Вестник Сега - Майки, какво мислите за учебниците на децата?

Отваряли сме тази приказка в доста теми, поради което не писах в настоящата такава, но сега ми стана интересно, т.к. постът на merybo ме заинтригува.
Казвате, Мери, че участвате в производството на учебници. Не знам точно по какъв начин участвате в него, но мога да Ви попитам:
1.Какво пречи в учебниците по математика да се направи подредба, поне някаква? В настоящите такава, за мен, напълно липсва. Не съм видяла за 4 години теоретическо пояснение за решаване на тип текстови задачи. Аз имах подробно решени задачи по геометрия- с чертежи, с изписване, с методика, такива от типа "път, време и скорост" и т.н. Сега за мен материята е престъпно орязана и пречи да се разберат и практикуват дори елементарните неща. Пълно е със сметки, които изискват просто рутина, но не и особена мисъл и развитие на математически способности.
В математическите читанки типовете задачи са чудесно обяснени- подредени по видове, с теория и задачи по нея. Детето ги разбира от там добре. Подходът очевидно работи и производителите на учебници, каквото и да е това, могат да се възползват и да взаимстват от тях. Мога да дам примери и с други сборници, от които съм доволна.
Това води логично до наливане вода в мелницата на частните уроци, т.к. на изпит за кандидатстване се решават задачи, чието решение не е било правено никога в училище. За мен това е недопустимо.
2.По ЧП и ЧО моето дете почти не е ползвало на практика учебници, защото те само биха го отвратили от предметите, от една иначе интересна и полезна материя. Набавих му книжки- с добре написан на достъпен език материал, с упражнения и занимателни игри към тях. По история набавих два тома приказки за история на България /на "ПАН"/ и 12-те тома на "Златно пате", в резултат на което детето дори запомни имена и години, без да му става досадно, но не му се изгуби нишката на събития и тъй важната връзка причина- следствие. Книжките са и по- евтини от луксозните, но тежки и недобре написани и разхвърляни учебници.
По двата предмета нашата г-жа четири години си прави сама тестове и разказва уроците на децата по интересен начин, дано поне нещо им остане от тези часове.
3. По БЕЛ теоретичната част от тестовете си готвихме по една стара граматика, която взех от библиотеката- систематизирана, с теория и към всеки теоретичен дял- съответни упражнения. Имаше отлични резултати тази граматика. Може да се ползва спокойно до края на средното образование и като настолна книга за всеки дом. Учебник по БЕЛ почти не е отварян, няма никакъв смисъл да му обърквам представите и да го тормозя. Показах му един по- лесен и приятен начин, а резултатите бяха по- добри от тези, които постигат ученици, подготвящи се по стандартните учебници.
4.В съвременното обучение, неясно за мен по какви причини, не се ползват въобще или се ползват съвсем недостатъчно съвременните технологии. По ЧП и ЧО, например, децата разбират и запаметяват куп неща от научно- популярни предавания. Какво пречи да се ползват в училище, за допълване към учебния процес, разнообразяване на метода и начина на обективиране на информацията? Тя не следва да бъде само в обикновения и познат от древността писмен вид. Нека се ползват огромните възможности, които предлагат технологиите.
За мен учебните тетрадки въобще са нещо напълно излишно и утежняващо. Всичката информация от учебник и тетрадка може спокойно да се събере в една книжка с по- лека хартия. Упражненията могат да се правят спокойно в малки тетрадки, стига в учебника задачите да са професионално изпипани и съобразени с този начин на изпълнение. Знам, че се прави с меркантилни цели печатането на купища бумаги и борбата е обречена на провал, просто споделям.
"Качество на продукта" за мен следва да е не въпросният шарен и лъскав учебник, а достигане на целите, за които е създаден той, а погледнато в този смисъл, качеството е на изключително ниско ниво. Учебникът е средството, продуктът за нас, родителите- качеството на обучение за децата ни. Дали ще се продават картофи или учебници всъщност е все едно. И двата типа търговци не се вълнуват какво става след като са продали продукта си. Ако имаше вълнение в тази насока, това би проличало през много години, в които проблемите се дискутират постоянно.
А не е вярно, че "никой тук не търси причината и в качеството на преподаване, което в 90% от случаите е архаично и безинтересно". Такива теми тук също има много, само че тази е посветена на учебниците. Затова обсъждаме точно тях.

Judy, ще Ви отговоря въпреки обидните заключения, защото поставяте конкретни въпроси.
1. За математиката, въпреки че не се занимавам с този предмет, пак ще кажа - учебните програми са променени и то в негативна насока. За текстовите задачи "път-време-скорост" например в 5 клас има една тема, където само се запознават с понятията, а истинските задачи идват в 6. кл. - т.е. загубено време за децата. Аз самата безкрайно се възмутих, че формулата за лице на триъгълник е с десетична дроб 0.5хah и чак в края на годината се дава класическата формула - отговориха ми, че е поради подредбата на разделите в програмата.
Друг проблем: всички учебници по принцип по закон са предвидени за усвояване на общообразователния минимум. Идеята е циганчето Х от село Y да може да усвои 80-90% от материала в учебника и това е държавна политика.  Затова липсват задачи за по-високи равнища, които съответно отиват в сборниците.
За решените задачи не сте права - всеки урок започва с няколко решени типови задачи - това е в синхрон с идеята, че не трябва да се зубрят правила, а да се усвоява чрез практиката. Виждала съм американски учебници по мат., пълни с безкрайни страници еднотипни скучни задачи -  там не се притесняват от това. За логическите задачи само ще кажа, че когато в началните класове пуснахме такива, учителите нададоха невероятен вой - просто не можеха да ги решат, а те са заимствани от у-ци са съответните класове от Англия и Франция.
Мога да споделя, че уви, пратих дъщеря си на частни уроци по мат. тази година, защото на контролни им се дават по-сложни задачи, отколкото има в учебника, и за които в клас не остава време. Знае се, че сащото е с кандидатстването в 7. клас. Учебната програма по мат. и ПО ВСИЧКИ ДРУГИ ПРЕДМЕТИ е толкова натоварена, че учителят трябва почти всеки час да преподава нов урок и не остава време за упражнения.
2. За ЧО в 4. клас положението е сходно: в стария предмет родинознание при 64 уч. часа годишно се изучаваше история от древността до падането на БГ под османска власт, сега за 32 ч. - от древността до наши дни. Как при това положение да се разказва увлекателно. Вземете учебници по родино. отпреди 10 годинии ще видите, че са много по-обемисти и по-сложни, но просто в една тема се разглежда малък период и може да се напише свързан текст. Както каза една учителка - преди в 1 урок се учеше за един цар, сега за 4-ма.
3. Ако смятате, че е по-продуктивно детето Ви да не ползва учебници, това е Ваше решение, но помислете колко деца са в състояние да прочетат книжките на Златното пате (познавам ги добре и много ги харесвам, но все пак това е огромен обем) - има деца, които в 3. клас не могат да четат гладко и за тях тези книжки са непосилни.
По БЕЛ програмите също много се промениха към абсолютно ненужно теоретизиране - колеги споделят, че сега в 5-6 клас е включен материал, който са изучавали в университета.
4. Естествено, че съвременните технологии трябва да се използват в обучението и немалко учители сами си правят презентации; учебни филми би трябвало да произвежда и разпространява министерството и не знам защо това не се прави. Знам обаче, че чудесните мултимедийни CD по различни предмети, които издадохме, изобщо не се купуват, въпреки че са под 2 лв. Изработването на един професионален мултимедиен продукт е доста по-скъпо и сложно начинание от книжния учебник. Във Франция например един такъв диск струва 250-300 евро, има тестове за I pod  и какво ли още не. Тук това все още е загубена кауза.
5. Не мога да пропусна и въпроса за черно-белите учебници. Изненадващо е, че доста хора в БГ днес искат за децата си такива, особено хората с добри материални възможности. Дори в най-бедните африкански д-ви учебниците са цветни, на хубава хартия и в комплект с учебна тетрадка. Познавам добре учебниците от последните 70 години и мога да кажа, че в полиграфическо отношение прогресът е огромен. Да минем на ч/б учебници е все едно от мерцедес да се върнем на конска каруца. Полиграфическите характеристики са изискване на МОН - към тях трябва да се отправят тези желания. В Русия има подобна практика - някои издателства пускат по два варианта на у-к - един цветен и красив и друг в кратък вариант без картинки.
6. Относно предния пост за формулите - може би това е практика за чуждоезиковото обучение, за други предмети не знам, поне в държавите, с които по-активно сътрудничим: Франция, Англия, Германия. Разбира се, че всеки текст, предложен от авторите, претърпява сериозна редакция и понякога почти се пренаписва: брой знаци, параграфи, словоред, наличие на прости и сложни изречения и съотношението им при различните класове, брой понятия и обяснението им, логическа последователност, съотношение между основния текст и други компоненти, брой, съдържание и текстове към илюстрации... Мога да продължа много дълго...
"Качеството на продукта" зависи от множество обективни и субективни фактори - на първо място - ще го повторя са нормативните документи: учебен план и учебна програма, после идват качествата на автори, редактори, рецензенти и дизайнери. Става ми доста болно, че ерудирани и културни майки от този форум не се опитват да видят нищо под повърхността. Носталгията по собственото детство (съответно учебници) е разбираема, безогледното плюене като национална черта - също, но липсата на по-задълбочено критично отношение ми е трудно да приема.
Моля всички да ме извинят за дългия пост, но темата дълбоко ме вълнува.

merybo да се опитам да ти го кажа кратко и  ясно - учебниците са ужасни. Ако един родител реши да помогне на своето дете в учението, няма ясен урок, съдържанието и нахвърляно без да е направено нещо увлекателно. Читанките на децата съдържат приказки с имена на герои, които са чужди и на децата им е трудно да ги прочетат.

За черно-белите учебници е доказано, че децата просто ги възприемат по-добре отколкото безумно шарените. Написано по учебниците едно в текста, а картинките съвсем други и нямащи нещо общо.

Личи си че са правени, за да се види кой повече ще изкара пари, но за децата не се мисли.

Дороти, при такова категорично мнение диалог едва ли е възможен, но все пак накратко по твоите мисли, и след това като представител на "печалбарите" излизам от темата.
1.Родителят по принцип не би трябвало да помага на детето си - УЧЕБНИЦИТЕ И ПРЕПОДАВАНЕТО трябва да са такива, че то да се справя само. Ако не се справя - да му помага системата - с допълнителни занимания, консултации от учители и други форми, но в училище - такава е практиката в страните, на които искаме да приличаме. Ако съвсем не се справя, повтаря годината - и това също е нормална практика в Европа. Тази практика на бабешкото и маминото обучение едва ли се срещя някъде.
2. В читанките има герои с труднопроизносими имена, защото такива са ПРОГРАМИТЕ -  една от целите е "да се формира толерантност и уважение към културните различия и мултикултурността" - на прост език това ще рече в читанките равнопоставено да се представя фолклорното и митологичното наследство на други народи, и най-вече на турския и ромския етнос, които също са български граждани.
3. Колкото до черно-белите учебници, не знам на какви изследвания се позоваваш, но СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА е друга - навсякъде по света учебниците са цветни. За картинките съвсем не съм съгласна - подборът на илюстрации се прави така, че не само да са тясно свързани с текста, а и да го разширяват и допълват. В съвременния свят ролята на изображенията (иконографията) нараства неимоверно.
Пак стана дълго, но ще дам един пример: в САЩ също има предмет "общество". Учебникът е около 400 стр., с твърда подвързия голям формат, цветен, с  кратка енциклопедия на президенти и др. личности и куп допълнителни данни. Децата не го носят вкъщи, ако искат учебник вкъщи, трябва да си купят, като се бръкнат с ок. 50 долара. Нито е написан по-просто, нито по-кратко.
Явно за всички, които се вълнуват от темата, учебниците и издателите им са изворът на всички злини, и при това положение едва ли бих могла да кажа нещо полезно.

merybo имам учебници и от чужбина - огромна разлика.


Щом един родител не може да се оправи с даден учебник, как да се оправи едно дете  . Ооо да трябва да даваме за уроци, забравих  .

И определено не става дума за турския и ромски етнос  имена, а някакви френски и подобни от които и самите учители са шашнати. Ако е за въпрос и м моите учебници имаше приказки с имена от ромски и турски етнос. 

И да ти се предстява, имам деца завършващи 8 и 4 клас - гледала съм им учебниците.

Имам и американски учебници - е значително са по-леки.

Учебниците им (в щатите)  по наука са оцветени, но цветни по особен начин с недразнещи цветове, на всеки щу му ще стане ясно що е атом и т.н.

Тук в България явно от много учени хора са правени, дето се чудя дали имат деца или са забравили кога са имали  .

Съгласна съм, че учебниците не трябва да се съкращават. Специално от учебника по история за 6 клас мога да кажа, че е неясен, защото е кратък. Чисто и просто една информация, ако се съкрати повече от някакъв критичен минимум, става неразбираема. Нека учебниците са малко по-обемни и с повече обяснения. Ако урокът по математика е на 5 страници,вместо на 3, това няма да направи материала по-обемен, а само по-разбираем. Хайде, нека има и картинки.
Но не виждам защо трябва да са на такава плътна, тежка и скъпа хартия. А и по-добре е да се измисли един най-добър учебник и да няма избор от десет различни такива. За какво са ни десет варианта на едно и също? Така избраният учебник ще е още по-евтин заради тиража и няма да се случват гафовете в изпитните тестове да има въпроси, които не са включени в някои от учебниците.

Не разбрах защо се обиждате. Не съм съгласна с някои Ваши изводи и писани от Вас неща, съответно изразявам по- различно мнение.Не знам нито издателството, ако работите в такова, нито учебниците, ако сте в авторски колектив, не пиша заглавия и наименования.
Сравнението с картофите си е на място, още повече, че Ваша беше първоначалната идея затова. Както производителите на учебници, така и тези на картофи целят да продадат добре продукта си и да спечелят. Те не се вълнуват какво се случва нататък с потребителя. Разликата е в това, че картофът можеш да си го избереш и недобрият ще си остане у производителя, респективно търговеца, докато лошият учебник си принуден да дадеш на децата, защото някой те е задължил.
Само напомних, че тук темата е посветена на учебниците и никой не отрича, че и по други места има пукнатини. Дуднем от години за липсата на време за усвояване на новия материал, което не пречи да споделим и мнението си за учебниците, както правим тук.
Иначе ще изчета писаното в отговор и благодаря предварително, че има такъв. Ще споделя, ако имам нещо за споделяне, след това. Не изразявам носталгични чувства въобще. Давам препоръки, които, ако бъдат чути, вероятно биха подобрили учебниците.
Добре, че не ние купуваме учебниците. За доста от тях определено пари не бих дала от своя джоб.
На първо време- до ІV клас не бе обяснена ни една задача от път, време и скорост /понеже тях подхванах първоначално/, нито от останалите, поместени напр. в математическа читанка задачи.
За едно дете е в пъти по- добре да срича историята от приказки, подобни на описаните, отколкото от накъсани и без връзки самостоятелни изречения, съставляващи /които би трябвало да съставляват/ урок.
За "Вълчо и Лиска" на "Булвест" /тук цитирам, гордост е/ от "пеенката" за ІІІ клас лично преди три години аз писах тук, до няколко медии и до министерството. Повдигна се въпросът, вероятно и други са били възмутени, но учебникът си е налице. Ужасно е просто! Подигравка. Предпочитам децата да бяха прекопали леха картофи.
Естеството на учебните помагала е в момента такова, че без родителска помощ повечето деца не биха се справили.  До "циганчето Х от село У" пък съм изцяло скептична, че въобще нещо ще достигне. Всъщност що да не достигне- "Вълчо и Лиска", например.

Истината е една, че едни хора, като издатели и някои други, въртят мноооого пари за сметка на нашите деца.
Учебниците са безумни и те го знаят. Учебни тетрадки, сборници, помагала и още и още, за да си пълнят джоба за сметка на здравето/психическо и физическо/ на нашите деца. Не ги интересува  дали този безумен учебен материал е съобразен за общата единица деца, а и като виждат, че родителите са стадо овце, които са още по-послушни и от децата си....

merybo , по всичко личи, че нямате идея за какви формули за четивност споменава Белмекенска, чийто пост цитирах. Чудя се само защо не попитахте Гугъл, за да разберете, че въобще не става дума за проверка на текстове за чуждоезиково обучение, а за тестовете, които учениците четат в учебниците по различни дисциплини. Мислех да пусна линк, но оставям удоволствието на вас и колегите ви да намерите пътя към познанието.

Освен това не мога да разбера защо непрекъснато отмествате проблема от учебниците към учебните планове. Ясно е, че и учебните планове не са свят, но тук говорим за това как заложеното там е превърнато в съдържание на учебниците. Едно и също нещо може да бъде разказано по десетки начини, с хиляди различни думи. Повечето от родителите, които сме писали тук, не сме доволни точно от начина, по който са разказани уроците, от думите, които са използвани за това и от начина, по който са разположени текста и илюстрациите към него.

Наистина от всичко написано най-учудващото е твърдението ви, че учебниците били написани така, че "циганчето Х от село У" да ги разбере. Нима си вярвате?

О, да, цигането много ще ги разбере убечниците! Дори на мен ми хрумна идеята, ако учебниците без проблем бъдат разбирани от най-зле справящите се в училище и най-зле образованите хора, то да се пуснат под печат! Тогава със сигурност ще ги разберат и другите деца.

Напълно споделям мнението на майките. Учебниците са безобразни. Те в никакъв случай не са помагало за ученика. Не е истина, че са безплатни. Плащат се милиони всяка година от държавния бюджет за тези учебници, които са на най-скъпата хартия, по няколко за предмет и неразбираеми за децата. И това е така, защото няколко издателства искат да печелят толкова, колкото в САЩ и големите европейски държави. Погледнете в книжарниците - тонове ненужна учебна литература. Безумието безплатни учебници се върна в училищата точно поради тази причина - родителите не купуваха или ползваха учебници 2-ра употреба, което застраши работата на издателствата. Кому е нужно да има по 3 учебника по предмет в нашата малка и бедна страна? Нека да е един, но съдържателен. Учителите не могат да направят реално избор на учебниците, защото времето е кратко, а и учебникът се проверява в практиката. Така беше преди години. Една година преди да влезе учебникът в масовото училище, се работеше с него от базови учители , които го одобряваха или препоръчваха някои промени. Сега приниципът е да си близък на министъра. Няколко издателства и авторски колективи са монополисти и е трудно свежи идеи да достигнат до реализация.

Merybo, мога да приема, че в 3, 4, 5 клас проблема е в програмите, че се изисква голям обем материал да бъде сместен в малък обем текст, НО това по-долу е страница от учебника по Околен свят за 2 клас



Е, това беше моя голям проблем тази година. Темите са прости и лесни, но липсва какъвто и да било свързан текст и изобщо детето не можe само да си научи урока. Целия учебник е в този стил, нЕкави балони с текст, нЕкакви картинки като кофти рекламна брошура и нищо смислено. Толкова ли е трудно, питам се, да се измисли и напечата, смислен и свързан текст от 20 изречения на тема "семейство", който едно нормално дете да прочете 2 пъти и да разкаже само? Та да не се налага на родителите да преподават, разказват и изпитват. И защо някой си мисли, че от уроци тип конспект е лесно дете на 8 години само да свърже и разкаже цял разказ? И кому е нужно това? А учителката му все повтаряше по родителските "учете ги да си разказват уроците" ... кои уроци, аз урок не виждам, а вие?

Разкази по картинка, ама не в час по БЕЛ, а по околен свят, а като чета мненията на майките с по-големи деца това ще да е тенденцията и за следващите години и се хващам за главата.

 .Ели.    благодаря, че и с нагледен материал си показала моите мисли. Поне министъра спомена, че до 2-3 год учебниците може и да се променят - за вас има надежда. За моите деца няма.


А ок намалени часовете,  но намалените часове ли са виновни  в трети клас в ЧО да пише, че Левски е бил заловен от полицията    и съден и обесен в покрайнините на София ( а не извън града както е било тогава) . И аз се представих като възраст на деца родител, но според мен Merybo все още не мога да си представя, че има ученици и защитава тази позиция на производителите - може и да греша  .

Ще си позволя да подкрепя всичко казано в последните няколко поста, което опонира на мнението на merybo.
Наистина учебниците са ужасни. Най-малкият критерий, по който осъзнавам, че те са неприложими е това, че ако детето ми е болно вкъщи и аз трябва да му преподам урока, имам сериозни затруднения. Защо ли? Защото не мога да разбера всъщност какво трябва да усвои и научи детето ми от така написания урок, независимо по кой предмет е. Абсурдността на твърдението, че учениците би следвало и сами да могат да разберат и научат материала, единствено прочитайки урока в учебника, е меко казано смехотворна.
Щом аз /човек с висше образование, многостранни интереси, богата обща култура и опитът на моите 44 години/ се затруднявам да вникна в съдържанието на написаното, то едва ли циганчето Х от село У изобщо би могло да извлече познание от текстовете в учебниците. Ако ще и да са придружени с еднометрови илюстрации /които също са толкова неясни и абстрактни, колкото и това, което би трябвало да онагледяват и разясняват/.
Колкото до наличието на картинки и шаренийки в учебниците - така е, наистина пъстротата привлича погледа и донякъде задържа вниманието на много малки деца или хора с по-ниска култура и грамотност. В този смисъл, е добре да е шарено за първи-втори клас. Но след това е абсолютно ненужно /освен ако картинките не представляват просто снимков материал/.
Ще дам един елементарен пример - синът ми пише домашно по Околен свят /втори клас/. Имат да определят как се казват някакви растения, които са нарисувани! Явно става въпрос за широкопознати и известни растения като роза, лале, божур и т.н. Обаче!!! Обаче картинките са така нарисувани, че аз не успях да разпозная в тях съответните така популярни цветя. Наложи се да прегледам урока в учебника, където имаше същите илюстрации и по тях да се ориентирам кое какво е. Горкото ми дете! Ако ставаше дума за някакви не толкова тривиални цветя, едва ли някога щеше да придобие представа как точно изглеждат в природата.
Да не говорим за илюстрацията към урока за цар Самуил и неговата ослепена армия /трети клас/ - в уч. тетрадка. Отново авторска рисунка. Децата трябва да определят кой момент точно пресъздава. Дъщеря ми без проблем се изказа категорично - "Ясно, цар Самуил раздава милостиня на бедните!" Ами как няма да го каже, като ослепените войници приличаха точно на просещи безделници, доволно кискащи се след като са получили подаянието /на някои лица дори можеше да се види усмивка, която явно е трябвало да изобразява тъга и отчаяние/.
Не ми се мисли какво ги чака децата ми в четвърти клас!

Солидаризирам се с baibibi. Картинките в учебника трябва да са ясни и недвусмислени. Имам разни илюстровани енциклопедии и речници у дома, където също има рисунки, а не снимки, но рисунките са идеално ясни. Не е нужно за да се покаже някое растение накой пишман художник да се упражнява и да си демонстрира творческия подход.

Но в дадения от Ели пример не виждам нищо лошо. На мен ми харесва, че няма текст за зубрене, а целият урок е само провокация и насочване. В края на краищата нали затова имат учителка - в клас ще проиграят вариантите и ще дискутират по всички зададени въпроси. Мисля си, че ако искаме да имаме мислещи деца точно така и трябва да бъде. Ако урокът беше половин страничка смислен текст какво щеше да прави учителката? Да им чете учебника? Децата да се редуват и да тренират четене?