Истории от комунистическа България

Ако една птичка е живяла в клетка, като я пуснеш на свобода, не знае какво да прави.

Е, ние го доказахме за съжаление.
Но пак мисля, че с цялата мизерия и лични драми е по-добре. Имаме свободата да сбъдваме живота си.

За много кратко време има объркване. После бързо се адаптира. Много българи го показаха как се случва - по-голямата част в чужбина, но има и в България. Хъсът и желанието за живот след падането на комунизма бяха много силни.

Чета тази тема, прочетох и тази за 90-те години. Изводът, който направих за себе си, че всеки приема детските си години за най-хубавото време. През 80-те съм била дете и ми е било хубаво.Имала съм безгрижно детство. През 90-те вече бях родител и ми беше много трудно да бъда едновременно майка, студентка и работеща жена.

Не е така. Обществото е или здраво, или болно. Не може да не те засеге ако обществото боледува. Сега и богат и проспериращ да си нито пътищата са ти пътища, нито болниците са ти болници, нито училищата са ти училища. Не можеш да кажеш - мен това не ме касае.

Изкуствено поддъжраната икономика на комунизма рано или късно е щяла да се сгромоляса,  и дори и хлябът, който режимът "слагал" на масата, и за който много така лелеят, е щял да се изпари.

Да не говорим, че другарите, предусещайки края, се постарават да ошушкат каквото има останало. В последствие се наблюдава много интерсена тенденция  - избира се някой обикновен работник Х, който изведнъж става "собственик" на някое заводче или предприятие, като така хем прикрива истинския собственик, хем доста бързо се облажва.

Животът в България в момента е тежък. Но ако се бориш, ако си кадърен, ще имаш работа. Никога не съм чакала някой да ми сложи хляба на масата. Учила съм, работила съм, развивала съм се и съм успяла да  постигна добър стандарт и тук, и в тази обстановка. Няма да спра да вярвам, че един ден нещата ще се подобрят като цяло в България. Но за тази цел трябва българинът поне да отиде да гласува.

Съгласна съм напълно с Жаве . Същото бях написала по -  напред в темата.
Моята баба казваше : който се учи, той ще сполучи. Права се оказа. Само че беше пропуснала да каже,  че ученето е цял живот и че понякога това,  което вече си усвоил,  изведнъж няма стойност и не дава сполука. И трябва да започеш наново. Ето това успяха да направят много българи и считам,  че е явление,  което малцина от " другата "  страна осъзнават колко сила,  пот и устойчивост са нужни,  за да се постигне.

Е, някои са казвали, че ще сполучиш с учене....
Докато други казваха на децата си  - "Учи, за да не работиш"
Вече не знам това от манталитет ли идва или от комунизъм ли, луда работа! Страшен народ.

Тези са единици и влиянието им е незначително, поне тук в БГ. Много повече са другите, които без особен труд и знания са постигнали значително повече. По стечение на обстоятелствата, от точно такива се определя живота на другите. Това е болното общество, което не може да бъде излекувано и тогава започва бягството от свободата. По лесно е да се отиде някъде и да се приспособи човек с цената на компромиси, към нещо готово, отколкото да се бори за да го направи.

Mama_Nana , с това: ' поне тук в БГ', ме замисли.
Относно контраста в постиженията (материалната сполука) не искам и да се замислям, понеже той е очеваден навсякъде по света;  не мога да го преработя с моята логика и разбиране . И се отклоняваме драстично от темата.
 А и аз съм от тези, дето са благодарни за хляба, за покрива над главата и за възможността за духовно развитие. Т.е. - да не мислия само за гладния си стомах. Не се бутам за дворци, болиди и прочие .

Приеми го, като липса от моя страна на наблюдение извън БГ. Не съм живяла навън, а разказаното от друг, не е преживяване.
Относно материалното, в темата беше засегнат момента, че след девети септември, много хора са се разделили със собствеността си, което е лошо, респективно е довело до изграждане на друг вид мислене, вярно е. Възстановяването на собствеността обаче, не промени/върна мисленето към градивност, а то мутира в нова форма /определям го така, защото не знам, какво точно е било преди девети, макар, че имам жив пример на човек успявал да постига целите си и преди, и след девети, не му промиха мозъка, не сломиха и духа му /, което не прави живота на обществото по добър, напротив. Това е болното общество и т.н.

Като цяло лично мои лоши  спомени от комунизма нямам, но  все пак съм била дете.... какво ми е отбирала главата на 6-7-8 годинки.

Разказвали са ми, за прадядовците ми, как са ги тормозели за земята, да внасят дялов капитал в кооперациите... но  това са семейни истории, не лични мои спомени... пък историята на един от дядовците ми я описвах доста по напред...

У нас никога не е имало недостиг, на каквото и да е... не си спомням да сме нямали нещо.
Банани, мандарини, портокали, си спомням че майка ми ги уреждаше от някъде на кашони, дори раздавах на децата в квартала, хич не ги обичам тия банани и до днес е така. Също така си спомням, че в кварталния плод-зеленчук, винаги имаше от всичко, не си спомням някога да е бил празен.
Дори преди 1990, не си спомням празни магазини, спомням си Халите и ЦУМ, не ги помня празни.

Бурдите пък не знаех,  че са били особена ценност... че те ги продаваха на будката за вестници, спомням си я точно до Министерство на земеделието, дори същата будка още си стои там, в стария си автентичен вид

На детски лагер не съм ходила никога, и винаги ме беше яд, че децата ходят на лагер, а мен не ме пускат, до момента в който не видях деца на лагер, на плажа на Ахтопол. Оградени с едни въженца, влизат в морето до коленете за 5 мин, под строй и след това пак под строй излизат....
Но иначе ходех по 3 пъти на море, с нашите с баба ми, и с една моя леля, която винаги водеше мен и братовчед ми.

Спомням си че най-много мечтаех да имам село, това е единственото нещо за което завиждах на другите деца, че си имат село, и лятото ходят там.


Баща ми почина 1989, семейството ми подозираше, че е лекарска грешка, но така и нищо не се доказа...

Празните магазини, се появиха /по мои спомени/ след 1990, тогава раздаваха купони, и си спомням че с дядо ми сме се редили на километрични опашки, за олио, за брашно, за захар...
Спомням си много ясно един конкретен ден, в който се редихме сигурно часове... и почти пред нас олиото свърши и ние се прибрахме, пък майка ми се оказала по "далновидна" и намерила разни връзки в някаква рафинерия, и беше донесла направо с туби... Тогава така се е пазарувало... На едро и с връзки
Спомням си, че дядо ми правеше суджук и пастърма, баба ми юфка, мазето ни винаги е било пълно с неща... тогава не разбирах хората които нямаха... считах ги за мързеливи - говоря конкретно за храна, не за други стоки.

Мнението ми и сега е същото, трудно възприемам хората които казват нямам, и чакат нещо свише да им падне от небето.

 Някога имаше тема, но тя се казваше "Спомняте ли си бай Тошо", това съм написала:

 Има един проект на Георги Господинов и Диана Иванова, "Аз живях социализма". Имам книгата, подбрани са истории от сайт, който вече не съществува, spomeniteni. Историите са разделени по десетилетия. 80-тарските спомени са подобни на моите, нямаме лоши спомени. Малки сме, не сме били наясно, усетили сме само дефицит на стоки. Родителите на всички ни не обичат банани (какво съвпадение). Но от предните десетилетия историите бяха страшни.

Преди нямаше толкова изобилие в избор и стока, но празните магазини и аз си спомням след падането на режима. И купоните, километричните опашки, липсата на визия за бъдеще....Само измамни 'нови' лидери, една измамна приповдигнатост, която разби много. А какво съгради?
Тогава при мен дойде един обрат, тотален срив, който из основи подкопа усещането ми за стабилност.  Явно до толкова сме били затънали.
Твоето мазе сега читаво ли е?
Питам, защото моето беше ограбвано многократно.
Мазите се пълнеха с провизии за зимата, сега има ли неразбита маза, има ли маза, подредена с рафчета и уют?

просто не знам как комунистите го правят този номер - те нямат нищо общо с събитията , които не ги устройват , а всъщност те са тяхно деЛо ,
дори и сега го правят ...

през 1988 всичко имаЛо / кое е това всичко / , обаче през 1990 те вече нямат нищо общо с явната мизерия ?
и как става така ?
някои държави години наред живеят във война и се справят успешно  , справят се и сЛед огромните поражения от войната , обаче комунизмът единия ден уж цъфти и процъфтява , а на другият ден няма ток , идва купонната система , а държавата не може да обслужва дъЛговете си ,
а тези ,  които са били на вЛаст 45 години нямат нищо общо в това ,
макар че те са на власт дори тогава ...