Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Олеандър
Моите съболезнования.  Да почива в мир скъпата ти майчица. ..

Не мога да дам отговор на въпросите ти. Тази болка бушува в мен независимо че е минала година,  утре стават точно 1.8 месеца.  Живота ми се преобърна,  децата, за които се борих 7 години за да ги имам не могат да потушат болката в сърцето ми. Обичам ги безумно, но и също така безумно страдам. Да мама,  моята тай-близка приятелка.
Незнам, какво са ти кажа, аз съм се хванала здраво да децата,  те са ми утеха. Прегръщам те!
Трябва да намериш сила и да продължиш,  имаш си детенце и баща.  Зароди тях бъди силна   

Искрени съболезнования.  
Не знам колко време, може би (макар и клиширано) при всеки е различно, но ще ти мине и това чувство. Ще минеш през много състояния, ще имаш тежки и различни моменти, но с времето...интензитетът им е друг. Още повече, ти нямаш избор. Трябва да се стегнеш заради детенцето ти, грижата за него, неговите нужди най-много ще ти помогнат. Ако ти е много трудно, приемай някакви леки успокоителни.

Снежи,имаш право на еднократна помощ при смърт .Предполагам майка ти е била на трудов договор.Сумата е 540 лв.В НОИ ще ти кажат кой документи да подготвиш.Мисля,че беше копие от смъртният акт,документ за наследници.И още 2,3 документа.Тук в Пловдив дори по телефона ми продиктуваха,кой документи да подготвя за еднократната помощ при смърт.Тежко е много ,стягай се.Искрените ми съболезновония.

Майка ми почина преди 9 години на същата възраст - 63 години от инсулт.
Вече 9 години и аз да не искам, то животът ми показва, че съм без майка.
Попадам все в ситуации, когато разбирам, че никой друг от близките ми не може да я замени.
Баща ми много се измени след нейната смърт. Има си приятелка,която го манипулира и той гони мене, децата ми и мъжа ми.  Иска да е с новата си приятелка.
Година и нещо след смъртта на майка ми родих дете. Когато бях бременна и все още не знаех този факт, преди да направя теста за бременност, сънувах няколко пъти все баба ми и майка ми (починали бяха вече), че се радват. Все ги сънувах и все радостни. После си направих теста и видях 2-те чертички.  Продължих  пак да я сънувам, че се радва.
Вярвам в живота след смъртта и че нашите близки ни помагат отвъд. Все още не живеех с този ми мъж и нямах намерение. Но пък бях бременна и не знаех как  да постъпя. Една нощ преди да си легна зададох въпрос към починалата ми майка, да задържа ли детето? През нощта отново я сънувах много радостна и после веднага се събудих. Беше още тъмно, но се събудих, може би, за да запомня посланието, което получих отвъд.
След като родих никой от възрастното поколение ( останали са баща ми и свекърва ми) не се погрижиха по никакъв начин. И на изписването от родилния дом вкъщи, и на 40-те дни все идваха като на гости. Не се сещаха, че съм родилка и имам нужда от помощ. Да, мъжът ми ми помагаше, но друго си е женската помощ, която така и не получих. Наскоро бях на гости с приятелки, вече баби. Ми то такива вълнения за внуците, за бебетата. Тук при нас нямаше и следа от това.-

 

И при мен беше така. Свекърва ми се държеше доста неадекватно. Сега вече се понаучи, свикна и си влезе в ролята на баба, но първата година никога няма да я забравя. Дъщеря и снаха са различни неща, просто. Трябваше да мине време, за да приеме внучето като свое си.
Как страдам, че мама я нямаше тогава. Да се радва, да ме глези, да ми помага... Ама така е било писано. Какво да се прави...

За 8 години свекърва ми не се е променила. Но това е друга тема.

Благодаря ви много ! Радвам се, че ви открих. Ходя вече трети ден на гробищата и не разбирам защо не мога да се разплача там. У нас сълзите ми не спират , а там стоя и гледам все едно майка ми не е там. В момента на смъртта , тя се обезобрази тотално.Лицето и се поду и стана лилава. Казват, че вероятно е белодробна емболия. Като я погребвахме я гледах в ковчега и просто не беше тя. Нямах желание да я докосна, просто не беше моята майчица. Мъжът ми продължава да е неадекватен. Аз гледам детето, което за капак е с температура. Има моменти на деня в които нищо не чувствам, има други , в които се сривам. Притеснявам се и за татко. Знам, че когато най-лошото поотмине и се отпусна малко, ще започна да получавам паник атаки . Някакъв съвет за вид успокоителни хапчета без зелена рецепта? Не искам да са много силни, все пак трябва да се грижа за детето:(

Чакай малко защо мислиш, че ще получаваш паник атаки? Ако се случи подобно най- добре е лекар да назначи лечение. Аз погребах и мама и татко рамките на няма и 3 години и не съм пила никакви лекарства за успокоение.
Иначе най- безобидно мента глог и валериан. ..

Когато мама си отиде ... близначките ми бяха само на 43 дни.
Свекърва ми, не ми помогна и грам, като казваше, че баба, не обича, такива малки деца. Те се родиха малки на кг.
Не мога още да осъзная какво се случи на 3 януари мама отиде на най-рутинни преглед на Щит жлеза и там и откриха разсейките. После изведнъж биопсия,  диагноза , най-страшната и тя се срина милата. Не издържа. На 3 ден след 1 химиотерапия тя си отиде.  А аз и казвах че ще я чакаме за разходки
Толкова искаше да ги гънча...
А не можа. Нямаше време никакво време. От права и енергична жена изведнъж рухна. Сега си имам децата,  свекърва ми дойде на друг акъл и ги взема чат-пат, но друго си е мама. Завиждам им на другите мами по площадките, завиждам им, че майка им е да тях и с тях. ..
Моята майчица и грам не се промени, дори и в смъртта си, бе красива , милата ми мама.
Извинете ме за откровеноста, но само тук, мога да излея душата си.

Не им завиждай- не знаеш с тях майка ли е, свекърва, гледачка. ..
Моята майка беше жива, когато станах за първи път майка, но не можеше да е с нас. Свекърва ми да е жива и здрава беше неотлъчно,  само вечер се прибираше. Дори до ден днешен излиза с нас особено когато съм с двамата, но дори и да съм с беба пак сме трите в парка.

Когато разбера ,че са с майка си, ми става толкова мъчно и самотно. И мама беше жива видя ги но не може са ги види как растат, как проговарят,  как ме прегръщат.

Здравейте ...

При мен нещата са все така, днес се навършват 18 дни без нея .. преодолях първоначалния шок, но няма кой да ми потуши мъката и липсата. От няколко дни взех да излизам на много дълги разходки - обикалям по 3-4 часа по паркове, магазини, улици ... ей така безцелно, но гледам да не се застоявам вкъщи. Излишно е да казвам, че като се прибера и още като видя некролозите на вратата пак избухвам в плач    Вечерите са най-тежки, през деня все гледам да върша нещо и да се разсейвам, идват и приятелките ми на гости да има някой при мен, но вечер ... да няма с кой да си кажеш две думи, да заспиваш със сълзи на очи ... много, много е тежко 

Вчера съм обикаляла като луда да търся лалета - нейните любими цветя, знам че не им е сезона, но нещо ми подсказваше, че може и да се продават някъде, макар и отгледани в оранжерия. След няколко часа обикаляне, най-сетне намерих на една сергия. Сутринта ги занесох на гроба. 

Съболезнования към всички, вписали се тук през последните дни 

1 месец без мама     

Най-тежкия месец в живота ми 

Снежи  прегръщам те. Мислех си за теб, как си ...

Снежи,
прегръдка и от мен!
Днес с малкия ходихме у баща ми, той отключва и дребното ни в клин, ни в ръкав изтърси: "баба Мари я няма... къде е?" А той никога не я е виждал... Направо за момент се зачудих какво да кажа. После му казахме, че е на небето и го гледа оттам и му се радва. А той: "тя много ме обича"...