"Обичай се!" Или как да имаме самочувствие, когато цял живот са ни учили да се мразим сами?

  • 3 549
  • 74
# 45
Не знам как родителите ти просто започват да те обиждат. Какво отключва такова поведение. Интересно е, от там почни. Не се изяснявай с тях, не търси драма. Затваряш телефона и следващия път- отново затваряш ако те обиждат. Тренирай ги, да си знаят с кой си имат работа.
Предполагам, че са те сравнявали с всяка по-успешна, по-красива от теб и ти продължаваш да го правиш по навик.
Завистта трови, затова пробвай да се зарадваш на нечий успех, богатство, красота, без да се самосъжаляваш и сравняваш.


Коментара ти ме накара да се замисля.
"Какво го провокира?". И двамата са пълни с комплекси, че не са станали велики шефове, а са наемници. Мечтите им за лесно забогатяване благодарение на наследство и роднински връзки не са се случили. Ето и аз не съм станала корпоративен шеф някъде, че да ги "оправя". Кофти тръпка...
Виж целия пост
# 46
Ариел, не с цел да обиждам, но родителите ти са посредствени хора. Няма начин да ги промениш. Приемаш, че желанията и разбиранията им също са посредствени. Най-добре не споделяй много информация с тях и по възможност по-рядко се чувайте. Подкрепа да чакаш от тях - абсурд. Те просто не могат да си надскочат нивото. А ти след като отдавна не зависиш от тях, не трябва да зависиш и от мнението им.
Виж целия пост
# 47
Анонимен този кратък живот в бункер ли трябва да се изживее . И под секрет и страх от чужда поглед ?
Не става въпрос за бункер, а за известна хигиена при излагането на проблема. Хората имаме различни нива на разбиране и когато прочетем, че някой се мрази, за един може да означава утеха, за друг - неразбиране, за трети - сравняване и т.н.
важи за всяка книга, всек ифилм и дори за визията ни. И какво ?
Аз бих казала - по-спокойно и по-весело и да не се обръща толкова внимание на всеки и всичко.
Виж целия пост
# 48
Коментара ти ме накара да се замисля.
"Какво го провокира?". И двамата са пълни с комплекси, че не са станали велики шефове, а са наемници. Мечтите им за лесно забогатяване благодарение на наследство и роднински връзки не са се случили. Ето и аз не съм станала корпоративен шеф някъде, че да ги "оправя". Кофти тръпка...
Ами, повечето не са станали велики шефове, а си има доволно много от тях, които са удовлетворени и не сипят обиди. И, какво им има, та ти ще ги "оправяш"?  Звучи ми много нагло.
Гледай си твоя живот, радвай се на това, което си постигнала и се опитвай да си позитивна.
Остави ги да се тръшкат, кофти тръпката им не е твой проблем.
Виж целия пост
# 49
Ариел, ти единствено дете ли си? Май си казвала, че имаш брат, но може да бъркам.
Виж целия пост
# 50
Ариел, ти единствено дете ли си? Май си казвала, че имаш брат, но може да бъркам.

Единствено дете съм.
Виж целия пост
# 51
Ариел, ти единствено дете ли си? Май си казвала, че имаш брат, но може да бъркам.

Единствено дете съм.
НАмирай вече другарче или другарчета. Мама и тати не са само те на света. Знаеш. Не може цял живот за полата.
Виж целия пост
# 52
Ариел, ти единствено дете ли си? Май си казвала, че имаш брат, но може да бъркам.

Единствено дете съм.

И аз съм единствени дете и определено този факт не прави положението по добро относно майка ми, защото тя така само мене тормози.
Виж целия пост
# 53
Ариел, ти единствено дете ли си? Май си казвала, че имаш брат, но може да бъркам.

Единствено дете съм.

И аз съм единствени дете и определено този факт не прави положението по добро относно майка ми, защото тя така само мене тормози.


Точно, като си единствено дете още повече те тормозят защото си нямат други занимания, хобита и т.н. (сериозно, нали не смятате, че такива хора имат приятели?,).
Виж целия пост
# 54
Ариел, ти единствено дете ли си? Май си казвала, че имаш брат, но може да бъркам.

Единствено дете съм.

И аз съм единствени дете и определено този факт не прави положението по добро относно майка ми, защото тя така само мене тормози.


Точно, като си единствено дете още повече те тормозят защото си нямат други занимания, хобита и т.н. (сериозно, нали не смятате, че такива хора имат приятели?,).

Много си права 😓
Майка има 2 брака зад себе си. И двамата и мъже починаха  и тя сега е вдовица.
Така че общо взето само с мен се занимава, да ми трови живота, а и сега съм бременна. Тя не е работила от както аз съм се родила (на 35 години съм)
Съответно тя няма друг смисъл в живота си освен да ме тормози. И приятели много много няма.
Бие се в гърдите колко добра майка е била. Ако я притиснеш с факти (какво е Правила и тн) отрича и измества темата на разговор (gaslighting)
Да добавя: понякога наистина си мисля че е луда.
Виж целия пост
# 55
оле , оле ... олеле.
според мен добре е за двете страни че си имат понякого , лошото е че си имат само по един.
Т.е. оправяйте си социалните контакти и живейте по-нашироко , с повече хора,   с повече интереси.
Виж целия пост
# 56
Aма какво значи тормозят ме?! Големи, зрели жени на по 30 и кусур.
Никой не може да ви тормози, ако сами не го позволите. Пораснете, вече не сте малки деца, изцяло зависещи от родителите.
Виж целия пост
# 57
Поработете върху очакванията си от другите. Не си мислете, че те ще реагират и действат, както вие си мислите, или както вие се отнасяте с тях, или както се отнасят към други хора. Като намалих очакванията и някак ми олекна, намалих ядосването и трябва да е нещо действително сериозно, за да го повдигна на въпрос.
И отказвайте контакт. Да сме се видели, да сме поговорили- съжалявам, сега не мога, много работа имам, не е удобно. Или просто не вдигайте телефона.
Като бях млада майка ми се опитваше да ме манипулира с реплики от сорта "повече не искам да те виждам", "аууу, какво ще правим сега, колко страшно нещо е станало". За кратко й се вързах, ама като почнах да не й обръщам внимание и разминаваше бързо сръднята. И за децата е правила коментари, но бързо спря като й предложих да й оставя детето и тя да се справи с това, което според нея е проблем.
И отказвам. Когато преценя, че нещо ще ми донесе тревоги, нерви, им отказвам на молбите и исканията.
Няма рецепта, трябва сами да отработим реакциите си към тези дразнители, които ни докарват кофти изживявания.
Виж целия пост
# 58
И за двете девойки - дистанция. Това е единственото, което работи. И физическа, и емоционална. Чувате ги от време на време, говорите си за времето, казвате, че сте добре и толкова. Колкото по-малко споделяте, толкова по-добре за вас.
Виж целия пост
# 59
Поработете върху очакванията си от другите. Не си мислете, че те ще реагират и действат, както вие си мислите, или както вие се отнасяте с тях, или както се отнасят към други хора. Като намалих очакванията и някак ми олекна, намалих ядосването и трябва да е нещо действително сериозно, за да го повдигна на въпрос.
Това е рецептата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия