Паническо разтройство-част 9

  • 94 575
  • 760
# 435
Мисля, че да, Северина.
Виж целия пост
# 436
Може малко да изместя темата, но за мен е по-трудно да се справям с непрекъснатия, ежедневен стрес, имам предвид манията си за болестите - само да чуя, че някой от близките ми го боли нещо и направо изпадам в паника. ПА ми е ясна, успокоявам се, че и друг път съм имал и ще мине и така, но се чудя как да се справя с другото, то не е за час, два то си "дълбае" при всяка възможност. Изобщо как се справяте с времето между ПА?
Ние гледаме да правим интересни неща. Непрестанно гледам да сме заети с нещо интересно. На познатите наоколо дано не омръзнахме с ходенето ни на гости и да гледаме филма заедно Simple Smile докато играят децата и да играем едни карти  ...
Също интересно е да се ходи на кино, футбол, зоопарк с децата , открит басеин ... мног онеща може да се правят . И даже ще вземе да излезне нещо хубаво от цялата тази работа защото за да не губи той форма (това мног ого плаши) и понеже не ще сам , то аз взех да правя всяка ве4ер по 1/2 - 1 4ас джогинг ... брей ще ме вкара във форма с тази история . Даже в4ера се пошегувах - като стана супер хубавица с този джогинг да не ме открадне някой  Twisted Evil
Виж целия пост
# 437
Мен ме притеснява също, 4е когато майка му се обади по телефона( а тя е много загрижена сега и се обажда всяка ве4ер) той запо4ва да мрънка и да се оплаква и тя отресща "ах, горкия ..."  ... В4ера и казах да не звънят толкова 4есто и ако нещо нее наред ще се обадим ние , но да видим дали е схванала, защото обикновенно тя се налага със вси4ки средства и сега дано схване за какво става дума и наистина се загрижи и спре да звън всяка ве4ер. Мисля 4е е правилно да постъпя така. ?

Правилно постъпвяш, според мен. Съдя по себе си в момента, но наистина мисля че си права. Аз лично, когато по някакъв нячин се успокоя и съм добре, започвам да се чувствам много по-притеснена когато се чуя с приятеля ми и започвам отново да се тревожа, дори и да си говорим съвсем нормално. Трябва да се отдели за малко от "дразнителя"  newsm78
Виж целия пост
# 438
ПА ми е ясна, успокоявам се, че и друг път съм имал и ще мине и така, но се чудя как да се справя с другото, то не е за час, два то си "дълбае" при всяка възможност. Изобщо как се справяте с времето между ПА?

Най-вече контактувай с други хора! Опитвай се да се разсейваш. Знам, че е много трудно, аз също много често не мога да се справя, защото непрекъснато мисля за това което ме мъчи и ме човърка отвътре. Дори се е случвало да се изнервя на околните за това, че се опитват да ми говорят и да ме разсейват. Но когато успея да спра да мисля за проблема си, след някакъв разтоварващ разговор когато се обърнеш назад проблема ти се струва по-решим. Но трябва да си търпелива определено, трудно се отърсва човек от манията в главата си. Аз по-едно време толкова се изнервях, че си предствях как просто някой магически изтрива всичките ми спомени и лоши ситуации и продължавам напред!
Виж целия пост
# 439
Severina_, от кой град сте?
Виж целия пост
# 440
Severina_, от кой град сте?

Ние сме от София, но живеем в Германия. Затова не мога да препоръ4ам терапевт. Пък и нашата не е някакво светило с много препоръки. Избрахме я , защото кабинета и е на съседната улица и имаше 4асове.
ЕДна възрастна жена, която оба4е ми се струва добре му действа, защото на въпроса "а ще ме хванат ли страшни хрони4ни болести заради страха " ... му бе8е казала "аз каквото и да ви отговоря вие няма да ми повярвате "  , с което както нищо не казва в същтност много казва, защото доста го беше отрезвила .
Също на оплакването, 4е като се събуди нощем и се стряска и запо4ва да си мисли дали няма да го сполети някое лошо заболяане и дали ще му минат болежките му беше казала "вие пак с вашето двоумене " ... от тогава спря да се буди нощем . Дали е от тези думи само? Не знам.
Като мине покрай някоя стена със залепена обява за релакс студио, за медитация, йога, аюрведа и там пише да се осовбоди 4овек от стреса, защото може да има незнам си какви си последствия ... той изпада в паника и тя му беше казала само "много се пише за всякакви неща и с всякакви цели ... " от тогава не го виждам да се плаши ...

За сега има още опознаване по 2х седми4но по 1 4ас, после ще има 50 4аса кратка терапия и после още 350 4аса дългосро4на терапия. ще има време и за едени4на и за групова ... После ако се налага пак ще подадем молба за продължение . Ако има нужда да си приказва с някого.

За майка му проблема ми е , 4е имам увството 4е не разбира . Той и обясни какво мисли терпевтката и по какво работят и аз им обясних, а те двамата казват "няма какво да се рови в детството му, той не е бил бит или насилван ... , работта му  е тежка ,семейството му е много ... " .
 Ама така му пре4ат да си гледа работата и семейството . Ужас!
И все гледат някой да му даде някое хап4е, та да му минело по-бързо. Негвата терапвтка каза, 4е това неговото с лекарства не се оправя и не му дава нищо  Peace

Мноого има да се пише. то са толкова детайли ... толкова скрити страхове .
Виж целия пост
# 441
Оставете я жената, едва ли ще може да разбере от къде се корени проблема. Вие сами виждате ясно причинно следствените връзки. Терапевтката му е много права, че никакви лекарства не могат да го оправят.
Мен ме притеснява също, 4е когато майка му се обади по телефона( а тя е много загрижена сега и се обажда всяка ве4ер) той запо4ва да мрънка и да се оплаква и тя отресща "ах, горкия ..."  ... В4ера и казах да не звънят толкова 4есто и ако нещо нее наред ще се обадим ние , но да видим дали е схванала, защото обикновенно тя се налага със вси4ки средства и сега дано схване за какво става дума и наистина се загрижи и спре да звън всяка ве4ер. Мисля 4е е правилно да постъпя така. ?
Много правилно си постъпила. Това което получава от майка си е един вид подкрепа в слабостта му, а той точно от това не се нуждае в момента....

При хора с ПР силно се препоръчва йога, медитация, спорт...
Виж целия пост
# 442
Оставете я жената, едва ли ще може да разбере от къде се корени проблема. Вие сами виждате ясно причинно следствените връзки. Терапевтката му е много права, че никакви лекарства не могат да го оправят.
Знам, знам ... просто ми е мног отрудно . Абсолютно сами сме тук и двамата работим и две мъни4ки деца гледаме и откакто се запо4на тази криза имам още едно , по-голямко и то на което непрестанно трябва да се обръща внимание ... ве4е месеци наред говоря по4ти денеонощтно едно и също ... и хи4 не ми е лесно и съзнавам ,4е ще е 2 напред и едно назад , но поне нека наза да не е поради не4ии приумици, защото и аз не съм от камък! И аз имам нужда от малко разбиране и помощ, пък дори тя да е малко такти4ност.

но сега за сега мисля няма да звънят, но 4е няма да ме разберат си ми е ясно Sad

айде и аз си изплаках проблемите  Wink

Лек ден на вси4ки и благодаря за изслушването.
На вси4ки ви стискам палци  Peace
Виж целия пост
# 443
Не знам нищо за този доктор, но знам със сигурност, че д-р Тодор Първанов е много добър и е помогнал на много хора. Виж тук в тази тема, ако наистина искаш консултации там ще намериш координатите му:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157

И успех! Peace
Зачетох се в сайта и за жалост виждам много интелигентни хора, но от друга страна много тежки съдби и емоционални тежести. Peace

При хора с ПР силно се препоръчва йога, медитация, спорт...
Последното мисля да го опитам и аз. Peace
Виж целия пост
# 444
Момичета, много ми се иска да ви попитам как се справяте с финансите? В смисъл..работите ли и как успявате да се задържите на работата в такова състояние? Има ли неработещи и как се издържате?
 
На мен за пореден път ми се наложи да напусна работа, когато ми се възвърнаха кризите почти непрекъснато, през март. Първите 4 месеца получавах минималното обещетение от бюрото, което е нищо, но все пак покрива някакви разходи. Все още обаче не се чувствам в състояние да започна работа отново и това, усещам, започва да създава напрежение вкъщи...още повече като непрекъснато се вдигат цените ту на едно, ту на друго нещо. Това положение ужасно ме потиска и ме прави кошмарно финансово зависима за елементарни неща. А и мъжът ми е на бюджетна заплата, която не е никак висока...

Ще съм ви много благодарна да споделите вие как се справяте.     
Виж целия пост
# 445
severina, браво на теб. И ние сме в чужбина и от опит ти казвам, че подхода ти е възможно наи правилния.
Виж целия пост
# 446
Съншайн съветвам ви да не четете толкова подробно, а само нещо, което ви интересува или директно да се свържете с някой от докторите, включително и онлайн. Иначе много ще се натоварите.

А за спорта абсолютно е хубаво да се упражнява. Той д-р Първанов много добре го е описал, че при ПА се отделя огромно количество адреналин, което няма как да се контролира и затова по време на терапиите си препоръчва постоянно спортуване, което го намалява.

Seaa аз също съм без работа, но не заради здравословните ми проблеми. От няколко месеца вече и на мен ми свърши обезщетението и е доста трудно вкъщи да се справяме. Да ти кажа аз се чувствах по-добре като ходех на работа. Колкото по-ангажирана съм, толкова по-малко време имам да мисля за глупости. Поне при мен е така. Ако можеш да си намериш работа, не се колебай, тя ще те отнася в друга посока и няма да обръщаш такова внимание на симптомите. Аз ги имах, но като бях заета, не се съсредоточавах върху тях и нещата минавала леко. Трябва да приеме ПР и да съжителстваме с него, не е страшно. Като ми стане кофти, сядам и се отпускам докато ми премине и така. Не се опитвам да го контролирам, защото става по-лошо. Изградила съм си някаква тактика. Естествено, че невинаги действа, но като цяло е ок. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 447
Ето ме и мен, да не ме забравите. Не съм ви чела, няма и да ви прочета ( признавам си  Embarassed), понеже има разказани ситуации, които ми действат зле на психиката, а тя и без това е мармалад. Този път ще бъда егоист до мозъка на костите. Аз съм жива, явно и това лято ще оживея. Много е горещо, аз обикновено съм добре, като изключим семейни проблеми преди десетина дни, които ме изкараха от релси, но работата се размина леко с половин Ривотрил. Станала съм пълно перде ви казвам. Никой не ме интересува, не ми се слушат " проблемите " на хората и не ги и слушам де. Чета книги, гледам филми, говоря със семейството и приятелите ми и се хиля като пача. В момента, в който някой тръгне да ми се оплаква и направо прекъсвам разговора, предупредени са да не ме занимават с простотии. Излизам надвечер като се поразхлади, иначе не се диша. От няколко дни съм настинала, гади ми се, боли ме стомах, ама не ми пука хич. Та така де, записах се да ви следя, сега изчезвам, преди да съм се изкушила да изчета всичко изписано в мое отсъствие и да изтрещя отново. На вас хубави летни дни и се опитайте поне веднъж през лятото да бъдете безразсъдни и да правите щуротии без да се замисляте за последствията.  Hug  bouquet
Виж целия пост
# 448
Момичета, много ми се иска да ви попитам как се справяте с финансите? В смисъл..работите ли и как успявате да се задържите на работата в такова състояние? Има ли неработещи и как се издържате?   

Seaa, не си само ти,
вече втора година се опитвам да се издържам с хобито си, за стартирането на което вложих последни пари, но не се получава тук, в малкия град... едвам си плащам осигуровките (моето се води свободна професия), мъжът ми е също на бюджетна заплата, тази година даже ще им я намаляват... У нас на моменти не се живее - парите са малко, иска ми се да отидем някъде - не може, едва стигат за сметките и храната, мъжът ми започва да ме "праща да работя където и да е, само пари да ми дават", в същото време го е страх да не ми стане пак лошо на работното място (в София беше свидетел как обслужвам клиентите права, абе ужас беше...)

Но има друг момент при мен - моите ПА се отключиха на работното място, насред обслужването на клиенти, клиенти които никога не свършваха, идваха с техните изисквания, седяха и чакаха на опашка докато не минат, понякога се караха с мен, по-често се правеха на умни, а мен нали са ме обучили (направо набили в главата), че клиентът е бог и гледах да не оставя клиент да си тръгне недоволен от услугите на фирмата... За капак ръководството се държаха ужасно, гледаха на нас като на взаимозаменяеми чаркове на добре смазана машина (чак сега си давам сметка за това), следяха ни колко често ходим до тоалетна, защо не обслужваме повече и повече и така...
Сега, като чуя за работодател и ми призлява, като бях писала и преди - ходя на интервюта, опитвам се, но чуя ли изискванията им и започват отново ПА още там, на интервюто... мъжът ми, майка ми знаят това, не го крия от близките си, но какво ли да направят и те, като проблема сама трябва някакси да го разреша...
Но не съм се отчаяла, ето, утре пак съм на интервю, след 5-6-тото такова попретръпнах, а и има доста мили служители и съм на мнение, че един път тръгна ли на работа едва ли ще е същото, едва ли ще попадна на такива ужасни работодатели и веднъж завинаги ще разбия този си мит (надявам се)  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 449
Съншайн съветвам ви да не четете толкова подробно, а само нещо, което ви интересува или директно да се свържете с някой от докторите, включително и онлайн. Иначе много ще се натоварите.

А за спорта абсолютно е хубаво да се упражнява. Той д-р Първанов много добре го е описал, че при ПА се отделя огромно количество адреналин, което няма как да се контролира и затова по време на терапиите си препоръчва постоянно спортуване, което го намалява.

Така е, понатоварих се като прочетох някой неща свързани с родители....
За спорта наистина се чувствам по-добре ако изразходвам енергия въпреки че в тези жеги е малко сложно с движението. Но ще имам предвид това за количеството адреналин. Лично аз имам проблеми с лекарите и избягвам контакта с тях понякога всичко ме товари дори и тези които обичам и ме обичат. Но с хр.добавки които пия проблемите понамаляха надявам се с времето напълно да изчезнат. Peace

Момичета, много ми се иска да ви попитам как се справяте с финансите? В смисъл..работите ли и как успявате да се задържите на работата в такова състояние? Има ли неработещи и как се издържате?
 
На мен за пореден път ми се наложи да напусна работа, когато ми се възвърнаха кризите почти непрекъснато, през март. Първите 4 месеца получавах минималното обещетение от бюрото, което е нищо, но все пак покрива някакви разходи. Все още обаче не се чувствам в състояние да започна работа отново и това, усещам, започва да създава напрежение вкъщи...още повече като непрекъснато се вдигат цените ту на едно, ту на друго нещо. Това положение ужасно ме потиска и ме прави кошмарно финансово зависима за елементарни неща. А и мъжът ми е на бюджетна заплата, която не е никак висока...

Ще съм ви много благодарна да споделите вие как се справяте.     
И аз се тревожа, дали ще се справя с работата и дали психиката ми ще издържи тъй като от няколко месеца съм без работа и в момента съм в активно търсене. Надявам се въпреки всичко да се справя. Боря се да успея и да преодолея мислите в главата ми, мисля си че ако не се отказваме да достигнем каквото искаме няма начин доброто да не ни споходи. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия