Турски език за начинаещи 6 - Хош гелдин

ВСИЧКО ЗА МЕСТОИМЕНИЯТА
Zamirler (местоимения) в турския език се делят  на 4 групи:
1.   Şahıs zamirleri - лични местоимения
2.   İşaret zamirleri - указателни местоимения
3.   Soru zamirleri - въпросителни местоимения
4.   Dönüşlülük zamiri - възвратно местоимение
1.   Şahıs zamirleri
ben (аз), sen (ти), o (той, тя, то), biz (ние), siz (вие), onlar (те)


Yalın hal           ben    sen     o    biz   siz   onlar
Belirtme hali   beni    seni     onu bizi   sizi   onları
Yönelme hali   bana  sana   ona   bize   size   onlara
Bulunma hali   bende   sende   onda   bizde   sizde   onlarda
Ayrılma hali   benden   senden   ondan   bizden   sizden   onlardan

2.   İşaret zamirleri
bu (това (за предмет, който може да го пипнем)), şu (това/онова (предмет, който можем да видим)), o (онова, онзи(за предмети, които са много много далеч)), bunlar (тези(предмети, които са много близко)), şunlar (тези), onlar (онези)

Yalın hal   bu   şu   o   bunlar   şunlar   onlar
Belirtme hali   bunu   şunu   onu   bunları   şunları   onları
Yönelme hali   buna   şuna   ona   bunlara   şunlara   onlara
Bulunma hali   bunda   şunda   onda   bunlarda   şunlarda   onlarda
Ayrılma hali   bundan   şundan   ondan   bunlardan   şunlardan    onlardan

3.   Soru zamirleri
kim? (Кой?), ne? (Какво?)

Yalın hal   kim   kimler   ne   neler
Belirtme hali   kimi   kimleri   neyi   neleri
Yönelme hali   kime   kimlere   neye   nelere
Bulunma hali   kimde   kimlerde   nede   nelerde
Ayrılma hali   kimden   kimlerden   neden   nelerden
4.   Dönüşlülük zamiri
kendi (сам, сама, само)

Yalın hal           kendim   kendin   kendisi   kendimiz   kendiniz   kendileri
Belirtme hali   kendimi   kendini   kendisini   kendimizi   kendinizi   kendilerini
Yönelme hali   kendime   kendine   kendisine   kendimize   kendinize   kendilerine
Bulunma hali   kendimde   kendinde   kendisinde   kendimizde   kendinizde   kendilerinde
Ayrılma hali   kendimden   kendinden   kendisinden   kendimizden   kendinizden   kendilerinden

 ПРИТЕЖАТЕЛНИ  ФОРМИ

В турския език няма родове!
Benim - мой, моя, мое
Senin - твой, твоя, твое
Onun - нейно, негово
Bizim - наша, наш, наше
Sizin - ваша, ваш, ваше
Onların - тяхно

Притежателната форма се образува с помощта на следните наставки:
Zamir   Ek(аффикс)   Примеры
Benim   -ım, -im, -um, -üm   arabam , kalemim
Senin   -ın, -in, -un, -ün   araban , kalemin
Onun   -ı, -i, -u, -ü   arabası , kalemi
Bizim   -ımız, -imiz, -umuz, -ümüz   arabamız , kalemimiz
Sizin           -ınız, -iniz, -unuz, -ünüz   arabanız , kaleminiz
Onların   -ı, -i, -u, -ü   arabası , kalemi

Обърнете внимание на следното:
 "Ben mühendisim" – Аз съм инженер.
 И
 "Benim mühendisim" – Моят инженер.

 И двете думи се пишат абсолютно еднакво, но имат коренно различен смисъл.
 В първия случай думата се образува с помощта на глагола "СЪМ", а във втория с помощта на притежателния суфикс. 

ПРИТЕЖАТЕЛНАТА НАСТАВКА ВИНАГИ Е ПОД УДАРЕНИЕ!
И какво се получава:

Ben mühendİsim
И
Benim mühendisİm

İsim tamlamaları (Изафет).
Формира се от 2 съществителни, едното от които е определение, а другото определяемо.
НАПРИМЕР:
Çay bardağı – чаена чаша
Където
 чаена – е определение
чаша – определяемо
. İsim tamlamaları биват два вида:
Belirtili isim tamlaması (определящ изафет) – определя принадлежността на даден предмет. Например:
Kapının kolu – дръжката на вратата.
Belirtisiz isim tamlaması (неопределящ изафет) –  не определя принадлежност, но показва разновидността на предмета
. Например:
Kapı kolu – дръжка за врата.
  В первия случай конкретната дръжка на конкретната врата,
 а във втория случай просто казваме, че дръжката е за врата. Има най – различни дръжки – за шкаф, за куфар.... Но тази е за врата!
Формиране на изафетите:
Определящият изафет се образува с помощта на наставката “in” (съгласно хармонията на гласните се променя в ın, un, ün) и притежателната форма на определяемото. В случаите когато две гласни се оказват една до друга между тях се пише "n".
Например:
Kapının arabası- вратата на колата
Ali+n+in babası  - бащата на Али
çocuğun kutusu – кутията на детето

СЛОВООБРАЗУВАЩИ НАСТАВКИ

Словообразуващите наставки в турския език се добавят към съществителни, прилагателни, понякога към глаголи и служат за образуване на нови думи. Винаги словообразуващите наставки са под ударение!!!

-cı (-ci,-cu,-cü) – използват се за образуване на професии или за да се определи работата на даден човек.
 Например:
savaş (война) – savaşçı (воин),
öğrenmek (уча) - öğrenci (ученик).

-lık(-lik, -luk, -lük) – използват се за образуване на нови съществителни от други съществителни или прилагателни.
 Например:
üstün(превъзхождащ) – üstünlük(превъзходство),
kalın(дебел) - kalınlık(дебелина)

-gın(-gin,-gun,-gün) – използват се за образуване на прилагателни  от глаголи.
 Например:
coşmak (възхищавам)– coşkun (възторжен)

-ar, (-er) – Променя формата на чиалителните.
 Например:
İki (два)- ikişer (по два),
altı (шест) – altışar (по шест)
 
-ış, (-iş, -uş, -üş) – използват се за образуване на съществителни от глаголи.
 Например:
Girmek (влизам)- giriş (вход),
 atlamak (вървя) – atlayış (стъпка)

-li, (-lı, -lu, -lü) -  за образуване на националност или указване от кой град е човека. Например:
Türkiyeli, İstanbullu, Moskovalı.

-arak (-erek) – образуване на деепричастия от глаголи.
 Например:
Gülümseyerek gidiyordu – Вървеше усмихвайки се

-ınca (-ince, -unca, -ünce) – образуване на деепричастия от глаголи. Превежда се по следния начин: направи го тогава, когато.
 Например:
Gelmek (идвам) – Gelince (ще дойда, тогава когато...)
Gitmek (отивам) – Gidince (ще отида, тогава когато...)

-(me)yeli/-(ma)yalı ... oldu/oluyor Превежда се така: ето вече/само (период от време),... как... (не).
Например:

Ben, sinemaya gitmeyeli 3 ay oldu/oluyor. – Ето вече 3 месеца, откакто не съм ходил на кино.
Birbirimizi görmeyeli beş yıl oldu/oluyor. – Ето вече 5 години откакто не сме се виждали.
Onlar evleneli sadece/yalnızca 2 ay oldu/oluyor. – Само 2 месеца минаха откакто те се ожениха.
 
-ğı (-ği,-ğu,-ğü) – използва се за образуване на причастия, в минало време
Например:
Bulmak -> Buldu ->Bulduğu, Gitmek -> Gitti ->Gittiği
 .
 
-ip (-ıp,-up,-üp) – аналогично на "и" в такива изрази като, например, стана и си тръгна - kalkıp gitti.
Други примери:
Gülüp duruyor – стои и се смее,
 gelip gidiyor – идва и си отива,
oturup ağladı – седна и заплака.

-laş (-leş) – за образуване на глагол от съществително, което може да бъде преведено каток става някакъв:
Olgun - зрял, olgunlaşmak – става зрял, узрява.
Yeşil - зелен, yeşilleşmek – става зелен, позеленява.
 
Ş – използва се при словообразуващите наставки -ar, (-er).
Например:
İki-ş-er, altı-ş-ar, yedi-ş-er

N – използва се в следните случаи:
Когато към местоименията се добавя наставка. Например:
O-n-a, bu-n-u,
Внимание:
O-n-dan, bu-n-dan, şu-n-dan 
Към думи, които едновременно се добава притежателна наставка и падежно окончание  Например:
Kitab-ı-n-ı, ev-i-n-den
За формиране на определящ изфет. Например:
Kapı-n-ın kolu, sene-n-in sonu

S – Използва се само пред притежателна наставка в 3 л. Ед.ч. и 3 л. Мн.ч. Например:
Araba-s-ı, kutu-s-u
 

Ortabudala още преди да съм изчел всичката граматика ти БЛАГОДАРЯ  

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ

(.)Nokta (точка)
1.   Слага се в края на изречението. Ben gidiyorum.
2.   При съкращения. Prof., İng.
3.   При номерация непосредствено след цифрата.
4.   При съкратеното записване на дати. 22.08.2008
5.   При указване на време. 17.30, 18.00
6.   При писане на цифри състоящи се от 5 и повече цифри за разделянето им на групи по 3. Например, 327.495 или 23.444.250.
7.   За обозначаване на знака за умножение. 3.5=15

(,)Virgül (запетая)
1.   При изброяване на думи или група от думи, имащи сходна функция в изречението. Senden, benden, ondan daha hızlıdır.
2.   За разделяне на изреченията в сложните изречения. Bir varmış, bir yokmuş.
3.   На места където при четене е необходимо да се направи пауза с цел да се обърне внимание на думата. İnanki, sana zarar getirmek istemezdim.
4.   За разделяне на фразите по смисъл в дългите изречения. Akif bey, kızının sesini duyar duymaz, kapıya koşar, onunla konuşmak isterdi.
5.   За отделяне на обръщения и добавяне на дума. Şimdi, güzelim, sana bir soru sorayım.
6.   За разделяне на повтарящи се думи. Çalışmak, çalışmak, yinede çalışmak!
7.   След пряка реч, която не е в кавички. Moskova’ya yarın gideceğim, dedi.
8.   Пред тире след което следва пряка реч. Oda kapasını açtı. Oğluna, - Gel konuşalım, dedi.
9.   След думи за отричане, съгласяване, утвърждаване, такива като: hayır, yok, evet, peki, pekala, tamam, olur, başüstüne, öyle, haydi, elbette. Bana elbette, geleceğiz, dedi.
10.   За отделяне на дробната част на числата. 25,35
11.   ЗАПЕТАЯ НЕ СЕ ПОСТАВЯ ПРЕДИ СЛЕД ДУМИТЕ: ve, veya, yahut
12.   ЗАПЕТАЯ НЕ СЕ ПОСТАВЯ  СЛЕД СВЪРЗВАЩАТА   da (de). Sen de Brut.
13.   ЗАПЕТАЯ НЕ СЕ ПОСТАВЯ  СЛЕД  ЧАСТИЧКАТА mı (mi) в случаите когато тя изразява значението ınca(ince). Seni gördüm mü bilmem neden, titremeye başlıyorum.
14.   ЗАПЕТАЯ НЕ СЕ ПОСТАВЯ  СЛЕД  ГЛАГОЛИ В УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ. Bugün gelirse onunla konuşurum.

(;)Noktalı virgül (точка и запетая)
За разделяне на група от думи, изреждани в изречението и отделени със запетая, или за разделяне на  изречения със запетайки и различни смислови натоварвания: Erkek çocuklara Semih, Aslan, Zeki, Mehmet; kız çocuklara ise Ayşe, Çiçek, Gönül adları verilir. At ölür, meydan kalır; yiğit ölür, şan kalır.

(İki Nokta (двоеточие)
1.   В края на изречението след което следват примери.
2.   В края на изречението след което следват обяснения.
3.   След имена на автори, след които следва техен цитат. Koro : Göğe erer başımız başınla senin !
4.   Знак за деление. 10:2=5

( ... ) Üç Nokta (три точки)
1.   В края на недовършени изречения.
2.   За замяна на нецензурна реч.
3.   Преди и след цитати.
4.   За указване на паузи в някои изречения. Sana uğurlar olsun... Ayrılıyor yolumuz!
.
( ? )Soru İşareti (въпросителен знак)
1.   В края на въпросително изречение.
2.   В края на сложни изречения, в чийто край има въпросителна фраза.
3.   На места, където указаната инфотмация не е точна. (1834?-1889)

( ! ) Ünlem İşareti (възклицателен знак знак)
1.   В края на изречения изразяващи радост , страх, гняв, удивление и други силни чувства
2.   При възклицания или обръщения. Sen! Gel buraya.
3.   След възклицателния знака е възможно използването на  2х точек вместо на три.
4.   Допуска се (!) за отделяне на отделни думи в изречението.

( - ) Kısa Çizgi (тире - малко)
1.   За пренасяне на думи.
2.   За отделно писане на наставки и частици, също така и за разделяне на думата на срички. 
3.   За съставяне на сложни думи от две отделни. Rusça-Türkçe sözlük.
4.   За образуване на промеждутък от време. 19.00-21.30. 1983-2008.
5.   Знак минус. 10-2=8

(—) Uzun Çizgi (тире)
За обозначаване на пряка реч. Пред изречения, в случаите когато пряката реч не е заградена в кавички

( / ) Eğik Çizgi 
1.   За писане на строфи от едно стихотворение на един ред. Korkma! Sönmez bu şafaklarda yüzen al sancak / Sönmeden yurdumun üstünde tüten en son ocak / O benim milletimin yıldızıdır parlayacak / O benimdir o benim milletimindir ancak.
2.   За обозначаване на адрес. Altay Sokağı, Nu.: 21/6 Kurtuluş / ANKARA
3.   При дати. 18/11/1969
4.   За обозначаване на различни варианти на наставките. -tır /-tur /-tür.
5.   Знак за деление. 30/5=6

( “ ” ) Tırnak İşareti (двойни кавички)
1.   За отделяне на пряката реч. 
2.   За отделяне на особени фрази и думи или фрази и думи, използвани  в преносно значение.
3.   След думи и фрази, оградени в кавички, апостроф не се използва. Yahya Kemal’in “Aziz İstanbul”unu okudunuz mu?

( ‘ ’ ) Tek Tırnak İşareti (единични кавички)
В случаите когато в изречението заградено в кавички, се срещат думи и фрази, които също трябва да са в кавички 

( ( ) ) Yay Ayraç (кръгли скобки)
1.   За отделяне на пояснения за съхраняване на цялостното изречение.
2.   За отделяне на различни периоди от време.

( [ ] ) Köşeli Ayraç (квадратни скобки)
Когато е необходимо да се използват скоби в скоби. Първите скоби винаги са квадратни.

( ' )Kesme İşareti (апостроф)
1.   İstanbul’u но, Bosna-Herseği
2.   В случаите когато след собственото име има информация в скобки, апостроф се слега след скобките . Yunus Emre (1240?-1320)'nin.
3.     1985'te, 8'inci madde, 2'nci kat; 7,65’lik, 9,65’lik.

Здравейте,
yılan няма за какво да ми благодариш. Но аз ти благодаря за прекрасните цветя.
Този път граматиката е малко в повечко, но реших да понаваксам. А и предполагам, че този път тя не е хич сложна. Надявам се да ви бъде от полза

Супер сте!!!! И от мен благодарности на Ortabudala!!!!

аз имам въпрос как е долна черта на турски

Знам че не обичате записи ама ....   

Здравейте!
Ето малко глаголи от мен. Ако някои се повтарят извинете ме. Нямах възможност да се върна да прочета кои ги има вече


       sormak
      питам

       uyumak
      спя

       yazmak
      пиша

       yollamak
      изпращам

       kapatmak
      затварям

       sigara içmek
      пуша

       almak
      вземам

       yerini almak
      заемам

       tamir etmek
      поправям

       kaplamak
      покривам

       katlamak
      прибирам

       koklamak
      мириша

       yapmaya çalışmak
      опитвам

       uyuya kalmak
      заспивам

       almak
      получавам

      yanmak
      горя

       aoturmak
      седя

       giymek
      обличам

       koymak
      слагам

        dökmek
      наливам

       kuşatmak
      обграждам

       vurmak
      удрям

       yaymak
      разпространявам

       görmek
      виждам

       kazmak
      копая

       süpürmek
      почиствам

       ait olmak
      принадлежа

       seçmek
      избирам

       kaybolmak
      изчезвам

       fırlatmak
      хвърлям

       uzatmak
      разтягам

       önermek
      предлагам

       saklamak
      крия

       kullanmak
      използвам

       cevap vermek
      отговарям

       okumak
      чета

       unutmak
      забравям

       gitmek
      напускам

       farketmek
      отбелязвам

       başlamak
      започвам

       olmak
      ставам

       getirmek
      нося

       anlamak
      разбирам

       ummak
      надявам се

       düşünmek
      мисля

       tercih etmek
      предпочитам

       beklemek
      чакам

       ihtiyacı olmak
      нуждая се от

       bağlı olmak
      завися

       duymak
      чувам

kaybetmek
      губя

       geri vermek
      връщам

       cevaplamak
      отговарям

       eklemek
      присъединявам

       değiştirmek
      сменям

       bilmek
      зная

       davet etmek
      каня

       izin vermek
      позволявам

       yapabilmek
      мога

       istemek
      искам

       istemek
      желая

       olmak
      заемам мястото

       akıcı konuşmak
      говоря свободно

       yıkamak
      мия

       kurutmak
      суша

       kırmak
      чупя

       bırakmak
      пускам

       koparmak
      разкъсвам

       silmek
      изтривам

       düşürmek
      роня

       kaldırmak
      отстранявам

       anlamına gelmek
      означавам

       eğritmek
      извивам

       sıkmak
      отегчавам

       rahatsız etmek
      досаждам

       sıkılmak
      скучая

       anlatmak
      обяснявам

       üflemek
      духам

       tabi olmak
      подчинявам се

       tabi olmamak
      не се подчинявам

       takip etmek
      следвам

       kontrol etmek
      проверявам

       doldurmak
      напълвам

       boşaltmak
      изпразвам

       hatırlamak
      помня ...

       başarılı olmak
      успявам

       açmak
      развивам

       savunmak
      защитавам

       vurmak
      бия

       kavga etmek
      боря се

       kaşları çatmak
      мръщя се

       sallamak
       клатя

       bir şeyi sıkıştırmak
      завинтвам нещо

       bir şeyi gevşetmek
      развинтвам нещо

       muhabbet etmek
      бъбря

       rahatlamak
      релаксирам

       bölmek
      разделям

       uyanmak
      събуждам се

       izin vermemek
      забранявам

       çalmak
      крада

       ele geçirmek
      превземам

       yaratmak
      създавам

       inanmak
      вярвам

       rahatsız etmek
      безпокоя

       ... hakkında kaygılanmak
      безпокоя се

       kurtarmak
      спасявам

       söz vermek
      обещавам

       tekrarlamak
      повтарям

       ikna etmek
      убеждавам

       şaka yapmak
      шегувам се

       alışmak
      свиквам с

       şikayet etmek
      оплаквам се

       buluşmak
      срещам

       boğulmak
      потъвам

       kandırmak
      заблуждавам

       hata yapmak
      бъркам

  Страхотен ortabudala , завърна се с трясък! Сядам да ги уча! Благодаря ти за отделеното време и усилия ortabudala   ! Всеотдайността ти към темата ме радва , че света няма да си отиде така защото има такива хора , които без да искат нищо в  замяна даряват труда си!   Надявам се скоро и аз да допренеса за темата , но искам да кажа , че ми се върти една идейка , как да имаме истински оазис за турскоговорящи , на брега на Босфора , който ще израстне пред очите ни! Не е фантазия , а малко време ни делят от това .Ще гледам нещата скоро да придобият израз , за да може да се приютим на новото местенце!  

Благодаря ти blaugranas. Много ме трогна с думите си. 
А идеята за Босфора... ох..... великолепие... Обожавам Босфора.... Сега отново ми се предостави възможност и заминавам за Истанбул за няколко дни... Пак ще имам възможност да поседя на алеята покрай Босфора...да се насладя на турското кафе и чай... да похапна турска баклава... Сподели идеята(ако искаш) И ако мога и аз с нещо да помогна за осъществяването и....разчитай

Много интригуващо звучи. Успех!

 :hug:Merhaba bayanlar!
Много благодарности на  ortabudala за граматиката .

--------
 Не мога да открия превода на думата "kâh" . В речникът я няма , а на картинки ми излизат едни негри 
Предварително благодаря !

kah се превежда "понякога", "от време на време"