Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Моя позната забременя и роди на 45г първото си дете, не защото не е искала преди това, а защото не е можела да забременее или износи плода. Преди няколко месеца износи и роди едно почни 5 кг момченце. Съпруга и сподели, че ако не са били суперхраните,които и двата са яли през цялото време едва ли щяло да се стигне до появата на детето.
Значи има начин, при това природен!

За съжаление бременността ми завърши със спонтанен аборт. Предната година също(имам една сполучлива бременност). Доктора, който ми прави манипулацията ми спомена, че след два такива последователни случая трябва да направя някакви изследвания, но бях стресирана и не запомних какви. Ако излезели положителни резултати се правели инжекции с аспирин през бременността. Някой знае ли какво точно е изследването и какво друго мога да си изследвам още?

      Извини ме, ноооо нали няма да ни пробутваш хомеопатия?Предварително ти се извинявам за резкия тон, но съм доста изнервена напоследък....

Ти сериозно ли? Я сподели от коя суперградина, супермандра и суперкланица се набавят суперхрани в супер21-ви век? И каква връзка има тази суперистория с поста, който си цитирала?

 

=ilianagm, ужасно съжалявам за спонтанния ти аборт, но вярвам от цялото си сърце и душа, че има щастие на тази земя и то рано или късно ще те споходи!

Здравейте, момичета! Четох, четох, но не стигнах до края. Просто сърцето ми се свива и не мога да сдържа сълзите си. За съжаление и аз загубих момиченцето си в 22г.с. (на 19-ти декември 2012г.) Забременях още на първия месец, след като спряхме да се пазим. Бременността ми тогава започна с кафяво зацапване, а и точно в онзи период преживях някои неприятни неща, които много ме разтърсиха. Първата фетална мина добре. Общо взето бременността ми беше лека. Но в 22г.с. при рутинен преглед при моя АГ той откри на плода тежка форма на хидроцефалия. Последва и второ мнение, потвърждаване на диагнозата и прекъсване на бременността. Много болезнена процедура и физически и психически. За жалост една голяма част от вас познават болката ми. След като си взех епикризата ходих на генетич. консултация в Майчин дом, където ми казаха - смело напред. Няма причина да се случи пак. Просто изкара лош късмет- 1,5 на 1000. Нямам никакви заболявания, нито аз нито ММ пушим или пием, по време на бременността не съм боледувала. Направих и някои изследвания. Просто не откривах причина. Пазих се 3мес., на петия забременях. Леле... повръщане, гадене, отпадналост...и така до третия месец. Днес съм пак в 22г.с. Засега минах 2-те фетални морфологии (при д-р Атанасова в МЦ Марковс) и БХС. Господ ми взе момиченце и пак момиченце ми дава, но всяка секунда се моля да не бъде сполетяна от същата съдба. Казаха ми задължително да отида и на 3-та фет м-я в 28-30 г.с., защото имало и късна форма на хидроцефалия. Проявявало се предимно при момчетата, но аз нали съм под въпрос, заради първата ми бременност. Сега умирам от страх и от ужас. Не мога да се насладя на бременността си, крия корема си под широки дрехи, за да не се набивам на очи, а малката в мен рита ли рита, а на мен сърцето ми е свито. Толкова ме е страх да не се повтори, даже на консултация при АГ ме е страх като ходя. Много често плача, плача за детето, което изгубих и от страх да не загубя и това. Но, момичета, ние сме силни. Стискайте зъби и се борете, защото всичко в този живот се постига с борба. И ще успеем всички. Стискам ви палци всичко при вас да се нареди!             Извинете ме, че се поолях в писането, но така ми олекна, като ви споделих.

    Оооо, мила, ще е всичко наред! Недей да мислиш за лоши неща, ще травмираш малкото момиченцуе в теб!

eliks86 

eliks86, прегръщам те и стискам палци! Всичко ще бъде наред!!! 

Дано да е така, дано! Благодаря ви 

Бъди сигурна!

Здравейте аз съм на 21 години,преди 4 месеца преживях спонтанен аборт в 3 месец. Беше ми странно първите часове след аборта не можех да реагирам. После започнах да се опомням и разбрах че вече няма никой в коремчето.. Имах силен кръвоизлив,но благодарение на лекарят който беше дежурен в АГО-Враца, ми спаси живота.И сега съм малко объркана и изплашена,за второ бебче. Приятелят ми с който сме заедно от 3 години,и той много тежко го понесе. Той много се радваше,но някак си намира сили да се усмихне и да мечтае за друго бебе. Надявам се втория път да мине по  вода. Млада съм знам,но искам да имам сладък яд както казва моята баба

Мила Нели, съжалявам за случилото се! Толкова си млада!  Прегръщам те сиииилно!!!
Тук не се събираме от хубави преживявания, но са специфични и малко страшнички... Когато очакваме нещо хубаво, и треперим... Препоръчвам ти и ето тази темичка http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=751332.0 където можеш да питаш за всичко, каквото те мъчи...

Мили дами.Четох,четох,плаках и преживявах всичко прочетено.Реших и аз да споделя мъката си с вас,нали казват-споделената мъка е половин мъка.Преди една седмица направих аборт по медицински причини.Плода се оказа с тежка форма на синдром на Даун,което се установи в 12 г.с.Рискът беше 1:22.(голям).След направена амниоцинтеза в 16 г.с за съжаление страшната диагноза се потвърди. Не иска и казване какво преживяхме през това време.Още в началото 6г.с леко прокървих,след това в 12г.с отново,но този път беше много повече,нещо като кръвоизлив,мислех си,че сме загубили така желаното ни детенце,оказа се обаче,че нищо му няма живо и "здраво"беше.Два дни след това разбрахме и за големият шанс да е увредено.Шокът беше голям,а стресът в повече.Неможехме да повярваме,че се случва точно с нас,сън ли беше или лоша шега,но уви това беше самата действителност.Голямата мъка тепърва предстоеше-раждането на мъничкото ни невинно,но болно детенце.Предизвикаха раждане,много болезнено беше,сложиха ми епидурална упойка и така всичко се размина без физическа болка.Родих едно малко момченце,на което действително бяха започнали да се виждат белезите на синдрома.И така вече у дома,напълно осъзнала,че вече няма никой в коремчето на мама,продължавам да живея с тази старшна болка.На 30 години съм,и искам да успокоя всички майки около и над 40 г.Може би и възръста оказва влияние,но всичко е Божа работа хора.Бог ни изпраща изпитания,с които трябва да се справим,а имаме ли друг избор?Благодарна съм му за всичко,и най-вече че си имаме едно прекрасно детенце преди да ни се случи всичко това,на което се радваме и се молим всеки ден да е живои здраво.Не съм се изплашила,и не съм се отказала да имаме 2- ро дете.Това е нашата мечта и човек трябва да следва мечтите си.Радвам се и на прекрасен супруг,който е неотлъчно до мен и споделяме заедно болката си,това до някъде успокоява.Но остава страхът ако пак забременея дали ще се повтори?Остава ни само да се молим Господ да е с нас и дано всеки един припознал се дори от части в моята история да не губи надежда и да се моли за едно живо и здраво бебче.