Ето тук някъде се намерих.
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
Реве от раждането си. Почти не е спирала и то не с цел да се наложи или доминира. В началото реших да послушам умните педиатри и други полезни многознаещи възрастни хора от бабешки вид. Изтраях точно пет 5. Не мога да търпя бебешки рев. Послушах себе си започнах да се водя по детето си.
Детето не търпи болка. Това беше пренаталната ми мечта - да може да усеща болката, за да бъде полезна за себе си след време. Нужда от силни жени няма нужда.
Плаче, когато е гладна. Все още предпочита по този начин да изрази глад пред това да ползва многословието си.
Плаче и когато ме посрещне след работа или когато отида в яслата да я взема. Така реагира на липсата, която е изпитвала.
Имаше периоди, в които плачеше че е изведена сред група деца. При промяна на средата моментално настъпваше тишина. В крайна сметка даже и на възрастен може да не му е приятно да общува, защо това да се натрапва на дете?
Напоследък плачът й е свързан точно с трудната адаптация към яслата. Вниманието ми доста изострено в тази посока с готовност да се вземат определени мерки.
Наскоро точно за последното една детска учителка тръгна да ми обяснява, че е лигличка щом толкова дълго време не може да свикне. И тя си била имала една такава в нейната група. Но пък и според представите на жената това й създава проблеми с родителите на тези лигавки деца, което директно вкарва абсолютно всички знайни и незнайни родители на ревливковците като проблем за нея.
Успокояването - кърмене, гушкане, песничка, която й е любима, или пък такава с доста странен текст не за възрастта й. Някое странно стихче.