С нож и вилица по света

Ха! Изненада! Благодаря за класическата рецепта.
Досега всички рецепти, на които съм попадала (и съм правила), са били със „Сгущенка“ и сметана, за първи път виждам с масло.

Точно. В този ред. До 7-та кора с белтъчната смес.  Върху последната 8-ма кора слагаме жълтъците и сиренето, и  навиваме. Навитите рула намазваме с разбито яйце.
".......................Подредените рула намажете с разбитото с олио яйце. Поръсете със сусамено семе..............".


За нищо. Винаги има първи път.

Пейч, благодаря за рецептите за Медовик и баницата. Ще се пробват, живот и здраве!

Гулаш

Според Уикипедия - Гулашът е ястие, произлизащо от унгарската кухня, и е приготвяно от говеждо месо, лук, червени чушки и червен пипер. Името му идва от унгарското gulyás, от gulya – „кравар“.
     
Гулашът е национално ястие в Унгария и съседните ѝ страни в Централна Европа и Балканите и е широко известен в други части на света. По традиция той се смята за просто домашно ястие, тъй като изисква малко внимание след първоначалното си приготвяне и защото използва по-евтини парчета месо.
Гулашът най-често се приготвя като яхния. Месото се нарязва на парчета, посолява се, подправя се с черен и червен пипер и се запържва в гореща мазнина. Използва се месо от джолан или плешка с достатъчно жили, защото гулашът се сгъстява благодарение на жилавите, добре развити мускули, богати на колаген. Добавят се нарязан на филийки лук, червени чушки и чесън. След като месото се зачерви, се добавя бульон или вода и яхнията се оставя да ври на тих огън в продължение на няколко часа, за да се сгъсти. Може да се добавят нарязани на дребни кубчета картофи, за да направят яхнията още по-гъста и гладка, след като се разварят. Понякога се добавят и други подправки, особено дафинов лист, мащерка и смлени семена от ким. Малко бяло вино или много малко винен оцет могат да се добавят към края на готвенето. Някои готварски книги препоръчват използване на брашно или царевично нишесте за сгъстяване, но това прави вкуса по-мек. Други предлагат да се използват немалки количества домати за оцветяване и овкусяване. Малко домати в бульона или капка доматено пюре може и да подобрят вкуса и вида на ястието, но гулашът е пиперено ястие и вкусът на домати не трябва да се усеща.
След като се запознахме с историята на ястието, ето моят вариант.

Продукти: 500 г телешко месо, 60 г лук, 2 по големи скилидки чесън /1 пресен стрък/, 150 г пресни червени чушки, 50 г моркови /1 бр./, 2-3 чери доматчета, 60 мл олио / в оригинала свинска мас/, 1 бр. дафинов лист, ½ ч.л. смлян черен пипер, 1/3 ч.л смлян ким, 1 ч.л. смлян червен пипер + 2-3 щипки лют смлян червен пипер, 2 с.л. бяло вино, 1 с.л. равна препечено брашно, вода, 2/3 с.л. сол или на вкус.
Пресен магданоз за поръсване при поднасяне.
Начин на приготвяне: Нарежете месото на малки кубчета. Лукът нарязваме на дребно, чесънът пресоваме. Зеленчуците също нарязваме на кубчета. Доматите на четвъртинки.
Запържете лука в горещо олио /свинска мас/, докато не стане прозрачен. Добавете месото, запържете 10-12 минути, докато омекне.
Поръсете с червен пипер, разбъркайте и добавете виното, дафиновия лист и вряла вода, колкото да покрие продуктите. Захлупете, намалете огъня на умерен и нека се задушава докато почти изври водата. Около 40 - 50 мин. След това сложете нарязаните зеленчуци /без доматите/, долейте с вряла вода да покрие продуктите. Нека ястието да къкри на слаб огън докато напълно се свари месото. 10 мин. преди да свалите от огъня прибавете доматите, подправките, солта и размитото в малко вода брашно. Разбърквайте периодично.

Сервирайте ястието топло, поръсено с пресен магданоз.
Добър апетит!

Pastel de nata - кошнички от бутертесто с крем
Разбира се, че отново сме в Португалия. С най известния десерт.
Снимките са от личния ми архив, от посещението ми в Лисабон през 2024г.
   
Това е десерт или малка торта с формата на чаша направен от бутертесто с крем . Разпространен е в Португалия и в страните, намиращи се на територията на бившите португалски колонии Бразилия, Ангола, Мозамбик, Източен Тимор, Гоа, Макао и други, както и в страни, където има голям брой имигранти от Португалия.
  Pastel de nata е творение на католически монаси от манастира на Jeronimos в община Санта-Мария-де-Белен в Лисабон около XVIII век.
   
През това време в манастира са използвали белтъка на яйцата за колосване на монашеските одежди, по-специално облеклото на монахините. Предприемчиви монаси оползотворявали останалите жълтъци в направата на сладкарски изделия. После ги продавали в цялата страна.
  След изчезването на религиозни ордени, след португалската революция в 1820г., монасите започнали да продават pashtel де Ната на близката захарна фабрика, за да получават доходи. През 1834 г. манастирът Jeronimos е бил затворен, а собствениците на захарната фабрика са изкупили рецептите за направа на манастирските сладкиши. В 1837 г. те открили завод Pashtel де Белем, който произвежда прочутите сладкиши и в днешно време.
И накрая да Ви представя моят вариант за този необикновено вкусен десерт.
   
Продукти: 400 г бутертесто, 250 мл течна сметана, 250 мл прясно сварено мляко, 65 г нишесте / 20 г царевично и 45 г пшенично – 3 с.л./, 3 г ванилия на прах, 160 г захар, 5 бр. яйчени жълтъци – L.
Начин на приготвяне: Разбивате жълтъците със захарта до „побеляване“ /захарта напълно трябва да е усвоена/.След това прибавяте омесените нишестета и ванилия. Бъркате до еднородна гладка смес. Накрая на тънка струя при постоянно разбъркване с миксер наливате ГОРЕЩОТО мляко. Омесвате добре.
На слаб огън /или водна баня/, в подходящ дълбок съд загрявате сметаната. Не трябва да кипва. Добавяте горещата смес и бъркате докато се получи гъст крем. Отнема около 30 мин. Изстудява се напълно крема, може и в хладилник.
Бутертестото режете на ленти широки 2-3 см и облепяте дълбоки, предварително намаслени чашки /форми/ за печене навсякъде отвътре. Слагате в хладилник.
Изваждате изстудения крем и разбивате с телена бъркалка. След това вадите формите с бутертестото и сипвате крем – да се напълни ¾ от обемът им. Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса около 20-22 мин. Изключете фурната, отворете вратата в горния край и оставете около 10 мин. да се охлажда. После извадете. Нека изстинат напълно. Насладете се на невероятния вкус.
Добър апетит!
Понякога в крема при печене слагам плодове – вишни от сладко или вишновка. Вместо чашки, използвах форми да мъфини.

Peych
Португалците се кълнат в pastel de nata, че е най- безобидният за диетата , че даже и здравословен десерт
Да не говорим, че си пият късото еспресо без захар, но с един пащел

И ние така, без захар кафето, но с пащел. Кафето е извън кадър.

Домашен датски ремулад

Ремуладата (на френски език: remoulade или rémoulade) е вид студен сос, сходен по приложение с кетчупа, майонезата и горчицата, който произлиза от Франция, но е популярен и в редица други европейски страни като Белгия, Дания и Нидерландия. Използва се основно като топинг за рибени ястия, хотдог, сандвичи, дори и пържени картофи.
За приготвянето на този сос съществуват множество рецепти, които варират на регионално ниво. Класическата датска рецепта, например, изисква използването на ситно нарязана туршия със сладък вкус (например кисели краставички), която се изстисква внимателно с цел да се отдели от нея излишното количество вода, готова майонеза, горчица и захар. Всичките съставки се разбъркват до получаването на еднородна смес и се оставят да престоят в хладилник няколко часа, преди ремуладата да стане годна за употреба.
Сосът е изключително популярен във Франция и Белгия, както и в Скандинавските страни (най-вече в Дания, Исландия и Фарьорските острови). Освен че се използва за топинг за гарниране на сандвичи и печено телешко месо, сосът намира най-различни приложения в отделните страни.
-във Франция и в Белгия се използва най-често с пържени картофи;
. в Дания се използва за приготвянето на традиционния отворен сандвич с телешко (на датски език: smørrebrød), като гарнитура за риба, филетирано месо, хотдог и други. Датската ремулада се ползва с особена популярност като вносен продукт в Швеция и Германия
     
Имах удоволствието да опитам този сос в Ница, Севиля и Копенхаген. Най ми хареса датския вариант.
Сега ще ви предложа този на блогър Ким Нилсен, с малки изменения направени от мен според вкусовете на моето семейство.

Продукти: 3 с.л. с връх качествена майонеза, 1 с.л. с връх домашна заквасена сметана, 1 ч.л. с връх дижонска горчица, 1 с.л. моркови, 1 с.л. кисела краставица, 1 с.л. салата Айсберг или зеле, 1 с.л. лук, 1 с.л. лимонов сок, 1 ч.л. с връх куркума, ½ ч.л. захар, ½ ч.л. сол, ½ ч.л. смлян бял пипер.
1 ч.л. ситно нарязан червен лук за украса.

Начин на приготвяне: Нарежете всички зеленчуци много ситно.
В дълбока купа смесете всички съставки заедно. Сложете допълнително куркума, ако искате по-силен цвят. Добавете допълнително сол и бял пипер на вкус.
Оставете вашия домашен ремулад да престои в хладилника за 1 час  преди сервиране.
Идеално подхожда към пържени /варени/ картофи, пържена риба и пилешко месо.
Добър апетит!
Използвани са снимки от празнуването ми на Коледа в Копенхаген.

Кюнефе - кралят на турските десерти
 

Турците винаги завършват яденето си с различни сладкиши. Смята се, че те дават енергия и добро настроение за целия ден. Вероятно затова в Турция туристите са заобиколени отвсякъде със сладкиши, а местните непременно Ви предлагат да опитате някакъв вид десерт.
Кюнефе е топъл сладкиш с интересни съставки , които се допълват хармонично, за да създадат невероятно вкус.
Приготвя се от специално кадаифово тесто на конец, между слоевете на което се слага безсолено сирене и се залива с много сладък сироп. Кадаифът е необичайно тесто, направено от тънки нишки, преплетени една в друга. Той се държи капризно, така че трябва да вземете предвид тънкостите на работата с него.
Класическата рецепта използва козе сирене с ниска топимост, но то не се среща у нас, така че моцарелата е отличен заместител. Това хрупкаво горещо тесто със сирене, напоено със сладък сироп е просто неустоимо.
Кюнефе е истински крал сред десертите , чиято рецепта има древни корени. Родното място на този прочут турски десерт е град Антакия (Hatay). Името все още може да звучи като "knafe", но всъщност има много възможности за произношение.
     
Смята се, че кюнефето възниква през османския период, като някои теории го свързват с региона на Леванта (Дамаск) или Палестина, където се е консумирало още през 10-ти век. Занаятчиите в Антакия обаче усъвършенстват рецептата, превръщайки го в символ на региона, а през 2012 г. Антакийското кюнефе получава сертификат за защитено географско указание.
Този десерт предлага уникален контраст, който трудно може да бъде сбъркан, превръщайки го в истински кулинарен крал на Изтока.
От множеството вариации на този десерт си избрах настоящата рецепта за приготвянето му.

Продукти: 350 г суров кадаиф, 150 г краве масло, 250 г сирене Моцарела, 1 с.л. мед.
Сироп – 300 мл вода, 250 г захар, 2 с.л. мед, 1 с.л. лимонов сок, 1 ч.л. розова вода
За украса – смлян шамфъстък, краве масло за смазване на формата.
Начин на приготвяне:
Извадете тестото /суров кадаиф/ от фризера и го оставете да се размрази на стайна температура за 1 час според инструкциите. Не отваряйте опаковката, в противен случай нишките на тестото ще изсъхнат.
Започнете да приготвяте сиропа, докато тестото се размразява. В тенджера се изсипва захарта, залива се със студена вода и се слага на котлона. Разбърквайте от време на време, докато всички захарни кристали се разтворят. Оставете да заври.
След като сиропът заври, добавете към него меда, розовата вода и лимоновия сок. Гответе 6-7 минути на умерена температура, след което охладете напълно.
Разтопете маслото в микровълнова фурна или в тиган, добавете към него мед. Охладете малко сместа.
Готовото тесто раздърпваме с пръсти, като разделяме конците един от друг. С ръцете си внимателно разпределете цялото масло върху тестото, разбъркайте добре. Кадаифът трябва да бъде равномерно наситен със смес от масло и мед.
Нарежете сиренето моцарела с нож на малки тънки филийки или настържете на едро ренде.
Намажете добре форма за печене с парче масло.
Разделете тестото /кадаифа/ на 2 части. Едната част сложете върху формата, като я натискате с длан /водна чаша/, за да уплътните.
Вътре, между блатовете, сложете плътно плънката от сирене по цялата повърхност, като я разпределите равномерно и покрийте с останалото тесто /кадаиф/. Натиснете всички слоеве тесто един към друг с помощта на водна чаша.
Загрейте фурната на 180 градуса.
Поставете формата във фурната и изпечете за 20 минути. Гледайте десерта, когато се запече и започне да покафенява отгоре, значи е готов.
Извадете формата от фурната и залейте с помощта на черпак горещия сладкиш със студен сироп. Оставете да престои 5 минути, за да се напои, след което можете да украсите и сервирате.
Важно! Сиропът трябва да е напълно студен. Това е важна технология в десерта, когато горещ сладкиш се залива със студена сладка напитка.

Как и с какво да сервираме?
За украса отгоре поръсете десерта със смлян шам фъстък и сложете топка ванилов или сметанов сладолед. Заедно със студен сладолед се създава отличен, незабравим вкус от вкусове с нотка на сирене.
Ястието се сервира почти веднага, докато е още горещо и в него се усеща разтопено, вискозно сирене.
Класическото поднасяне на ястията в турските ресторанти е на порции, в малки алуминиеви чинийки, но вкъщи можете да правите както искате.
Приятният сладък вкус на кюнефе може да смекчите със студена бита сметана, като я поставите върху него.
Неподсладеният черен или зелен чай също е добра комбинация.
Добър апетит!

Рагу със зеленчуци по грузински / Аджапсандал /

Аджапсандал е популярно грузинско ястие. Има много рецепти за него. Всяка домакиня в Грузия го приготвя по свой начин.

Това е ароматно ястие от патладжан, домати и сладки чушки. Процесът на приготвяне на аджапсандал е необичаен с това, че всички зеленчуци първо се пържат отделно, а след това, подправени с подправки, чесън и пресни билки, се задушават заедно. Тогава се случва истинската кулинарна магия
И това е доста дълъг процес, ако не използвате няколко тигана наведнъж. Попаднах на рецепта в която зеленчуците се приготвят първо във фурна и после се запържват заедно с подправките.
По време на постите на всички им хареса ястието.

Продукти за 6 порции: 500 г патладжани, 300 г домати, 250 г сладки чушки, 150 г картофи, 120 г лук, 3 скилидки чесън, 5 с.л. зехтин, 1 ч.л. хмели сунели, 1 ч.л. суха аджика, ½ ч.л. смлян черен пипер, 8 г сол /на вкус/.
Пресен кориандър /магданоз / при поднасяне.

Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180°C. Нарежете патладжаните на кубчета със страна около 2 см, сложете в дълбока купа, посолете, залейте 2 с.л. зехтин, разбъркайте добре с ръце, докато всички парчета патладжан се покрият с мазнина. Сладкият пипер почистете от семките, нарежете го на 2-3 см филийки, леко го посолявате. Заливате с 1 с.л. зехтин и разбърквате. Поставете патладжаните и чушките на един слой върху лист за печене. Печете във фурната за около 20 минути. Патладжаните трябва да омекнат - можете да проверите това като ги надупчите с вилица. Сварете картофите. Охладете, обелете и нарежете на парчета. Лукът накълцайте на полумесеци.
Доматите - направете кръстосан разрез върху кожата, залейте я с вряла вода, след това със студена вода и отстранете кожата. Нарежете ги на кубчета.
Загрейте тиган с 2 с.л. зехтин, запържете лука до омекване. Сложете доматите и нарязания чесън. Гответе 4-5 минути, докато водата им се изпари. Добавете патладжана с чушките и картофите. Посолете, добавете подправките и оставете да къкри 10–15 минути. Индикатор за готовността на ястието е неговата консистенция: зеленчуците ще омекнат, а доматите ще се превърнат в сос, който ще обвие всяко парче.

Прехвърлете зеленчуците в керамична купа или чиния. Украсете с кориандър или магданоз. Ястието може да се сервира топло или студено.
Добър апетит!

Кьотбулар – кюфтенца от месо

Кюфтета са едно от най-емблематичните ястия на Швеция и често се смятат за неофициално национално ястие. Въпреки че ястието е дълбоко вкоренено в шведската домашна кухня, то има международно влияние и история, която се простира няколкостотин години назад.
   
Често се твърди, че кюфтето е дошло в Швеция с крал Карл XII през 18 век. Смята се, че той е донесъл рецептата за кюфтетата у дома от посещението си в Османската империя (сега Турция).
Някои историци на храната обаче смятат, че историята на Карл XII е мит и че каймата под формата на топчета е съществувала в Европа много преди това а турската кухня е повлияла на подправките и техниките, които са започнали да се използват.
Първото споменаване на кюфтета в шведска готварска книга е в известната готварска книга на Кайса Варг от 1754 г.
През 18-ти и началото на 19-ти век кюфтета са били ястие за богатите, тъй като е изисквало много работа за финото нарязване на месото на ръка. Едва когато месомелачката става широко разпространена в средата на 19-ти век, кюфтето се превръща в ястие за обикновения човек.

Продукти: 250 г смляно говеждо месо, 250 г смляно свинско месо, 2 средноголеми сварени картофа, 2 с.л. галета, 2 с.л. ситно настърган лук /можете да го пасирате/, 1 ч.л. картофено брашно, 200 мл сварено прясно мляко, 1 и 1/2 ч.л. сол, 1/2 ч.л. черен пипер, можете и да добавите 1 ч.л. много ситно нарязан магданоз.
Мазнина за пържене.

Начин на приготвяне: Смесват се всички продукти много добре и се оставят на студено за около половин час да отлежат. Оформят се топчета, колкото голям орех и се пържат в сгорещената мазнина. Съдът трябва да е дълбок, за да може по време на пърженето да се разклаща по малко, за да се зачервят отвсякъде кюфтетата. Не се слагат много наведнъж,за да могат да се изпържат добре. Сервират се топли или студени според предпочитанието.
От останалата след пърженето мазнина може да се направи сос. Като се добави 1ч.ч. заквасена сметана и разбие добре. Подправя се с малко горчица, захар, сол и черен пипер. Поднася се към топлите кюфтета. Лично аз ги обичам върху канапе от варен ориз със зеленчуци.
Добър апетит!

Казандиби /Kazandibi/

Kazandibi е традиционен турски десерт на млечна основа. Той е направен за пръв път в кухните на Османската империя и е един от най-популярните турски десерти днес. Три са основните продукти – нишесте, прясно мляко, захар. Традиционно се приготвя чрез карамелизиране на захарта на дъното на съда и после се прави заливка на готовия горещ крем /пудинг/. Обикновено се навива на руло.
Първото документирано споменаване на Казандиби може да се намери в книгата на Махмут Недим бин Тосун „Aşçıbaşı“ (Главен готвач), публикувана през 1900 г.
Десертът е особено популярен в районите на Истанбул и Бурса.
   
Има много вариации на продуктите, подправките и добавянето на ядки и сушени плодове.
Днес ще Ви предложа моят вариант.

Продукти: 1 л пълномаслено прясно мляко, 35 г оризово брашно, 35 г царевично нишесте, 180 г гранулирана захар, 20 г краве масло, 40 г  пудра захар, 5 г канела на прах, 3-4 капки розова вода.
Краве масло за намазване на тавата.

Начин на приготвяне:
Пудинг - Загрейте 800 мл прясно мляко в дълбок съд на умерена температура. В отделен съд смесете захарта, царевичното нишесте, оризовото брашно, гранулираната захар, 200 мл прясно мляко и розовата вода. Разбъркайте добре с телена бъркалка да няма бучици. След това при постоянно бъркане налейте сместа в загрятото мляко. Варете докато се сгъсти. Накрая прибавете 20 г краве масло и разбъркайте. Свалете от огъня.
Покрийте цялата повърхност на намаслена тава с 40 г пудра захар и 5 г канела на прах. /Аз ги смесих първо и после с помощта на сито поръсих/. Разпределете равномерно пет лъжици крем върху него.
Сложете тавата над загрят на умерена температура нагревателен уред. При постоянно въртене на тавата карамелизирайте – да загори захарта и сместа. Когато процесът приключи, изсипете останалия крем в тавата. Загладете го с помощта на шпатула. При поява на мехурчета отнемете от огъня.
Сложете в хладилник за 8-10 часа. След охлаждането извадете и го нарежете на тънки и дълги филийки. Навийте с навлажнена шпатула.
Добър апетит!

Вместо розова вода можете да сложите 20 мл прясно изцеден сок от портокал. Тавата е хубаво да бъде с незалепващо покритие или алуминиева, за да може десерта да се навие на руло. Трябва да бъде с по големи размери 32 на 23 см . Крема трябва да бъде по тънък. Залях го с карамелен сос.

Машхурда (Mashxurda) по узбекски
 

Машхурда е традиционна супа, популярна в Централна Азия, особено в Узбекистан и Таджикистан. Името ѝ произлиза от таджикските думи „маш“ (боб мунг) и „хурда“ (супа). Тази супа е известна с богатия си вкус, аромат и хранителна стойност.

     
Машхурда има древни корени и е част от традиционната кухня на народите от Централна Азия. В миналото тази супа се е приготвяла предимно в селските райони, където бобовите растения и зърнените култури са били основни храна. Бобът мунг, един от най-достъпните и питателни бобови растения, се е превърнал в основа за това ястие. С течение на времето към рецептата са добавени различни зеленчуци и подправки, което прави супата по-разнообразна и вкусна.

Продукти: 400 г говеждо /овче/ месо, 100 мл зехтин /растително масло/, 1 малка глава лук, 1 малък морков, 1 червена чушка, 1 среден домат, 2 средни картофа, 60 г боб мунг, 30 г ориз, 1 с.л. доматено пюре, 1,6 л вода, 3 скилидки чесън, 1 ч.л. смлян черен пипер, ½ ч.л. смлян кимион, 2 с.л. нарязан пресен кориандър, 2 ч.л. сол /на вкус/,
Зелени подправки (копър, кориандър, зелен лук) за поръсване.
Люта чушка за сервиране (по избор)
 
Начин на приготвяне: Нарежете говеждото или агнешкото месо на малки парченца.
Нарежете лука и моркова на кубчета, чушката и доматите на кубчета. Картофите могат да бъдат нарязани на лентички или кубчета. Накиснете боба мунг предварително в топла вода за 1 час.
Загрейте растително масло /зехтин/ в дълбока тенджера или уок. Запържете месото до златисто кафяво – около 15 –на минути. Добавете лука и моркова и запържете за 2-3 минути. След това сложете нарязаната чушка и продължете да пържите още 2 минути.
Разтворете в малко студена вода доматеното пюре и го налейте в тенджерата, разбъркайте. Добавете доматите.
Налейте гореща вода, след като кипне пуснете накиснатия боб  мунг и оставете да къкри на среден огън за около 35 минути, докато мунг бобът започне да омеква.
Сега сложете картофите и ориза, подправете със сол на вкус и гответе до омекване – около 20.25 минути.
В края на готвенето добавете пресования чесън, прясно смления черен пипер, кимиона и кориандъра. Покрийте и оставете да къкри 2-3 минути.
Добър апетит!
 
Бележки и съвети
- Проверете дали месото се е сготвило. Трябва при натиск с лъжица да се „цепи“ лесно.
- По рецепта доматите и доматеното пюре с слагат в началото, аз ги сложих 10 минути преди края на варенето.
- Гъстота на супата: Машхурда е гъста супа, така че е важно да се отмери правилно количеството вода.
- Заместители: Вместо говеждо може да се използва агнешко или пилешко месо. Други бобови растения, като нахут, могат да се използват вместо мунг боб.
- Вкус: За да подсилите вкуса, добавете други подправки на вкус.
- При сервиране може да се поръси с лют червен пипер.

Мухалеби

Мухалеби е един от най-старите, най-леките и най-обичаните десерти на млечна основа в турската кухня. Приготвен с великолепната хармония на мляко, захар и нишесте/брашно/, този деликатес е известен като класика, наследена от османската дворцова кухня, и може да се сервира както топъл, така и студен.
Историята на мухалеби датира от Сасанидската империя.
Предполага се, че думата „мухалеби“ произлиза от арабския корен „халаб“, което означава мляко, и се приписва на Бин Мухалеп, управител на Хорасан от абасидската аристокрация.
По време на османския период това е популярен десерт, често приготвян в дворцовата кухня, особено след 16 век. Обикновено се е приготвял с оризово брашно и е бил известен със своята лекота.
   
Класическото Muhallebi се прави с добавка на жълтъци или краве масло, а може и с двете. Аз се спрях на последния вариант и не съжалявам никак.

Продукти: 600 мл прясно краве мляко, 80 г захар, 25 г краве масло, 2 жълтъка, 40 г оризово брашно, 20 г царевично нишесте, 1 ванилия, няколко капки портокалова есенция или 1 с.л. розова вода, шипка сол.
За украса – смлян или натрошен шам фъстък, ягоди, малини, сини боровинки.
Начин на приготвяне: Смесете оризовото брашно и царевичното нишесте. Разтворете ги в 150 мл студено прясно мляко.
В дълбок съд /тенджера/ сложете 450 мл мляко, маслото, жълтъците, захарта и солта. Загрейте на умерен огън при постоянно бъркане с телена бъркалка докато се разтопи захарта и се сгорещи млякото. Добавете ванилията. На тънка струйка, при постоянно бъркате влейте сместа с брашното и нишестето. Оставете да се вари около 15 минути, докато сместа стане гъста и гладка. Постоянно разбърквайте с телена бъркалка. Свалете от огъня и сложете портокаловата есенция или розова вода.
Разпределете в купички. Покрийте с фолио и оставете на хладно да изстине и стегне. При поднасяне поръсете със смлян шам фъстък и дребни плодчета.
Насладете се на невероятния вкус.

Добър апетит!

   

Норвежка крем супа от гъби

Историята на норвежката крем супа от гъби е неразривно свързана с кулинарните традиции на Скандинавия, където използването на диви гъби, гъста сметана и продължително варене на тих огън формират основата на местната кухня. Въпреки че концепцията за „крем супа“ често се свързва с френската кухня.
През 18-ти и 19-ти век френските техники за приготвяне на крем супи се разпространяват в цяла Европа, включително Скандинавия, превръщайки прости зеленчукови и гъбени бульони в изискани, кремообразни ястия.
За разлика от супите с брашнена запеканка, норвежката крем супа често се приготвя с високомаслена сметана, което ѝ придава мек и деликатен вкус.
С течение на времето норвежката гъбена супа се е превърнала в популярно ястие поради способността си да затопля в студено време и богатия си вкус, който подчертава аромата на диви гъби.
Тази супа е толкова лесна за приготвяне и същевременно невероятно  вкусна. Вкусът и консистенцията и са перфектни. Плътен, с прекрасен аромат на гъби. Ако обичате гъби или сте в настроение за обилна супа, това е идеалната рецепта за вас. Тази гъбена супа е любима на всички норвежци. Има много различни варианти. Но на мен този ще ми стане любим.


Продукти: 400 г гъби, 150 г меко козе сирене, 600 мл прясно краве мляко, 200 мл течна сметана 35%, 100 мл зеленчуков бульон, 20 мл бяло вино, 1 глава лук, 60 г краве масло, 1 равна ч.л. смлян черен пипер, 1/3 ч.л. смлян индийски орех, 2 ч.л. сол, пресен копър или магданоз за поръсване.
2 скилидки чесън, сол, черен пипер..
Начин на приготвяне: Почистете и измийте гъбите. Отделете 100 г отделно. Останалите ги нарежете на дребно. Лукът също почистете и нарежете на ситно.
В 45 г масло първо запържете лука докато стане прозрачен, след това добавете нарязаните гърби и пържете още 5-6 минути като разбърквате постоянно. Сложете виното и отново разбъркайте за 30 секунди. Намалете огъня на умерен и налейте затоплените мляко, сметана и бульон. След като кипне, свалете от огъня и пасирайте всичко до гладка смес. Върнете обратно на нагревателния уред, добавете солта, черния пипер, сиренето и индийското орехче. Като кипне, бъркайте докато се разтопи сиренето. Готово, снемете.
100 г гъби нарежете на тънки резенчета. Разтопете  15 г масло и смажете дъното на голям тиган. Запържете за 20 секунди пресования чесън и сложете да се запържат леко гъбите в 1 ред. Поръсете отгоре със сол и черен пипер. Повторете същата операция от другата им страна.
Сервирайте топла супата, украсена с запържени гъби и пресен копър /магданоз/.
Насладете се на вкуса.
Добър апетит!
Ако сиренето е повечко солено, можете да намалите солта в рецептата.