"Смешно" ли е раждането? - 3

Да се запиша и аз за веселата тема: раждането ми не беше кой знае колко смешно, при мен всичко си вървеше по план, спокойно и лесно, но има един два момента, които и сега ме карат да се усмихвам.

Като разбрах, че ще раждам скоро, юрнах мм да ме води на ресторант. Казах му, че ще ни е последното поне за няколко месеца напред и да не ме води къде да е, та се озовахме в любимия ми японски, хапваме суши и аз си засичам контракциите на телефона. ММ само ме молеше да тръгваме вече за болницата, обаче аз не бях навита от нищо да се лиша - единствено десерта си изядох вкъщи, докато той събираше багажа. Контракциите ми бяха на 6 минути още като пристигнахме.

Имах и малка разправия с акушерката - накара ме да си пусна косата, защото не трябвало да има "нищо вързано", а пък аз от бързане до ходя на ресторант отидох да раждам с ужасно мръсна коса 

Като почнаха напъните, целия екип се озова около мен - анестезиолог, акушерка, сестра и доктор. Акушерката ми напомня да дишам, а другите трима един през друг викат "не напъвай". ММ обаче разбрал, недоразбрал, държи ми ръката и вика "push, push". А аз между напъните не мога да събера сили и въздух да му обясня, че се е объркал. Накрая само го погледнах криво и му викам "шшшшшшшт".

И един момент, който аз не помня - като се роди малката, доктора подава на мм ножиците да реже пъпната връв. Ние обаче не бяхме говорили за такова нещо и моят мил малко неподготвен. Доктора му подава ножицата в дясната ръка, а той е левичар, обаче толкова бил притеснен, че не могъл да си каже. Каза, че ужасно треперел и се притеснявал да не клъцне бебето 

Аз се правих на остроумна, докато ме шиха (не от друго, ами от скука), ама сега като се замисля докторът сигурно всичките тия глупости ги е слушал вече.

Джейн горкият човечец, представям си колко се е ошашкал с тия ножици да знаеш, и аз 2-я път ще ида да хапна преди раждането

  Извинете ме, ако въпроса ми е глупав или не е по темата, но нали уж не трябвало да се яде и пие като ще раждаш 

Освен при планирано секцио, няма как да знаеш с точност кога ще раждаш. 
Ти кога смяташ да спреш да ядеш и да пиеш? Последното е в шеговития тон на темата, разбира се. 

Въпросът ти не е глупав, но неяденето е важно при секциото, за да се избегне вероятността от аспириране на стомашно съдържание по време на операцията. За нормалното раждане няма ограничения ял ли си, или не, но все пак си е тежичко да носиш още товар в такъв момент.

Да, разбира се   Ами прочетох, че когато усетиш, че раждаш, трябва да спреш да ядеш и пиеш. Може би това е с цел ако се наложи секцио, все пак нищо не се знае докато не легнеш да раждаш

При мен точно така стана. Нито знаех, че ще раждам, нито че ще е със секцио. И си бях хапнала добре. 

Като те приемат вече не ти давад да ядеш.

Прецених си рисковете. Аз бях много весела и спокойна по време на раждането, сега си мисля, че са били хормони, просто толкова бях сигурна, че всичко ще е наред и тръгнах като на купон

Явно зависи къде раждаш, тук препоръчват да си носиш лека храна. Аз си носех ядки, но нямах нито време, нито желание да ям. Но съм изпила около 2,5 л. вода.[/size]

Добавка:
Приказката за неволята в рождествен вариант.
Раждането мина, настаниха ни в стаята, мен ме сложиха да си легна, а на таткото показаха как да слага памперс. Мина друга сестра след някой и друг час и тя му показа как да слага памперс. Сутринта и трета. Обаче той се прибра до вкъщи, а бебето за смяна. Ами сега ?!? Пък и ме беше срам да извикам сестра да ми покаже...
Смених го не беше трудно 

Може ли да не се спами темата ?  

Най-накрая имам няколко минути време да напиша и аз не много на кратко за нашето раждане. Като истински овен, който държи да е точен, още от влизането в болницата си записвах всичко в телефона по минути

Момичета, надявам се да не съм стреснала никого с разказа си. Не е лесно наистина, но си заслужава на милион %-та! Пък и, както знаете, всяко раждане протича по различен начин. "Моето цигане" роди буквално за 1 час, а на мен ми отне 3 часа да направя 2 см .. Важното е да отивате към родилното с позитивно настроение, желая на неродилите много късмет и леко раждане, и на всички ни - много бързо възстановяване!

И аз да си опиша раждането, че обещах
На първи ноември бях с някакви контракции и отидохме в Майчин дом с мъжа ми. Там си ме прибраха. Ама като бях в болницата контракциите спряха. Но си ме оставиха да лежа на 5-тия етаж. Насрочват ми секцио за 9 ноември петък. Събота и неделя надух на мъжа ми главата и реши да си ме вземе с колата и детето и да съм си през деня с тях. За 5 ти ноември (понеделник) се разбрах с докторите и сестрите да си спя в къщи, защото на другия ден сина ми има рожден ден. Детето цяла нощ кашля и не успях да мигна. Сутринта беше добре. Взехме тортата сокчетата и отидохме в детската градина. С мъжа ми направихме 2 курса да занесем всичко. Дадох и фотоапарат на учителката в детската градина да снима рождения ден.
После хванах маршрутка за да стигна до майчин дом за визитацията. На обяд реших да ходя на първата си лекция или по-скоро среща ( записах една магистратура в софийския) И такър такър със 72 до плиска до болк 2. След това такър такър на обратно до майчин дом. Е не можем да я родим ненаучена девойката
Прибирам се аз към 18 часа в майчин дом и съм твърдо решена, че ще спя. През това време ми се обажда мъжа ми и ми казва, че мама като взимала Митко (сина ми) пуснала фотоапарата при мократа му хавлия от плуването. И от памет картата се стичала вода. Толкова много се ядосах, че ми започнаха някакви контракции. Ама аз си викам много съм уморена ще спя. Опитвам се да спя ама пустите му контракции много болят. Към 23 часа се обажда мъжа ми и ми казва да съм спокойна успял да изсуши картата и да свали снимките ама фотоапарата е леш. Поуспокоих се, че поне снимките ще видя от рождения ден.
Да ама контракциите стават все по-на често и по-болезнени. Излизам да си пъшкам и да си се разхождам в коридора и там виждам explanet -че. Тя на другия ден има планово секцио. Накрая сестрата не издържа и ме вика. Аз и казвам абе няма да раждам ще спя. Тя вика доктор и доктор Мануелян идва и ме преглежда с 1.5 см разкритие съм - нюню. Ама нали съм след секцио и решават, че ако не ми се размине след половин час да ми правят клизма и да я викат. Е не ми се размина. Направиха ми там всички екстри клизма бръснене ( за другия ден на обяд си бях записала час при козметичката за кола маска ама часа отиде). Свалят ме на 3 етаж там абокати и работи. И в 2:30 съм на операционната.

И този път си пях докато ме рязаха. Като извадиха бебето доктор Манчев ми казва хайде пей сега и даже пя с мен. Показаха ми Лилия много мъничка (спрямо батко си) 3150 и само 46 см. С тъмна коса. Има поне 2 -3 см перчем черен, макар че почти не съм имала киселини.
Доктора после споделил с момичетата от моята стая. "Снощи ми докараха една шматка да я режа за секцио към 3 часа. Абе какво беше това чудо аз я шия тя си пее"

После ме закараха в някаква друга реанимация на втория етаж, че на 3- тия всички места са заети. Сутринта съм си пораздвижила краката и пиля на всички неврите, че искам да ме раздвижват. Отделно постоянно пращам смс-си с благата вест. ( още от 4 през нощта). Към 9 ме раздвижиха този път много хубаво и рехабилитаторката ми показа и тарикатски начин за ставане от леглото. След час вече нямах спирачки и пилих нервите на доктори и сестри да ме качват на 12 етаж. Едвам отраяха до 10 и нещо си ме качиха та и хората се оттърваха, че съм голяма досада. И така до обяд вече щъках насам натам все едно не са ме рязали.

Ами то така и на нас доктора ни правеше смях, а аз викам- 'Докторе, недейте, че не можем да се смеем', а той - спокойно, ако нещо се разшие, ще го измием и пак ще го сложим вътре и зашием Запис от мен! ТАКА НЕ СЕ БЯХ СМЯЛА ОТДАВНА- БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!
Колкото до яденето една позната разправя, че след секциото била умряла от глад, а съквартирантката и имала мнооого ядене и тя ...ами направо омела всичко! Ама вика:толкова щастлива бях и доволна. И вика: като казах на доктора, как съм се наяла....той се хвана за главата и след по-малко от 5 минути около леглото ми имаше 10 бели престилки

То затова ме захраниха с принцеса с кайма, донесена от санитарката  На следващия ден ми предложиха пък кисело зеле  та умрях от глад до сутринта (така и не казах на свеки че не ми е било удобно да я притеснявам вечерта да ми носи свястна храна  ).

Много упостя темата,никой не ражда смешно