Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Има ли други като нас с различен тип мускулна дистрофия или само Дюшен-Бекер?
Какви са лекарствата сираци и какви са очакванията за тяхното развитие?
Какви са очакванията от клиничните изпитвания на лекарства за мускулна дистрофия?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Има ли други като нас с различен тип мускулна дистрофия или само Дюшен-Бекер?
-
Какви са лекарствата сираци и какви са очакванията за тяхното развитие?
-
Какви са очакванията от клиничните изпитвания на лекарства за мускулна дистрофия?
-
Какво представляват контрактурите и как се лекуват?
-
Какви са възможностите за лечение на мускулна дистрофия в чужбина?
.Имам само някаква епикриза, когато е лежал на 4-ти км, в която нищо конкретно не пише.ГОТ 122,ТПТ 104 и КК 160Е.Незнам кое точно е завишено от тези стойности,а и епикризата е стара от 1987г,но за съжаление нямам нищо друго.Тук в Норвегия както и преди казах,ни направиха ДНК изследване на мен и майка ми нищо не откриха.При вас правено ли е такова изследване и ако да какъв е резултата?След това обаче изпратиха кръв в USA за изследване което по думите на проф.Кременски е само за носителство при жени и се доближавало почти до изследването, което биха направили ако брат ми беше жив.Та той тогава каза,че щом в 95% са казали,че не намират нищо,това означава,че то практически не съществува.Но остават около 3,5-5% риск понеже повечето от мутациите се случват по време на оплождането, а там никой неможе да даде гаранция,само Бог.Спомням си,че преди да ми направят изследването в USA се обаждах В Клиниката по генетика и попаднах на някаква лекарка,която такива ми ги наприказва,че щях да умра.Каза ми:"Ами госпожо единственото ви спасение е да е момиче иначе носителството при жени не се открива,още повече че нямате никакви изследвания на брат ви",а аз тогава още незнаех пола.След това разказах случая на професора и той от колегиалност каза,че тя не е знаела че ще се изследва кръв в Америка.Някой хора просто са родени за лекари,а други за съжаление не.Професора ми каза и друго,че в живота винаги има риск и човек е поставен пред избор.И факта,че аз съм преживяла вече един път тази драма,ме кара да се страхувам повече от другите,а именно при всяка бременна жена съществувал риск 3-5% от ген.заболяване.А и аз бях на 33г когато реших да имам дете и то не стана много бързо.1,5г правихме опити и след като се случи представете си какво ми беше да изтърпя целия този ад.Тогава професора ми каза:"Добре, ще махнете това дете,а каква е гаранцията ,че после ще забременеете отново и всичко ще е наред.Аз се съгласих да задържа детето,понеже всичко показваше,че той е повече здрав отколкото обратното.Дано да е така и занапред.Е, и други деца прохождат късно пък са здрави,дано моето дете да е уцелило джакпота. Но мисля,че поне ензимите както Вие казвате за собственно успокоение може да се направят,пък то ще си покаже.Всичко е в божиите ръце,ние сме смао марионетки.Дано Бог е дал шанс на моето дете и помогне за намиране на лек и за вашите дечица.Благодаря Ви мамаРаче за отзивчивостта и добронамерсеността. 

