Аз например съм с хуманитарно образование и по-специфичен опит и без да съм работила в местна среда беше ужасно трудно някой да ми гласува доверие. Дойдохме преди половин година, работа започвам едва сега - след две седмици - и то в момент, в който се бях отчаяла почти. Досега всички разходи поемаше приятелят ми - за мен това беше проблем, за него - никакъв и нито веднъж не ми е направил и най-малкия намек, че това му е неприятно или му е писнало. Винаги съм компенсирала с поемане на цялото домакинство, уреждане на всякакви административни задачи. Изпадала съм в много тжки настроения, заради самотата и еднообразието, но никога не съм го показвала, защото заминаването и адаптацията се понасят тежко. Ние, жените, сме по-адаптивни, мъжете се сдухват повече.
Няма по-жалка картинка от сдухан мъж. Там вече си трябва жена да пипне, съветът ми е авторката да седне и да си поговори с партньора и да види как може да му помогне, ако може. И да помни - палачинката се обръща - сега тя го издържа, после може да се наложи той да го прави. Всякакви изненади поднася животът.