За наказанието на детето

  • 5 267
  • 93
# 75
По-скоро е тяхно задължение те да вземат мерки.
Аз честно казано не мога.
Задължение не знам чие е,но майката едва ли споделя с леличките ,както с теб.Не знам,звучи ужасно това,което понася детето.А бащата наясно ли е или и той е участник в унижението и тормоза?
Виж целия пост
# 76
Дикси, това което си написала за съседката... и аз съм ужасена.

За улицата... аз обяснявам. И до сега Дияна пресича улица, като ме държи за ръка, или пък е хваната за количката.
Имаше няколко катастрофи на главната ни улица (колкото и да е тъжно е масово явление). Виждали сме само последствията, намачкани коли. Нагледният пример явно има някакво силно въздействие.

Аз бях писала миналата година в темата на набор 2001. Миналото лято Дияна яде здрав бой. На разходка сме, Алекс новороден. Дияна кара колело пред нас, и за секунди се изгуби от погледа ни. И тя ни загубила. Решила да се върне, но не по пътя, по който вървяхме, а по друг. Естествено не ни намерила, надула гайдата и отишла до входа. А през това време ние я търсим. Аз изпратих мъж ми към блока ни, а аз с количката обикалям по детската площадка в близост и разпитвам. Тези няколко минути ми бяха часове.
Мъж ми се обади, че я е намерил. Тя реве, че била уплашена (да не сме я изоставили), аз рева, че е жива и здрава. И я напердаших, по дупето Simple Smile

А преди години моя дядо ми даваше да чета Макаренко. Да съм знаела какво е възпитание Simple Smile Била съм 2-3 клас. Не помня много от прочетеното, освен "бой, бой" по китарата Simple Smile

Казвала ми е, че в яслата лелите винаги познавали кога детето е яло бой и се шегували с реплики от сорта "май пак е бил непослушен..." или нещо подобно. По-скоро е тяхно задължение те да вземат мерки.
И аз не зная чие е задължението за взимане на мерки.
Ако наистина лелките забелязват това, прави им впечатление, редовно е... може да се сизира съответната инстанция.
Виж целия пост
# 77
О, далеч съм от мисълта, че ги споделя от вътрешна потребност.
Говори за това като най-естественото нещо, което се прави.
Отдавна се каня да кажа нещо по въпроса, но все не се наканвам. Почти 100% съм убедена, че полза няма да има.
Че ще си бере плодовете от това "възпитание" по-късно съм сигурна, но не мисля, че ще се промени.
С бащата са единодушни за методите.

Отклоних се от темата, за което се извинявам на авторката, но реших да споделя това, защото все ми е на мисъл напоследък.
И не се притеснявам толкова за техните деца( малкото им е още бебе), колкото за моите.
Техните ще израстнат агресори, в това не се съмнявам,и няма как да го променя, но се притеснявам да няма последици за моите.
А и не виждам как насила мога да им огранича контактите, ако те сами не пожелаят това.
Виж целия пост
# 78


 Говорене, говорене, говорене и ефекта нула.Дете на 1г. не мога да ударя, но при такова почти на 5, ръката ми доста често отфръква към него.За съжаление само от шамарите понякога има ефект.
И си седя сега тук и плача и вече не знам какво да направя. Както и Биляна каза, говорене само явно не помага, ама при нас и шамар не действа, не знам вече. Май, май наказвам само себе си. Говоря за дете на близо 4 години.

Дикси, моето от скоро започна да бие комшийчето с което си играят всеки ден. Преди тя го биеше, сега той нея. Не мисля, че го копира от мен, понеже много рядко си позволявам да го ударя и като казвам много рядко, наистина го имам предвид. Какво ли не опитвам за да го занимавам и разнообразявам. Разходки, пазаруване заедно (въпреки че е кошмарно в повечето случаи), люлки, игри...Както и да е. Ако, до много скоро си мислех, че характера на детето се определя от родителите, напоследък все по-често си мисля, че всичко което зависи от мен е да опитвам и само толкова. И още нещо, не бъркайте шляпване по дупето с малтретиране. Границата далеч не е толкова тънка, колкото си мислят повечето хора.
Виж целия пост
# 79
знаете ли..знам,че не незнаете Laughing

спомних си случка от преди десетина години,когато моя съседка ди заключи децата в апартамента за няколко дни-мисля 2-3,не съм сигурна точно с една вафла до тях и кофичка кисело мляко.да...с вафла и кофичка мляко-бебето беше на около 5-7месеца,а братяето нямам спомен,но разликата им е някъде 1-2 години.беше ужасно когато полицията разби вратат и намериха децата.
а всъщност полицията в началото вобще неискаше да дойде или пък да се занимава,но когато чуха писъците просто действаха незабавно.но последствията бяха никакви-децата стояха в дома 1-2 месеца и толоз.социалните предпочитат децата,които имат родители да ги оставят при тях,а не да ги защитят от тормоза им.
Виж целия пост
# 80
Ако, до много скоро си мислех, че характера на детето се определя от родителите, напоследък все по-често си мисля, че всичко което зависи от мен е да опитвам и само толкова. И още нещо, не бъркайте шляпване по дупето с малтретиране. Границата далеч не е толкова тънка, колкото си мислят повечето хора.
nana_cool, определям се като трезвомислеща и тази граница определено я правя. Обаче това, което съм описала в първият си пост далеч не е шляпане по дупето. И малтретиране не е. Нещо по средата, но определено ненормално за мен.
И не съм съвсем съгласна с това, че характера на детето и начинът му на общуване не се определя от родителите.
Те копират поведението на родителите си, начинът им да се справят с проблемите.
Така както тя се справя с напрежението като го бие и унижава, така и то се справя по същия агресивен начин когато нещо не е както му се иска.
Виж целия пост
# 81
Дикси, казах го защото точно сега има съшият проблем, както това дете бие твоето. Моето започна да е много агресивно към комшийчето и аз съм далеч от майката която обясняваш. Разбирам, че това дете трупа много злоба и агресия малтретирано и наказвано по този начин, но...и аз вече не знам. Нямам никакво обяснение, защо и как моето дете се обърна срещу другото, когато е напълно нормален с други деца.  Tired
Виж целия пост
# 82


 Говорене, говорене, говорене и ефекта нула.Дете на 1г. не мога да ударя, но при такова почти на 5, ръката ми доста често отфръква към него.За съжаление само от шамарите понякога има ефект.
И си седя сега тук и плача и вече не знам какво да направя. Както и Биляна каза, говорене само явно не помага, ама при нас и шамар не действа, не знам вече. Май, май наказвам само себе си. Говоря за дете на близо 4 години.

Уморени сте!
Има друго нещо, което не е наред и това се усеща от децата и те реагират.
Щастливите жени имат щастливи деца и нямат проблеми с възпитанието им.
Не знам как да го кажа, за да не звучи като кух съвет от куха бабичка.
Виж целия пост
# 83


 Говорене, говорене, говорене и ефекта нула.Дете на 1г. не мога да ударя, но при такова почти на 5, ръката ми доста често отфръква към него.За съжаление само от шамарите понякога има ефект.
И си седя сега тук и плача и вече не знам какво да направя. Както и Биляна каза, говорене само явно не помага, ама при нас и шамар не действа, не знам вече. Май, май наказвам само себе си. Говоря за дете на близо 4 години.

Уморени сте!
Има друго нещо, което не е наред и това се усеща от децата и те реагират.
Щастливите жени имат щастливи деца и нямат проблеми с възпитанието им.
Не знам как да го кажа, за да не звучи като кух съвет от куха бабичка.
И аз и Биляна гледаме децата си в чужбина. За нея не знам, но за себе си мога да кажа, че съм уморена и определено чувствам липсата на роднини и приятели, за съжаление.  Tired
Виж целия пост
# 84
Съгласна съм, но има понякога  НЕ, което детето точно и ясно да разбере, че е Не. Ако не се каже, няма от къде да се чуе, научи.

....но като влезе в локвата на улицата, няма ли да кажем, НЕ. И то, точно НЕ, не Нееееееее моля теееее. Нищо, че са малки, много добре разбират и така се учат Peace

Дъщеря ми е на 11 месеца, поне от месец чудесно разбира "не!", когато започна да хапе и бързо установи, че няма да й мине номерът. Нищо друго не правим, само казваме "не!", когато дращи или скубе и тя гледа много хитро и предизвикателно и опитва още 1-2 пъти, но по-леко и предпазливо, за да види какво ще последва. Ако сме последователни в реакциите си, просто се отказва.

Що се отнася до локвите, тц, ще й купя гумени ботуши и изобщо няма да се хабя да й забранявам, но това си е мое мнение. Choose your battles wisely.
Виж целия пост
# 85
Що се отнася до локвите, тц, ще й купя гумени ботуши и изобщо няма да се хабя да й забранявам, но това си е мое мнение. Choose your battles wisely.
И аз съм противнник на излишните забрани, но... Не може да ходи все с гумени ботуши я:))) Ако сте се нагласили за празник с хубавите рокли и обувки и тя иска да джапа из локвите?
Виж целия пост
# 86
Що се отнася до локвите, тц, ще й купя гумени ботуши и изобщо няма да се хабя да й забранявам, но това си е мое мнение. Choose your battles wisely.
И аз съм противнник на излишните забрани, но... Не може да ходи все с гумени ботуши я:))) Ако сте се нагласили за празник с хубавите рокли и обувки и тя иска да джапа из локвите?

Ами, аз съм "за" много свобода в това отношение. Носиш резервен кат дрехи и не преживяваш много. И без това с дете под 6-7 години се пере нонстоп. Освен това има голям шанс, ако по принцип джапането в локви е разрешено, когато помолиш детето този път да се пази чисто, и му обясниш, то наистина да се съобрази.

За мен са по-важни други неща като да не се удрят други деца, да не се дърпат насила играчки и т.н. Примерно, ако виждам, че детето ми се катери добре и е стабилно, няма да викам по него да слезе оттам. Ако се тревожа, че не е стабилно, ще стоя до него и ще го придържам, вместо да седя на кафето и да подвиквам.
Виж целия пост
# 87
Аз по принцип съм забранила джапането в локви, защото не съм милионер, че да купувам постоянно обувки, нито обичам да пера обувки, нито смятам за редно по принцип джапането в локвите. Да, предпочитам децата ми да имат отношение на улицата или вкъщи да не си цапат дрехите и обувките. И ми е през да не казвам къде, че американците или джангатайците си оставяли децата да се правят на прасета. Това си е тяхна работа. Като цяло не мога да приема това мислене като от реклама за прах за пране - детето е като прасе, а майка му се усмихва малоумно и го гали по главицата.

Никога не съм смятала за нормално и децата да бият или хапят родителите си. Такова нещо вкъщи никога не е било, а ако случайно се беше случило веднъж, нямаше да има втори път. Много си обичам децата, глезя ги, в повечето случаи винаги съм правила каквото поискат от мен, но и секунда не бих търпяла някое дете да вдигне ръка срещу мен, баба си или когото и да било или да хапе и да дращи.
Виж целия пост
# 88
Още сте малки, но по пинцип съм за наказанието!
Виж целия пост
# 89
Щастливите жени имат щастливи деца и нямат проблеми с възпитанието им.

Това не винаги е така. Иначе Джеймс Добсън нямаше да си губи времето да пише "Децата със силна воля".
Методите на възпитание трябва да са съобразени с темперамента на детето.

В случая на Диски мисля, че майката има нужда от помощ, независимо, че за нея това са напълно естествени неща. Ако не е някоя безскрупулна жена може би би се замислила след един добронамерен разговор в който да не се чувства обвинена, да и се покаже любов и в същото време да и се опишат последиците от това което прави...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия