"Смешно" ли е раждането? - 3

  • 249 148
  • 734
# 225
Да се запиша и аз за веселата тема: раждането ми не беше кой знае колко смешно, при мен всичко си вървеше по план, спокойно и лесно, но има един два момента, които и сега ме карат да се усмихвам.

Като разбрах, че ще раждам скоро, юрнах мм да ме води на ресторант. Казах му, че ще ни е последното поне за няколко месеца напред и да не ме води къде да е, та се озовахме в любимия ми японски, хапваме суши и аз си засичам контракциите на телефона. ММ само ме молеше да тръгваме вече за болницата, обаче аз не бях навита от нищо да се лиша - единствено десерта си изядох вкъщи, докато той събираше багажа. Контракциите ми бяха на 6 минути още като пристигнахме.

Имах и малка разправия с акушерката - накара ме да си пусна косата, защото не трябвало да има "нищо вързано", а пък аз от бързане до ходя на ресторант отидох да раждам с ужасно мръсна коса  Blush

Като почнаха напъните, целия екип се озова около мен - анестезиолог, акушерка, сестра и доктор. Акушерката ми напомня да дишам, а другите трима един през друг викат "не напъвай". ММ обаче разбрал, недоразбрал, държи ми ръката и вика "push, push". А аз между напъните не мога да събера сили и въздух да му обясня, че се е объркал. Накрая само го погледнах криво и му викам "шшшшшшшт".

И един момент, който аз не помня - като се роди малката, доктора подава на мм ножиците да реже пъпната връв. Ние обаче не бяхме говорили за такова нещо и моят мил малко неподготвен. Доктора му подава ножицата в дясната ръка, а той е левичар, обаче толкова бил притеснен, че не могъл да си каже. Каза, че ужасно треперел и се притеснявал да не клъцне бебето  Crazy

Аз се правих на остроумна, докато ме шиха (не от друго, ами от скука), ама сега като се замисля докторът сигурно всичките тия глупости ги е слушал вече.
Виж целия пост
# 226
Джейн Joy горкият човечец, представям си колко се е ошашкал с тия ножици Laughing Hug да знаеш, и аз 2-я път ще ида да хапна преди раждането Laughing
Виж целия пост
# 227
 Thinking Извинете ме, ако въпроса ми е глупав или не е по темата, но нали уж не трябвало да се яде и пие като ще раждаш  Thinking
Виж целия пост
# 228
Thinking Извинете ме, ако въпроса ми е глупав или не е по темата, но нали уж не трябвало да се яде и пие като ще раждаш  Thinking
Освен при планирано секцио, няма как да знаеш с точност кога ще раждаш.  Grinning
Ти кога смяташ да спреш да ядеш и да пиеш? Последното е в шеговития тон на темата, разбира се.  Grinning
Виж целия пост
# 229
Въпросът ти не е глупав, но неяденето е важно при секциото, за да се избегне вероятността от аспириране на стомашно съдържание по време на операцията. За нормалното раждане няма ограничения ял ли си, или не, но все пак си е тежичко да носиш още товар в такъв момент.
Виж целия пост
# 230
Освен при планирано секцио, няма как да знаеш с точност кога ще раждаш.  Grinning
Ти кога смяташ да спреш да ядеш и да пиеш? Последното е в шеговития тон на темата, разбира се.  Grinning

Да, разбира се  Simple Smile Ами прочетох, че когато усетиш, че раждаш, трябва да спреш да ядеш и пиеш. Може би това е с цел ако се наложи секцио, все пак нищо не се знае докато не легнеш да раждаш
Виж целия пост
# 231
Освен при планирано секцио, няма как да знаеш с точност кога ще раждаш.  Grinning
Ти кога смяташ да спреш да ядеш и да пиеш? Последното е в шеговития тон на темата, разбира се.  Grinning

Да, разбира се  Simple Smile Ами прочетох, че когато усетиш, че раждаш, трябва да спреш да ядеш и пиеш. Може би това е с цел ако се наложи секцио, все пак нищо не се знае докато не легнеш да раждаш
При мен точно така стана. Simple Smile Нито знаех, че ще раждам, нито че ще е със секцио. И си бях хапнала добре.  Wink
Виж целия пост
# 232
Като те приемат вече не ти давад да ядеш.

Прецених си рисковете. Аз бях много весела и спокойна по време на раждането, сега си мисля, че са били хормони, просто толкова бях сигурна, че всичко ще е наред и тръгнах като на купон Simple Smile
Виж целия пост
# 233
Thinking Извинете ме, ако въпроса ми е глупав или не е по темата, но нали уж не трябвало да се яде и пие като ще раждаш  Thinking

Явно зависи къде раждаш, тук препоръчват да си носиш лека храна. Аз си носех ядки, но нямах нито време, нито желание да ям. Но съм изпила около 2,5 л. вода.[/size]

Добавка:
Приказката за неволята в рождествен вариант.
Раждането мина, настаниха ни в стаята, мен ме сложиха да си легна, а на таткото показаха как да слага памперс. Мина друга сестра след някой и друг час и тя му показа как да слага памперс. Сутринта и трета. Обаче той се прибра до вкъщи, а бебето за смяна. Ами сега ?!? Пък и ме беше срам да извикам сестра да ми покаже...
Смених го не беше трудно  Laughing
Виж целия пост
# 234
Може ли да не се спами темата ?   bouquet
Виж целия пост
# 235
Най-накрая имам няколко минути време да напиша и аз не много на кратко за нашето раждане. Като истински овен, който държи да е точен, още от влизането в болницата си записвах всичко в телефона по минути Simple Smile
Скрит текст:
20:00 преглед в ТК при доктора, предната вечер беше започнала да ми пада тапата, но това го знаете, успях да ви надуя главите още тогава Simple Smile Не се мина без изцепка от моя страна. Даже всичко тепърва се започна.. След прегледа си бърша корема от гела за ехографа и хвърлям салфетката в... кофата с разтвора за стерилизация на инструментите.. Ей, оная в приемното беше готова да ме изяде с парцалите
20:30 доки решава, че ще ме приема, разкритие 3,5 см, контракции мнооого слаби и мнооого на рядко. Направиха ми клизма, което не се оказа нито ужасно, нито гадно. Наобратното, започнах да разбирам защо рускините редовно си правят клизми и го смятат за полезно. За пътри път от толкова време почуствах такова облекчение!
Качиха ме в предродилното, сложиха ми системка и започнахме да чакаме контракции и разкритие. През това време доки ми хваща ръката да ми мери пулса, на което аз се изказвам: "Докторе, ама сега пулса ще скочи" - той " Shocked", аз - "Много нежно ме държите за ръката и ще се развълнувам". Същевременно акушерката ми говори на вие все още. Аз се чуствам странно от това и я моля да ми говори на ти "Странно ми е човек, който ме е виждал гола и ми е бъркал не-знам-къде-си да ми говори на вие.. Сега сте ми почти като любовник след тези манипулации.."
22:00 в предродилното вкарват едно цигане. Честно, едвам ми се обръща езика да я нарека така. Та е на 22, второ детенце ражда, момичето се е следило само на частно, с платени осигуровки и ми говори на "Вие"!!!
22:30 разкритие 4см, болки все още само в кръста, не много силни. Пукнаха ми мехура за да се развият нещата по-бързо. Идва една кисела докторка и пита акушерката ми: "Тази ли е с 4 см? Ма тя много спокойна.." Аз: "Нещо май ми се заканвате "ей сега ще видиш ти..". Киселата докторка почва да се смее "Аааа не сме казвали такова нещо, ти го каза". Аз вече почти огорчена  "Ама не отричате за съжаление"
23:00 Цигането започва да ражда. В момента в който бебето излиза от нея (те са от другата страна на стената зад мен и всичко се чува прекрасно) й звъни телефона с някаква циганска/чалга музика с думите "Не ме питай къде съм..." няма такъв хилеж..   Joy
Към 00:00 започнаха контракциите на 2-3 минути. Е няма такава болка! 40 минути по-късно ми прилоша, кръвно ли ми падна и аз не знам какво, но щях да припадна, почнах да повръщам, биха ми някаква инжекция и се пооправих. Останаха само ужасните контракции. Разкритие само 4,5 см. За тези, които им предтои раждане - момичета, намерете си поза, с която контракциите ще са най-безболезнени. За мен това беше на колене на земята, подпряна на леглото. И дишайте - оказа се наистина много важно!
Идва доктора да провери как съм и на мен ми хрумва, че искам да видя лицето на мъж ми като види бебето за първи път (обикновенно ги показват малките на татковците още докато шият майките). Уговарям доктора "Докторе, ще ви черпя една огромна пица, ако не показвате детето на мъжа ми" . Доктора така:  Shocked Обясних му защо де, обеща да не го показва, и изпълни обещанието си. Но целият екип ме знаеше като момичето с пицата. 2 дена по-късно таткото донесе пицата, ама си я хапнахме ние с Радулитка, акушерките и доктора отказаха да се присъединят.
До 03:00, когато достигнах заветните 6 см и можеха да ми сложат упойка, бях готова да си препиша всичко което имам на анестезиоложката!Обещах й къщата и колата си, добре, че е честна жената и не ми даде да подписвам разни документи  Laughing Сложиха ми упойката (докато я слагаха пак ми прилоша) и буквално след няколко секунди вече бях в рая - никаква болка!
Сега вече реших, че е време да послушаме малко музика, за настроение. Ех колко приятна стана обстановката като имаш упойка и "Ах, морето", пееш си, говориш си с хората за нещата от живота ..И така около 2,5 часа, когато вече достихнах пълно разкритие. В 5:30 се започна самото раждане, което не се оказа чак пък толквоа сложно. Важното е да слушаш акушерката и да изпълняваш. След 18 минути проплака Ники.
В много филми показват как майките плачат от умиление като видят рожбите си.. аз бях толквоа изтощена от цялото събитие, че само отбелязах че е момче, опитах се да запомня мерките които ми казаха и това е.

Момичета, надявам се да не съм стреснала никого с разказа си. Не е лесно наистина, но си заслужава на милион %-та! Пък и, както знаете, всяко раждане протича по различен начин. "Моето цигане" роди буквално за 1 час, а на мен ми отне 3 часа да направя 2 см .. Важното е да отивате към родилното с позитивно настроение, желая на неродилите много късмет и леко раждане, и на всички ни - много бързо възстановяване!
Виж целия пост
# 236
И аз да си опиша раждането, че обещах Simple Smile
На първи ноември бях с някакви контракции и отидохме в Майчин дом с мъжа ми. Там си ме прибраха. Ама като бях в болницата контракциите спряха. Но си ме оставиха да лежа на 5-тия етаж. Насрочват ми секцио за 9 ноември петък. Събота и неделя надух на мъжа ми главата и реши да си ме вземе с колата и детето и да съм си през деня с тях. За 5 ти ноември (понеделник) се разбрах с докторите и сестрите да си спя в къщи, защото на другия ден сина ми има рожден ден. Детето цяла нощ кашля и не успях да мигна. Сутринта беше добре. Взехме тортата сокчетата и отидохме в детската градина. С мъжа ми направихме 2 курса да занесем всичко. Дадох и фотоапарат на учителката в детската градина да снима рождения ден.
После хванах маршрутка за да стигна до майчин дом за визитацията. На обяд реших да ходя на първата си лекция или по-скоро среща ( записах една магистратура в софийския) И такър такър със 72 до плиска до болк 2. След това такър такър на обратно до майчин дом. Е не можем да я родим ненаучена девойката Simple Smile
Прибирам се аз към 18 часа в майчин дом и съм твърдо решена, че ще спя. През това време ми се обажда мъжа ми и ми казва, че мама като взимала Митко (сина ми) пуснала фотоапарата при мократа му хавлия от плуването. И от памет картата се стичала вода. Толкова много се ядосах, че ми започнаха някакви контракции. Ама аз си викам много съм уморена ще спя. Опитвам се да спя ама пустите му контракции много болят. Към 23 часа се обажда мъжа ми и ми казва да съм спокойна успял да изсуши картата и да свали снимките ама фотоапарата е леш. Поуспокоих се, че поне снимките ще видя от рождения ден.
Да ама контракциите стават все по-на често и по-болезнени. Излизам да си пъшкам и да си се разхождам в коридора и там виждам explanet -че. Тя на другия ден има планово секцио. Накрая сестрата не издържа и ме вика. Аз и казвам абе няма да раждам ще спя. Тя вика доктор и доктор Мануелян идва и ме преглежда с 1.5 см разкритие съм - нюню. Ама нали съм след секцио и решават, че ако не ми се размине след половин час да ми правят клизма и да я викат. Е не ми се размина. Направиха ми там всички екстри клизма бръснене ( за другия ден на обяд си бях записала час при козметичката за кола маска ама часа отиде). Свалят ме на 3 етаж там абокати и работи. И в 2:30 съм на операционната.

И този път си пях докато ме рязаха. Като извадиха бебето доктор Манчев ми казва хайде пей сега и даже пя с мен. Показаха ми Лилия много мъничка (спрямо батко си) 3150 и само 46 см. С тъмна коса. Има поне 2 -3 см перчем черен, макар че почти не съм имала киселини.
Доктора после споделил с момичетата от моята стая. "Снощи ми докараха една шматка да я режа за секцио към 3 часа. Абе какво беше това чудо аз я шия тя си пее" Simple Smile

После ме закараха в някаква друга реанимация на втория етаж, че на 3- тия всички места са заети. Сутринта съм си пораздвижила краката и пиля на всички неврите, че искам да ме раздвижват. Отделно постоянно пращам смс-си с благата вест. ( още от 4 през нощта). Към 9 ме раздвижиха този път много хубаво и рехабилитаторката ми показа и тарикатски начин за ставане от леглото. След час вече нямах спирачки и пилих нервите на доктори и сестри да ме качват на 12 етаж. Едвам отраяха до 10 и нещо си ме качиха та и хората се оттърваха, че съм голяма досада. И така до обяд вече щъках насам натам все едно не са ме рязали.

Виж целия пост
# 237
В предните постове се споменават конците от секциото, май не съм споделяла каква паника бях пък с тях  hahaha Беше ме страх още в болницата да не ми се скъсат като ходя и да ми се отвори разреза, затова се движех съвсем бавничко  Crazy
Ами то така и на нас доктора ни правеше смях, а аз викам- 'Докторе, недейте, че не можем да се смеем', а той - спокойно, ако нещо се разшие, ще го измием и пак ще го сложим вътре и зашием hahaha Запис от мен! ТАКА НЕ СЕ БЯХ СМЯЛА ОТДАВНА- БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!
Колкото до яденето една позната разправя, че след секциото била умряла от глад, а съквартирантката и имала мнооого ядене и тя ...ами направо омела всичко! newsm55 ooooh!Ама вика:толкова щастлива бях Crazyи доволна. smile3522 И вика: като казах на доктора, как съм се наяла....той се хвана за главата и след по-малко от 5 минути около леглото ми имаше 10 бели престилки Laughing Laughing
Виж целия пост
# 238
То затова ме захраниха с принцеса с кайма, донесена от санитарката  hahaha На следващия ден ми предложиха пък кисело зеле  #Crazy та умрях от глад до сутринта (така и не казах на свеки че не ми е било удобно да я притеснявам вечерта да ми носи свястна храна  Blush ).
Виж целия пост
# 239
Много упостя темата,никой не ражда смешно  Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия