Притеснена съм!

Очарователна тема. N на брой страници, изпълнени със съчувствие и похвали към майка на невнятно двегодишно, която примира от грижи по имиджа си и нито дума за дете, получило камък в окото. Камъче, пардон... камъченце даже. Ама нали е живо, какво да го мислим него - никакво насилие не е да те ударят безпричинно по главата. От една страна дечицата с камъчетата са мънинки и не осъзнават изобщо постъпките си, но пък от друга страна дечицата с насинени очи са достатъчно големи, за да осъзнаят, че причинената им болка е ненарочна и нетравмираща. Така де, не е като да те плесне майка ти и да ти остави зловещ умствен белег доживот...

Факт е, че детето за пръв път прави това, факт е че майката е реагирала адекватно (поне по нейното описание). Случват се подобни неща.
Стига сте преигравали.
Изказването ти crazy chick,  ми звучи като акушерката в неонатологията, която като я попитах за състоянието на сина ми ми отговори "Не те виждам да си особено притеснена"......идваше ми да я удуша или по-скоро ми се повдигна....е не повърнах, а сигурно трябваше....може би трябваше да припадам, незнам.....аз в критични ситуации съм като камък, после рухвам.

Как така адекватно? Скарала му се била, но то нищо не разбрало. Това ли е адекватно? Кога се очаква да разбере, че не трябва да се мятат камъни по други деца? И въобще, че има постъпки, които носят лоши последици?

link=topic=496612.msg15123424#msg15123424 date=1273761614]
Очарователна тема. N на брой страници, изпълнени със съчувствие и похвали към майка на невнятно двегодишно, която примира от грижи по имиджа си и нито дума за дете, получило камък в окото. Камъче, пардон... камъченце даже. Ама нали е живо, какво да го мислим него - никакво насилие не е да те ударят безпричинно по главата. От една страна дечицата с камъчетата са мънинки и не осъзнават изобщо постъпките си, но пък от друга страна дечицата с насинени очи са достатъчно големи, за да осъзнаят, че причинената им болка е ненарочна и нетравмираща. Така де, не е като да те плесне майка ти и да ти остави зловещ умствен белег доживот... [/quote]
Защо изобщо някой трябва да бъде бит? Решението е просто- майките пазят децата си и коригират поведението им много преди да се наложи да ги бият. Моето дете на около година и половина имаше агресивен период, в който висях над главата му като "майка- орлица", коригирах при нужда, извеждах от градинката, ако се наложи и сега дори и друг да му посегне не отвръща. Пропуснала ли съм нещо? Дори да не е вярно, че с евентуалните шамари ще му нанеса евентуална травма защо ми е нужно да си причинявам това, когато е възможно и без?

ПП И битите деца участват в инциденти, които не могат да се предвидят, защото и те като малки не винаги могат да преценят кое е безопасно и кое не.

ППП Не само "всички го правят" не е философският камък на родителството, но и шамарите не са.

Забравяте се вече.
Кажете кое нормално (не на ССФ) двегодишно дете ще разбере от една-единствена случка причинно-следствената връзка "мятам камък" и "другия го боли"? Освен ако самото дете не е ударено, ама някои и в този случай не схващат от първия път...
Не можете да ме убедите, че в този форум сме се събрали само майки на удряни деца, в никакъв случай на удрящи.
Една се появи да сподели, че детето и е ударило, на всичко отгоре се е и притеснила за другото дете, вместо да го набеди, че е предизвикало нейното или че само се е нахендрило на камъка и вие я изядохте.

Не само не разбрало, но и продължило да си играе. Плюс това, каква е тази фиксация върху чувствата на авторката? Тя ли е най-важна в случая? Не мисля, че нейните чувства изобщо имат значение, да не говорим пък за упрека й към другата майка, която, видиш ли, се държала студено. Защо никой не споменава детето с разкървавеното око, не трябва ли неговите чувства да са център на дискусията?

Аз съм ССФ, приятно ми е. Моите деца не удрят, не мятат камъни и не хапят в емоционална забрава. Нито пък са удряни и хапани от разни нищонеразбиращи дечица. Също така правят причинно-следствени връзки от първи път, сигурно са гениални. Може и да съм майка-орлица, не изключвам този вариант, но по-добре орлица, отколкото ослица.


P.S. Бояна, стига вече с този бой и с тези шамари, стана банално. Никъде не съм споменавала, че някой някого трябва да удря. Единственото, което искам да разбера - и се опитвам вече няколко години - е как едно дете се травмира от удара на майка си, а не се травмира от удара на друго дете. Ей това много искам да го разбера.

Чети, бре Сийке.   Моето беше удрящо, вярно малко беше, но беснееше миналото лято. И си права, едно дете на две дори и да си извлече поука за причинноследствената връзка няма да може да приложи изводите в практиката или поне не веднага. Затова са родителите. Повтаряш, напояваш, отстраняваш от мястото и даваш да разбере, че няма да му позволиш да наранява другите, нито ще позволиш другите да го нараняват, в това число и ти. Децата се смущават от нелогични правила и впоследствие ги изпълняват нелогично. Не е разрешено да се удря и толкова. Крейзито е много впечатлена от травмата от родителския шамар и я иронизира, но моята по- сериозна причина да не удрям детето е, че не ми се ще да си въобразява, че в каквато и да е ситуация физическата саморазправа е приемлива. Иначе след време ще има повод да ми сервира оправдания като "Ама той започна пръв", "Тя трябва да научи, че не бива да ме удря" и прочее.

Янечек, от първия път може да не разбере (за пръв път мята камък), но аз след подобни инциденти още два-три дни напомням и повтарям. Пробвам да обясня по различни начини, използвам различни примери и ситуации. Нещата не се получават изведнъж, а бавно, напоително и постоянно.
И от личен опит знам за какво иде реч, защото големият ми син от потърпевш стана агресивен (и то към няколко определени деца, с които се познават от бебета). И имам още много работа върху уменията му да се владее. Децата са различни, родителите също. Това че твоите не правят (или правят) нещо, не е задължително заслугата да е твоя.

Моето пък не беше удрящо, но въпреки това се е случвало да нарани неволно друго дете в играта си. Рядко, но се е случвало. Също така правя разлика дали самият той е бил удрян неволно или нарочно. Първото се случва и в най-добрите семейства (мисля си аз), а второто съм гледала да избягвам, доколкото е било по силите ми.
Но в селски разправии с други родители не съм изпадала. Когато едно момиченце в детската градина изби зъб на сина ми, родителите му даже не разбраха. Колкото и да ми беше неприятно и притеснено (преден зъб), все пак е било неволно. Пак така случайно научих, че синът ми също неволно е насинил друго дете. Родителите му също не дойдоха да ми вдигат скандали. Случват се травми в игрите и освен да постотваш на децата да внимават повече и да отстраняваш опасните предмети, друго какво можеш да направиш? Та те себе си не могат да опазят добре, камо ли околните...
Очите на десет и... Да не идва белята.
При толкова безхаберни родители и толкова, които умишлено възпитават удрящи и побеждаващи "лидери", защо така ви подразни тази жена, наистина не разбирам. 
Сигурна съм, че е взела поука за себе си и вече ще бди с какво играе детето и навън. Камъни, пръчки, всякакви остри предмети - рано или късно докарват беди.
Подобна случка се разигра веднъж пред очите ми, на няма и метър от мен. Както си играеха две дечица, едното изведнъж замахна с количка и удари другото на няма и сантиметър от окото. Не беше нарочно, просто така си замахна, без да прецени, че ще удари някого. Ако можеха да отговарят за постъпките си, нямаше да са деца, а и на нас нямаше да ни се налага да ги учим...

Как ти би се почувствала, ако мъж ти ти перне един шамар и ако детето ти ти захапе зърното, докато суче? Просто за експеримента приемаме, че болката е еднаква. Или продължаваш да не намираш разлика?

Номинирам те за най-нелеп пример на годината. И като оставим мъжете и зърната настрана, как все пак би обяснила разликата в причинената болка и обида от гледна точка на малкото дете, което "нищо не разбира"?

Ние за детето, което "нищо не разбира" ли говорим, или за твоето неразбиране? Всъщност, аз съм цитирала въпроса, на който съм отговорила, но примерът ми наистина е нелеп в опита си да бъде илюстративен към очевидно неразбиращ. С друго не мога да ти помогна.

Ако не може да направи връзка между хвърлям камък-удареното дете го боли, със сигурност ще може да направи между хвърлям камък - сядам на пейката и не си играя. Не изкарвайте 2-годишните малоумни, защото много добре разбират. Племенницата ми е на толкова и имам съвсем ясна представа какво разбира едно 2-годишно.
И не е задължително да си направи извод от първия път, просто все някога трябва да започне да се показва на това дете какво е нередно да върши.

crazy chick, ето ти още един супер нелеп пример, заради който предполагам ще ме обезкостиш.
Навремето имах куче, черен пудел. На поляната, където го водих /обърна ли внимание, казах "поляната", не  "в парка"/ идваше още един пудел, 7 месеца по-голям от моя. Обикновено играех заедно, но често се сбиваха. Първият път се впуснах да ги разтървавам, когато жената, чийто беше другия пудел ми обърна внимание, че излишно се хабя. Думите й бяха:  - Виж ги, че са си равни, нищо не могат да си направят! И наистина, колкото и да си ръмжаха и да се опитваха да се хапят, така и не си причиниха нищо сериозно. После  или отново се заиграваха, или си теглиха по една и всеки си бродеше по негови трапинки.
Децата могат и да отнесат по някой и друг удар от друго дете, това е част от процеса на общуване и приучаването към общуване. Принципът след това не е по-различен - или  после се избягват, или си продължават играта. Не е странно, ако малки деца се сдърпат и се сбият. Жалко е, ако продължат да го правят и като по-големи /нали няма нужда да уговарям термините "малки" и  "големи" деца?/ Тогава говорим за родителски пропуск, при това сериозен.
А относно травмата от  родителския шамар, ще го оставя без коментар. Постовете ти са смислени /поне това което съм чела/ и отказвам да повярвам, че имаш проблем с асимилирането на този факт, освен това - такава тема май наскоро заключиха. Тази е за друго.
И още един пример, разказан и видян от съфорумката с цитирания по-горе подпис, който пример още при прочитането му, автоматично влезе в моя Златен фонд от супер яки случки. По повод храните на площадката Франческа Салиери написа следната случка:  в тяхната градинка се появило някакво хлапе, което хрупало чипс. Друго го нападнало и искало да се почерпи. Хлапето с чипса охотно предложило. Оттам скочили родителята на двете хлапета и се сдръляли на тема чипса и яденето по площадките. Докато родителите си го мерили, децата продължили да си ядат чипса и дори се включили още хлапета в черпнята.
Нямам какво да кажа повече!

Виждам, че е популярно да се дават странни примери със зърна и пудели, и ми се приисква да се включа в тенденцията. Представете си, че полицаите ви вземат последните пари, защото сте нарушили закона, респективно оставате без хляб вечерта. Ще се разсърдите на полицаите и ще се травмирате от хора в униформи или просто ще си вземете поука за последствията от нередно поведение? От друга страна, обират ви на улицата и съвсем безпричинно отново оставате без пари за хляб. Крадецът си живее в съседния вход волно и честито. В този случай по-скоро ще си кажете "Какво пък, случват се такива неща, дреболия..." или ще оставите у себе си горчивото убеждение, че живеете в страна с безнаказана престъпност?

Това е моята мисъл - справедливата родителска санкция не е в състояние да нарани едно дете повече, отколкото случайните актове на насилие от страна на други деца. Кой каквото ще да ми говори, удрянето, хапането и камъкохвърлянето между деца съвсем не е безобидно и нормално, защото лесно може да направи потърпевшото дете агресивно и подозрително. Милиони примери има за това, как детската агресия предизвиква кошмари, заекване, нощно напикаване, както и подсъзнателна асоциация на въпросното учреждение/площадка/конкретна компания с несигурност и враждебна среда. И в контекста на тази тема - как загрижената авторка ще гарантира, че пострадалото дете няма да започне да се страхува от игрите с други деца или пък самото то няма да замята камъни /камъчета/ утре, тъй като вече е научило, че и да разкървавиш някого, пак ще продължиш да си играеш?