предстоящо секцио

Започнах нормално раждане и завърших със секцио...пища го за да ти кажа, че след мъките по "нормалното" раждане, секциото го приех като награда. Спокойно, както казват момичетата..каквото и да прочетеш за теб ще е друго   

Това все едно аз съм го писала 

И аз
Много трудно ми намериха вена за пълната упойка, направо изгарях от нетърпение последните минутки

Трябва да питаш акушерките дали да носиш лепенки, аз раждах в Токуда и всичко беше включено в пакета, родих в петък, лекаря, който избрах не беше дежурен събота и неделя, но не са ми липсвали грижи, на 20 мин мисля че идваше някой, бях на монитор, мереха кръвно, температура и ни питаха дали имаме болки, анестезиолога също идваше и на два пъти ни влива нещо за болката. Колкото до багажа, във всяка болница е много различно, някой искат много неща, други нищо, питай твоя лекар за това какво да носиш, но от опит знам, че много багаж няма да ти е необходим.

Ами относно багажа, аз посетих отворените врати във Втора градска и там казаха какво да се носи, торбата ми наистина е доста голяма, но не знам как да събера толкова неща в по-малка. Там дори казаха, че не е важно дали са една или две торби, важно било да е в найлонова торба, а не сак, за да не се разнасят микроби. Моята торба е малко по-голяма от метро-чантата, но ....ще видим. Иначе вода съм си взела само 2 х 0.5литра, надявам се след операцията таткото да може да ми донесе друга вода, ако не ще пия от чешмата, просто ако сложа още нещо в тази торба и вече няма да мога да я вдигам:)) Иначе тази седмица имам консултация и пак ще разпитам подробно лекаря. Надявам се неща като сешоар, суха храна, сокове, крем за зърната, помпа, шишенца и т.н. да ги внесе след раждането таткото, още повече, че те не могат да остана стерилни неопределено дълго време, така че не мога от сега да ги сложа. Това което съм взела е: чехли и джапанки, хавлия за тяло и хавлия за лице, една жилетка и чорапи, ношницата ми е приготвена, но във Втора градска по принцип не дават със собствена ношница да бъдеш, така че там на място мога да я върна - тоалетни принадлежности в две чантички - едната е само сапун, самобръсначка и къпрички, в другата имам четка за зъби, паста, шампоанчета на бройка за едно измиване. Аз също постоянно се бръсна, но не искам да рискувам ,ако нещо не им хареса да ме бръснат с многократно употребявана самобръсначка. Та още съм взела термометър, памперси, кърпички за бебето и за мен, тоалетна хартия, постелки за WC-чинията, чаша с вилица и лъжица , гащи за еднократна употреба, подложки за бременни и сутиен за кърмачки с няколко подплънки за попиване на кърмата и документи:)) Това е. Много ли е? Следвах списъка:)) Там даже пишеше халатче:)) Но прецених, че ако взема халата си, вече ще трябва  да взема и таткото да носи багажа:))

Мдаа, аз влязох само с чехли и документи... Явно различните болници са с различни изисквания...

Само едно ще ти кажа - не се притеснявай за нищо! Просто се отпусни, мисли за това, че скоро ще гушнеш детенцето си, а всичко останало остави за болничния персонал и за хората, които ще са около теб.

Все едно аз съм го писала.

Напълно подкрепям. Каквото и да го мислиш сега, няма никакво значение. Информирай се чисто процедурно какво ще се случи, за да не те стряскат разни събития и оттук-нататък се остави в ръцете на екипа. Обикновено до родилката стои анестезиолога и пита дали има някакви проблеми. Също той ще ти отговори, ако ти се появи някакъв въпрос. Аз, например, втория път усещах една страхотна, задушаваща тежест, която първия път я нямаше. Оказа се, че не е нищо страшно (всички показатели си ми бяха в норма) и че било нормална реакция. Е, след това успокоение, тежеста ми понамаля . Шубето и притеснението са толкова излишни, че няма накъде.
Желая ти успе

Нещата които се искат са различни за различните болници и градове. Ето и моя разказ за секциото ми. Определената дата се падаше понеделник, но нали свеки е оправна жена изрови от някъде една позната лекарка която като разбра за случая ми веднага ме привика за преглед и ме вкара в патологична още в четвъртък  В петък ми направиха консултациите с анезестиолог и невролог, пратиха ме на ЕКГ и запис на тоновете, кръв и урина (пет пъти сестрата идва да ме види дала ли съм урина, аз като съм под напрежение просто блокирам и не става пожелание  ). Събота и неделя им бях само за бройка май, цялото отделение празно направо откачих. Предния ден не трябваше да ям след 22 ч. и никакви течности след полунощ. Беше ми разрешено да си изпия лекарствата с една глътка вода сутринта. В 6 ч. още сънена сестрата ме викна за тоалет и клизма. Не ми се разминаха и двете, казаха ми че клизмата преди операция била задължителна. И в 8 ме свалиха в родилно, където се оказа че нямам запис на тоновете от сутринта и се почна едно тичане да намерят машинка с две пилоти (ако не греша така се казват накрайниците) накрая от патологична донесоха. Най неприятно обаче ми беше слагането на абокат за упойката трябвало да е голям ама моите вени се пукат от големите, след като остана само една здрава вена на дясната ми ръка (лявата не давах) дойде сестра от интензивно и от раз ми го сложи. Трябваше да си чакам реда в предродилна, но тоновете на Валя изведнъж изчезнаха и набързо ме преместиха в операционната. Сложиха ми катетър (неприятно е само слагането после не се усеща) доктора почна да ми маже корема с дезинфектант и ме покриха с чаршафи. Помня че треперих много, направо подскачах и не можех да спра дори след като ми се скараха добре че набързо ме приспаха още докато ми обясняваха че маската която ми беше на лицето е само кислород. Оперираха ме в 10 и до 17 ч. нямам никакви спомени ясни, като съм излязла от упойка пак са ме приспали за да не пищя ми казаха после. До 5-тия ден по два пъти на ден ми пускаха системи с обезболяващи. Най трудно ми беше раздвижването, то си е до човека и това. Една жена от съседната стая на втория ден вече припкаше из коридорите аз на третия не можех да стана. Чак на четвъртия ден се разходих из стаята и то с помоща на таткото. При нас нямаше рехабилитатор а те вдигат акушерка и санитарка които вдигнаха ръце от мен на втория ден и лекаря направо ми каза че ако искам да се раздвижа да извикам някой да ми помага ще ме сложат в изолатора за да няма контакт с други родилки и да може да спи при мен. Екстра като къпане при нас нямаше, поради липса на душ в банята. На седмия ден ми свалиха конците и ме изписаха.

Оф, да минава този престой в родилния дом и да се свършва вече! Съжалявам как свекърва ти те е накарала да стоиш допълнително 4 дни там, особено преди раждането. И моята свекърва има разни щури идеи, но за щастие е в друг град, казвам добре и си правя какво си реша. И тя вече знае, че като и кажа "добре" е културната част от изречението "Гледай си работата" Сега последната и изцепка беше да идвала преди раждането да успокоява сина си за моето секцио.  Казах му, че ако АЗ имам нужда от спокойствие, ще извикам моята майка, няма нужда от неговата и че предпочитам да ги няма и двете, за да ми е наистина спокойно, защото и майка ми само внася смут в обстановката. Половината от страховете ми за секциото ми дойдоха точно от двете бъдещи баби, които искайки да ме предпазят, ме предупредиха ако разни неща ми се случат какво да правя и от какво не трябва да се притеснявам. След успокояващите разкази две нощи не спах.

Гледам, дали са ти мамите много информация, но ще разкажа и моята история...
Родих с планово секцио в Токуда.
Приеха ме предния ден - взеха ми кръв, консултация с анестезиолог и после ме оставиха да си почивам. На следващия ден, операцията ми беше насрочена за 8:30. В 7 дойде сестрата да ме подготви, естествено ми направиха тази гадост, наречена клизма. Това за мен беше най-кофти преживяването от цялото раждане.
После ми облякоха нощницата, на количката и хайде в операционната. Нищо не усетих от упойката, бях със спинална. Сложиха ми катетър, чак след като ме хвана упойката, така че нищо не усетих. За 20 минути извадиха бебо, после повече време отне чистенето и шиенето. Бях в съзнание, кофти е самото издърпване на бебо, защото усещах как го дърпат и имах чувството, че  ми дърпат гръбнака, но никаква болка, разбира се.
В момента шевът ми е 8 см. Не съм имала никакви проблеми със зарастването на раната. След 7 дена ми свалиха външния конец.
Като пусна упойката ме заболя малко, но вендага ми сложиха болкоуспокояващо и спах нормално. На следващия ден ме раздвижиха - тук си болеше малко, но се търпеше. Сложиха ми непромокаема превръзка и можех да се изкъпя.

Като цяло всичко беше супер

родих с планово секцио 7дни преди термина в мбал НЯМЕД Стара Загора.на 24.09.09 в 8 сутринта бях в болницата.гледаха ме на видеозон,взеха ми документите,изследвания които са ми правени по време на бременоста.записаха тоновете на бебето и ме качиха в операционата.носих си само лична карта,чехли,нощница-2бр.,тоал.принадлежности.бях с пълна упойка.заспах за около 2 минути и се събудих след около 2 часа,вече майка на мъжка рожба.бях в рянимация 24 часа-глад.започна се захранване с айран,супа.имах 3 външни шева,а за вътрешните незнам.това е общо взето.

Общо взето навсякъде е различно. При нас въобще не дават да се пие вода 24 след операцията камо ли шоколад както една мама беше казала.

И аз съм новак,но само като ваша съфорумка.Иначе имам опит със секциото-два опита Първия път,който беше преди 3,7месеца,родих със спинална упойка.Не ми правиха никакъв тоалет,никакви клизми-казаха ми да не ям от 17ч предния ден и да изпия две дози Дуфалак.На сутринта в 6ч ме заведоха в предродилна-сложиха ми абокат и ми вкл'чиха системиСъщевременно следяха тоновете на бебето.Непосредственно преди самата операция ми поставиха катетъра като преди това тушират влагалището ,мисля че беше с йод.Не е болезнено,просто малко н еприятно.След това в операционната ми поставиха спиналната упойка.Дефакто не виждаш нищо от операцията,но да чуваш всичко.Виждаш бебчето,чуваш първия му плач....някои майки това ги успокоява..мен точно обратното-накара пулса ми да спадне дотолкова че ми сложиха маската с райския газ .След операцията ме преместиха в стаята-бях сама в стая.И от тук започна кошмара-излизането на упойката.Самото ислизане започва от краката нагоре..бе ужас-никакви болкоуспокояващи.В 18ч ми поставиха течен аналгин и това поуспокои нещата.На сутринта раздвижване и после право в банята...Така-това е първия път.Наскоро отново станах майка-родих на 05.01.2010г,отново секцио,но този пъ с пълна упойка.Анестезоолога се опита да ме разубеди,но аз бях решила твърдо.Попробудих се когато ме сваляха от операционната маса за да ме преместят в стаята ми-болката беше ужасна,раздираща,но трая малко докато ми поставиха доза лидол.В този промеждутък разбрах че бебо е добре и че си има всичко.Лидола е доста силен и спах до към 17ч,тогава ми поставиха доза течен аналгин и към 22.30 доза трамал.Спах като бебе.На сутринта ме боляха леко гърдите-там кудето е била интубационната тръба и леко ме дереше гърлото.Това е.На обяд когато дойдоха да ми свалят катетъра едва издържах и станах...На следващия ден исках да си ходя-чувствах се супер-спях по корем и сядах по турски.И всички тези екстри чрез ЗК .С пълна упойка мога да родя още едно детенце.Спирам дотук,че стана много дълго.