17-годишно момиче със суицидни мисли в следстие на мобинг в училище

  • 13 731
  • 445
# 210
А на мен баба ми казваше : A  ти не можеш ли да го набиеш ?
Simple Smile

Права е баба ти.
Виж целия пост
# 211
...
Докато не се стигне до мобинга - тогава настава края на света, небето почернява, отваря се и се изсипва най-голямата мъка на света. Разказва истории за отхвърляне, мобинг, неприемнственост, истории за рани, които миришат, хората го усещат и бягат от нея. Понякога някой се доближава до нея, кара я да отвори раните си, тя го прави и бива оставена сам-сама, изолирана, с открити рани. Ей така го чувства. ...

...Чувала съм ужасни истории за нечовешки тормоз, гадно ми е да споделям даже. ...

Майката е ходила неведнъж да говори с класната, с училищния психолог, плакала е пред тях ...

... не иска те да спечелят. Истината е, че незнайно защо, тя търси одобрението точно на тези деца, които я раняват. ...

След всички драми тя намира сили да се засмее, също така много се прикрива. ...
Според мен, положението с това момиче е тревожно, точно защото се прикрива. Не мисля, че трябва да се губи време изобщо. Доколкото съм чувала, при суицидни мисли се прилага лечение, даже принудително. Само че това трябва да се направи от психиатър. За Германия знам, че ако психолог (става дума за истински психолог, не измислен) разбере, че негов пациент има суицидни мисли, веднага го докладва и се взимат мерки, иначе ще има сериозни последици за самия психолог.

Тази психотерапевтка, която само симулира дейност, тя изобщо квалифицирана ли е? Има пишман специалисти, ходили на курс при някоя си леля и после лъжат хората за пари. Имаше препоръка за истинско лечение преди няколко страници - според мен си заслужава да се направи. Хем, като бъде видяна от специалисти, ще може да се определи какво точно е отклонението от нормата, за да се вземат мерки според състоянието.
Виж целия пост
# 212
Само веднъж ми е посягал някой.
Скрит текст:
В пети клас, седяхме на чин по трима, аз най-отвън до пътеката, и момченцето реши, че ще ме тупа силничко по рамото. Няколко пъти го изтърпях, защото носеше очила- така ни учеха!
Обаче след ваканцията, се върнах на училище и аз с очила Smiling Imp
Така го смотах, и то в час по история, че го вадиха барабар със стола изпод чина.
Никога повече, не съм се съмнявала в първата си преценка.

Защо го разказвам- както казах, моите дъщери тренираха жиужицу/ от първи клас/. Освен всичко друго, спортът учи на приемане. Знам за няколко случаи, когато се е налагало да се бият- в някои от тях, за защита на друг. Никога не съм викана в училище, никой не ги е приемал като побойници/ винаги на таблото за заслуги са били/, а става дума за католически колеж с доста стриктни правила.И въпреки това-  никакво изключение от общата картинка- слаби и различни са обект на кой , каквото може да ги нарани.


Не знам за какво се точи дискусията, авторката сподели ли нещо с майката? Тя откликна ли нещо?
Виж целия пост
# 213
А на мен баба ми казваше : A  ти не можеш ли да го набиеш ?
Simple Smile
За съжаление нивото на разрешаване на детските проблеми е все още същото Sad
Виж целия пост
# 214
А на мен баба ми казваше : A  ти не можеш ли да го набиеш ?
Simple Smile
За съжаление нивото на разрешаване на детските проблеми е все още същото Sad

А как трябва да е?
Точно трябва да бъдат учени да се защитават.
Защото тия глупости - не им обръщай внимание, не им отговаряй, мълчи си, бъди над тях.
Такива очевадно вредни съвети водят до подобни теми. И мобинга продължава.
Лично съм изпитала.
Виж целия пост
# 215
Аз лично говорих с нея за дистанционна форма на обучение - в момента в който става дума и избухва в сълзи - не иска да чуе! Казва, че е влязла в това училище да изпълни мечтата си (нещо с рисуване) и не иска да се отказва, не иска да е люзър, не иска те да спечелят. Истината е, че незнайно защо, тя търси одобрението точно на тези деца, които я раняват. Искала да е в социална среда (тя пък една среда - не разбирам). Молила ги е за приятелство.

За мен част от проблема е тук. Тук виждам една ригидност в мисленето и поведението. Виждам настояване реалността и другите да се нагодят към нас (обречена кауза), вместо ние да разберем как работят животът и социумът, да научим правилата на играта и да заиграем според тях. А след известна опитност, дори да започнем да ги насочваме в наша полза.

Вярвам, всички сме имали подобни съученици. Деца, които се бутат сред "популярните" и не разбират, че са нежелани. Някои биват толерирани и приобщавани, макар и с лека насмешка, други си стават обект на откровен тормоз. В никакъв случай не го оправдавам, но казвам, че понякога крушката си има опашка. Другата версия на това поведение е момчета/момичета, които се бутат на обекта на романтичните си интереси, често някое "популярно" дете, и не разбират от "не". Пишат им домашните, дават им да преписват, поставят се в тяхна служба, ходят по тях. Резултатът е неизбежно разочарование.

Между другото, неумението или отказът да разбираш и уважаваш границите на отсрещния, нежеланието му да сте приятели или гаджета, упоритото бутане сред шамарите, пак си е вид агресия. Макар и по-тънка. Това го правят и много възрастни по-късно в живота. В един момент някой неизбежно ще ти скръцне със зъби, щом не вдяваш (или се правиш, че не вдяваш) от по-деликатно отблъскване.
Виж целия пост
# 216
А ако си по-слаб физически? Цял живот ли трябва да бъдеш тормозен, вместо да бъдеш защитен от тези, на които им е работа?
Виж целия пост
# 217
А ако си по-слаб физически? Цял живот ли трябва да бъдеш тормозен, вместо да бъдеш защитен от тези, на които им е работа?

Човек трябва да се научи сам да се защитава.
А не да се свива на кравайче на земята и да чакат ударите да престанат. Защото така ги учат. Да не отвръщат.
Но такава ни е системата.
Побойниците бият, родителите на побойниците казват - ами извиняваме се, ама знаете детска работа, много важно.
Леко им се скарват. Егати и последствията.
Последствията са за жертвата. Те са травмирани.
Побойниците са горди със себе си. И продължават.
Виж целия пост
# 218
А ако си по-слаб физически? Цял живот ли трябва да бъдеш тормозен, вместо да бъдеш защитен от тези, на които им е работа?

Може да те защитят от физическо насилие. И до там. Никой не може да накара никого да бъде приятел с някого. За първото принципно има решение. Второто, за съжаление, е личен проблем на давещите се.
Виж целия пост
# 219
Да, докато тормозеният не превърти и не гръмне половината училище.
Браво бе, уж интелигентни хора
Виж целия пост
# 220
Да, докато тормозеният не превърти и не гръмне половината училище.
Браво бе, уж интелигентни хора

Ми кажи ми как може да стане някой насила да бъде приятел?
Виж целия пост
# 221
Кой говори за това? Говорим за тормоз и реакция от възрастните.
Виж целия пост
# 222
Да, докато тормозеният не превърти и не гръмне половината училище.
Браво бе, уж интелигентни хора
Точно. Но системата е такава.
Виж целия пост
# 223
Тогава системата трябва да се промени
Виж целия пост
# 224
Стигнахте пак до идеята за модернизиране на инстинктите.
вари го, печи го- няма как да стане.
Законът на силния печели.
Или си търсиш дружинка.
Или ставаш самодостатъчен, не търсиш никой, и не се буташ между шамарите.
Инстинктите не се модернизират с PowerPoint презентации, TED talks и “осъзнатост“. Можеш да ги потискаш, да ги рационализираш, да им сложиш филтър “прогресивен“, но когато дойде истинският момент на изпитание-законът на силния пак си вади главата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия