За наказанието на детето

  • 5 269
  • 93
# 30
Виках му на тази възраст... особено при приближаване до "опасни зони" - дърпане на кабели и др. подобни.
Виж целия пост
# 31
Виках му на тази възраст... особено при приближаване до "опасни зони" - дърпане на кабели и др. подобни.

това си е инсинкт и е нормално
Виж целия пост
# 32
Не знам какво точно е имала предвид тази психоложка, ама не виждам особен смисъл в наказанията. Ако е имала предвид случая, при който каквата и беля да направи детето то никога не бива порицавано горе-долу съм съгласна. Обаче има и разбрани деца, които няма защо да се наказват. Какъв е смисълът да накажа детето, ако е счупило вазата, ако то така или иначе вече е разбрало, че е направило беля. Или да си накажа детето да не гледа телевизия, защото има двойка на контролното по математика. Ами, и да го накажа, и да не го накажа, ако то не иска да решава задачи или не разбира какъв е смисълът от тях и че за него е полезно да ги пише, какъв е смисълът от това наказание? Страх, че ще изгуби нещо? Ще заобича ли решаването на задачи? Не!  Мога да се скарам или просто да кажа, че не е редно да правят така, в случая със задачите да се опитам да го спецеля за каузата, но не мога да ги накажа. Мен също не са ме наказвали и пак съм станала човек.
Дете на година и половина, че и на две малко трудно ще разбере от наказание. Един-единствен път опитахме да накажем едното дете, обаче второто солидарно се присъедини, удариха го на смях, и ние след тях и това беше.
Виж целия пост
# 33
  Наказанието до стената ми се струва много по-тежко от шляпване на дупето в момент, в който си обяснявал два часа нещо на някой, който се въргаля по земята.
  Много обясняване, какво не бива да се прави, защо, какви могат да са последствията, варианти... Счупени вази и петна не ги броя за бели, освен ако не е направено с поглед вперен в мама, тип "Я да ти пробвам нервите".
Виж целия пост
# 34
Вазата я дадох просто за пример. Просто моите пораснаха и вече не се сещам за беля, която да заслужава наказание за дете на малка възраст.
Виж целия пост
# 35
Съгласна съм с Andariel. Вместо на наказанието е много по-продуктивно да наблягаме на превенцията.
В най-ранна детска възраст е достатъчно да ограничим достъпа на детето до опасни или ценни предмети. По-късно вече е необходимо да търсим мотивцията, която кара детето да прави беля (много често целта е да му обърнем внимание).
В училищна възраст, ако не искаме да получава слаби оценки, трябва да разберем каква е причината да не му върви даден предмет или ученето като цяло и да се вземат мерки конкретно в тази насока, а не напълно несвързани с причината за проблема.
Също така много по-добри резултати дава поощряването и наградата за нещо направено както трябва, отколкото наказанието за ненаправеното.

Четох една много ужасяваща книга, пълна със съвети за въпитание на деца, от която ми настръхна косата. Даваше се пример как за провинение, което детето е направило очевидно за привличане на вниманието и от ревност към по-малкото братче/сестриче, детето трябва да се накаже с унизително наказание от рода на стоене прав не знам си колко време и през това време да му се натяква какво е направило, защо това е лошо и да завърши с извинение и т.н. подмазвачески неща, които изобщо не му идват отвътре в този момент. Направо си представих наказаното дете с каква безгранична обич заобичва малкото бебе след подобно наказание.
Виж целия пост
# 36
  Andariel, и аз го взех за пример, не съм имал предвид конкретно теб, просто е знаково.
Виж целия пост
# 37
Ами, ние не сме много по-големи от вас, на година и половина. Но мисля, че всичко си разбира. Не я наказвам, защото реагира доста зле дори само от по-строг тон. Вместо това като направи нещо нередно й говоря и й обяснявам. Например преди си слагаше в устата всичко, което види, включително и боклуци. Опитах се със строгост, но никакъв ефект. После й показах как и къде трябва да хвърли боклука като го види. Тя повтори действията ми и аз и казах "бравооооо", плясках й с ръце и тя разбра, че е направила нещо хубаво. Контактите у нас не са обезопасени (умишлено). Много пъти съм й показвала, че там е "неее" с жестове. Като мине покрай някой контакт само показва, че е не, аз й казвам браво и тя е щастлива. Та можеш да опиташ нещо в този дух...
Виж целия пост
# 38
Ваша си работа за контактите, ама аз не бих разчитала на акъла на дете на тази възраст. Като нищо някой ден ще му щукне да бръкне в контакта ей така, за да провери, докато ти си до тоалетната.
Виж целия пост
# 39
И с това съм съгласна, но като влезе в локвата на улицата, няма ли да кажем, НЕ. И то, точно НЕ, не Нееееееее моля теееее. Нищо, че са малки, много добре разбират и така се учат Peace
Peace Всичко си разбират, просто ни пробват  Simple Smile
Виж целия пост
# 40
Ваша си работа за контактите, ама аз не бих разчитала на акъла на дете на тази възраст. Като нищо някой ден ще му щукне да бръкне в контакта ей така, за да провери, докато ти си до тоалетната.
Ами като е на гости на баба си или на някой друг??? Където контактите не са обезопасени и тя не е научена? Това ми се вижда много по-опасно!!!
Виж целия пост
# 41
Ние си носихме с нас капачките за конктакти. И в хотели и при баба. После тя така свикна с идеята, че в контакта трябва да има капачка, че ако сме забравили да я сложим, сама я слагаше. Междувременно разбра и че вътре не се бърка. Не е невъзможно да обяняваш и в същото време да си обезопасил.
Виж целия пост
# 42
1г. и 2м.  Shocked рано е ...
Просто не знаеш какво те чака  Laughing

... да наблягаме на превенцията ...
Peace

Виж целия пост
# 43
Въпрос на избор и на това как гледаш на възпитанието на детето ти и на самото дете. Всеки сам си решава. За мен е важно още от сега да я науча кое е опасно и кое не. Има толкова много неща, от които не мога да я предпазя, но мога да я науча сама да се пази. И е много важно всичко да се прави консистентно. Защото контакта ще обезопася, но няма да си зазидам прозорците... И за мен лично възпитанието започва още в първите дни.
Но нека не сменяме темата на авторката. Нея не я интересуват моите контакти  Mr. Green
Виж целия пост
# 44
За мен е важно още от сега да я науча кое е опасно и кое не. Има толкова много неща, от които не мога да я предпазя, но мога да я науча сама да се пази. И е много важно всичко да се прави консистентно. Защото контакта ще обезопася, но няма да си зазидам прозорците... И за мен лично възпитанието започва още в първите дни.
Това значи ли, че би оставила детето без надзор да си играе с ножове? След като предварително си му обяснила колко са опасни и че не трябва да ги пипа.
Естествено, че е важно да разбере кое е опасно, просто не трябва да му се доверяваш, че напълно е разбрало урока. Цената е прекалено висока.
Поведението в различните възрасти коренно се променя. Както го виждаш, че слуша и разбира, изведнъж решава да направи точно обратното на това, което си му казала, просто за да види какво ще стане.
И аз бях обяснила на дъщеря ми, че ютията и ел. каната парят. За нищо на света никой не можеше да я накара да ги доближи. Един ден любопитството надделя, пипна ги изключени. Наложи се да усложня обяснението - че парят, когато свети лампичката. Всичко приключи с това, че започна сама да включва ел. каната, за да се убеди, че когато свети наистина пари.

Сега му казваш просто "не" за контактите, но един ден това няма да бъде достатъчно като обяснение и детето ще започне да се чуди защо пък не. После ще иска да се убеди, че наистина става това, което му казваш. И такава възраст идва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия