Онлайн подкрепа от психолог - на вашите въпроси отговаря Яна Кирова

Здравейте,
Съжалявам за проблемите, които споделяте, и разбирам състоянието Ви.
Това, което става ясно от написаното от Вас, е, че този проблем съществува от години и засяга не само Вас, но и други хора. Силно вярвам, че сте правили многократни опити да се разберете и решите проблемите помежду си и това, за съжаление, не е довело до разбирателство, което, по всичко изглежда, няма да може да бъде постигнато и занапред. Затова, струва ми се, най-логично е да поддържате здравословна дистанция и избягвате комуникация с тях. Приемате много лично поведението им, но помага да знаете, че когато едни хора създават с години проблеми на много други хора, проблемът е в тях самите и всеки Ваш опит да постигнете разбирателство би генерирал още повече негативни емоции във Вас, нещо, от което нямате нужда, тъй като, по всичко изглежда, разбирателство не е възможно. Струва ли си да продължавате?
Какво може да помогне на Вас е по-важно. Тъй като във Вас има много насъбрано огорчение, обида и вероятно и гняв, можете да напишете писмо. Спонтанно, без да го редактирате и цензурирате. Излейте всичко, което бихте им казали, ако бяха пред Вас и биха Ви чули. Не е нужно да им изпращате писмото. Можете дори да го изгорите. Това ще помогне на Вас да освободите напрежението, което носите, а след това насочете усилията и енергията си в нещо, което има смисъл, нещо продуктивно и затворете тази врата.

Здравейте,
Разбирам притеснението и болката Ви. Възрастта, в която се намира дъщеря Ви, е трудна както за нея, така и за Вас. За съжаление, липсва ми информация за причините, които са породили това поведение -- възпитание, социална среда, откога са тези проблеми, какво е мнението на училищния психолог. От написаното от Вас мога да кажа следното - опозиционното поведение е класически модел на загуба на доверие, разбиране и натиск. Ситуацията вече се е развила и ако упражните още повече натиск, ще получите повече съпротива, тъй като дъщеря Ви се намира в защитен режим, а не в режим на съдействие и сътрудничество.
Тук разковничето е връзката с нея и тя е ключова. Знам, че звучи невъзможно в ситуацията, но какво си казваме, когато нещо лошо се случи с децата ни - "само да е живо и здраво". За да можете да окажете влияние, трябва да възстановите връзката си с нея, след това всичко останало. Оценките в случая не са приоритет. За да се имате едни други в живота си, трябва да имате връзка. Намалете натиска, спрете с напомнянията. Започнете с това да разберете как тя се чувства - тя има нужда да валидирате емоциите ѝ повече от това да ѝ давате напътствия и решения. Направете нещо заедно - разходка, кино или нещо друго. Заедно с бащата като екип, не като добрия и лошия. Когато възстановите връзката, ще намерите решение и на другите проблеми. Усилията си струват. За нея е важно да види, че няма да се откажете от нея, колкото и да ви предизвиква. Относно психолога - помислете, ако нямат добра връзка, за друг специалист. Просто е време да смените подхода. Важно е семейството и ако се налага, училището ще е след това.

Благодаря Ви! Много ми беше полезно!

Здравейте,
Обръщам се към Вас във връзка с една от ученичките в класа на сина ми - е изключително талантливо и интелигентно дете. Въпреки своите успехи и постижения, тя преминава през сериозни лични трудности, които заслужават внимание и подкрепа.
Моля Ви за Вашето професионално мнение и помощ относно следния случай: Съученичката на сина ми е отличничка и наскоро спечели значимо състезание, което й осигурява безплатна едноседмична учебна програма в чужбина. Това постижение обаче доведе до неочаквана психологическа криза. Тя винаги се е стремяла да бъде най-добрата във всичко – най-знаещата, най-умната и най-успешната в класа. Очакванията към нея от страна на учителите, съучениците и родителите са високи, което създава значителен стрес и натиск.
Въпреки последните си успехи, тя осъзнава, че тези постижения не я правят щастлива. Семейната ситуация усложнява още повече нейното положение, тъй като баща й е алкохолик, а майка й е бивша анорексичка. Тези фактори допълнително утежняват психическото й състояние, тъй като сигурността, която следва да получава в семейнта среда е нарушена.
Бих искала да помоля за Вашата помощ и насоки как най-добре да подходим към тази ситуация. Вярвам, че Вашият опит и професионализъм могат да бъдат от полза за детето. Моля Ви да ме насочите към някой детски психолог или някакви насоки как би следвало ние да подходим като хора който сме свидетели на събитията, но темата е деликатна и трудна за обсъждане в детайли... ?
Благодаря Ви предварително за отделеното време и внимание.

Здравейте! Поставена съм в изключително трудна ситуация. Синът ми е на 17 г. и тази година иска да иде на море и то два пъти,като единият път е на Джулая, а вторият - на почивка с приятели. Проблемът е там,че ще ходят 4 момчета с кола, като шофьорът е току- що взел книжка, но баща му го учи да шофира от 11 годишен. В града, междуселско, междуградско, така,че не е съвсем без опит момчето, но аз ужасно се притеснявам. На 200 км.от нас е Бургас,по магистрала и оттам до Сл.бряг. ММ го пуска,макар,че и той се притеснява,но не колкото мен. Казва,че все ще има първо шофиране и първо море. Синът ми е роден декември и ще кара тогава шофьорски курс и догодина ще иска да шофира той с приятели към морето. Пак ще се чувствам така. Синът ми ме успокоява,че не обича високите скорости и ще казва на младия шофьор да кара по- бавно, но не знам,дайте ми съвет как да постъпя. Мин година беше на 16 и не го пуснах на море,макар и с автобус щяха да пътуват и ми казва,че съм провалила тогава почивката не само неговата,а и на приятелите му и ми е още сърдит.

Здравейте,
Благодаря за загрижеността Ви, съученичката на сина Ви има нужда от това. Предвид на семейната история тя носи тежък товар и очаквания на много хора. Сама разбирате, че когато няма сигурна и стабилна среда в дома, както за съжаление е и при нея, тя живее под напрежение и несигурност. Вероятната липса на възможност за споделяне и разбиране в семейството за проблемите и трудностите, през които преминава. Това води до психично изтощение и липса на радост от постигнатите резултати и понякога срив. Тук изглежда липсва баланс. Всички ѝ се възхищават и оценяват успехите ѝ и това е чудесно, но тя има нужда да се отпуска и разпуска /не знам възрастта ѝ/. Това, от което тя има нужда, е да получи валидация и подкрепа на емоциите, т.е да има човек, с когото да говори за тревогите и притесненията си, да знае, че резултатите са хубаво нещо, по-важно е да е уверена в способностите и качествата си, които очевидно притежава и благодарение на тях ще се реализира. Понякога няма да се получи, но това е част от живота. По-важно е да се чувства стойностна и обичана заради това, което е, такава каквато е. Предвид споделеното за семейството тя е обременена вероятно от това, което се случва там, и е препоръчително  да се консултира с детски психолог. С подкрепата на хора като Вас ще се справи!!!

Здравейте,

Чета написаното от Вас и ми изникват два въпроса - първият - кога според Вас ще можете да го пуснете? И вторият - Вас кога Ви пуснаха?
На 17 г. синът Ви търси автономност и това е напълно нормално за възрастта му. Разбирам страховете Ви, но разбирам, че сте един много обгрижващ и предпазващ родител и нито уверенията на сина Ви, нито мнението на баща му могат да Ви успокоят. Всички се страхуваме за децата си и за опасностите, които ги заобикалят. Но нали за нас като родители е най-важно да отгледаме едни пълноценни хора, които имат увереност, че каквото и да им се случи, ще могат да се справят, защото вярват в себе си, а ние като родители ще сме спокойни, че един ден, когато ни няма, те няма да се сринат, а ще могат да продължат да живеят пълноценно. Ако предпазваме децата си от живота, тогава как да го живеят пълноценно? Ще живеят в страх и недоверие. Това, което показвате на сина си и на съпруга си, е, че им нямате доверие. Какво би станало, ако и този път не му разрешите - ще спре да Ви пита и да споделя и ще го прави тайно. Тогава, уверявам Ви, няма да сте по-спокойна.
Ако все пак решите да го пуснете, нека да има ясни условия - постоянна връзка с него. Можете да се справите, ще бъде добре за сина Ви, а и мнението на съпруга Ви също е важно - не сте сама. Синът Ви расте и тези промени са неизбежни. Задържайки ги, ги правим зависими, а сигурна съм, Вие не искате това за него.

Здравейте! Жена съм, в 30-те си години. Израснала съм в семейство от двама родители, но баща ми работи в чужбина и цял живот е отсъствал физически, макар и да е много любящ и добър баща. Майка ми също е добра, но по-строга и по-студена. Имам проблеми със създаването на връзки и въобще с общуването с мъже. Напоследък си мисля, дали ще е добра идея да поговоря с баща ми и да му поискам съвет как да се справям с мъжете. Мислех си дори да му разкажа конкретни казуси и да искам съвет. Мисля си, че това може да ми помогне и да ми даде някакво самочувствие и по-бистра преценка. Когато съм била дете или тийнейджър почти не се говорило по такива теми вкъщи. Ние цялостно трудно говорим за чувства и емоции, само майка ми е по-емоционалната и тя излива свободна фрустрациите си, докато ние с баща ми трупаме в себе си. Какво е Вашето мнение, дали да потърся такава подкрепа от баща си, въпреки че доста се притеснявам и вероятно ще спестя много неща?

Здравейте,
Мисля, че е много добра идеята Ви да споделите с баща си, разбира се, не е необходимо да навлизате в интимни детайли. Това е повод да задълбочите отношенията си и да ги изведете на друго, по-зряло ниво, а вярвам, че баща Ви и в качеството си на мъж ще Ви даде най-добър съвет. Качеството на свързването си с него ще се отрази на самочувствието Ви, тъй като ще получите валидация от най-важния мъж в живота Ви, а това респективно ще направи по-естествен и автентичен контакта Ви с мъжете. Хората от по-старото поколение не говорят лесно за чувства, но знаят как да показват подкрепа и грижа. Ще се почувствате много добре, уверена съм! Успех!

Здравейте!
Не знам от къде да започна... Синът ми е на 14г., беше отличник, първенец в класа. Но от 6ти клас тотален срив, не му се учи, нищо не му се прави, не изпитва интерес към нищо, не излиза с приятели, просто и средата му е такава. Прекарва страшно много време на телефона и наскоро установих, че гледа много хентай сайтове. Това са порно сайтове с анимации, към които смятам, че много се е превързал и виждам проблем в това. Затваря се в тоалетната, стои поне 30 мин. Когато е с телефона е в тези сайтове. Опитах се да ги блокирам, но не успявам. Към нищоооо не изпитва интерес. Извикаме го при нас да стои, все си намира оправдание - изморен бил, не му се стояло при нас, защото все му се караме и т.н. Опитваме се да не викаме, но той просто ни предизвиква. Имаме вила, караме го да коси, да върши тя каква работа, малко да се разсея. Той или гледа как да се докопа до телефона или се вижда как ама въобще не му се занимава и през пръсти прави нещата.

Здравейте,
Разбирам притесненията Ви, възрастта, през която преминава синът Ви, е трудна за цялото семейство. Децата преминават през множество промени в израстването си, но това не означава, че синът Ви е "загубен" или нещо подобно. В никакъв случай. Интернет и в случая хентай порното изглежда са достъпни за сина Ви средство за бързо сваляне на напрежението и набавяне на допамин. Затваря се към Вас, вероятно смята, че Ви разочарова заради влошения успех и последвалия натиск или просто мисли, че не бихте го разбрали. Как да подходите: тук е много важно да положите усилия да се свържете по-добре с него, без натиск и изисквания. За тийнейджъра е от първостепенно значение да бъде разбран, да му валидирате емоциите. Направете нещо приятно заедно. Примерно отидете на кино, а после поговорете за филма или може да играете на скрабъл – изобщо на някаква настолна игра или нещо, което като семейство обичате заедно. Просто за забавление. Не бързайте с въпросите. Нека първо се отпусне и знае, че сте до него. Въпросите и разговорите нека да са през някаква качествено време заедно. Споделете и за Вашите трудности на тази възраст, това прави родителите по-близо до тях. Т.е. работете първо върху свързването, след това всичко друго - успеваемостта, и по-меки правила. Просто децата растат, а ние следва да надграждаме комуникацията си с тях. Разбира се, винаги е добре да потърсите и колега психолог, който ще Ви помогне да комуникирате по-добре със сина Ви. Има начин, успех!