Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Това е, което ме изумява и мен
Ясно е, че толкова много бебета са порастнали с АД и са здрави. Но това по никакъв начин не го прави по-добрата храна, ако майката може и иска да кърми. Ако това не е очевидно за един лекар...
Аз написах историята на моето кърмене. Не казах после какви усилия ми струваше да го науча сина ми да суче и все пак го кърмих относително успешно до 9 месеца, когато той изгуби интерес. Още не знам защо трябваше да се боря с персонала на Шейново моето предразположено към алергия бебе да получава кърмата, която имах вместо АД. Това ако не е абсурд!

Доц. Сираков, забелязвам че упорито отказвате да коментирате референциите, цитатите от учебници, източниците на информация....
Забелязвам че единствено на емоционално ниво спорите с някои потрбители. Иска ми се да оставим за малко емоциите и да потърсим логиката.

Бихте ли прегледали все пак материалите, които ви предоставихме, както и, моля, все пак цитирайте и вие източник на вашата информация. Ако това е вашата лична практика очаквам поне да имате някаква официална статистика, статия, публикация или някакъв научен труд по въпроса, иначе е несериозно да се позовавате единствено на него.

И още нещо- декларацията, която подготвяте (дано не е точно това, което описвате) изглежда все едно подписалите жени ще раждат абсолютно неасистирано- такива ли са намеренията ви? Ако е така, то със сигурност за жената ще е по-безопасно да роди вкъщи, там поне няма да има нищо-не-правещи доктори наоколо, които да и казват "видя ли сега" и "така е като искаш да си убиеш бебето" и т.н.

Доста по-полезна би била дискусията, ако се противопоставят факти на факти. Информираните момичета си правят труда да ги предоставят, доц. Сираков.
Ако имате желание да водите дискусия, добре би било да си направите труда да ги коментирате, опровергаете или оборите. Като под това, разбирам да посочите, равносилни източници, защото квалификациите, които използвате, както и ваши, лични мнения, моля да ме извините, но не са достатъчни.

Не знам дали има смисъл да пиша, но се замислих за друго.
Лично за мен огромна част от мненията в темата са крайно и неприемливи. Изглежда ми абсурдно лекарите да питат пациентите къкви манипулации и процедури да предприемат. Да не говорим, че ако се стигни до декларации, които снемат отговорността от лекарите за непредприети действия с фатални последствия все пак някой трябва да е отговорин. Явно подписвайки тези документи, причинявайки смърт и ли увреждане на децатаси, лишавайки ги от медицинска помощ майките също трябва да носят съдебна отговорност за действията си.
В същото време счетам, че много може да се направи и трябва да се направи, за да има добър климат и отношения между пациенти и персонал в българските болници. Най-вече визирам работата на акушерти, сестри, санитарки- в по-горямата си част лекарите се държът професионално, но според мен персоналът под тях е този, който трябва да се прогрижи за спокойствието и ведрото чувство в болниците.
Постът ми обаче е за друго.
Колкото и неприятни да са крайните мнение може би са нормални. Сигурно активистите ангажирайки се с дадена тема постепенно стигат до крайност.
Може би това е механизма на промените във всяка област - при сблъсъка на крайности се стига до нещо разумно, което е истинско подобрение за всички.

На мен са ми доста неприятни крайните и емоционални постове на върлите привърженици на естественото. Но се абстрахирам от тях, защото петицията е добра и четейки мненията на Сираков, оставам с още по-голямо убеждение, че има крещяща нужда от промяна на практиките в АГ-отделенията.
Радвам се, че не съм пациент на този лекар или на някой като него. Коментарите пък относно високотехнологичния продукт АМ няма обсъждам въобще, въпреки че не съм привърженик и на кърмаческата 'секта'.
Излиза, че една жена, освен че е неспособна да роди детето си, после тя е неспособна и да му осигури най-естествената храна. Изобщо функцията на майката се свежда от износване на плода, а после изваждането и грижите за него се поемат от компетентни лица. Доста порочно ми се струва.

Дълго се чидех, дали да се включа в "дискусията" ... едва ли ще напиша нещо много разлчино.
Много ми се иска обаче, да кажа на Доц. Сираков, че между "...това много отдавна се прави в Майчин дом" и "... това много отдавна би трябвало да се прави в Майчин дом" разликата е мнооого голяма.
Бихте ли ми казали, кой контролира какво всъщност се прави там?!? Да търсим него за отговорен, като има разминаване? Считам, че е безсмислено да пусна тук цялата исторя за раждането ми там, или кошмарния престой, но само няколко уточнения ...


*Моят мехур беше спукан при 2 см разкритие ... по невнимание, не нарочно-просто при рутинен преглед при приемане! Думите бяха "А! Е, нищо голяма работа, то и без това на там са тръгнали нещата" ... и голЕм смЕх настанА  
*На втория ден ми казаха, че нямам кърма, при положение че гърдите ми бяха пълни   НО! въпреки че суче, то не пие мляко - значи нямам   с две "дами" съм се "консултирала". Едната каза, че тази която ми е казала че нямам кърма била еди-каква си /обида/, аз съм имала мляко и нея да накърмя, ама не знаела защо не става ... "нА ти АМ!" Представяте ли си, Доц. Сираков вчера родила жена, твърдо решена да кърми бебето си, как обикаля часове по коридорите с бебе в ръце, плаче, търси и моли някой да и помогне!!! Ако някоя врата все пак беше отворена заедно с кълбетата цигарен дим които излизат от стаята, тя беше буквално ЗАТРЪШНАТА с някаква ирония и погнуса едва ли не...
Това ли наричате помощ!?!?
Между другото още кърмя детето си /1г, 1 м/ без да е вкусвал АМ!!! ВЪПРЕКИ помощта на персонала!
И ако на някой му липсват "първите седем години" (не съм ръководител, но си позволявам да Ви посъвтевам), предупреждение, преди дисциплинарно и готово!!!
Първото бебе винаги се миеше със студена вода... кой ще ти я чака да се източи!!! При повиването им, главичките им се удряха в плочките   и то без грам притеснение, че майките им виждат всичко това. Оправдание - Ти знаеш ли колко бебета ме чакат мене, а!? за тона се сещайте...
*На четвъртия ден при визитацията, Г-н докторът пите МЕН: А вие защо не сте изписана? Аз да му кажа? Еми и аз това се чудех .. защо аджеба не ме изписват?

А на отворените врати ... гнусни лъжи през цялото време, и подмазващи се мили очи...

Say No , ама не е някой просто да откаже, а да откаже (ако прецени) след като са му обяснени рискове, последствия, алтернативи и т.н. Аз нямам против да ми направят епизотомия след като докторът ми е обяснил, че в моя случай бебето трябва да се роди бързо, защото еди какво си, а не защото рутинно се прави при първо раждане..

На мен друго ми е чудно. Как милиони години еволюция и човекът нито може да ражда, нито може да кърми? Не е въпроса кое колко е  полезно или вредно. Това е биологичната норма- човешките деца се РАЖДАТ и се кърмят от майката. Ако  някой иска друго, алтернативи има. Всъщност паралелът с кърменето е точно на място, тъй като е много лесно да се схване разликата. Аз мога да кърмя колкото дълго поискам стига да не ми се месят. Така е и с раждането.  По спомени- всичко си беше перфектно докато не започнаха да пречат.
За пукането на мехура- моето бебе много добре усети пукането на мехура. Следите от разреза по главата си стояха със седмици  .

Коригирам се и се извинявам за неправилно цитираната цифра за смъртността при майките - тя се измерва в бройки за 100 000, а детската смъртност - за 1000, грешката ми е неволна и машинална, от линка който съм дала се виждат истинските данни.И все пак 32 на 100 000 е висока смъртност за страна, в която всички бременности са следени от специалист и ражданията протичат в специализирани и екипирани за целта болнични заведения.

Гнидка и yanast не мисля че доцент Сираков трябва да цитира факти и изследвания.Първо - той самият е институция един вид.Специалист от най-високо ниво, преподавател, част от екипа който изработва националната ни политика относно родилните практики, които после се свеждат надолу по веригата.За мен е достатъчно това, което той казва - има ли значение дали има статии, изследвания и публикации в подкрепа на тези практики след като те се прилагат и са стандарт у нас?Простата сметка казва, че учебниците, по кото е учил доцент Сираков са писани най-малко преди 40 години и са базирани на още по-стари изследвания и статистики - тях просто ги няма в Интернет.Дори ние да приложим 100 статии, а той да не може да цитира нито една факта си остава - практиките в нашите болници са такива!Доктор Сираков много ни помага с участието си за да ги разберем и от там да видим в каква посока може да се работи и къде какво може да се коригира.Както многократно казахме - промяна ще има, тя ще е трудна и бавна (подозирам даже толкова бавна, че когато най-сетне нещата за които си говорим тук бъдат въведени, те също ще са вече доста поостарели   )
Say No и NBM изобщо не смятам че конфронтацията между лекари и пациенти би могла да доведе до нещо добро.Не мисля че въпросната декларация, за която говори доц. Сираков изобщо помага с нещо.Напротив, тя показва колко дълбоко не се разбираме!Ясно е, че има нужда от промяна в стандарта, а не от "ми като не ви харесва прав ви път".Има нужда от осъвременяване на болничните практики, не от дебати в хода на раждането ама сега ще се натискаме ли по корема или ще се теглим с форцепс. Това е абсурдно.
доц. Сираковпитате ме за АМ, макар да не е точно по темата, ще Ви отговоря, защото смятам че това също е много важна част от престоя на майката и детето в болницата и също се нуждае от спешна промяна.Как си го представям - еми то няма много за представяне - взимаме съдържанието и четем :обезмаслено мляко (частично обезмаслен серум),разстителни мазнини (палма, рапица, слънчоглед),малтодекстини,нишесте (царевица, картоф),лактоза, лактоферменти,бифидобактерии,соеви фосфолипиди,соев лецитин-антиоксидант,витамини А,Д3,Е,Ц,Б1,Б2,ПП,Б6,Б12,калций, К1,минерали -железен и цинков сулфат,калциев фосфат,соден бикарбонат,магнезий.За да го опиша бих казала че е дехидратизирано обезмаслено мляко с добавка на растителни мазнини, витамини и минерали.Не бих го описала като "високотехнологичен продукт", както не бих окачествила смеската на вода, фруктоза, витамин Ц, оцветители и есенция като "портокалов сок", макар да съм я пила. Масовата практика на новородените да се дава АМ, а майчината коластра и кърма да се излива в канала бих окачествила като престъпна - не мога да се сетя за по-подходящ израз.Това в още по-голяма степен важи за недоносените бебета, които имат още по-голяма нужда от безценното майчино мляко и които са напълно лишени от него - в България няма практика да се дава майчина коластра и кърма на бебенцата в ковьоз.Защо?

Между другото, цялата работа със раждането е много странна!

Когато сме бременни, едни много добри доктори ни обясняват мило-мило целия процес на раждането като напълно естествен.
А след това се случва нещо съвсем друго.
Първа лъжа.

Аз влязох в болница 38 г.с. с леки контракции и малко разкритие и ми казаха, че ми е дошъл момента за раждане. А ми направиха изцяло предизвикано раждане.
Втора лъжа!

Ако влезеш в болница с някаква болест, после поне получаваш епикриза.
При мен, аз си пазя всички документи, документ от престоя ми за раждане няма.
И така и не мога да разбера и до ден днешен какво стана.
Трета лъжа!

Не искам някакви чудеса от раждането!

Нека поне да не ни лъжат!


АМ се прави от суроватка - отпадъчен продукт на кравето мляко!

И един кратък коментар за това, че съпругата Ви е имала кърма само един месец.Прилагам статия, писана от един български професор от старата школа, предполагам Ваш преподавател. http://www.bg-bebe.com/index.php/home/library/breastfeed/
Същият педиатър, лека му пръст,обичаше да казва, че всички гинеколози трябва задължително да изкарват стаж в педиатрията, защото там попадат техните "грешки".Да се нагледат достатъчно на резултата от действията си за да обмислят много добре кога и как да ги прилагат.

Доц. Сираков,

Не знам на какво дължим 'очарователното' Ви поведение в този форум, това, че се появявате тук единствено за реплика и дуплика, без сериозни коментари нито по цитираните изследвания и референции, нито по споделеното от майки относно това, което в действителност се случва в болниците, вкл. в МД (а не това, което Вие си мислите, че се случва), но просто ме предизвиквате да Ви вляза в тона. Всичко останало ми се струва тотално безсмислено.

В тази връзка Ви поздравявам с долните два разказа (първият беше провокиранот 'компетентното' Ви изказване за АМ и  е създаден по-скоро по аналогия с кърменето, макар че има върху какво да се замисли човек; вторият е точно аналогия с ражданеъо, пригодена за мъже, жалко, че не разполагам с превод, надявам се да ползвате английски). Приятно четене и моля, представяйте си, докато четете, че ВИЕ сте главният герой.

НЕЩОТО

oт Джанис Хонеа


На една друга планета, млад мъж се приготвяше за своя първи сексуален контакт. Изглеждаше нервен. Досега не беше говорил с човек, който е успявал да го направи. Реши да попита някои от своите приятели за техния опит.

„Наистина го исках!” – заяви единият. „Но докторът ми каза, че пенисът ми е прекалено малък.”

„Сериозно?” – прекъсна го друг. „Моят доктор каза, че ми е твърде голям”

„И аз имах желание, но се оказа, че не съм способен да задоволя нуждите и.” – каза трети.

„Аз никога не съм го искал! Толкова е гадно, чувствах се като животно. Зная, казват че пенисът е най-доброто, но всичките ми познати се задовляват изкуствено и са щастливи и доволни.” – каза най-възрастният в групата.

„Ти не беше ли се развеждал 7 пъти?” – попита младият мъж.

„Да, но това няма нищо общо.” – каза той.

„Чух, че трябва да подготвиш пениса си предварително. Нали знаеш, трябва да го търкаш с груба материя.” – каза един от приятелите.

„И не бива да я оставяш да го прави повече от няколко минути в началото, иначе ще се разраниш.”

„Братовчед ми каза, че е невероятно болезнено. Пенисът му се нацепил и кървял. Всичко продължило само няколко дни. Да благодарим на Бога, че днес имаме алтернативи.” – каза приятелят, който беше „прекалено малък”.

„Имам приятел, който го направи” – каза друг, почти шепнешком. „На мен ми се струва прекалено голямо услие. Всеки път, когато говорех с него, всичко изглеждаше така, сякаш токущо беше свършил и възнамерява пак да прави любов с жена си. Казах му, че тя със сигурност не е задоволена, щом го иска отново толкова скоро. Обяних му, че трябва да довършва с вибтратор. Той не ме послуша.”

„Е, наистина ми се иска да опитам.” – каза младият мъж.

„Чудесно!” – каза „твърде големият” приятел. „Но задължително спазвай режим или тя ще започне да те манипулира.”

На тръгване младият мъж беше толкова объркан, че реши да се допита до доктора си.

„Разбирам притесненията ти.” – каза докторът, слагайки ръка на рамото му. „Много мъже, особено тези на които им е за пръв път, нямат възможност да задоволят нуждите на съпругите си със собствените си пениси. Ходенето на уроци и четенето на книги също не помагат особено. Въпреки всичките им усилия, много от тях просто не се справят. Това се нарича синдром на незадоволителният пенис (insufficient penis syndrome). Зная, че искаш да опиташ и мисля, че това е чудесно, но нека те изпратя у вас с този вибратор. Просто така, за всеки случай. Погледни, той има степени и е с подходящият ъгъл за да осигури проникването в полу-изправена позиция.”

Младият мъж с благодарност занесе вибраторът вкъщи и обмисли всички неща, които беше чул. Когато най-накрая времето дойде, той беше решил да го направи по естествения начин.

Чувстваше се развълнуван и нервен. Опита се да направи всичко правилно. Гледаше часовника и спря точно след указания период от време. Актът се каза унизителен провал. Жена му беше разочарована и разстроена. Той недоумяваше, нали беше направил всичко, което му бяха казали.

Любимата му го успокои, че го обича, че само докосването му и е достатъчно и заедно ще се научат да го правят правилно. Но следващия път, когато тя изпита нужда той си помисли – „Ще исползвам вибратор, само този път. Не мога да понеса мислъта, че тя остава незадоволена.”

Никой не го беше предупредил за опасността от объркването на пениса (penis confusion). Скоро тя изяви предпочитания към вибратора и напълно отказа пениса. Той също започна да го препочита. Ако му се наложеше да излезе понякога, можеше да я остави на всеки да я задоволи. И, макар че беше чувал за нуждата да я държи всеки път, когато тя го прави за да поддържат връзката си, на него му ставаше все по-лесно и по-лесно да я подпре в ъгъла заедно с вибратора и да върши ежедневните си задължения.

За него беше важно да продължава да е зает. Ако си позволеше време да помисли, винаги се чувстваше странно изигран и тъжен. Да бъде любовник не беше единственото на което се е надявал. Искаше да се махне от съпругата си. Възмущаваше се на желанието и и се чувстваше непълноценен да задоволи нуждите и. Близостта, която жадуваше така и не се получи.

Един ден той събра смелост да попита приятеля си за телефонния номер на човека, който го беше „направил”.

„Здравей!” – каза младият мъж. „Имам номера ти от приятел. Бих искал да получа малко информация за правенето на любов. Не успях да го направя с първата си жена и ако някога имам друга, много искам да се получи.”

„Колко продължителна е връзката ви?” – попита мъжът на телефона.

„Едва няколко месеца.” – каза той тъжно.

„Искаш ли да започнеш да правиш любов с жена си сега? Не е твърде късно!” – каза мъжът.

„Наистина ли мислиш, че мога?” – попита младият мъж. Почувства се обнадежден за първи път. Поговориха малко и мъжът го покани на среща на La Cosa League (La Cosa на испански означава „Нещото”, жаргон – „пенис”). La Cosa League беше група предоставяща подкрепа и информация на мъже, искащи да правят любов със съпругите си. Той беше удивен при вида на толкова мъже, които го правят и беше окуражен от такива, минали през много проблеми за да успеят да задоволят нуждите на жените си.

„Какво трябва да направя?” – попита младият мъж, ококорен и решителен.

„Първото нещо, което трябва да направиш е да се отървеш от вибратора.”

Младият мъж не знаеше как да отговори. Стомахът му се сви на топка.

„Вероятно няма да мога...”

„В началото тя ще простестира, но ти трябва да настояваш. Скоро ще всикне с усещането на тялото ти.”

„А ако не мога да я задоволя?” – попита младият мъж.

„Съобразявай се с нея!” – отговорил един от мъжете. „Гледай жена си, не часовника.”

Мислите се въртяха из главата му докато се прибираше. Обмисляше всяко нещо, което беше чул. Как можеше никой досега да не му беше казвал всичко това? Изглеждаше толкова радикално, но някак си го чувстваше правдоподобно.

В началото жена му изобщо не беше въодушевена от промяната. Протестираше. Когато той и предложеше пениса тя го отказваше категорично, но с търпение и постояноство в края на краищата го прие.

Той беше удивен от това, че веднъж поела го тя сякаш не искаше да го пусне. През целия си живот не се беше чувствал толкова въодушевен. Той го направи! Той прави любов със съпругата си, използвайки собственото си тяло!

Следващият път, когато жена му поиска вибратора си той нежно и любвеобилно предложи пениса си отново. Тя понервничи малко, но бързо го прие. Той беше по-развълнуван дори от първия път. Тогава се притесняваше, че може би е щастлива случайност, но сега вярваше, че наистина го може. За негово удоволстиве, жена му никога повече не поиска вибратора.

Промяната в отношението му спрямо жена си беше забележимо. Повече не се възмущаваше от нощните позиви за любов. Чувстваше се обвързан с нея, както никога преди. Не искаше други хора да я задоволяват и не искаше да излиза. Възприятието му за него самия също се промени. Чувстваше се толкова уверен и спокоен. Не беше неподходящ и не беше заменим. Болеше го, когато си помислеше за всички мъже, които не знаят това, което той знае. Дори съчувстваше на жените им. Като гледаше как съпругата му разцъфтява от любовта им ентусиазмът му да продължава ставаше все по-силен и по-силен.

Един ден, докато говореше със старите си приятели, някой донесе последната реклама на вибратори. Весело дискутираха качествата на новите играчки, когато той развълнувано изтърси „ Ние изхвърлихме нашите!”

В стаята настана тишина.

„Какво?” – попита мъжа с „прекалено малкият” пенис.

„Изхвърлихме вибраторите.” – каза той отново.

„Е, какво използвате тогава?” – попита приятелят с „твърде големият” пенис.

„Аз правя любов с нея.” – каза той.

„Че защо ти е да правиш нещо такова?”

„Не боли ли?”

„Ще съжаляваш!”

„О, не! Не си бил при онези фанатици от La Cosa League, нали?” – попита приятелят, който „не успял”.

„Те не са фанатици” – каза спокойно младият мъж. „Дадоха ми много добра информация и съм безкрайно щастлив от решението си.”
 
Мъжте избухнаха в смях.

„Следващото нещо ще е да спреш да се бръснеш” – пошегува се разведеният.

„О! Или ще я оставиш да спи в леглото ти.” – извика друг.

„Сега наистина си я втасал.” – каза „твърде малкият”, заставайки сериозен. „Какво ще правиш, ако трябва да я оставиш за малко? И по-добре се надявай да не започне да хапе!”

„Подготви се да се откажеш от живота си.” – предупреди разведеният.

„Мозъкът ти ще се превърне в овесена каша”

Младият мъж помисли внимателно върху това и тайничко се усмихна. Той не се чувстваше като отказващ се от нещо, особено след всичко, което беше постигнал.

„Знаете ли?” – каза той. „Мисля, че ми харесва толкова, колкото и на нея.”

„Човече, наистина си екстремист!”


от тук

-------

Birth As A Bowel Movement

Imagine if you will, that about a hundred years ago, people began having great difficulties having bowel movements (BM for short). It all came about because of some very unhealthy lifestyles. People weren’t eating correctly because they were desperately trying to be thin and beautiful. They had malnutrition and took a lot of pills and other drugs to help them become and stay thin. People were so concerned with looking good that they put their health aside to get there.

As a result of this lifestyle, many people had a terrible time having BMs. Some people even died. Something had to be done to save these folks. So instead of changing their lifestyles, people flocked to the doctors to have their problem fixed. The problem became so prevalent that people became fearful of having BMs. Everyone dreaded going to the bathroom because of all the horror stories of pain and death. This normal, natural bodily function was labeled dangerous and hazardous and needed to be monitored and controlled to save lives.

Over time, it became the ‘norm’ to go the hospital whenever someone had to have a BM so that doctors could monitor the process and intervene if they needed to. This continued through the years and is still practiced today. An onslaught of new life-saving technology and machinery was invented for us in aiding people to have a BM. It has become such a common practice to go to the hospital to have a BM that people have become uninformed. They don’t trust their own bodies to have a BM on their own. People are scared to have a BM that having one anywhere besides a hospital is considered irresponsible, dangerous and risky. Even though the old, unhealthy lifestyles, which caused the problem in the first place are no longer practiced, having BMs is no longer considered a normal event. Even the healthiest of people go to the hospital to have BMs out of fear that something might happen. The go ‘just in case’.

So, you have to have a BM and even though you are a healthy man and having a BM is a normal, natural physiological function that your body was designed to do, we go to the hospital. We grab the hospital bag and head out the door in a hurry. During the car ride you get very tense because the cramps are coming on strong and you can’t get comfortable. You try breathing through them but this only helps a little with all the stop and go traffic and bumps in the road. Not to mention that you just wish you could be at home and have privacy. Upon arrival at the hospital, you are wheeled up to a room and instructed to put on a gown with nothing else on (it has a large opening in the back which will show you rear end if you get up and walk anywhere). You are told to lie down so that a nurse can examine you. Then a strange female nurse comes in and explains that she is going to have to insert 2 fingers into your rectum to check the progress of your feces. You obviously feel humiliated because someone you don’t know has just touched a very private and personal part of you.

Then the nurse straps a monitor to your belly to measure the severity of your cramps and stick an iv in your arm. This is very distracting and makes the pain of the cramps even worse. Soon, your cramps become stronger and you are getting very uncomfortable. At this point, the nurses change shifts and new nurse comes in. She says she needs to check you again since it’s been awhile and you don’t seem to be making any progress. She inserts 2 fingers again and shakes her head from side-to-side and gives you a very disapproving look. You have not made any progress. You want to try so badly to relax so you can make progress but with the iv, the strangers, the fingers in your rectum and the negative attitudes of the staff, there are just too many distractions and you can’t. By now your cramps are very painful and it takes all you’ve got to just stay on top of them.

The hospital team decides to insert a wire up your anus to determine if, indeed, your cramps are as bad as you say they are. They again insert 2 fingers to check the dilation and fecal decent. They tell you that if you don’t make any progress in the next 30 minutes, they may have to cut the feces out. This causes you to be even more tense and you have a hard time trying to relax just knowing what may happen if you can’t push it out yourself. After another hour of laying in bed, the female doctor comes in and does yet another exam with 2 fingers because he says he wants to be sure the nurses were doing it right. He feels it is time for you to begin to push. So you are in bed, flat on your back with your feet up in stirrups trying to have a BM and pushing with all your might while the strange nurse and a doctor intently watch your anus. The feces is not coming down fast enough so the doctor decides that your anus must not be big enough for the feces to pass through so they make a large cut in your anus to make it bigger. They also need to use a vacuum extractor to help pull the feces out.

You finally manage (with the help of a large cut and vacuum) to push the feces out. You are in a lot of pain, you’re bleeding, exhausted, spent and humiliated. You feel like something in your body is broken and didn’t work correctly. This must be true since you needed all this help for a normally natural bodily function right? The nurse then pushes on your abdomen to make sure all of the feces has been expelled. This is VERY painful but thank God you were in a hospital or else something bad might have happened. Someone stitches you up and are given instructions on how to aid your healing.

So, you made it through. You’re alive and that’s what really matters right? Is it though? What about your pain? What about the humiliation? What about the violation of privacy? What about the anger you feel towards the whole damn thing because your experience could have been completely normal and uncomplicated at home?

Now, this scenario is absolutely and utterly ridiculous right? It seems absurd to go to the hospital for something that could have easily, and much less painlessly, been done at home. The same is true of birth. This scenario is exactly what happened to birth (the ‘unhealthy’� habits were obviously a bit different) and many women are suffering, needlessly, as a result. I can attest to the fact that this scenario is VERY common in hospitals today – I have even experienced it with my own hospital birth.

People have been raised to fear birth and to think that it needs the medical community to make it happen. Birth interventions have become so common that people accept them, and every side effect that comes with them, as necessary for a good outcome. And most don’t believe it when someone tells them that it can be so much better if those things weren’t done routinely.

A healthy, informed woman who is knowledgeable in birth had just as slim a chance of dying in birth as someone does while having a BM. All you need to have a safe birth is to be informed and to listen to your instincts (something that is very difficult to do with people watching you – just like it is difficult to have a BM with people watching you!). Birth is safe and simple. Just like having a BM is safe and simple. I need as much assistance while birthing our children as you do while having a bowel movement!

от тук

--------------------------------



Искрено се надявам срещите Ви на живо с представители на "Естествено" да преминават по-различно, макар че, четейки Ви, вече не вярвам във Вашата искреност и добронамереност  

Втория разказ е гениален!
Представям си един мъж да го подложат на тия мъки за едното акане!
Защо верно тогава ни подлагат на тия мъки за едно раждане?

Maria.St, чудя се колко по-ниско можете да паднете...


Преди помолих представителките на "Естествено" да напишат кои са техните постове, за да е ясно каква е позицията на сдружението като цяло по обсъжданите въпроси.

Понеже не се отзовахте, поразгледах сайта на "Естествено".
С прискърбие установявам, че горните думи принадлежат не на кой да е, а на член на управителния съвет на "Естествено". Нейна и е тази статия ("дори основни стълбове на медицината като теорията за бактериите и вирусите, които ни инфектират, не са нищо повече от хипотези", "много от докторите открито признават, че медицината всъщност не лекува нищо").

Наистина ли "Естествено" пропагандира (чрез подобни на горната статии) нюейджърски щуротии и "Германската Нова Медицина" на Хамер - един доказан шарлатанин и престъпник, съден в няколко европейски държави, защото е причинил смъртта на стотици хора, "лекувайки" ги според горната "медицина"?

В такъв случай, доц. Сираков, по-добре внимавайте с кого разговаряте и на кого предлагате помощта си.

Докато Вие ежедневно лекувате жени и помагате на майките да посрещнат и прегърнат бебетата си, някои дами тук не правят нищо друго освен ежедневно и целодневно да словоблудстват, като се заблуждават, че думите им имат някаква тежест.

Докато Вие споделяте дългогодишния си опит, опонентките Ви ни заливат с "меродавния" си опит си от собствените си 1-2-3 раждания и превратно тълкуване на анатомията, физиологията и медицината като цяло.

Доц. Сираков, общуването със злонамерени хора, притежаващи "дълбоки познания", получени от интернет и то от особено пристрастни сайтове, е изморително и безсмислено. И омърсява.

Вашето място не е сред хора като тези, които придадоха на темата истеричен, грозен и вулгарен облик. С тях не може да се води диалог. Те въобще не заслужават отговора Ви. Останалите - с умерените мнения и несъгласните - отдавна се въздържат да пишат.

Във форума не можете да надприказвате глупостта и посредствеността, защото те не искат и да чуват за опит и познания, дразнят се от професионално мнение, потъпкват всяка добронамереност.  Глупостта и посредствеността търсят единствено крещяща изява, искат да принизят всички и всичко до собственото си ниво и да накажат онези, които знаят и могат повече. Но знаете, че и в живота е така...

Надявам се само, че сред създателите на петицията има и хора със здрав разум, които действително искат да постигнат някаква промяна и които са готови на мирен и съзидателен диалог с онези, които са им подали ръка за сътрудничество.

Персона, не разбирам връзката между желанията не само на членовете на "Естествено", които са пуснали петицията, подкрепящите ги жени и различния мироглед към алтернативната медицина?
ГНМ на Хамер не е единствената алтернатива. В тази група влизат иглотерапията, хомеопатията и други начини на лечение.
Прави ми впечатление, че издребнявате и пренасяте личните си конфликти с дадени личности, които нямат нищо общо с темата тук, но гледате да злепоставите.

Връзка категорично има. Ако някой от управителния съвет на "Естествено" счита, че "медицината всъщност не лекува нищо", колко склонен ще е същият този човек да дискутира и търси сътрудничество с лекарите? Всъщност, няма нужда да Ви обяснявам. Просто прочетете още веднъж последния пост на Maria.St и уловете настроението.


Отново, нищо подобно. Лични конфликти с отделни личности аз нямам. Както може да се прочете в историята на публикациите ми, критикувам псевдонаучни методи, коригирам логическите грешки в упорито повтаряни "вярвания", противопоставям се на агресивното пропагандиране на опасни и грешни течения, разобличавам лицемерното скриване на факти.

Както писах и преди, ако някой се злепоставя, то трябва да търси вината единствено и само в себе си и в писаниците си в интернет-пространството.

Но да оставим мен и егото на "злепоставените" на заден план.

Както сама разбирате (и избягвате темата), по-важното в случая е да се постигнат някои от исканите в петицията промени.
А как да стане това, като само у малко представители на "Естествено" виждам искрено желание за диалог със специалистите, разбирането и на тяхната гледна точка и съобразяване с българската реалност?