Разширени вени и други съдови заболявания - попитайте д-р Васил Козаров и д-р Христо Добрев

Проблемът с вените е около коляното и нагоре по бедрата. Лекарят ми категорично държи компресията да е до горе , именно чорапогащник.
В дрогерията ме измериха консултантите.
Сравних с измерени от мен на следващата сутрин, разликата е милиметър.
Обувам ги в леглото още щом отворя очи. Няма кой да ми помага сутрин и да ми ги слага. Използвам помощното “чорапче” и гумени ръкавици.

Не знам тогава защо се навива. Нсли сте бременна. Може от корема. Не знам.
Добре де, моите чорапи ми стигат до чатала чак. Покриват ми целите бедра.

Аз съм купувала компресиращи чорапогащи само от специализирани магазини за целта. Там персоналът е компетентен какво да измери, а каква да е компресията определя лекарят. Дрогерия ми звучи не много като да са специализирани точно за това.

Да, тези чорапи не се продават в дрогерия, а в аптеки. В дрогериите са имитации.

Лекарят ме насочи към това място, Medi е фирмата.

Сега го погледнах като написахте името. Специализирана дрогерия за ортопедични продукти и тем подобни.

👋 Здравейте,

Напълно нормално е да се притеснявате за тези симптоми, но в повечето случаи те са много по-безобидни, отколкото мислите. Тоест - редно е да се реагира веднага при наличие на притеснителен симптом, но не е нужно да се стресирате толкова за този иначе много често срещан проблем. За да не разводнявам темата, изпращам отговори по въпросите:

1. Доколко е опасно състоянието ми в момента?  

Наличието на разширени вени, особено по време на бременност, е често срещам проблем. Вените могат да изпъкват, да причиняват сърбеж, болка и тежест в краката, особено в края на деня, и след дълго стоене на едно място в право или седнало положение. Няколко фактора водят до това - притискане на вените в таза, повишаване на обема на кръвта, както и хормонални промени. Наличието на симптоми от вените не означава непременно, че се влошават, особено по време на бременност.

Действително, когато страдате от разширени вени, това повишава в известна степен риска от тромбофлебит. Този риск значително се намалява, когато правите три неща - носите компресия (чорапи), вдигате краката хоризонтално при възможност (с леко облягане назад - подобно на шезлонг) и приемате достатъчно течности.

Дали имате тромбофлебит към момента, разбира се, е невъзможно да се отговори категорично без преглед, но най-лесният начин за разграничаване е дали болката се засилва значително при натиск на мястото. Също така е възможно (но не задължително) да се усеща твърдост - вените, които са проходими, са меки при натиск, макар и подути. При тромбофлебит вената става твърда и силно болезнена при натиск, а мястото често се зачервява.

Ако усещате генерализирана болка в краката в края на деня, която отминава при почивка - по-скоро не е тромбофлебит. Ако усещате някой/и от тези симптоми, то е редно да се направи ехографско изследване:

- втвърдяване и зачервяване на конкретно/и място/места
- болка, която се засилва при натиск на тези места
- силно подуване на крака, особено когато се случва само на единия крак

Дори и да (недай Боже) получите тромбофлебит, единственото условие е да се реагира възможно най-рано при проява на първия симптом - навременното медикаментозно лечение значително намалява риска от усложнения.

2. Има ли нужда да се изследва нещо по-специфично (като коагулация/D-димер) предвид кървенето от носа?

Ако проблемът е в лигавицата, както споменахте, то това не означава непременно, че имате съдова слабост или проблем с коагулацията. Дори напротив, кървенето от носа и раздразнената лигавица са също част от типичните симптоми по време на бременност. В тази ситуация по-скоро е добре да следите кръвното налягане, вместо да се притеснявате за венозен или коагулационен проблем.

Също, ако алергологът е преценил, че не е нужно допълнително изследване, то това най-вероятно е така. Изследването на Д-димер в случая не би било от съществена полза, а измерване на коагулационните показатели много рядко може да покаже изменение (освен ако не приемате специфични медикаменти). Тоест, ако желаете да го направите за Ваше успокоение, разбира се, не е проблем, но чисто медицински не е задължително на този етап. Доста по-вероятно е проблемът да е в лигавицата и промените в кръвоснабдяването ѝ (причинени от бременността), отколкото коагулационен или съдов проблем.

3. Какъв е планът за „сигурност“ при раждането, за да не се окажа в риск от тромбози?

Конкретната стратегия за профилактика се избира от лекаря, който следи бременността, който при нужда ще Ви насочи към специалист за допълнителна консултация. Разширените вени сами по себе си не са достатъчно основание за прилагане на антикоагуланти (какъвто е Фраксипарин), особено ако нямате история за тромбози и/или спонтанни аборти. Поради това нуждата от антикоагулация е най-добре да се определи от лекуващия Ви лекар, който може да прецени всички рискови фактори (вкл. и разширените вени, разбира се). Важно е да знаете, че антикоагулантите също крият своите рискове и нерегламентирането им прилагане може да бъде опасно.

По принцип компресивните чорапи са един от основните методи за превенция тогава, когато разширените вени са единственият рисков фактор. Също важно е приемането на течности, както и ранното раздвижване след раждането.

4. Има ли как да наглася чорапогащника, така че да ми е удобен, а не болезнен.

В случай че чорапогащникът се нагъва и притиска неравномерно вените, то той може дори да вреди повече, отколкото да помага. За съжаление, методите за предотвратяване на това нагъване са ограничени - на първо място, трябва да се уверите, че предписаният Ви чорапогащник е специално за бременни, тъй като те са специфични. Също важно е да се уверите, че го поставяте правилно - най-вече дали петата е на правилното място.

Ако тези условия са изпълнени и въпреки това чорапът се нагъва, тогава може да опитате и с нормални чорапи до ингвиналната гънка. Щом вените Ви са на бедрото, то е задължително чорапът да покрива целия крак, но ако с чорапогащник не е възможно, може да пробвате и отделни чорапи, които покриват целия крак, но не преминават към корема. Меди е добър избор и консултантите там би трябвало да могат да Ви помогнат да изберете правилния вариант за Вас.

В случай че не намерите вариант и чорапът продължи да се нагъва и да Ви причинява режеща болка, то по-скоро трябва да го ползвате само в крайни случаи (когато е нужно да седите дълго време права на едно място), а през останалото време да разчитате на повдигане на краката и дори лек масаж (стига да не се усеща остра болка при натиск върху вените - в такъв случай трябва да направите отново доплер изследване).

Накрая едно уточнение - всички дадени отговори са съвсем генерализирани и са обща информация, а не конкретен медицински съвет. Без преглед и доплер не е възможно да се даде категоричен отговор по който и да било от въпросите.

Оставам насреща за всякакви други въпроси. Желая Ви здраве и безпроблемно раждане!

Здравейте,

Извиняваме се за голямото забавяне на отговора!

Байпас наистина е предпочитан при лечение на поплитеална аневризма, най-вече заради по-ниската успеваемост на стент-графта в тази област, причинена главно заради движението на колянната става. Въпреки това, напълно разбираемо е и притеснението Ви. Предвид по-големите рискове за отворена операция във Вашия случай поставянето на стент-графт е възможно, но по-скоро е важно да се уточни нуждата от това, тъй като понякога стентът може да навреди повече, отколкото "спокойна" и ниско/умеренорискова аневризма.

Основен риск при тези аневризми не е толкова руптура (макар и тя да е възможна при по-големи размери), а по-скоро образуването на пристенна тромбоза, която е сериозен рисков фактор за емболия. Щом пациентът приема антикоагулант (предполагам Синтром) и следи INR, това значително намалява риска от тези усложнения, но е много важно да се поддържат препоръчаните от лекуващия Ви лекар терапевтични нива.

Тук идва и най-важният въпрос - до какъв размер може само да се проследява? Трудно ми е да разбера разчитането и по-конкретно "размер AX11". Ако се има предвид, че диаметърът на аневризмата е 11 мм, то това е незначително разширение, особено при липса на симптоми и може без притеснения да се наблюдава. Другите размери - 30 мм вдясно и 23 мм вляво - се касаят за дължината на аневризмата, а не за диаметъра ѝ. Имате ли по-ясна информация за точния размер на аневризмите?

Генерално дали една аневризма може да се проследява, или е нужна операция, се определя от диаметъра и наличието на симптоми. Преценката зависи и от много други фактори като позиция и форма на аневризмата, притискане на околни структури, промени в стената и аневризмалния сак, общо състояние на пациента и много други. Поради това ми е трудно да Ви отговоря еднозначно, без да имам цялата "картинка". На този етап приемът на антикуагулант в голяма степен предпазва баща Ви от усложнения, но ако имате по-точна информация за диаметъра на аневризмите (например от друга медицинска документация), мога да дам и по-конкретен отговор.

Оставам насреща за допълнителни въпроси и този път ще се постарая да е навреме! Успех!

Здравейте, много Ви благодаря за отговора.
Това е доплера от прегледа април месец и снимка.
От доплера аневризмата на левия крак е с диаметър 20 мм, а съгласно скенера 23 мм. На десния крак има разширение 11 мм.

Здравейте отново,

Случаят, който описвате, е доста комплексен и преценката за лечение трябва да се определя единствено от лекуващия лекар и пациента.

Аневризма на а. поплитеа с диаметър 20 мм по принцип е гранична - тоест не налага задължително операция, но налага сериозна оценка на нуждата от такава. Когато се касае за възрастен пациент, предполагам с придружаващи заболявания, най-често бихме наблюдавали такава аневризма, ако е безсимпомна и не е дала усложнения, разбира се, стартирайки терапия със Синтром.

Описаният случай обаче е по-специфичен - наличието на оклузия на АТА (а. тибиалист антериор) е проблем по две причини. Първо, много е вероятно оклузията на АТА да е резултат от емболия (тоест откъсване на част от тромба, който се е формирал в аневризмата). Второ - наличието на вече нефункционираща АТА поставя крака под още по-голям риск, в случай че отново се случи емболия, защото има риск да се запуши друга артерия и ситуацията да се усложни значително - тогава оперативната намеса ще е неизбежна. На този фон аневризмата на АП е по-рискова от обикновено.

Преценката дали е подходящо лечение на практика зависи от преценката на риска от повторна емболия, както и от цялостното състояние на пациента. В известна степен Синтром намалява риска от повторна емболия - нужно е да сте много стриктни в приема на Синтром и проследяване на INR.

Не е възможно да дам категоричен отговор какво бих препоръчал в тази ситуация, защото не познавам пациента и всички други фактори покрай заболяването, поради което изразяването на категорично становище онлайн може да бъде подвеждащо. Целта ми е по-скоро да разясня максимално ситуацията и казуса.

Желая Ви успех и съм насреща за всякакви други въпроси!