Аз пак да попитам, детето пие ли лекарствата, изписани от психиатъра или майката чака да се случи нещо страшно?
Виж целия пост
17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище
- Публикувана: 17 апр. 2026, 20:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2026, 11:18 ч.
# 165
20 апр. 2026, 11:13 ч.
# 166
20 апр. 2026, 11:13 ч.
Именно, аз от началото на темата казвам, че майката трябва да действа, не както много се опитват да съветват- да бори системата!
Няма система!- при крайни ситуаци, трябва да се търси спасение на индивида.
alia7, чака , според мен
Виж целия пост
Няма система!- при крайни ситуаци, трябва да се търси спасение на индивида.
alia7, чака , според мен
# 167
20 апр. 2026, 11:42 ч.
Нямам дъщеря, но ако имах, бих я завела на една почивка на топло и слънчево мяст само двете по женски, да си говорим само двете седем дни, да се снимаме и да се радваме на живота. Не бих я пращала по психиатри и психолози, да я травмират съвсем. Това си е мое мнение. Но не познавам нито майката, нито дъщерята, нито знам какво ще им хареса.
Аз моите деца си ги глезя, показвам им хубавия живот, колкото можем финансово де, и смятам, че това е най-добрият лечител. Безусловната любов от мама.
Никога не съм била ок с втори бащи ( живяла съм с такива), нито ме е интересувало да се вписвам в нечии критерии. Смятам, че това е разковничето на щастието.
Много го мисля това момиче, да не вземе верно да се самоубие. Имаме няколко такива случая тук в бг напоследък.
Моите деца все ги уча, че животът е прекрасен и все ги питам те какво искат.
Не искам да съм жестока, но мисля че проблемът на детето е майката, а не другите деца. В стремежа да направим нашият живот удобен се стараем да пречупим децата си, на което му викаме възпитание и после се чудим защо са нещастни.
Виж целия пост
Аз моите деца си ги глезя, показвам им хубавия живот, колкото можем финансово де, и смятам, че това е най-добрият лечител. Безусловната любов от мама.
Никога не съм била ок с втори бащи ( живяла съм с такива), нито ме е интересувало да се вписвам в нечии критерии. Смятам, че това е разковничето на щастието.
Много го мисля това момиче, да не вземе верно да се самоубие. Имаме няколко такива случая тук в бг напоследък.
Моите деца все ги уча, че животът е прекрасен и все ги питам те какво искат.
Не искам да съм жестока, но мисля че проблемът на детето е майката, а не другите деца. В стремежа да направим нашият живот удобен се стараем да пречупим децата си, на което му викаме възпитание и после се чудим защо са нещастни.
# 168
20 апр. 2026, 11:51 ч.
И какво правим, когато след почивката отново се сблъска челно с реалността?
Виж целия пост
# 169
20 апр. 2026, 11:52 ч.
Най-омразното нещо на света ми е за всичко да се обвиняват майките.
Виж целия пост
# 170
20 апр. 2026, 11:53 ч.
Каква реалност, имат пари и ще си ги глези до безкрай.
Виж целия пост
И какво правим, когато след почивката отново се сблъска челно с реалността?
# 171
20 апр. 2026, 11:56 ч.
Каква реалност, имат пари и ще си ги глези до безкрай.
То няма лошо, но когато все пак се наложи да се върне в обществото, и когато отново това общество я отхвърли, какво правим?
И отделно, задачата на лекарите (психиатрите са лекари), е не да стресират, а да лекуват.
Виж целия пост
И какво правим, когато след почивката отново се сблъска челно с реалността?
То няма лошо, но когато все пак се наложи да се върне в обществото, и когато отново това общество я отхвърли, какво правим?
И отделно, задачата на лекарите (психиатрите са лекари), е не да стресират, а да лекуват.
# 172
20 апр. 2026, 11:59 ч.
Алия, реалността е само в нашата глава. За да илюстрирам какво мисля, ще ви разкажа за моя син. Той беше толкова проблемен, че в първи клас госпожата ми беше казала, че не го иска на занималня и да го водя на психиатър. Аз бях млада и го преживях много тежко. Личната отказа да ми даде направление, каза че всички са такива и аз се отказах. Шест години беше един ужасен ужас, какво ли не преживяхме, то не го хвърлиха от втория етаж, то пари ли не му крафоха, то учебниците ли не му изхвърляха в контейнера, та пак ги купувах. Кошмар, сега аз как съм се чувствала, не ми се разказва. Просто оцелявах някак си. Той е екстроверт, много приятели и все най-проблемните. Постоянно ме караха да го водя на психолог, той не искаше, защото според него си , той проблеми в живота няма.
В шести клас дойде пандемията и мирясахме в къщи, нямахме избор.
След всичкия тоя ужас за мен, моят шок дойде когато веднъж минахме покрай бившето ми училище и той каза: ех моето училище, ако знаеш колко щастлив бях тук...на мен ми падна ченето, аз всеки ден се молех там просто да оцелее, но той в неговата си глава е щастлив...
Аз от друга страна пълна отличничка, кротка като мушичка, а в душата си нещастна и когато мина покрай моето училище до скоро си спомнях самотни и безрадостно детство, в което бях жертва през цялото време.
Повярвайте ми не е важно какво ни се случва, а как го преживяване. И върху това трябва да се работи с децата, да търсят щастието, а не одобрението на околните.
Виж целия пост
В шести клас дойде пандемията и мирясахме в къщи, нямахме избор.
След всичкия тоя ужас за мен, моят шок дойде когато веднъж минахме покрай бившето ми училище и той каза: ех моето училище, ако знаеш колко щастлив бях тук...на мен ми падна ченето, аз всеки ден се молех там просто да оцелее, но той в неговата си глава е щастлив...
Аз от друга страна пълна отличничка, кротка като мушичка, а в душата си нещастна и когато мина покрай моето училище до скоро си спомнях самотни и безрадостно детство, в което бях жертва през цялото време.
Повярвайте ми не е важно какво ни се случва, а как го преживяване. И върху това трябва да се работи с децата, да търсят щастието, а не одобрението на околните.
# 173
20 апр. 2026, 12:05 ч.
В конкретната ситуация чия е отговорността за добруването на детето, и кой има най-голем интерес от това?
Ролята на родителите е да наблюдават детето си за всякакви отклонения от нормата - здравословни, когнитивни, социални, емоционални. Да насочват, коригират, при сериозен проблем - да търсят помощ. И да обърнат света, но да намерят такава. И да помогнат на детето си.
В този разказ обаче аз виждам по-скоро неглижиране и утвърждаване на модел, отколкото адекватно родителско поведение. Кой нормален родител ще търпи детето му да е жертва 14 години?!?
Ако изобщо разказаното отговаря на истината.
Виж целия пост
Най-омразното нещо на света ми е за всичко да се обвиняват майките.
В конкретната ситуация чия е отговорността за добруването на детето, и кой има най-голем интерес от това?
Ролята на родителите е да наблюдават детето си за всякакви отклонения от нормата - здравословни, когнитивни, социални, емоционални. Да насочват, коригират, при сериозен проблем - да търсят помощ. И да обърнат света, но да намерят такава. И да помогнат на детето си.
В този разказ обаче аз виждам по-скоро неглижиране и утвърждаване на модел, отколкото адекватно родителско поведение. Кой нормален родител ще търпи детето му да е жертва 14 години?!?
Ако изобщо разказаното отговаря на истината.
# 174
20 апр. 2026, 12:14 ч.
Това момиче е с изявени мисли за самоубийство. И, кой освен майката да се задейства, при това спешно? Тя има само нея.
Другото е несериозно. Това момиче има сериозен проблем, който няма да се реши с почивка и разговори по женски.
Виж целия пост
Другото е несериозно. Това момиче има сериозен проблем, който няма да се реши с почивка и разговори по женски.
# 175
20 апр. 2026, 12:18 ч.
По принцип съм съгласна с Бърди, но тук май майката е единственият родител.
Признавам си, че намирам темата зе излишна. Какво се очаква от нас, страничните наблюдатели?
Виж целия пост
Признавам си, че намирам темата зе излишна. Какво се очаква от нас, страничните наблюдатели?
# 176
20 апр. 2026, 12:21 ч.
Аз не съм против отговорността, а против обвиненията. Смятам, че емпатия, подкрепа и съвет работят повече от сочене с пръст.
Като обвиним жената, само ще си погалим собствените перца колко сме чудесни ние.
Виж целия пост
Като обвиним жената, само ще си погалим собствените перца колко сме чудесни ние.
# 177
20 апр. 2026, 12:25 ч.
Понеже познавам родители на дете, което се самоуби и винаги съм била убедена, че са прекрасни родители, в никакъв случай не бих обвинила родителите. Даже оттогава си живея в ужас, че щом те не са могли да го предотвратят, то никой не може. Само чукам на дърво, че моите нямат подобни мисли дотук и това е.
Виж целия пост
# 178
20 апр. 2026, 12:28 ч.
Не смятам, че антидепресантите ще помогнат. Преди време имах познат, на когото родители дали на 20 години антидепресанти за да се приспособи към средата и целият му живот беше пълен провал, смятам че това дете има желания, които не са чути от родителите. Аз не знам какви са, всеки човек е различен, но ако майката я разбере какво иска от живота, проблемът със съучениците ще се разреши от само себе си. Не обвинявам майката, никой не ни учи как да сме родители, но някак си според мен, майката не я разбира. Детето е подтиснато и съучениците и са като кокошки, когато видят някоя болна и я кълват. Като лешояди са.
Аз подкрепям всичко, да смени училището, да мине на домашно образование, майката да се раздели с партньора си ( ако чуждият мъж е причината). Просто децата са най-важното нещо, те са центърът на живота ми. Това е моето мнение.
Виж целия пост
Аз подкрепям всичко, да смени училището, да мине на домашно образование, майката да се раздели с партньора си ( ако чуждият мъж е причината). Просто децата са най-важното нещо, те са центърът на живота ми. Това е моето мнение.
# 179
20 апр. 2026, 12:29 ч.
Бърди, аз не я обвинявам. Опитвам се да разбера какво точно се случва в процеса с това дете : какви мерки са взети, какви медикаменти се вземат, каква терапия ù е наложена. Защото тук нещата са минали отвъд обикновения училищен тормоз.
Но да, права си, че такъв тип теми стават бързо сеирджийски, защото тук никой от нас не е специалист. Само лоши съвети липсват на тази майка за да е пълна неразборията
Виж целия пост
Но да, права си, че такъв тип теми стават бързо сеирджийски, защото тук никой от нас не е специалист. Само лоши съвети липсват на тази майка за да е пълна неразборията
Препоръчани теми