На 23 години съм от едно малко градче не много далеч от София. От малка съм си мечтала да живея в големия град и когато завърших училище веднага се преместих в столицата. От този момент сякаш живота ми започна отначало - намерих нови приятели, чувствах се на мястото си и бях много щастлива. Живеех на общежитие, при това сама, работех и същевременно учех. Но наскоро поради ред обстоятелства се наложи да се върна да живея отново в родния ми град. Оттогава усещам как бавно започвам да изпадам в депресия. Не излизам изобщо тук, плача всеки ден, нямам приятели, хората са съвсем различни - недружелюбни, някак дори злобни са станали… Едно сиво ми и като цяло изобщо не се чувствам добре. Нямам желание за абсолютно нищо. Дори започна и едно ежедневно главоболие… Потънала съм в спомените за доскорошният ми живот..
И сега знам, че ще започнат въпроси от типа “И какво очакваш?”, “Ние как да ти помогнем?”..Не търся помощ, просто исках да споделя с някого, да си поговорим (попишем в случая) и да се почувствам поне малко по-добре. Благодаря Ви, че ме изчетохте!