Правни насоки от адв. Станислава Начева и юрист Елвира Димитрова

  • 19 127
  • 235
# 195
Здравейте
Бих искала да попитам как се тълкува според ЗУЕС следния казус :
Семейството ми притежава гараж в сграда част от затворен комплекс, с външна фирма за поддръжка. Не притежаваме друг обект в сградата.
Гаражът е със самостоятелен, отделен вход, без връзка с жилищната сграда с апартаменти. Сградата е газифицирана и всеки апартамент има отделно, собствено газово котле.
Преди известно време е направена проверка/профилактика на СГИ и част от тази сума е начислена и добавена към таксата, която плащаме за гаража,  който притежаваме. Таксата е за поддръжка на комплекса (не на самата сграда) спрямо ид.части на гаража.
Как се третира това от закона и законно ли е да се разпределя тази сума и върху обекти, които са извън жилищната сграда и като цяло извън сградната газова инсталация ?!
Благодаря.

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.

       „Жилищен комплекс от затворен тип“ е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания за контролиран достъп за външни лица.


      Съгласно ЗУЕС, управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
      При отсъствие на такъв договор - съдебната практика приема, че се прилагат общите разпоредби на закона - т.е. ЗУЕС и общите правила на ЗС и ЗЗД.

      Когато гаражите са самостоятелни обекти – гаражни клетки със самостоятелен вход - за тях НЕ следва да се заплаща такса за поддръжка на общите части на ЕС, но се дължи съответната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“.
      Но по решение на Общото събрание - може да се начисли такса за поддръжка на общите части на ЕС, като решението подлежи на отмяна. Общото събрание на ЕС може да приеме облекчения за собствениците на обекти с достъп извън общите части.
      Всеки член на общото събрание на ЕС може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства.

      Сумите, набрани във фонд „Ремонт и обновяване" се разходват основно за дейности, свързани с ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общи части, за подмяна на общи инсталации и оборудване и за изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата, т.е. за дейности, насочени към съхраняване на сградата и обновяване на общите части.
      Само по изключение ЗУЕС допуска средствата от фонда да се разходват за други цели, но само след решение на ОС.

      „Разходи за управление и поддържане" - са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата.

      Основната разлика между разходите за управление и поддържане на общи части и разходите за ремонт на общите части е, че първите са в еднакъв размер за всички собственици, ползватели и обитатели, независимо от размера на притежаваните или обитавани от тях жилища. А разходите за ремонт на общи части се определят съобразно притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата.

      В заключение:
      Проверете на основание на какво решение/сключен договор е извършена съответната профилактика, към кой фонд са причислени разходите, защо е необходимо допълнително събиране на средства за това.
      Събира се такса за поддръжка на комплекса (не на самата сграда), но според понятието по-горе, сградите са част от комплекса. Щом се събира на база идеалните части, вероятно става дума за разходи за ремонт и обновяване.
      Но абонаментното обслужване е перо, което се покрива от фонд „Разходи за управление и поддържане", който не следва да е задължителен за Вас, освен ако няма решение на Общото събрание или в самия Договор не посочено.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 196
Здравейте, имам въпрос по повод издръжка от бащата след развода.
За да получава детето стипендия за успех освен служ бележка за доходите ми искат и документ с който да докажа, че бащата НЕ плаща издръжка. Как и от къде може да ми бъде издаден такъв?
Много ще съм благодарна, ако ме насочите Simple Smile

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.


      Можете да подадете Заявление за издаване служебна бележка от съдебно-изпълнителна служба до държавен съдебен изпълнител при съответния районен съд (по местоживеене на детето), със следния текст:
      ЗАЯВЛЕНИЕ
      Вашите три имена, ЕГН, л.к., адрес.
      Моля да ми бъде издадена служебна бележка в уверение на това, че НЕ съм предявил/а/ молба за образуване на изпълнително дело и НЕ получавам издръжка за  детето/децата/ ми:
      Три имена и ЕГН на детето/децата/.
      Три имена, ЕГН и местоживеене на другия родител.
      За пред кого ще послужи бележката.

      Приложения:
Вносна бележка за платена държавна такса (5 лева);
Копие от Удостоверението за раждане на детето/децата/.
      Дата и подпис на заявителя.
   
      Обикновено на интернет страниците на районните съдилища е приложена бланка --> потърсете в страницата на Районния съд (по местоживеене на детето) в раздел Полезни бланки в изпълнителното производство --> Молба за издаване на удостоверение за наличие, респ. липса на изпълнителни дела (за физическо лице).                         

      Поздрави!
Виж целия пост
# 197
Здравейте,
Като купувачи, установихме пропуск при съставяне на Нотариалния акт въз основа на Предварителен договор за покупко- продажба на жилище,заверен при нотариус. Предварителният договор е за продажба на жилище и право на строеж. В нотариалния акт не е записано/изпуснато/ правото на строеж, фигурира само жилището. Необходимо ли е да бъде направена поправка на нотариалния акт или построеното жилище по подразбиране върви с правото на строеж и не е нужна корекция?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.

      Правото на строеж представлява ограничено вещно право върху чужд недвижим имот, по силата на което притежаващото го лице може да построи определена постройка в този имот и да стане неин собственик.


      До достигането на грубия строеж съществува единствено право на строеж, включващо като основна част от своето съдържание възможността за извършване на строително-монтажни работи, с оглед построяването на проектираната сграда.
      С изграждането на сградата в груб строеж настъпват две правни последици: правото на строеж преминава в латентна фаза И възниква право на собственост върху сградата.
      С погиването на сградата се възстановява първоначалното положение: правото на строеж отново преминава в своята активна фаза.

      Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Законът определя завършването на грубия строеж като момента на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда.

      Дори и да не е указано в документа, с който се прехвърля собствеността на сграда - че с нея се прехвърля и правото на строеж - то е инкорпорирано във вече построената сграда и върви с нея.
      Т.е. собственикът на сграда или част от нея (по формата на офис, жилище, магазин и др.) притежава и съответната идеална част от правото на строеж върху терена, на който е построена тя.
      Ако сградата погине, собствениците, които притежават идеални части от земята под сградата - не са ограничени със срок, в който трябва да построят нова сграда.
      Ако обаче притежават само апартаментите в сградата без земята под нея - те трябва да изградят новата сграда в груб строеж в рамките на 5 години от погиването на предишната.

      Следователно Предварителният договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот и прехвърляне на собствеността има за предмет - изграждане и прехвърляне на правото на собственост. Към този момент реално жилището не е построено (купува се “на зелено”). Едва след достигане на фаза “груб строеж” (или последващ етап) - възниква правото да се получи собствеността на самия новопостроен недвижим имот - сключва се окончателният договор за покупко-продажба под формата на Нотариален акт. А по подразбиране с правото на собственост (върху съответния недвижим имот - жилище) върви и правото на строеж, което изчаква да се активира - при евентуално погиване на сградата. 

      Поздрави!
Виж целия пост
# 198
Здравейте, моя бивша колежка се оплаква от тормоз и заяждане на работното място. Какво да предприеме?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.


      „Тормоз на работното място“ е всяко нежелано поведение на основата на посочените дискриминационни признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел накърняване на достойнството на тормозеното лице и/ или създаване на враждебна, обидна или застрашителна за него среда.
      Създаването или поддържането на враждебна работна среда също се счита за вид тормоз на работно място, като словесните атаки и обиди са най-често срещания психически тормоз, на който са подложени работещите.

      „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът/служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. При извършване на надомна работа и работа от разстояние - работно място е домът на работника/служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

      Например: психическият тормоз на работното място може да се изразява под формата на обидни коментари за външния вид, образованието, квалификацията, непрекъснато подаване на сигнали до ръководители за несъществуващи нарушения, заплахи за подаване на сигнали и други.

      Варианти за реакция от страна на тормозеното лице:
== подаване на сигнал до прекия ръководител на лицето, извършващо тормоз или до самия работодател (той следва да извърши проверка и да предприеме всички необходими действия за прекратяване на тормоза и налагане на дисциплинарна отговорност на провинилия се);
== при липса на адекватно разрешаване на въпроса има възможност за подаване на сигнал до Комисията за защита от дискриминация;
== сигнал и до териториалната дирекция „Инспекция по труда”;
== ако тормозът представлява престъпление - например обида по чл. 146 от НК (завежда се дело от частен характер чрез подаване на Частна тъжба до съответния районен съд);
== ако не е престъпление, може да се търси и отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД и да се поиска обезщетение за причинените вреди.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 199
Здравейте! Искам да попитам за удостоверението за вещни тежести. Имаме такова изкарано за 10 години назад от продавача, но е с дата точно преди предварителен договор. Брокерът ни каза, че.ще направи он лайн справка и за 10 години назад, както и точно преди изповядването. Искам да попитам такава справка в имотния регистър равностойна ли е на удостоверението изкарано на гише? Притеснявам се да не се пропусне нещо важно.
Виж целия пост
# 200
Здравейте, моя бивша колежка се оплаква от тормоз и заяждане на работното място. Какво да предприеме?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.


      „Тормоз на работното място“ е всяко нежелано поведение на основата на посочените дискриминационни признаци, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел накърняване на достойнството на тормозеното лице и/ или създаване на враждебна, обидна или застрашителна за него среда.
      Създаването или поддържането на враждебна работна среда също се счита за вид тормоз на работно място, като словесните атаки и обиди са най-често срещания психически тормоз, на който са подложени работещите.

      „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът/служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. При извършване на надомна работа и работа от разстояние - работно място е домът на работника/служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

      Например: психическият тормоз на работното място може да се изразява под формата на обидни коментари за външния вид, образованието, квалификацията, непрекъснато подаване на сигнали до ръководители за несъществуващи нарушения, заплахи за подаване на сигнали и други.

      Варианти за реакция от страна на тормозеното лице:
== подаване на сигнал до прекия ръководител на лицето, извършващо тормоз или до самия работодател (той следва да извърши проверка и да предприеме всички необходими действия за прекратяване на тормоза и налагане на дисциплинарна отговорност на провинилия се);
== при липса на адекватно разрешаване на въпроса има възможност за подаване на сигнал до Комисията за защита от дискриминация;
== сигнал и до териториалната дирекция „Инспекция по труда”;
== ако тормозът представлява престъпление - например обида по чл. 146 от НК (завежда се дело от частен характер чрез подаване на Частна тъжба до съответния районен съд);
== ако не е престъпление, може да се търси и отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД и да се поиска обезщетение за причинените вреди.

      Поздрави!

Здравейте и благодаря за отговора. Тъй като  аз бях в същата ситуация на същото работно място при този началник ако се стигне до дело, ще се се явя като свидетел .
Виж целия пост
# 201
Пост към потребителката, която ми изпрати лично съобщение (от 19.10.) с казус свързан с Покана от съдебен изпълнител, не мога да Ви върна лично съобщение с отговор. Моля да ми пишете отново, ако видите този пост.

      Тук ще изложа само някои основни неща свързани с действията на съдебните изпълнители, несеквестируемите вещи и доходи, и давността. Надявам се да са от полза на останалите потребители.

      Когато срещу едно лице е образувано изпълнително дело, то научава за това от поканата за доброволно изпълнение. Дава му се 14-дневен срок да заплати доброволно. Може да оспори задължението и да представи доказателства, че не дължи конкретните суми.
      А когато изпълнителният лист е издаден на основата на заповедното производство по чл. 410 от ГПК, поканата се смята за връчена от съда и съдебният изпълнител има право и задължение да предприеме незабавни действия.

      Какви действия може да извърши съдебния изпълните, за да събере вземането:
запор на банкови сметки на длъжника, запор на част от трудовото му възнаграждение и на движимите вещи чрез описването им, както и до вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника и неговата публична продан.

      Несеквестируемостта е уредена в ГПК и представлява такава част от имуществото на длъжника, върху която законът забранява да бъдат предприемани принудителни мерки.
      Т.е. не могат да бъдат отнети от съдебния изпълнител, следните:

= вещи за обикновена употреба от длъжника или семейството му (например дрехи, обувки, 1 легло, 1 гардероб, 1 пералня, 1 хладилник и др.), протези, учебни пособия, необходимата храна за един месец, горива за отопление за три месеца, жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище (но ако жилището е ипотекирано, несеквестируемостта му отпада).

= доходи от трудово възнаграждение или пенсия под размера на минималната работна заплата, социални помощи.
      Ако има запор на банкова сметка и по нея постъпват някои от посочените несеквестируеми доходи, длъжникът подава молба до съдебния изпълнител и сумите следва да бъдат освободени (важи за суми, постъпили по банковата сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора).
   
      Погасителна давност:
      Давността на задължението е период от време, в който кредиторът не упражнява своите права по неговото събиране.

      В случай че принудително изпълнение е започнато въз основа на изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е петгодишна.

      Действия, прекъсващи давността на задължението:
= признаване на вземането от длъжника;
= предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство;
= предприемане на действия за принудително изпълнение.

      Дали за задължението е изтекла погасителната давност не е от значение само изминалото време, но и дали давността е спирана и прекъсвана през това време. Затова, за да се провери това се разглеждат действията по принудително събиране за всеки конкретен случай.
      От 3 юни 2022 г. влезе в сила т. нар. "абсолютна давност", която важи само за физически лица и то в случаите, когато задължението не е отсрочено или разсрочено. Тя е 10 години. Т.е. първите физически лица, които ще могат да се позоват на нея ще могат да го направят на 3 юни 2031 г..  

      Поздрави!
Виж целия пост
# 202
Здравейте, кога може да се подаде заявление за отписване на публични общински  вземания на основание чл.171 и сл от ДОПК , в случая за МПС.! Трябва ли да са изтекли 5 г о задълженията и след като са изтекли веднага ли може да се подаде или да се изчака месеца от последна вноска?
Виж целия пост
# 203
Скрит текст:
Здравейте и благодаря, че Ви има!
Имаме следния казус: Наемателят ни, чуждестранен студент, изненадващо ни съобщи, че е напуснал апартамента, тъй като лаптопът и I-падът му бил изчезнал и смята че ние сме влизали и сме ги взели. Въпреки, че няколко дни преди това имахме нормална кореспонденция и щеше да ходи да превежда поредния наем. Никога не бихме си позволили да влизаме в жилището в негово отсъствие, както и без предварителна уговорка-това е написано и в договора (двуезичен, нотариално заверен) и стриктно го спазваме. Когато съобщи за изчезването и му препоръчахме да подаде оплакване в полицията, неговият отговор беше, че такова нещо се случвало при много чуждестранни студенти. След като информира, че е напуснал жилището, без да предаде ключовете и без подписване на приемно-предавателен протокол, както е по договор, се крие. По договор, 10 дни след забавяне на плащането на наема, договорът се счита за прекратен. В момента отвън виждаме, че има отворен прозорец и светят лампи, може да е вътре или да е напуснал. Не отваря вратата при звънене на звънеца. По договор "При непредаване на ключовете до 10 дни след забавата, с подписването на настоящия договор НАЕМАТЕЛЯТ декларира съгласието си НАЕМОДАТЕЛЯТ да смени ключалките на имота и да преустанови подаването на електроенергия към жилището, а в присъствието на свидетели да опише вещите на НАЕМАТЕЛЯ и да ги съхранява до поискване за сметка на НАЕМАТЕЛЯ, като страните се съгласяват да не считат това действие за самоуправство по смисъла на чл. 323 от Наказателния кодекс." Изпратихме му мейл, в който написахме, че ако не предаде ключовете ще сме принудени да предприемем съдебни действия. Как да процедираме в случая? Има ли достатъчна тежест написаното в договора, че като влезем във владение на имота си това няма да се счита за самоуправство? Той го е подписал, все пак. Лампите, оставени да светят, и отвореният прозорец, който създава риск от теч, в негово отсъствие може ли да се счита за достатъчно рискови, за да влезем в имота преди да са изтекли 10-те дни? Благодарим Ви за помощта предварително. Смятаме, че отговорът на този казус ще е полезен и за други наемодатели.

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви и извинете за закъснелия отговор.

      Значение и сила на договора:
      Според чл. 20а от ЗЗД - "Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили."

      Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
      Когато неизпълнението на договорно поето задължение се дължи на виновно поведение на длъжника, той трябва да понесе неблагоприятните последици от това.

      Като за начало, дори когато действията на наемателя са причина за прекратяване на договора за наем и това е изрично уредено с последния, е препоръчително след датата на прекратяване (в случая изтичане на 10-дневния срок) наемателят да бъде поканен да върне ключовете, да освободи имота, да заплати всички дължими наеми и разходи във връзка с наемното правоотношение. Това може да стане чрез Нотариалната покана, връчена чрез нотариус или Покана за доброволно изпълнение, връчена чрез съдебен изпълнител. Ако не предприеме доброволно въпросните действия, опишете в поканата, че ще влезете в правата си на собственик.

      Разглеждаме следната хипотеза: имаме прекратен договор и клауза, че ако наемодателят влезе  имота това няма да се счита за самоуправство. Имаме покана и отново бездействие на наемателя - наемодателят може ли да влезе, за да защити имота си и да разполага с него?
      Според константната съдебна практика, за да е налице самоуправство се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между страните. При горните обстоятелства и след описване и съхранение на вещите, не би следвало жалба от наемателя за самоуправство да бъде уважена. Защото наемателят се е отказал от това си право с клаузата в договора - т.е. би следвало да липсва спорното право - следователно и самоуправство.
      В този ред на мисли, наемодателят също може да подаде жалба в съответната районна прокуратура за самоуправство от страна на наемателя – при прекратен договор и покана за освобождаване на имота, наемателят самоуправства, като не освобождава имота. Но и тази жалба вероятно няма да бъде уважена и да се повдигне обвинение.

      Относно описването на вещите на наемателя и съхраняването им до поискване:
      Тези действия не трябва да са с цел уреждане на имуществени претенции, защото въпреки малките изключения съдебната практика е категорична, че отнемането на чужди движими вещи от владението на лице, заради имуществени претенции на дееца към пострадалия, представлява кражба или съответно грабеж - при използвана принуда, но не и самоуправство по чл. 323 от НК.

      Но възниква друг въпрос - налице ли е нарушаване неприкосновеността на жилището (чл. 170 от НК)?
      Европейското право изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от Европейска конвенция за правата на човека.
      Според съдебната практика това е въпрос, който се разглежда за всеки конкретен случай, дали наистина това влизане нарушава правата на наемателя. Ако наемателят е с малко дете, ако наемателят има сериозни заболявания - действията на наемодателя може да се счетат за накърняване.

      Възниква още един въпрос - клаузата, че действията на наемодателя няма да се считат за самоуправство - отказ ли е от права?
      Законът казва, че всяко лице може да се откаже от едно вече възникнало свое субективно право, но не и от бъдещо, несъществуващо към момента на отказа право. Отказът от бъдещи права е недействителен.

      Може ли при евентуален спор електронни съобщения да бъдат представени в съда и ще имат ли те стойността на писмени доказателства?
      Според Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) всяко съдържание, представено в електронна форма – каквото е и имейлът, представлява електронен документ.
      След като страната по сделката е направила електронно изявление, съдържащо се в електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена и електронният документ може да бъде представен и приет като писмено доказателство при евентуален съдебен спор между страните. За да има обаче този документ формална доказателствена сила, т. е. за да се счита установено, че той изхожда от страната, изпратила имейла и изразява нейната воля, той трябва да е подписан от страната с квалифициран електронен подпис, равностоен на саморъчния.
      Но според съдебната практика дори електронното съобщение да не е подписано с квалифициран електронен подпис, то не следва да се счита „правно нищо” и не следва да бъде игнорирано. Ако страните не спорят за авторството му и за факта на получаването на имейла получаване, то имейлът и без да е подписан с квалифициран електронен подпис ще служи като доказателство за написаното в него.

      И все пак, когато става дума за покана като в случая, препоръчвам това да става, не чрез имейл. Различно е, ако липсват данни за физически адрес на лицето и то не може да бъде намерено или вече е напуснало територията на страната.

      Ако наемателят все още е в жилището, не иска да напусне или да го освободи от вещите си:
      Наемодателят може да потърси правата си в исков процес, при условията на т.нар. „бързо производство“ на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК като се образува дело пред съответния Районен съд. Бързото съдебно производство обаче, може да се приложи само по договори за наем, които са с нотариална заверка и вписани.
      Съдът разглежда делото за изваждане на наемател от жилище - в деня на постъпването й и насрочва дата за дело не по-късно от три седмици. По делото следва да се установи имало ли е сключен договор за наем за имота и дали действието на договора е прекратено.
      Съдът е длъжен да обяви решение за изваждане и отстраняване на наемателя в срок до две седмици.
      Въз основа на съдебното решение се издава изпълнителен лист и се образува изпълнително дело пред съдебен изпълнител за извеждане на лицето от имота. Загубилата страна понася и разноските.

      Обединят ли се исковете за освобождаване на имота и за заплащане на дължимите наеми и консумативни разходи за имота, делото ще се гледа по общия ред.
      Ако след прекратяване на договора за наем наемателят не иска доброволно да напусне имота, той дължи обезщетение на наемодателя.
Обезщетението е в размер на пазарната наемна цена за имота. То се дължи за периода от датата на прекратяване на наемния договор до датата на връщане на имота на наемодателя. Няма значение дали предаването на имота е станало доброволно или по принудителен ред. Наемателят дължи обезщетение, ако не е освободил предоставения му под наем имот, дори и да не го ползва.

      В най-добрия случай ще минат три месеца, за да се стигне до извеждането на наемателя и то, ако първоинстанционното съдебно решение не се обжалва. Което не е малко време, ако заради отворения прозорец възникне теч, ако се получи проблем заради светнатите лампи?
      Стои и въпросът къде е адресната регистрация на лицето, за да му бъдат връчвани поканите и призовките там. А ако чуждестранният студен вече не е в страната?

      Изненадващо напускане на наетия имот и неплатени задължения или щети от наемателя:
      Когато наемателят напусне имота и остави след себе си неплатени: месечни наеми, сметки за консумативи (електрическа енергия, парно, вода и др.), както и щети върху имота - наемодателят има право да потърси правата си по съдебен ред като се снабди с изпълнителен лист. Преди това, ако има желание може да покани наемателя да изпълни задълженията като последна възможност за доброволно изпълнение преди съдебна интервенция.

      Съмнения за изчезнали вещи:
      Относно обвиненията за изчезнали негови вещи е било редно в момента на установяването на липсите - да се обърне директно към телефон 112 (където може да бъде приет сигналът му и на английски език) и органите на реда, които да дойдат на място, за да установят дали има следи от взломяване в жилището, да опишат какво е изчезнало и пред тях да изложи съмненията си.
      Ако подаде жалба срещу Вас, че сте откраднали вещите му и се докаже, че това не отговаря на истината. Имате право Вие да подадете жалба в Прокуратурата за набедяване по чл. 286 от НК.

      Как да се защити наемодателят:
      При сключване на договора за наем, наемодателят може да изиска двоен или троен депозит, който да покрие евентуални бъдещи загуби.
      Да се поиска вписване на гарант /солидарен длъжник/ - българско физическо или юридическо лице, в случай, че настъпят гореописаните събития, за да има от кого наемодателят да потърси отговорност в страната.
      Да се изиска представяне на служебна бележка от работодател, а ако е студент - от учебното заведение., като гаранция, че това лице няма да изчезне, а има намерения за уседналост.

      В заключение:
      За съжаление това за мен е един от казусите, където категорично и най-добро решение няма. Според мен трябва да се започне с опит за връчване на покана (чрез нотариус или съдебен изпълнител) след изтичане на 10-дневния срок.
      След ново бездействие от страна на наемателя има два варианта:
 = влизане и смяна на ключалките и опис на вещите в присъствието на свидетели на база на клаузата от подписания между страните договор. (Още повече самият той Ви е информирал, че е напуснал жилището.)
= иск пред Районния съд за извеждане на наемателя.
      Риск от ответни действия на наематели, винаги има. Въпросът е съдът и прокуратурата как ще преценят конкретната ситуация.

      Поздрави!

Здравейте и много благодаря за подробния и изчерпателен отговор.
Междувременно ангажирах адвокат, който ме ръководеше в действията, описани от Вас. Ще имам предвид Вашите препоръки, но дано вече останат само на теория 😊!
Виж целия пост
# 204
Здравейте! Недвижим имот е придобит по време на брака, като е закупен със средства на родителите само на единия съпруг. Възможно ли е да се изготви брачен договор или друг документ, в който да се запише, че имотът е собственост само на единия съпруг/ този, чиито родители са го закупили/? И вторият въпрос е- каква юридическа сила ще има такъв документ при евентуално  пректратяване на брака /сигурно ли е, че при прекратяването му недвижимият имот задължително ще остане за този съпруг/?
Виж целия пост
# 205
Здравейте имам върпос,
ако през 2023г. съм получавала преводи по western union i ria като семейна помощ от приятели трябва ли да се подаде данъчна декларация в началото на годината за тези суми?
Виж целия пост
# 206
Добър ден.
Преди да задам въпроса си, бих искал да уточня времева линия
- декември 2021 г. - умира баща ми. От началото на 2022 г. до май 2023 г., понеже в това време уча във ВУЗ, получавам наследствена пенсия.
-юни 2022 г. - умира майка ми.Поради житейски обстоятелства, не съм се сетил да подам документи за наследствена пенсия за нея. През юни 2023 - провеждам държавния си изпит.През юли 2023 г., умира баба ми.Интересното е, че ноември 2023 г. от нищото получавам превод от НОИ за наследствена пенсия, въпреки, че не съм продължил висшето си образование. Потенциално важен факт, е, че в този месец - ноември 2023г., получих дипломата си.
Въпросът ми е, защо получих наследствена пенсия през ноември ?
Благодаря предварително и се извинявам, ако съм пропуснал нещо, добавил нещо в излишък или се изказвам несмислено.
Виж целия пост
# 207
Здравейте, имам жилище в което се живее по малко от 1 месец в годината.Имам ли право да не плащам данък смет? Благодаря предварително.
Виж целия пост
# 208
Здравейте! Част от селото, в което живее баща ми вече пети ден е без ток. Няма застраховка на имуществото. Можем ли да имаме претенции към електропреносното дружество?
Виж целия пост
# 209
Здравейте,
под апартамента където живеем има помещение, което се дава под наем. И сега искат да го направят на ресторант. Преди време имаше заведение и не можехме да спим. Постоянен шум, а вечер музика. Викахме полиция. Собственика на помещенията иска да направи общо събрание на входа, който е от 5 етажа за съгласие. Въпроса е, колко човека трябва да си дадат съгласието за да стане този ресторант? И ние можем ли изобщо нещо да направим за да предотвратим да стане ресторант под дома ни? Казахме, че не сме съгласни, но явно това не е от значение
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия