НОВО: Дигитални асистентиВиж

Притеснена съм!

  • 7 286
  • 114
# 75 13 май 2010, 20:10 ч.
crazy chick, нали правим разлика между инцидентно и системно събитие?! Освен това малко нелогично ми звучи, понеже моето дете е треснало друго дете, аз на свой ред да го хлопна също, пък макар с възпиталена цел. Излиза, че или по-силният печели или този, който удря последен. Ако продължа да разсъждавам ми идва и друга абсурдна мисъл - шамарът от равнопоставен е акт на насилие, но шамарът от авторитет е санкция. Дали пък не бъркаме боя със ситуацията? newsm78 Mr. Green

Но иначе и аз се присъединявам към апела ти, нека авторката разкаже какво се случва?
Виж целия пост
# 76 13 май 2010, 20:21 ч.
Цитат на: chevroleta в чт, 13 май 2010, 20:10
crazy chick, нали правим разлика между инцидентно и системно събитие?! Освен това малко нелогично ми звучи, понеже моето дете е треснало друго дете, аз на свой ред да го хлопна също, пък макар с възпиталена цел

Ама стига с това хлопване! Каквото искаш, това го прави - хлопай го, викай му, ридай, наказвай го, лиши го от вечеря, прибери го вкъщи - само не го оставяй да си доиграе на спокойствие и не му говори празни приказки с мек тон.

Ако пък толкова държиш да обсъждаме шамарите и ако приемем, че те са неизбежни - да, смятам, че шамарът от авторитет е санкция, защото е резултат от нарушаване на предварително установени правила. Правила, които са въведени миролюбиво и престъпването на които е предходено от строен ред предупреждения. Мисля, че разликата е осезаема. Никой равнопоставен няма право да ти определя правила и да те санкционира - ни мъж, ни дружка, ни комшия - ето защо техният шамар си е чисто насилие.
Виж целия пост
# 77 13 май 2010, 20:32 ч.
Цитат на: Enza в ср, 12 май 2010, 15:49
Бяхме на една крачка разстояние и двете от децата. Моя имаше камък ( камъче което беше в шепата му, можете да си представите за колко голямо става въпрос, колко е голяма шепата на 2 год. дете), другото детенце се опита  да му вземе колата, и  той хвърли камъчето срещу него, и така го нарани.
Аз наистина се опитах да успокоя майката, но тя не ме изслуша дори. Поставям се на нейното място  и ми стана много зле. Затова толкова исках да разбера как са, дали всичко е преминало. Затова и предложих помоща си, да им стане ясно, че ми е съвестно за това което е станало, и нося отгорност за постъпките на детето си. След тази случка прибрах естествено детето.Скарах му се на място, ударих го ръчичката, не знам какво друго бих могла да направя , да го набия ли.
Сина ми за първи път хвърля камъни по хора , до сеге не го е правел. Не очаквах , че ще го направи, явно тука е моята грешка.
Сина още сега навлиза в някаква социална среда, досега бяхме само в семейството, но вече е на ясла, и знам , че ще стават такива бели. Само се моля да не се непоправими неща.
crazy chick, не се пали толкова! Аз не се заяждам, просто мисля паралелно с теб! Освен това, не съм много против нещата, които казваш като цяло!
Виж, че е имало реакция! Скарала му се е, прибрала го е, ударила му е ръчичката /санкционирала го е, така да се каже! Mr. Green/
Виж целия пост
# 78 13 май 2010, 20:56 ч.
Тази история е като много други случващи се всекидневно. Хубавото е, че няма сериозни последствия за детенцето. Малко са жените като авторката, които са загрижени в такава ситуация за потърпевшото дете. Повечето нехаят и не се интересуват. Най - добре е да не се случват подобни моменти, но  са факт. Според мен двегодишно дете все още не осъзнава постъпките си, а и доколкото разбирам детето не е искало да отстъпи играчката си на другото. Вероятно затова е реагирало така. Нападнахте жената, че не е била до детето си, а аз пък се чудя, къде е била другата майка, когато нейното дете е посегнало за чуждата играчка. Никога не съм позволявала на децата си да вземат играчките на другите без разрешение, дори и когато са били малки / винаги съм била до тях / .В никакъв случай не обвинявам удареното дете, но и хвърлилото камък не е виновно. Много е сложно. Дано никога не изпадаме в такова положение.
Виж целия пост
# 79 13 май 2010, 22:17 ч.
Според мен си постъпила правилно - предложила си помощ и съдействие. Децата са си деца и такива неща се случват постоянно. Не си го слагай много на сърцето, най-много да отнесеш още някоя критика от изнервените родители. Просто хората трябва да са наясно, че понякога децата правят неща, провокирани от самата игра или някой друг и не се замислят за последиците. Моята дъщеря също е удряла някое дете, просто така в самата игра. Наскоро едно момиченце я беше ухапало нея. Не съм тръгнала да търся и да се разправям с майката, както и с мен не са се разправяли. Приеми ситуацията трезво, говори на детенце, че това държание е неприемливо, но не го наказвай строго  Peace

А между другото, кървавото око по принцип не е толкова опастно, въпреки че изглежда страшно. Дъщеря ми преди 2 години падна от дивана върху купчина дискове и си сряза клепача. Окото и стоя кърваво около седмица, но нямаше абсолютно никакъв проблем - мина и замина  Peace
Виж целия пост
# 80 13 май 2010, 23:16 ч.
Цитат на: crazy chick в чт, 13 май 2010, 20:21
Цитат на: chevroleta в чт, 13 май 2010, 20:10
crazy chick, нали правим разлика между инцидентно и системно събитие?! Освен това малко нелогично ми звучи, понеже моето дете е треснало друго дете, аз на свой ред да го хлопна също, пък макар с възпиталена цел

Ама стига с това хлопване! Каквото искаш, това го прави - хлопай го, викай му, ридай, наказвай го, лиши го от вечеря, прибери го вкъщи - само не го оставяй да си доиграе на спокойствие и не му говори празни приказки с мек тон.

Ако пък толкова държиш да обсъждаме шамарите и ако приемем, че те са неизбежни - да, смятам, че шамарът от авторитет е санкция, защото е резултат от нарушаване на предварително установени правила. Правила, които са въведени миролюбиво и престъпването на които е предходено от строен ред предупреждения. Мисля, че разликата е осезаема. Никой равнопоставен няма право да ти определя правила и да те санкционира - ни мъж, ни дружка, ни комшия - ето защо техният шамар си е чисто насилие.

Тук става въпрос за 2 год. дете.
Много ти е злобно мнението. Ти имаш ли деца?
Виж целия пост
# 81 13 май 2010, 23:32 ч.
Днес се видяхме с майката и момченцето. Поговорихме, разбрахме се повече да внимаваме когато са заедно, за да няма инциденти. Окото е добре има само една малка кървава точица която почти се е разнесла, много се зарадвах.
Останах изумена от някои изказвания в темата, но няма да им обърна внимание, вярвам в своята правота и че постъпих правилно.
Още веднъж  искам да споделя окото не беще цялато окървавено, не беше хвърлен голям камък, а малко което беше в шепичката му и си играеше с него. Не седя по пейките и гледам детето си от разстояние, винаги съм след него за да го опазя него също и децата с които си играе, но в един момент без да разбереш какво става, се случват неприятности.
Искрено се радвам, че вашите деца не постъпват като моето , и не се налага да изпитвате угризения. Поздравявам Ви!
Виж целия пост
# 82 13 май 2010, 23:43 ч.
Enza  Я не си слагай на сърце хорското мнение. Hug При нас родителите има няколко основни симптома на чувство за вина и неувереност. Първият е да се дават съвети на други родители, за да покажем на себе си, че знаем и умеем; вторият е да се правят сравнения с други родители и ти да излезеш по- добър; и третият е да се вмени вина на други родители, за да не сме сами в своята вина.
Сама разбираш, че темата отдавна няма нищо общо със случая, за който ни разказа. Както и да постъпваш в бъдеще си имай повече вяра.  Hug/Казах опирайки се на първият от изброените симптоми Mr. Green/
Виж целия пост
# 83 13 май 2010, 23:44 ч.
Enza всичко точно... постъпила си както трябва - честно и последователно, а и на децата нищо им няма, че и самият факт че вдигаш тема във форум по въпроса показва че ти е съвестно и наболяло.

По-добре обаче се радвай на гореизброените неща, отколкото да се допитваш до куп народ как аджеба да се чувстваш по случая... някои няма да одобрят, други ще ръкопляскат възторжено... живот. Но не са мненията във форума които ще облекчат раменете ти от чувството на вина или на каквото чувстваш по въпроса или пък ще те накарат да стигнеш до зловещи прозрения - или поне не би трябвало да е така. Било какво било, взела си си каквито могат да се вземат там поуки (макар че този случай и на най-ефективната майка ще се случи), шапка на тояга дето вика баба ми и това да е най лошото дето да ви се е случило въобще в социално-площадковите отношения.  bowuu
Виж целия пост
# 84 14 май 2010, 07:00 ч.
Enza, нашите деца решават задачи с х, у и z на пясъчника, говорят на "те" / да говориш на "вие" им се струва просташко/, освен това се извиняват на три езика за по-сигурно, че ще бъдат правилно разбрани. Никога не докосват камък, единствено ако им се наложи на полагат основи за новата къщичка са птичета, която заедно с усмихнатите си родители съграждат. Страно, че твоето не е такова, а пък отдавна е на 2 години?! Laughing
Много се радвам, че сте се разбрали със жената! Браво на теб, излязла си добре от една неприятна ситуация и си потушила конфликт. newsm10
Виж целия пост
# 85 14 май 2010, 08:36 ч.
Между другото, да попитам - на вас някой извинявал ли ви се е, когато детето му е ударило или наранило по някакъв начин вашето?
За всичките години, през които синът ми е бил замерван, бит, скубан, щипан, хапан и душен, не помня родител да се е извинил за поведението на детето си, даже и да го е забелязал (а обикновено се правят, че не виждат). Най-много да напомнят на детето да се извини, но това само в случаите, когато инцидентът е бил неволен. При умишлените посегателства никога не е имало адекватни реакции от страна на родителите.
Винаги ми се е налагало аз да взимам мерки, за да предпазя детето си от повторно нападение.
Виж целия пост
# 86 14 май 2010, 09:39 ч.
Цитат на: perla в чт, 13 май 2010, 23:16
Тук става въпрос за 2 год. дете.
Много ти е злобно мнението. Ти имаш ли деца?

Ако беше си направила труда да прочетеш и другите ми злобни мнения, щеше да знаеш.  Laughing


Наистина е трогателна развръзката на тази история - камъкът не бил в крайна сметка толкоз голям, окото не било много кърваво, а бъдещето пред майките отново е светло. До следващия път. Аз лично разбрах, че ако детето ми нарани друго, най-важната ми непосредствена цел ще е да се занимая с родителите му. Да се въртя около тях, да им показвам интензивно загриженост и съвест, а на собственото си дете да кажа: "Не така бе, маме" и евентуално леко и игриво да го плесна по ръчичката. Ама много леко, за да не го травмирам. След което да изчакам още две години и да пусна тема: "Помощ, проблемно дете, де е психологът?".
Виж целия пост
# 87 14 май 2010, 10:18 ч.
Цитат на: Как` Сийка в пт, 14 май 2010, 08:36
Между другото, да попитам - на вас някой извинявал ли ви се е, когато детето му е ударило или наранило по някакъв начин вашето?
За всичките години, през които синът ми е бил замерван, бит, скубан, щипан, хапан и душен, не помня родител да се е извинил за поведението на детето си, даже и да го е забелязал (а обикновено се правят, че не виждат). Най-много да напомнят на детето да се извини, но това само в случаите, когато инцидентът е бил неволен. При умишлените посегателства никога не е имало адекватни реакции от страна на родителите.
Винаги ми се е налагало аз да взимам мерки, за да предпазя детето си от повторно нападение.

Не, никога никой не ми се е извинявал, че детето му е посегнало на моите.
Виж целия пост
# 88 14 май 2010, 11:01 ч.
На мен са ми се извинявали, да. Но считам за много по-важно да обяснят на децата си какво следва да се прави или не следва да се прави по време на игра или конфликт, отколкото да обясняват на мен колко неловко или виновни се чувстват.

Случвало ми се е детето ми да претърпи сериозен инцидент на детската площадка. И последна грижа ми беше душевното състояние на майката на детето, което причини травмата на моето. Честно, дори не съм погледнала как реагира тя и дали изобщо реагира. И последното, за което съм мислила е да я нападам или успокоявам. Прекалено заета бях с чувствата и болките на собственото си дете. Признавам, не съм чак толкова широко скроена.

И последно, много ми е странно финалното обяснение на авторката, че окото не било много окървавено, камъкът не бил много голям и т.н. Това наистина ли е достатъчно, за да те успокои и да не светне лампичка???
Виж целия пост
# 89 14 май 2010, 11:17 ч.
Цитат на: dara в пт, 14 май 2010, 11:01
И последно, много ми е странно финалното обяснение на авторката, че окото не било много окървавено, камъкът не бил много голям и т.н. Това наистина ли е достатъчно, за да те успокои и да не светне лампичка???
О, да, не прочете ли - на двегодишния насилник му е обяснено и дадено да разбере, че може да хвърля камъни по всичко, стига те да са с размери до 2х2х2 см.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало