Българското Черноморие си е супер. Philomena, ако не сте били от 20 години там, няма и как да имате представа за него 
Тъгувате ли по младостта, когато посещавате места, на които сте били преди
- Публикувана: 10 юни 2026, 10:50 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2026, 23:31 ч.
# 30
10 юни 2026, 14:43 ч.
Виж целия пост
E, как да нямам, когато дивият бряг, който познавах, вече е застроен. Какво му е супер? Навалица като навсякъде. А аз си искам огромния кестен под който си гарирахме колата и абсолютно празното заливче, защото само ние го знаехме. Сега там е марина Диневи и производни. Ама който го влече
# 31
10 юни 2026, 15:02 ч.
Да, тъгувам истински. На 50 + съм, живея в чужбина. Тъгувам за близките, с които съм била по тези места, а те вече са си отишли завинаги. С момента съм в България.
Но бързо ми минава и гледам напред.
Виж целия пост
Но бързо ми минава и гледам напред.
# 32
10 юни 2026, 15:03 ч.
Фил, не застивай в спомените, това време няма да се върне. Но ще има нови неща и нови хубави емоции. А Созопол, в края на юни и началото на юли е фантастичен. Всичко работи, хората са свежи още, няма навалица и е много лежерно. А времето и водата са разкош. Синеморец, извън пик сезона, също е приказен. Та, си струва да ги покажеш на децата.
Виж целия пост
# 33
10 юни 2026, 15:09 ч.
Фил, забавно ми стана, но това е мястото на което най-често ходим на море, още от както бях дете 
Семейството ми има имот в един от комплексите на Диневите. Аз го помня от преди да построят пристанището, да разкопаят плажа и да построят Арената, много красиво и чисто плажче беше, кьораво водорасло не можеше да видиш. Пълно беше с рапани. След като построиха пристанището и копаха за да разширят плажа стана блато. Спомням си, че до плажа слизахме по една метална стълба, а горе на скалите имаше само една малка къщичка, която сега е заобиколена от хотели. Със сигурност беше по-красиво преди.
Сега ходим там защото комплекса е добре поддържан, тихо е, спокойно, много е удобно за семейство с деца. Юни-началото на юли почти няма туристи. А и финансово е по-изгодно, отколкото по хотелите.
Виж целия пост
Семейството ми има имот в един от комплексите на Диневите. Аз го помня от преди да построят пристанището, да разкопаят плажа и да построят Арената, много красиво и чисто плажче беше, кьораво водорасло не можеше да видиш. Пълно беше с рапани. След като построиха пристанището и копаха за да разширят плажа стана блато. Спомням си, че до плажа слизахме по една метална стълба, а горе на скалите имаше само една малка къщичка, която сега е заобиколена от хотели. Със сигурност беше по-красиво преди.
Сега ходим там защото комплекса е добре поддържан, тихо е, спокойно, много е удобно за семейство с деца. Юни-началото на юли почти няма туристи. А и финансово е по-изгодно, отколкото по хотелите.
E, как да нямам, когато дивият бряг, който познавах, вече е застроен. Какво му е супер? Навалица като навсякъде. А аз си искам огромния кестен под който си гарирахме колата и абсолютно празното заливче, защото само ние го знаехме. Сега там е марина Диневи и производни. Ама който го влече
# 34
10 юни 2026, 15:27 ч.
Боже, не, изобщо. Но аз съм от хората, които смятат, че всяка година им е все по-хубава от предишните. Та по-скоро настроението ми е - леле, колко бях смотана преди като бях тук и колко съм готина сега 
(на 50 съм, видях, че коментирате дали има връзка с възрастта).
Преди няколко години с мъжа ми отидохме във Виена, където бяхме ходили като ученици в 12ти клас вместо бал. Сега отидохме с децата си. Ми супер ни беше, на тогавашните ни аз-ове и пред ум не им е минавало, че ще дойде време, в което не само ще сме щастливо семейство, ще имаме деца, ами и ще можем да се вдигнем и да идем във Виена и да се разходим на същите места, на които сме се разхождали тогава. Ми супер ни беше.
Това лято, по желание на дъщеря ни, отидохме във Велинград, където преди живееше свекърва ми и детето прекарваше част от летните си ваканции. Свекърва ми сега живее по-близо до нас и продадохме къщата. Мислех, че може да има носталгия и емоции, специално при мъжа ми и детето - нищо подобно, много ни беше интересно да идем като туристи.
Иначе рядко повтараме места, но когато го направим, все ни е приятно.
Виж целия пост
(на 50 съм, видях, че коментирате дали има връзка с възрастта).Преди няколко години с мъжа ми отидохме във Виена, където бяхме ходили като ученици в 12ти клас вместо бал. Сега отидохме с децата си. Ми супер ни беше, на тогавашните ни аз-ове и пред ум не им е минавало, че ще дойде време, в което не само ще сме щастливо семейство, ще имаме деца, ами и ще можем да се вдигнем и да идем във Виена и да се разходим на същите места, на които сме се разхождали тогава. Ми супер ни беше.
Това лято, по желание на дъщеря ни, отидохме във Велинград, където преди живееше свекърва ми и детето прекарваше част от летните си ваканции. Свекърва ми сега живее по-близо до нас и продадохме къщата. Мислех, че може да има носталгия и емоции, специално при мъжа ми и детето - нищо подобно, много ни беше интересно да идем като туристи.
Иначе рядко повтараме места, но когато го направим, все ни е приятно.
# 35
10 юни 2026, 15:33 ч.
На 52 съм и не тъгувам. Такъв тип съм, че винаги виждам хубавото и търся новото. Наслаждавам се.
Наясно съм, че в живота нищо не е стационарно и постоянно се променя, затова не очаквам всичко да е застинало за мен във времето.
Единствено понякога, когато се сетя за хора, които вече ги няма и сме били заедно някъде.
Виж целия пост
Наясно съм, че в живота нищо не е стационарно и постоянно се променя, затова не очаквам всичко да е застинало за мен във времето.
Единствено понякога, когато се сетя за хора, които вече ги няма и сме били заедно някъде.
# 36
10 юни 2026, 15:50 ч.
Българското Черноморие не е само едно малко заливче.
Все още има прекрасни диви или полупусти плажове тук-там. Побързай да ги покажеш на децата си, докато не са успели и тях да бетонират.
Виж целия пост
E, как да нямам, когато дивият бряг, който познавах, вече е застроен. Какво му е супер? Навалица като навсякъде. А аз си искам огромния кестен под който си гарирахме колата и абсолютно празното заливче, защото само ние го знаехме. Сега там е марина Диневи и производни. Ама който го влече
Българското Черноморие не е само едно малко заливче.
Все още има прекрасни диви или полупусти плажове тук-там. Побързай да ги покажеш на децата си, докато не са успели и тях да бетонират.
# 37
10 юни 2026, 17:00 ч.
Не по-точно тъгувам, но ми е носталгично всеки път на местата, които сме били със приятелките ми по София. Сега обаче градът е неразпознаваем вече. Прекалено бързо се сменя всичко. Има сгради и места, които дори не съществуват вече и ми е мъчно и трудно да запазя хубавите спомени.
Виж целия пост
# 38
10 юни 2026, 17:11 ч.
Силистар е прекрасен, плажът на Велека също, все още има хубави и сравнително запазени места по нашето море, не всичко е само бетон както се опитват да го изкарват постоянно
Виж целия пост
# 39
10 юни 2026, 17:16 ч.
На мен и в бетона ми е супер. На Силистар ни изядоха някакъв вид комари, имаше стотици. Същото и на Аркутино. Но има и много спокойни хубави плажове, Иракли и други.
Виж целия пост
# 40
10 юни 2026, 17:58 ч.
Има един конкретен черноморски град, който и аз посещавах в продължение на години, както и един софийски квартал, в който живях много дълго време. И на двете места повече не искам да стъпвам. Там ми минаха най-хубавите години, знам, че това време никога вече няма да се върне. Постоянно мисля как ако не бях приемала това време за даденост, а в конкретни моменти бях казала или направила нещо различно, животът ми днес щеше да изглежда по съвсем друг начин.
Нещото от младостта, което най-много ми липсва, е твърдото ми убеждение тогава, че най-доброто задължително предстои. Тогава каквото и да ми се случеше, винаги го приемах като временно неудобство и малка спънка по пътя. Сега е точно обратното - не съм нещастна в никакъв случай, имам спокоен и уреден живот, но постоянно мисля как това може да бъде разрушено в рамките на секунди. Страх ме че ще ме измамят, ограбят, ще остана без работа и няма да си намеря друга, ще се разболея от нещо фатално, нещо лошо ще се случи с близките ми, да започна връзка пък е напълно немислимо. Нямам вече никакво доверие в хората, в обществото, в законите.
Виж целия пост
Нещото от младостта, което най-много ми липсва, е твърдото ми убеждение тогава, че най-доброто задължително предстои. Тогава каквото и да ми се случеше, винаги го приемах като временно неудобство и малка спънка по пътя. Сега е точно обратното - не съм нещастна в никакъв случай, имам спокоен и уреден живот, но постоянно мисля как това може да бъде разрушено в рамките на секунди. Страх ме че ще ме измамят, ограбят, ще остана без работа и няма да си намеря друга, ще се разболея от нещо фатално, нещо лошо ще се случи с близките ми, да започна връзка пък е напълно немислимо. Нямам вече никакво доверие в хората, в обществото, в законите.
# 41
10 юни 2026, 17:59 ч.
Подкрепям!
//
Имала съм за половин час сантимент като се върнах преди година в апартамент от детството си и влязох в детската си стая. Почти всичко се пази. По вещите на любимата ми баба. Сякаш времето е спряло. И тя ще влезе всеки момент от балкона, на който поддържаше много цветя. Не бях ходила там от около 4-5 години.
Иначе, не тъгувам за места, само за хора.
И не съм обвързана с миналото по никакъв начин. Не пазя сантименти към отминали моменти, ситуации, места и хора.
Виж целия пост
Hazel, хващай се за косите и дърпай нагоре. Не забивай, в миналото.
Нищо ти няма на годините, тия мисли ги остави за след 80, евентуално.
Нищо ти няма на годините, тия мисли ги остави за след 80, евентуално.
//
Имала съм за половин час сантимент като се върнах преди година в апартамент от детството си и влязох в детската си стая. Почти всичко се пази. По вещите на любимата ми баба. Сякаш времето е спряло. И тя ще влезе всеки момент от балкона, на който поддържаше много цветя. Не бях ходила там от около 4-5 години.
Иначе, не тъгувам за места, само за хора.
И не съм обвързана с миналото по никакъв начин. Не пазя сантименти към отминали моменти, ситуации, места и хора.
# 42
10 юни 2026, 19:37 ч.
Според мен е хормонална буря от менопаузата. Ще премине в някакъв момент.
Абсолютното ми кредо е да гледам напред.
Не е по силите ми да връщам време, обстоятелства, шансове. Всички безвъзвратно вървим напред, неотменно. Това е. Наслаждавам се на всичко, до което се докосна и вярвам, че най-хубавото предстои.
Виж целия пост
Абсолютното ми кредо е да гледам напред.
Не е по силите ми да връщам време, обстоятелства, шансове. Всички безвъзвратно вървим напред, неотменно. Това е. Наслаждавам се на всичко, до което се докосна и вярвам, че най-хубавото предстои.
# 43
10 юни 2026, 21:47 ч.
Намерих си нови местенца зад граница. Жалко, че все повече и там се застроява. Вече трябва доста да се пътува. Но като си със самолет ти е така или иначе все тази
Виж целия пост
# 44
10 юни 2026, 22:02 ч.
Не тъгувам нито за хора, нито за места, всяка следваща година ми е по-добра от предходната. Близо до 50 съм, ако това е от значение.
За черноморието да си дам и моето мнение, последните години водата е кристална и поне от 6 години никой около мен не е карал летен вирус, което си беше традиция. Отдавам го на построяването на много нови пречиствателни станции и няколко български плажа последните години получават син флаг за чиста вода. Специално аз нямам никакви забележки към черноморието.
Виж целия пост
За черноморието да си дам и моето мнение, последните години водата е кристална и поне от 6 години никой около мен не е карал летен вирус, което си беше традиция. Отдавам го на построяването на много нови пречиствателни станции и няколко български плажа последните години получават син флаг за чиста вода. Специално аз нямам никакви забележки към черноморието.
Препоръчани теми