си. За тях е обидно, знам, но ме е страх да не се доверя на някого и нещо и накрая да остана разочарована.

Дори на мъжа си нямам доверие. Не ревнувам, просто тези неща стоят дълбоко в мен, пречат ми в ежедневието дори.

Не намирам как да помогна на себе си в това положение, при факта, че няма причина до момента да се чувствам така. Уви, всекидневното повтаряне на негативни коментари от собствена майка, осъзнах колко зле би било предопределено бъдещето на едно дете.
[/list][/list][/list]
Виж целия пост
# 200
Здравейте!
Имам нужда от помощ, защото мисля, че семейството ми се разпада. С моят мъж отдавна не сме интимни. Краят на второто ми майчинство е и копнея да започна работа. Предстои ми да си търся нова работа, но за мен това не е проблем. Аз съм общителна. Определено не съм притеснителна. Имаме две деца, но той много се промени. Преди беше един самостоятелен и отговорен мъж, а сега трябва като майка постоянно да му казвам разни тривиални неща. Нищо не прави навреме, често забравя, спи където свари и предпочита по цял ден да си е вкъщи, от колкото да излезем заедно. Нищо не го интересува, нищо не го трогва и изобщо не знам какви са му приоритетите. Взима серия от грешни решения и после се затваря все повече в себе си. Идват моменти, в които съм отвратена от него, а го обичах толкова много. Заплаших го с развод, но и това не промени нищо, а сякаш влезе в един кръг на самосъжалението. Преди това се опитвах да го окуражавам, да му давам кураж и да го хваля, но той пак си седеше като мързелив тинеджър. Иска да имаме интимни отношения, но аз не желая. Просто ми омръзна да се грижа за него като за трето дете, което е изключително досадно и постоянно трябва да ходя след него. Той отговаряше за финансите, но и там направи едни глупости и сега финансите се наложи да ги поема аз. Един вид дълбае все по-дълбоко в тази дупка и сам не иска да излезе от нея и нищо не го мотивира нито добро, нито заплахи. Наистина нямам време да се оправям и с него, защото доста неща започнаха да лежат на моят гръб: децата, финансите, срокове за разни неща, битовите проблеми в новата ни стара къща. Всичко прави след ужасен скандал, които скандали не ми влияят добре. Вече получавам симптоми за инфаркт, за които съм предупредила лекарката и пия какво ли не, за да съм по-спокойна понеже той никога не прави нещата, за които съм го помолила. Или скатава или ги прави не както трябва и ме побърква, защото е зрял мъж, който би следвало да е опора на семейството, а не постоянно да ми скапва настроението. Омръзна ми децата да стават свидетели на скандали. Какво ли не опитах. Все повече си мисля за развод и се чудя дали това не е най-правилното решение за мен като жена и човек и даже като майка, и за децата ми, които заслужават една спокойна и щастлива майка. Нервите ми са изопнати до края. Нямаме възможност да посетим терапевт, т.к. няма кой да гледа децата. Сами сме и няма на кой да разчитаме да оставим дечицата си. Не сме били насаме и не сме излизали никъде само двамата от 5 години. Имали сме възможност за това, но той не организира нищо. Казвала съм му, че с удоволствие ще съм съгласна, ако той като мъж го организира, но той просто не го прави. Не съм от жените, които очакват да бъдат разгадани, казвам си всичко право Куме в очите, но пак няма смисъл. В споровете ни той само мълчи и нищо не казва. Не издържам! Какво да правим?
Много се извинявам, но просто ми трябват насоки. Имам нужда просто някой да ни помогне.
Виж целия пост
# 201
Здравейте, мисля че имам проблем с нервите.. Преди време бях доста търпелива, а от известно време много лесно се ядосвам и гневя от най-малкото.
Пример: Мъжа ми е вкъщи, дъщеря ни е на 1г. и 1м. изобщо не ми помага, малката иска все в мен, не мога да свърша нищо, а когато го помоля да свърши нещо не го прави както трябва и аз се ядосвам..
Пример: Когато храня малката е доста тегаво все трябва да я занимавам с нещо, а когато започне да хвърля навсякъде храна и вземе да ме плюе се ядосвам, често и повишаван тон, а знам че не е редно. Не искам да съм лоша с неея, но ми идва нагорнище да мисля за всичко и да правя всичко..
Моята майка все ни крещеше, имам чувството че се превръщам в нея, а не искам. Искам моята дъщеря да е щастлива, но не се усещам и не мога да си сдържам гнева..
Виж целия пост
# 202
Здравейте,

Разбирам, че се намирате в трудна ситуация и че преживявате много стрес и безпокойство.

Първо и най-важно, важно е да се погрижите за себе си. Вашият физически и психически здравословен статус е от съществено значение, особено когато се грижите за децата и преживявате толкова много стрес. Въпреки че това може да бъде трудно, се опитайте да намерите време за себе си и заради себе си и заради децата Ви. Може да е полезно да намерите моменти за релаксация, като например практикуване на медитация, йога или просто спокойни дейности, които Ви освежават.

Също така, ако имате възможност, обърнете се към приятел, член на семейството или друг близък, на когото се доверявате и с когото можете да споделите своите чувства. Подкрепата и разбирането от страна на близки хора могат да бъдат много ценни в трудни периоди.

Сега, относно Вашите отношения със съпруга Ви, важно е да запазите комуникацията отворена. Опитайте се да разговаряте с него открито за Вашите чувства и притеснения, без да го обвинявате. Кажете му как се чувствате, какво Ви притеснява и кои са Вашите нужди. Слушайте и неговите страни на историята, за да разберете неговия опит и виждане на ситуацията.

Ако възникнат въпроси за неговото поведение или емоционално състояние, можете да го подканите да потърси професионална помощ. Ако ситуацията става прекалено сложна, е възможно да се окаже полезно да посетите терапевт за семейна терапия, но разбирам, че сега това може да бъде трудно заради ограниченията, възникващи при гледане на децата.

Относно Вашия развод, това е сериозно решение и следва да се обмисли внимателно. Разводът може да има дълготрайни последици върху Вас и децата Ви. Ако сте стигнали до точката, където смятате, че няма друга алтернатива и не сте в състояние да изгладите отношенията си със съпруга си, е важно да прецените добре какво е най-доброто за всички засегнати.

На последно място, ако чувствате, че ситуацията надвишава вашата способност да се справите с нея, разгледайте възможността за професионална психологическа помощ. Психологът може да Ви помогне да се справите със стреса, да разберете Вашите чувства и да намерите практически решения за справяне с проблемите.

Надявам се, че тези насоки ще Ви бъдат полезни. Помнете, че е важно да се грижите за себе си и да потърсите подходяща подкрепа в трудни моменти.

Успех!
Ина


Здравейте!
Имам нужда от помощ, защото мисля, че семейството ми се разпада. С моят мъж отдавна не сме интимни. Краят на второто ми майчинство е и копнея да започна работа. Предстои ми да си търся нова работа, но за мен това не е проблем. Аз съм общителна. Определено не съм притеснителна. Имаме две деца, но той много се промени. Преди беше един самостоятелен и отговорен мъж, а сега трябва като майка постоянно да му казвам разни тривиални неща. Нищо не прави навреме, често забравя, спи където свари и предпочита по цял ден да си е вкъщи, от колкото да излезем заедно. Нищо не го интересува, нищо не го трогва и изобщо не знам какви са му приоритетите. Взима серия от грешни решения и после се затваря все повече в себе си. Идват моменти, в които съм отвратена от него, а го обичах толкова много. Заплаших го с развод, но и това не промени нищо, а сякаш влезе в един кръг на самосъжалението. Преди това се опитвах да го окуражавам, да му давам кураж и да го хваля, но той пак си седеше като мързелив тинеджър. Иска да имаме интимни отношения, но аз не желая. Просто ми омръзна да се грижа за него като за трето дете, което е изключително досадно и постоянно трябва да ходя след него. Той отговаряше за финансите, но и там направи едни глупости и сега финансите се наложи да ги поема аз. Един вид дълбае все по-дълбоко в тази дупка и сам не иска да излезе от нея и нищо не го мотивира нито добро, нито заплахи. Наистина нямам време да се оправям и с него, защото доста неща започнаха да лежат на моят гръб: децата, финансите, срокове за разни неща, битовите проблеми в новата ни стара къща. Всичко прави след ужасен скандал, които скандали не ми влияят добре. Вече получавам симптоми за инфаркт, за които съм предупредила лекарката и пия какво ли не, за да съм по-спокойна понеже той никога не прави нещата, за които съм го помолила. Или скатава или ги прави не както трябва и ме побърква, защото е зрял мъж, който би следвало да е опора на семейството, а не постоянно да ми скапва настроението. Омръзна ми децата да стават свидетели на скандали. Какво ли не опитах. Все повече си мисля за развод и се чудя дали това не е най-правилното решение за мен като жена и човек и даже като майка, и за децата ми, които заслужават една спокойна и щастлива майка. Нервите ми са изопнати до края. Нямаме възможност да посетим терапевт, т.к. няма кой да гледа децата. Сами сме и няма на кой да разчитаме да оставим дечицата си. Не сме били насаме и не сме излизали никъде само двамата от 5 години. Имали сме възможност за това, но той не организира нищо. Казвала съм му, че с удоволствие ще съм съгласна, ако той като мъж го организира, но той просто не го прави. Не съм от жените, които очакват да бъдат разгадани, казвам си всичко право Куме в очите, но пак няма смисъл. В споровете ни той само мълчи и нищо не казва. Не издържам! Какво да правим?
Много се извинявам, но просто ми трябват насоки. Имам нужда просто някой да ни помогне.
Виж целия пост
# 203
Здравейте,

Разбирам, че се намирате в трудна ситуация и се борите със силни емоции и гняв. Бих искала да Ви уверя, че Вашият опит не е необичаен или изолиран случай. Мнозина родители преживяват подобни чувства, особено когато имат малки деца и са подложени на стрес и отговорности.

Първо е важно да знаете, че чувствата на гняв и фрустрация са нормални и че не сте сами в тази ситуация. Важно е да не се осъждате за тези чувства, а да се опитате да разберете какво стои зад тях. Често гневът може да бъде реакция на стрес, липса на подкрепа, изтощение или други фактори във Вашия начин на живот и заобикаляща среда.

Една от причините за Вашите силни емоции може да бъде съчетанието от отговорността за малко дете и липсата на подкрепа от мъжа Ви. Особено в началото на майчинството, когато е нормално да се нуждаете от помощ и подкрепа, недостатъчното участие на партньора Ви може да усили стреса и да допринесе за чувствата на гняв и безпомощност.

Една от стратегиите, които може да Ви помогнат да се справите с тези емоции, е да се опитате да изразите своите нужди и притеснения към мъжа си. Подканете го да се включи повече в грижата за детето и за дома. Отворената и честна комуникация може да Ви помогне да разберете по-добре гледната точка един на друг и да намерите начини за подкрепа и разделение на отговорностите.

Също така е важно да намерите време за себе си и за отдих. Възможно е да се чувствате претоварени и изтощени, което може да допринесе за увеличаване на гнева и фрустрацията. Опитайте се да намерите кратки периоди за почивка и грижа за себе си, дори ако това означава да намалите някои задачи или да потърсите помощ от близки.

Накрая, ако чувствате, че ситуацията надвишава Вашата способност да се справите с нея, разгледайте възможността за психологическа помощ. Психологът може да Ви предостави индивидуални стратегии за справяне с гнева, да Ви помогне да разберете корените му и да намерите адаптивни начини за управление на емоциите си.

Помнете, че е нормално да търсите помощ и подкрепа, особено в трудни моменти на живота. Вашият опит като майка е важен и грижата за Вашето психическо здраве е от съществено значение, за да можете да бъдете щастлива и подкрепяща майка за Вашата дъщеря.

Успех!
Ина

Здравейте, мисля че имам проблем с нервите.. Преди време бях доста търпелива, а от известно време много лесно се ядосвам и гневя от най-малкото.
Пример: Мъжа ми е вкъщи, дъщеря ни е на 1г. и 1м. изобщо не ми помага, малката иска все в мен, не мога да свърша нищо, а когато го помоля да свърши нещо не го прави както трябва и аз се ядосвам..
Пример: Когато храня малката е доста тегаво все трябва да я занимавам с нещо, а когато започне да хвърля навсякъде храна и вземе да ме плюе се ядосвам, често и повишаван тон, а знам че не е редно. Не искам да съм лоша с неея, но ми идва нагорнище да мисля за всичко и да правя всичко..
Моята майка все ни крещеше, имам чувството че се превръщам в нея, а не искам. Искам моята дъщеря да е щастлива, но не се усещам и не мога да си сдържам гнева..
Виж целия пост
# 204
Здравейте,
Напоследък имам засилена тревожност и несигурност в себе си.с леки наченки на паник атаки.Преди имах доста силни паник атаки и започнах след консултацив да пие по половин ксетанор и едно флуанксол вечер.От известно време съм с тези симптоми отново след стресови ситуации.Изпитва освен това и леко замайване.Какво ще ме посъветвате


Благодаря,
Поздрави
Виж целия пост
# 205
Здравейте!

Съветвам Ви да адресирате това към медицинското лице, което Ви е изписало тези медикаменти.
Ако такова е липсвало, то си запазете час за преглед.

Поздрави,
Ина

Здравейте,
Напоследък имам засилена тревожност и несигурност в себе си.с леки наченки на паник атаки.Преди имах доста силни паник атаки и започнах след консултацив да пие по половин ксетанор и едно флуанксол вечер.От известно време съм с тези симптоми отново след стресови ситуации.Изпитва освен това и леко замайване.Какво ще ме посъветвате


Благодаря,
Поздрави
Виж целия пост
# 206
Здравейте !Преместването ми в нов град,нова рабта ,нова среда ми повлияха много на психиката .Заедно сме със съпруга ми ,но той работи в съседния град ,и се прибира  за уикенда. Не бях съгласна с неговата работа ,но той си е избра (тежка работа)
Как да преодолея,това ,че в предишното място имах повече време за родителите ми (посещавах ги ),а сега се чуваме само ,изпитвам вина за това ?
Как да се настроя така ,че да изпитвам по -малко стрес?
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 207
Здравейте,

Разбирам, че новите обстоятелства, в които се намирате, предизвикват значителни промени във Вашия живот и се отразяват на Вашата психика. Преодоляването на тези предизвикателства може да изисква време и адаптация, но с правилната стратегия и подкрепа можете да се справите успешно.

Един от ключовите аспекти в тази ситуация е да се фокусирате върху връзката си със съпруга си. Въпреки че той работи в съседния град и отсъства през работната седмица, важно е да се поддържа здрава комуникация между вас. Разговаряйте за вашите чувства и нужди, споделяйте какво ви притеснява и се стремете към взаимно разбирателство и подкрепа.

Относно чувството на вина, което изпитвате, заради това, че сте далеч от родителите Ви.  В живота на всеки човек се случват промени и естествено е да се чувствате разтърсена от тях. Важно е да си припомните, че Вашият живот също се развива и е важно да се стремите към баланс между Вашите нови отговорности и поддържането на връзката си с родителите Ви. Можете да намерите време за тях, като планирате посещения или редовни обаждания, които ще Ви помогнат да се свържете и поддържате връзка с тях.

Относно стреса, ключово е да намерите начини за управление на стреса, които работят за Вас. Това може да включва редовна физическа активност, време сред природата, медитация, дълбоко дишане или други техники за релаксация. Също така е важно да си давате време за отдих и да се стремите към здравословни навици за сън и хранене.

Отделяйте време и за личностното Ви развитие, включително за занимания или хобита, които Ви правят щастливи и Ви зареждат с положителни емоции. Това може да бъде като се ангажирате с интересни дейности извън работното време, като например спорт, изкуство, четене, грижа за себе си, групови занимания и т.н. Тези дейности не само ще Ви помогнат да се релаксирате и отпуснете, но и ще успеете да погледнете на новата ситуация от позитивна гледна точка.

Не се колебайте да потърсите професионална помощ, ако чувствате, че се нуждаете от допълнителна подкрепа и съвет. Психологът може да Ви помогне да изградите стратегии за справяне с промените и стреса в живота Ви.

Успех!
Ина

Здравейте !Преместването ми в нов град,нова рабта ,нова среда ми повлияха много на психиката .Заедно сме със съпруга ми ,но той работи в съседния град ,и се прибира  за уикенда. Не бях съгласна с неговата работа ,но той си е избра (тежка работа)
Как да преодолея,това ,че в предишното място имах повече време за родителите ми (посещавах ги ),а сега се чуваме само ,изпитвам вина за това ?
Как да се настроя така ,че да изпитвам по -малко стрес?
Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 208
Здравей Ина. През септември родих и от тогава като че ли връзката с мъжа ми се загуби някъде. Всичко се товари върху мен - бебе и къща и прясно оперирана.. с нощи на по 2 - 3 часа сън. Никой не ми помагаше така, както казваха. Реално 3 дни имаше човек в мен и бебето и от там нататък съвсем сама. Изолацията ми действа много зле, липсата на социални контакти сякаш ограби нещо от мен. В същото време мъжа ми реши, че минава на следващо ниво в своето усъвършенстване и започна фитнес. Отказа да се научи да гледа бебето така, както искам аз. Все казва, че той е мъж, а това е женска работа. Скандалите са чести и винаги за едно и също. Вътрешно съм му толкова ядосана, че сякаш не ме вижда, че имам нужда от помощ. Неговият живот продължи, той дори надгражда. Обичам си детето, просто вече не се познавам. Жената в огледалото не я познавам. И никой не ми подава ръка, за да си я върна.
Виж целия пост
# 209
Здравей, Светлозара!

Не се страхувай да искаш помощ - имаш нужда от нея и я заслужаваш. Не оставай сама с мислите си, потърси подкрепа от близки, а ако не успяваш да я получиш, обърни се към психолог, с когото да поговориш.

Случила ти се е голяма промяна - имаш нужда от време да се възстановиш и да се върнеш "към себе си".
Бъди търпелива със себе си. Постепенно нещата ще си дойдат на мястото.

Опитай да поговориш с твоя мъж в момент, в който сте спокойни и двамата, за да установите диалог, в който да можеш да адресираш всичко, през което минаваш, и колко ценна е неговата помощ и подкрепа за теб и бебето.

Заснех видео по темата, тъй като много жени са в това положение и споделят същите проблеми, надявам се да откриеш в него още отговори на въпросите, които си задаваш в момента.

https://www.tiktok.com/@ina_psychologist/video/7334792284497644833

Пожелавам ти успех!
Ина

Здравей Ина. През септември родих и от тогава като че ли връзката с мъжа ми се загуби някъде. Всичко се товари върху мен - бебе и къща и прясно оперирана.. с нощи на по 2 - 3 часа сън. Никой не ми помагаше така, както казваха. Реално 3 дни имаше човек в мен и бебето и от там нататък съвсем сама. Изолацията ми действа много зле, липсата на социални контакти сякаш ограби нещо от мен. В същото време мъжа ми реши, че минава на следващо ниво в своето усъвършенстване и започна фитнес. Отказа да се научи да гледа бебето така, както искам аз. Все казва, че той е мъж, а това е женска работа. Скандалите са чести и винаги за едно и също. Вътрешно съм му толкова ядосана, че сякаш не ме вижда, че имам нужда от помощ. Неговият живот продължи, той дори надгражда. Обичам си детето, просто вече не се познавам. Жената в огледалото не я познавам. И никой не ми подава ръка, за да си я върна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия