Истории от комунистическа България

Понеже се спомена културата - една област, където самосрутилото се най-прогресивно общество остави празнини - да споделя какво ми липсва и там.

В България имаше една особеност - формално цензура нямаше. Догмата за "Класовост и партийност" в изкуството беше незадължителна и макар на пръв поглед да притискаше творците, всъщност им осигуряваше тръпка, нерв - да изкажат някое дребно докъм средно несъгласие, да говорят с езоповски език, да се ровят за "малката правда". Благодарение на тая особеност се произведоха съвсем прилични битови и семейни филми, книги, написаха се леко невчесани стихове. Съвсем посредствени творци си осигуриха траен дисидентски ореол благодарение на подметнати във филми и театрални постановки вицове и ситуационни гегове.

Когато стана възможно да се говори всички открито изведнъж вдъхновението на творците пресекна. Спихна се дразнителят. Вече нямаше никаква полза да създаваш филмов герой, чиято единствена реплика през целия филм е да повтаря "Донеси ми от Японията задна лява полуоска". В това вече нямаше виц. Навикнали и умеещи да разказват почти единствено само леко солени вицове, много творци нямаха вече какво да кажат.

Та липсват ми не самите мрачни сусловски догми, а мобилизиращата съпротивата им роля. Липсва ми нервът, който да накара творците ни да пишат и играят нас, живота ни.

И аз дебнех майка ми да си обърне  погледа встрани, та да крадна малко бананова каша от паницата на сестра ми.
после с моите деца купувах двойна доза бананова каша, та да има и за мен една паница.
Отядох си на 30 г. на бананова каша...

Разтърсена от тъжната история на NinoTino от първа страница, направих малка съпоставка на фактите
Възраст на NinoTino според профила 36. Тоест година на раждане 78.
според Уикипедия, годината в която чарлстона става хит, 1964.затваряне на лагерите 1962.явно ми куца математиката.

Относно забраната на определени лични имена, да имаше такъв период между 85 и 89, имаше именници и избраното име трябваше да е сред тях.Моривът беше,  че в следствие на безумната идея за смяната на имената, много етнически турци избираха изчанчени имена,  като Дениш. (За тези, които помнят българското име на Ахмед ДОГАН беше Меди Доганов) и подобни, та идеята беше да се ограничи този процес, След  започването на Голямата екскурзия тези ограничения отпаднаха.

Комсомолската книжка не е била включена в набора от документи за кандидатстване, поради простата причина, че всички бяха комсомолци.Да имаше графа, при попълване на документите партийна принадлежност.Имаше и партийна принадлежност на родителите и всички, които не бяхме деца на комунистиишехме ОФ.

Имах съученик, чийто чичо е бил застрелян на граничната бразда при опит за напускане на България, Големият му брат можеше да бъде само трудовак, защото е племенник на враг на народа Докато 5 г по късно, злобната душица, която беше написала в характеристиката му неблагонадежден, като племенник на враг на народа, вече беше починал, та съученика ми беше граничен офицер.

Не ти куца математиката. Лагерът в Белене е закрит окончателно 1989 год. Съществува от 1949 година. Има периоди, когато уж е бил закрит, но е продължил да съществува.

Аз никога не съм яла бананова каша, нямало е, когато съм била дете, а моите не я близваха. И хумана е нямало. Млякото, което са ми давали е било години наред само от една крава.

 Кашата се произвежда в Свищов, моя роден град. Татко ми познаваше шеф по онова време и имаше каша за роднински бебенца. Бартер за тоалетна хартия. Ужас.

Да, Нино, Касита каза за Хуманата, защото Бебе 0 и Бебе 1 били кът, т.е. не се намирали винаги. Ако ги пуснат. Любим глагол. Бананова каша на Хумана с пълни кашони са носени. Веднъж били пуснали в ЦУМ такава и братовчед на баща ми го молил да се обади за колкото може, че било със записване, а опашката колосална. Не се били виждали година поне преди молбата за кашата.
Същите такива опашки е имало и за цветни телевизори.
Вие за бананите в показните магазини се вайкате. Майната му като не сте яли банани като малки, като други, ужасно по-драстични липси е имало. Лекарства също носеше дядо ми.

Да, може и принцеска да съм била, така е.

За тоалетна хартия ставахме в 4часа сутринта и се редихме на опашка. Но това беше май по времето на Луканов.

А точно преди 89-та цяла нощ стоях пред един магазин на Витошка, за да си купя дънки, които даже ми бяха широки, защото беше последния останал чифт... -при това без знанието на нашите, като за целта се измъкнах тайно през прозореца (тогава живеехме на първия етаж)

После нашите дежуряха цяла нощ пред ДСК, за да теглят в пари лихвоточки или вноска за кола (или нещо от този род не помня добре)..

До нас имаше магазин за перални, печки, телевизори. Правеха се списъци и хората седяха по цял нощ, правеха си пикник на тревата.

Братът на баба ми е бил в Белене, като Николапетковист.Бил е смилан от бой,  но говорим за петдесетте години.По този повод имам някоя и друга идея за Белене.
Ако майка ти е родена през 64,  когато е изгрял чарлстона, малко е странно ти да си родена 78.Пак ми куца математиката.


Нямаше опашки за цветни телевизори, защото се купувала с Възки(мой човек) или от Кореком.
Моля пишете за неща на които сте били свидетели, а не информация от агенция ЕЖК(една жена каза)
И да имаше си бананова каша, хумани и сухо мляко бебе 0 бебешка каша Слънчо по Аптеките, през осемдесетте.По мое време такила екстри е нямало.Племенникът ми е роден  края 85.След  като избухна Чернобил, в детската консултация посъветваха сестра сестра ми да изключи от употреба всякакво пресни и кисели млека и да използва само сухо мляко.Имаше го само по Аптеките, бебе 0 и бебе 1.Обикновеното сухо мляко и какаото си бяха лука и имаше 101 рецепти за течен шоколад с тях, защото от  истинския течен шоколад имаше само в КорекомГоворя за малък провинциален град.
Виж,    през първата демократична зима  имаше само купони, опашки и празни магазини.Но тогава, комунизмът вече беше паднал, а синята идея ни беше довела до еуфория.куполите са даваха по адресна регистрация по паспорт, Нашите домоуправителят  дал на хазяйката и тя решила, че не са ни нужни, за това ги оползотворила.Докато разберем, минаха месец илу два, през това време тя изяла ориза, боба, захарта и не помня какво още беше.
Годините след 89, не е комунизъм, а дива демокрация или по научното, време за натрупване на първоначален капитал.
Тогава бяха списъците и денонощното опашки.

Абе и аз имам детски спомени оттогава и едно мога да кажа. Нашите родители, тези "нещастни, репресирани, обезумели от страх и мизерия" хора така се веселяха и купонясваха нон-стоп, както ние по-късно никога не сме го правили. Вкъщи не замръкваше без гости, събота и неделя се ходеше по вили и хижи, вечно някой организираше нещо. Слушаха музика, танцуваха, организираха разни игри и забави за нас, децата. Сега доколкото чувам свободните, задоволени и пътуващи навсякъде люде нещо нямат ищах и средства за такива неща. Ние малко сме видели, но тяхното поколение, родено и израсло в комунистическа България, веднага би върнало 1983 например. И те се надяваха на по-добър живот '89, ама питай ги сега на по 65 след 25 години борба за оцеляване какво мислят...

Не е имало опашки за цветни телевизори?  Свидетел? Свекърва ми дали може да е достоверна такава, седи от дясно на мен и ти се смее. От сърце, но не радостно.

  Майка ми не е родена 64 и не математиката ти куца 

Темата визира  периода на Комунизма, а не годините след  89.
NInоТino,тогава или уикипедия греши зя чарлстона. Или не е той причината.

Именно, sl, не мисля, че през 1992-ра някой се е редил на опашка за цветни телевизори Електрон Велико Търново пред ЦУМ. Внасяха ги и ги продаваха вече свободно на Илиенци.
Нито дядо ми е носил Хумана и Дузодрил през 90-те, защото вече е бил пенсионер, а и пограмата СИВ я нямаше. Той пътуваше остовно заради нея.

П.П. За чарлстона споменах поне на пет места. Чак ме досрамя.

сигурно е имало и други видове панталон , наЛи ?