Паническо разтройство-част 9

  • 94 575
  • 760
# 420
Лейди, много благодаря за споделената информация.
От сърце ти желая все тка да се чувстваш добре и никога повече да не се срещаш с тазо болест.   bouquet
Виж целия пост
# 421


Puppy1 не знам дали твоето е ПР или се води нещо друго. То по-скоро е реакция от нещо преживяно, което още ти влияе. Според мен лекарствата не ти решават проблема. Консултирай се с добър психолог, който да ти помогне да си изясниш проблема и да го преодолееш. Peace

И аз не зная. Според психиатъра ми е възвръщане на старото състояние, също прочетох че пишеше и дистимия. А като гледам в интернет дистимията е хронична депресия  Cry Но сякаш по-скоро имам нужда да си кажа всичко на някого, когото ще прецени какъв ми е точно проблема и ще ми обясни как да се справя. Защото аз така цял живот мога да си карам с притесненията и моментите на паника. Надявам се да открия добър психолог, защото вече не се издържа и се замислям за много крайни варианти, което не е добре.  Sad
Крайи варианти?
Виж целия пост
# 422


Puppy1 не знам дали твоето е ПР или се води нещо друго. То по-скоро е реакция от нещо преживяно, което още ти влияе. Според мен лекарствата не ти решават проблема. Консултирай се с добър психолог, който да ти помогне да си изясниш проблема и да го преодолееш. Peace

И аз не зная. Според психиатъра ми е възвръщане на старото състояние, също прочетох че пишеше и дистимия. А като гледам в интернет дистимията е хронична депресия  Cry Но сякаш по-скоро имам нужда да си кажа всичко на някого, когото ще прецени какъв ми е точно проблема и ще ми обясни как да се справя. Защото аз така цял живот мога да си карам с притесненията и моментите на паника. Надявам се да открия добър психолог, защото вече не се издържа и се замислям за много крайни варианти, което не е добре.  Sad

Само не прави глупости. Naughty Стегни се, за мен просто си човек, който много се притеснява. Не си преписвай всякакви други болести, а се отърси от тях и преодолей притеснението си. Тренирай се и в един момент ще го преодолееш. Стискам палци и се надявам да пишеш само хубави неща и само положителни емоции, черните мисли навън! Peace
Виж целия пост
# 423
Благодаря ви много на всички  Hug Много бързо се отзовахте и ме карате поне малко да се успокоявам, че има какво да се поправи за да се чувствам добре. Много е страшно, когато се изгубиш и не знаеш вече кой си, какъв си и какво те кара да бъдеш щастлив и спокоен. Липсва ми времето, когато бях безгрижна и вечно усмихната. Поне едно мога да кажа и на вас момичета, не позволявайте никога на някой дори и за секунда да си налага мнението и вие да се влияете. Толкова пъти сум потъпквала себе си, че чак не знам откъде да изровя собственото си Аз.
Виж целия пост
# 424
Крайи варианти?
[/quote]

Дори не ми се иска да ги пиша.
Виж целия пост
# 425
Мили момичета и момчета, не се оставяйте да ви плашат с модерни диагнози, като на Puppy1, които изискват още по-модерни и скъпи лекарства. Тези кофти болести се срещат в САЩ примерно, заради химията, която там американците консумират вместо храна. От лекари, които ви изкарват болни от нещо нечувано и ви изписват най-нови лекарства, бягайте надалече, защото ви превръщат единствено в опитни зайчета.
Puppy1 ще се оправиш, ама трябва да дерзаеш докрай и да не се предаваш. И най-важното не чети в интернет, симптомите на 100 болести се припокриват и можеш само да се изплашиш и обезвериш. Казвам ти го от опит. Оправия има, вярно че минаваш през малък ад, излекуването на подобни болести не става от раз, а трябват месеци. И аз съм минавала през мисли за самоубийство, бях отчаяна като не ми поставяха диагноза. В кардиологията престоя ми минаваше така:Пълнят ме с хапчета за сърце и кръвно и до такава степен ми свалят кръвното, че после ми вливат система за да ми го качат. Не искам да си спомням през какво съм минала, как съм се чувствала психически и физически, но за миг не се предадох. До последно ходех по лекари и търсех диагнозата. Накрая една преболедувала жена, която срещнах случайно ми върна живота обратно, с това че ме насочи къде да ида и изказа предположение какво ми има.
Виж целия пост
# 426

Puppy1 ще се оправиш, ама трябва да дерзаеш докрай и да не се предаваш. И най-важното не чети в интернет, симптомите на 100 болести се припокриват и можеш само да се изплашиш и обезвериш. Казвам ти го от опит. Оправия има, вярно че минаваш през малък ад, излекуването на подобни болести не става от раз, а трябват месеци.


Благодаря ти за подкрепата, но моето не е свързано със страха от болести. Страховете и притесненията ми са други и най-често се свързват с набиване на чувство за вина. Сякаш искам другите да ме намразят и в същото време започвам да им се моля да не е така. Толкова си объркан, че започваш вече да си измисляш какво се е случило и да хиперболизираш нещата. Наистина един малък, но АД.  Cry Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 427
http://www.dr-petarnikolov.org/index.html

Имате ли някакви впечатления ?
Виж целия пост
# 428
Не знам нищо за този доктор, но знам със сигурност, че д-р Тодор Първанов е много добър и е помогнал на много хора. Виж тук в тази тема, ако наистина искаш консултации там ще намериш координатите му:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157

И успех! Peace
Виж целия пост
# 429
Не знам нищо за този доктор, но знам със сигурност, че д-р Тодор Първанов е много добър и е помогнал на много хора. Виж тук в тази тема, ако наистина искаш консултации там ще намериш координатите му:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157

И успех! Peace

Благодаря ти много   Simple Smile Ще разгледам темата Simple Smile
Виж целия пост
# 430
Мили моми4ета, така ми става мъ4но като 4ета през какво преминават в момента много от вас!
Аз съм само близка на засегнат 4овек и виждам за какво става въпрос, какъв ужас е ...
Само мога да кажа - да знаете 4е хората , които ви оби4ат си ви оби4ат каквото и да става и 4е се борят с вас, а не против вас. На мъжа ми му казаха - да има доверие , да не се опитва да контролира вси4ко (нещата могат да се пообъркат малко, но твоа не зна4и , 4е не са хубави), да не се самосъжалява, да не се съмнява непрестанно ( в решенията си ), да се опитва лека полека да се дистанцира от травмите (защото при него проблема е, 4е като дете у тях разправиите е пе4елил , който е казвал лошо ми е, разтупка ми се сърцето - това за него е станало механизъм ... 4е са действали с мисълта "какво ще си кажат другите " - поради което го убива критика ... , 4е за да разбере и съ4уватва  у тях на някого някой то е трябвало или да го "заболи крема", или да "вдигне кръвното " ... ,4е контола се е упражнявал с "не така, 4е знаеш ли какво може да стане ... " със съответния тон и без логика, ами оставено на детското въображение  - и сега ако нещо не приклю4и веднага да му се види края , то то може да приклю4и по най-страшния възможен на4ин и то нелоги4ен ... ) 
В момента се у4и да се дистанцира от тези модели  Peace

Последните дни е по-добре и не се плаши така и може да се спре като му кажа , 4е не е логи4но и няма страшно и също така не ми се оплаква непрестанно, не ми казва , 4е не може така да живее и ве4е 2 ра нощ спи непробудно и се събужда без паника . Стискайте палци моля ви да върви все добре и да се оправи  Hug

Преди 5 години го преживяхме това и така се оправи ... 5 години нямаше проблем и сега пак . Дано и сега му се вижда ве4е края . От На4алото на годината е със страх от болести и ходи по лекари . Ве4е половин година  Peace
Виж целия пост
# 431
Северина ще се справи, виждам че сте попаднали на терапевт. Мъжът ти е направил връзката на симптом-ситуация-конституционална биография. Ясно се вижда несъзнавания процес, как един механизъм работил през детските години е запомнен и се „притичва на помощ” към днешна дата – това е може би най-важния момент в терапевтичния процес. Сега вече знае, че контрола трябва да отстъпи крачка назад и не е нужно да имаш високо кръвно, за да си победител в разправиите Simple Smile
Преди няколко поста беше споделила, че се чудите каква терапия да изберете – аз бих препоръчала групова терапия, чрез метода психодрама. Когато мъжът ти е бил малък е предпочитал да бъде „болен”, за да не влиза в конфликтните ситуации и по този начин не е позволил да даде ход на емоциите и чувствата. Всяка неизразена емоция и чувство продължават да съществуват в нас, ние не знаем за тях, понеже те биват изтласкани в несъзнаваното и именно те ни разболяват. Чрез психодрама той ще има възможността чрез ролеви игри да „освободи заложниците” сиреч потиснатите емоции и чувства (да преживее катарзис), ще разбере, че не е задължително останалите хора да реагират както заложения в главата модел на баща му, ще си позволи да преживява и тогава промяната ще бъде много лесно да се случи.
Успех!
Виж целия пост
# 432


Моя извод от цитата е:Не бягайте от своето ПР.Изследвайте го с всяка фибра от тялото си...


Много, много правилно. Аз така постъпих със своето паническо разстройство. Първо трябва да се опознае паническото разствойство и след това да се приеме и да се лекува.
Виж целия пост
# 433
Може малко да изместя темата, но за мен е по-трудно да се справям с непрекъснатия, ежедневен стрес, имам предвид манията си за болестите - само да чуя, че някой от близките ми го боли нещо и направо изпадам в паника. ПА ми е ясна, успокоявам се, че и друг път съм имал и ще мине и така, но се чудя как да се справя с другото, то не е за час, два то си "дълбае" при всяка възможност. Изобщо как се справяте с времето между ПА?
Виж целия пост
# 434
Благодаря за хубавото мнение!
Той не иска за сега поне групова терапия, защото много се впе4атлява от 4ужди проблем ии се страхува от подобни за себе си ... Все още се плаши от какво ли не.
При него работата е такава, 4е у тях майката (и бабата до 8г. възраст) са командвали парада с истерии и "здравна култура" (не мога да си предсатвя хора , които знаят имената на всеки орган в тялото и от какво може да боледува , но не могат да разберат, 4е детето им боледува и то не физи4ески ... има ли от това по-ниска здравна култура? )  , бащата е бил "оставете ме на мира" и "оправяйте се както знаете" и  той е имал дядо си (военен и билкар ), с  когото в малко по-късен етап, когато ве4е може да взема сам решения без да слуша толкова мама запо4ва да контактува . Дядото му инсталира лост в къщата да прави набирания, купува му гири4ки и го у4и да ходи по планината, да събира билки и къпини и да правят джогинг ... доста години живее както го е у4ил дядо му, но в един момент преди 5г. може би се пренатвари, може да му дойдоха емиграцията, семейството и отговорностите в работат в пове4е, но изведнъж запо4на да действа като майка си ... даже интонацията сменя - сякаш нея слушам като говори. Тон , глас, реакции ... сякаш друг 4овек виждам .
Но днес е още по-добре.  Направи си сутринта йогата, попита ме бегло нали наистина няма да се разболее от тревоги от нещо хрони4но, прие отговора и замина с колата да вземе майка ми от летището. Сега го 4ух и каза 4е ги 4ака там и 4е вси4ко е наред.

Мен ме притеснява също, 4е когато майка му се обади по телефона( а тя е много загрижена сега и се обажда всяка ве4ер) той запо4ва да мрънка и да се оплаква и тя отресща "ах, горкия ..."  ... В4ера и казах да не звънят толкова 4есто и ако нещо нее наред ще се обадим ние , но да видим дали е схванала, защото обикновенно тя се налага със вси4ки средства и сега дано схване за какво става дума и наистина се загрижи и спре да звън всяка ве4ер. Мисля 4е е правилно да постъпя така. ?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия