И тук се намесиха мамите, казаха, че момиченцето го познават, осиновено било, ама не като бебе, а по-големичко, като са го взели от дома, не е говорело и самото то е проговорили късно, трудно и с помощта на специалисти. Изглежда разпитва, защото в неговорещия ми син се опитва да намери подобен на себе си.
Извинявам се за отклонението.
Аз също се извинявам, но си и позволявам отклонение.
Примерът на firebird с "мамите" показва, че просташката махленщина е ширеща се и неизтребима.
Но някак, като не ни боде лично, не я забелязваме.
Само че, ако една деликатна и болезнена ситуация ни засяга лично е редно да направим разграничение дали наистина с махленщина се срещаме или с добронамерен, макар и не особено лицеприятен въпрос .
Точно заради такива простачки като клиентката в аптеката от поста на Liduna и като "мамите" от поста на firebird, човек се държи понякога неестествено при деликатна среща и ситуация.От опасение да не би в собствените си очи случайно и той да се отнесе към "Дежурен по информация" от градинките.Ето, затова ми е било трудно общуването с неравностойни, специални и хора, които са уязвими по някакъв признак.Защото не искам да бъда причислена към оная пасмина, за която стана въпрос по-горе, искам да намеря правилният и деликатен подход и да възпитам детето си също в деликатност и толерантност.
Моето дете също в известен смисъл е различно.Различното е това, че почти до три годишна възраст е отглеждан в ДМСГ и това в началото си имаше своите отпечатъци на социална незрялост.
Детето ми беше с памперс на две г. и осем месеца , що изумени погледи отнесох по градинките...що критики.Но не се ядосвах, не се чувствах длъжна да обясня на всеки ,че ние сме заедно от броени дни.
За поведението му и странностите, които идват точно от различния начален начин на живот, романи мога да напиша.Но се научих да разграничавам добронамереното незнание от откровената простотия.
Вчера ми се случи не особено приятен разговор с госпожата в ДГ, от тези, уж загрижените.Не ми се изпада в подробности, в общи линии тя ми предлагаше най-общо казано мерки за възпитание на детето, които за мен не бяха особено приемливи.Да ви кажа, за първи път от толкова години едвам се сдържах.Искаше ми се да кажа"Госпожо, не ви ли е жал за това детенце, как е започнало живота си и с какво се е борило абсолютно само"/Методите на г-жата бяха свързани с отстраняване от определена среда , а много от майките на осиновени деца сме чувствителни на теми свързани с "напускане", "разделяне" и т.н., изпитваме болка за децата си, да не се повтори ,макар в имитационен вариант ситуацията на разделянето на детето от биологичната майка/Та така.Поисках да ми съжалят детето.Ама не го казах, не е редно.Преглътнах го.То ми е геройче и няма нужда никой да го съжалява.
Наистина огромен завой направих в темата, за което пак моля за извинение, но за да има добронамерени и полезни отношения, тези отношения трябва да са такива между двете страни, независимо колко са неравностойни помежду си.